Решение по дело №981/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Варна, подадена чрез ю.к. Д. против Решение № 449/21.03.2023г. по НАХД №20233110200330/2023 г. на ВРС, 29 състав, с което е отменено наказателно постановление № 533/30.11.2022 г. на заместник-кмет на община Варна, с което на В.М.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за нарушение чл.98, ал.1 т.1. ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в законоустановения срок и от компетентните длъжностни лица. Нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере за какво е наказано и да организира защитата си, като са посочени всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти. В НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, данни за нарушителя. Твърди, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като правилно констатираното нарушение е квалифицирано по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, като е наложено наказание за извършеното деяние в предвидения от закона размер. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- В.М.А., чрез процесуалния си представител адв.А., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. члр. 38, ал.2 от ЗА.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прецени следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.М.А. против наказателно постановление №290/17.06.2022г. на заместник-кмет на община Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за нарушение чл.98, ал.1 т.1. ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 9.10.2022 г. в гр. Варна, ул. „****“, пред бл.* А. паркирал автомобил с рег. номер ****** на място където превозното средство създава пречка за движението на останалите ППС. За констатираното нарушение бил издаден АУАН, а в последствие НП

Въззивния съд приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, но в хода на административонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като в АУАН и НП не се съдържат обстоятелства и факти, които да сочат какво конкретно нарушение е осъществено от наказаното лице. Декларативно е посочено, че е пречка за движението на други МПС, без да са описани факти за това, не става ясно въз основа на какви обстоятелства е прието, че е извършено нарушението, след като АНО е посочил, че А. е паркирал пред бл.2. Отделно от това е прието, че АНО не е изпълнил изискванията на чл. 52, ал.4 от ЗАНН да прецени всички обстоятелства и доказателства в АНП свързани със законосъобразността на издадения акт. При тези установявания НП е отменено.

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП.

В съставения АУАН е прието, че на 9.10.2022 г. А. ***, лек автомобил с рег. № ****** на място, където превозното средство създава пречка за останалите участници в движението - нарушение по чл.98, ал.1 т.1 ЗДвП. В НП АНО е приел, че на посочената дата и място А. е паркирал лек автомобил на място, където създава пречка за движението на останалите автомобили.

Съгласно чл.94, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Тази регламентирана възможност за паркиране в населено място на платното за движение е ограничена от забраната в чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, на посочената улица в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП - а именно на място, където създава пречка за движението на останалите ППС.

Нормата на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП предписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на разпоредбата запретява определено поведение, чрез посочване резултата от същото, а именно създаването на пречки, опасност за движението и др. Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия резултат обаче, следва да бъдат описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, за да гарантират ефективна защита на наказаното лице. Такива факти и обстоятелства не са посочени в АУАН и НП, нито във фиша, въз основа на който е съставен АУАН вследствие на оспорването му от собственика на автомобила. По изложените доводи правилно ВРС е преценил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият състав на съда приема, че като е отменил наказателното постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски. В представеното в последното съдебно заседание заявление и договор за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатската защита и съдействие е извършена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското възнаграждението е в размер на 400 лв. Искането за присъждане на разноски е основателно. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва Община Варна да бъде осъдена да заплати сумата от 400 лв. на адв. А..

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449/21.03.2023 г. по НАХД №20233110200330/2023 г. на ВРС, 29 състав

ОСЪЖДА община Варна да заплати на А.Д.А.,***, с ЕГН ********** сумата от 400лв., за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. адвокатска защита и съдействие.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: