Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 02. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на десети февруари през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5133 по описа за 2019 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ****** против В.В.Т. ***. В молбата се твърди, че на 19. 04. 2017 год. между „***“ *** като кредитор
и *** от *** като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № ***. Твърди се, че с подписването на договора заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума в размер на 25 000 лв., която е била
преведена по банковата сметки на кредитополучателя. Твърди се, че *** по горния
договор е станала ответницата. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения
договор усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, чийто общ
размер за срока на договора е 14 332, 80 лв. Твърди се, че общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора, е
била в размер на 39 832, 01 лв., която съгласно клаузите на договора е била
платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 331,
94 лв. Твърди се, че първата погасителна вноска е била дължима на 21. 04. 2017
год., а последната е била с падеж на 21. 03. 2027 год., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора, в който е посочен размерът и падежът на
всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че кредитополучателят не е
изплатил дължимите суми, поради което считано от 21. 12. 2017 год. му е било
начислено обезщетение за забава в размер на 219, 59 лв. Твърди се, че на 20. 07.
2018 год. е бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20. 12. 2016 год., които договори са сключени между „***“ *** и „А.з.с.н.в.”
***. Твърди се, че по силата на горните договори вземането на „***“ ***срещу кредитополучателя
*** и ***В.В.Т., произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем, е
било прехвърлено в собственост на „А.з.с.н.в.” ***, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството- заемодател. Твърди се, че за станалата продажба
на вземането до кредитополучателя е било изпратено уведомително писмо с
известие за доставяне, което писмо е било получено от лице от кръга на домашните
на длъжника. Твърди се, че ищецът е депозирал пред Плевенския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
било образувано ч. гр. дело № *** год. като по същото е била издадена заповед
за изпълнение. Твърди
се, че заповедта за изпълнение на ответницата е била връчена по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да
признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от общо 3 968, 13
лв., от които 1 938, 46 лв. представляващи главница по договор за потребителски паричен кредит № ***/ 19. 04. 2017 год., 1 810, 08 лв.
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 21. 12. 2017
год. до 21. 11. 2018 год. и 219, 59 лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 21. 12. 2017 год. до 12. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12. 02. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените в заповедното
и в настоящото исково производство деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният
положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
****** произтича от договор за потребителски паричен кредит № ***/ 19. 04. 2017 год., рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20. 12. 2016 год. и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към него от 20. 07. 2018
год. По силата на цитирания по-
горе договор за кредит,
сключен с „***“ ***, ответницата В.В.Т. като ***се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя
*** за погасяване на задължението му на 120 месечни вноски, всяка от които на
стойност 331, 94 лв. От заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че кредитополучателят не е изпълнил точно
задължението си, като не е погасил вноски /от 9 до 22/ за периода от 21. 12.
2017 год. до 21. 01. 2019 год. в общ размер на 1 937, 34 лв. Вещото лице е
посочило, че непогасени са останали и договорна лихва в размер на 1 957,
68 лв. и обезщетение за забава в размер на 225, 45 лв.
Основното възражение на особения
представител на ответницата е, че отговорността на последната като ***е била
погасена поради изтичането на преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Тук
е мястото да се отбележи, че по поставения правен въпрос- при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи от кога тече шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД: от
датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, е формирана
противоречива практика на ВКС на РБ, което е обусловило и образуването на
тълкувателно дело № 5/ 2019 год., ОСГТК, по което към настоящия момент липсва
постановено тълкувателно решение. В една част от постановените съдебни
актове- напр. решение № 83 от 26. 05. 2017 год. по т. д. № 50394/ 2016 год. на ІV г.
о. на ВКС и решение № 44 от 05. 06. 2017 год. по гр. д. № 60073/ 2016 год. на
ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено становището, че шестмесечният срок по чл. 147 ал.
1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и
не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се
прекратява задължението на ***за плащане на тази вноска т. е. преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че
не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски,
чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и
бездейства- нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили
падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с
ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147 ал. 1 от ЗЗД тече за
всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа ѝ. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник,
но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок
по 147 ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата.
По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл. 147
ал. 1 от ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях. Противното
разрешение е дадено в решение № 345 от 12. 11. 2012 год. по гр. д. № 481/ 2012 год.
на III г. о. на ВКС, в което по въпроса от кой момент тече 6- месечният срок по
чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, е прието, че с разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД
„законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на
кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на
отделни анюитетни вноски”. В решение № 58 от 15. 04. 2009 год. по т. д. № 584/ 2008
год. на II т. о., решение № 130 от 27. 10. 2009 год. по т. д. № 139/ 2009 год.
на I т. о., решение № 23 от 24. 03. 2015 год. по т. д. № 1717/ 2013 год. на I т.
о. и решение № 40 от 17. 06. 2015 год. по т. д. № 601/ 2014 год. на I т. о.,
ВКС приема, че шестмесечният срок по 147 ал. 1 от ЗЗД тече от момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на дълга като за разлика от първата група решения
не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече
падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се
основание за обявяването й. До приемането на решение, с което ще се даде
задължително тълкуване на горния правен въпрос, настоящият съдебен състав
приема за правилно становището, че шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД
тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло /било
поради настъпване на падежа, било поради обявяването на предсрочна изискуемост
на целия дълг/, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска. При договора
за заем
е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора /в този смисъл
са решение № 28 от 05. 04. 2012 год.
по гр. д. № 523/ 2011 год. на
ІІІ г. о. и
решение № 261 от 12. 07. 2011 год.
по гр. д. № 795/ 2010 год. на ІV г. о./. Макар в посочените решения да не е взето
изрично становище по въпроса откога задължението на заемателя за връщане на
заетата сума става изискуемо, то ако се следва логиката на приетата позиция за неделимост на това
задължение, се
налага извод, че в такъв случай изискуемостта според ВКС настъпва за
цялото неделимо задължение с настъпване
на крайния срок за връщане на заетата сума, който срок е договорен между страните
по договора за заем, а не с настъпване на падежа на всяка отделна погасителна
вноска, когато
е уговорено връщане на заетата сума на части. Подобно
разбиране е правно и житейски оправдано, в противен случай, за да избегне
изтичането на преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД по отношение на ***по
заема кредиторът би следвало да предявява отделен иск срещу кредитополучателя
при просрочването на всяка погасителна вноска. В настоящия случай това би
означавало завеждането на повече от 100 дела за минимални суми, което е явно несъстоятелно.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че предвид ненастъпването на крайния
срок на погасяване на процесния заем /21. 03. 2027
год./ и при липсата на обявена от кредитора предсрочна изискуемост на целия
дълг следва да се приеме, че шестмесечният преклузивен срок по
чл. 147 ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата не е изтекъл и отговорността
й като ***не е погасена.
В заключение може да се обобщи, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.” ****** е налице вземане срещу ответницата В.В.Т. *** за сумата от общо 3 967, 01
лв., от която 1 937, 34 лв. главница, 1 810, 08 лв. договорна лихва и
219, 59 лв. обезщетение за забава, в който размер предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата
до 3 968, 13 лв. претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 129, 32 лв. и направените в хода на исковото производство
деловодни разноски в размер на 930, 32 лв., в които са включени държавна такса,
депозит за особен представител, разноски за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В.В.Т. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.”
***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 3 967, 01 лв., от които 1 937, 34 лв. представляващи
главница по договор за потребителски паричен кредит № ***/ 19. 04. 2017
год., 1 810, 08 лв. представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 21. 12. 2017 год. до 21. 11. 2018 год. и
219, 59 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 21. 12.
2017 год. до 12. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 937, 34 лв., считано от 12. 02. 2019 год. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до 3 968, 13 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Т. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 129, 32 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.В.Т. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 930, 32 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: