Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на
единадесети ноември година две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Ангелина Георгиева
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2303
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от
Директора на РИОСВ - Варна, срещу Решение № 51/12.08.2021 година, постановено
по НАХД № 20213120200081/2021 г. по описа на Районен съд-Девня, с което е
отменено НП № **********-16/07.08.2020 г. на директора
на РИОСВ – Варна, с което на „Еко сейф“ ООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за
нарушение по чл. 136, ал. 2, т.4 вр. чл. 71, ал. 3, т. 13 от Закона за
управление на отпадъците. С решението РИОСВ – Варна е осъден да заплати на
„Еко сейф“ ООД сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
С жалбата се моли за отмяна на въззивното решение и да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не
се явява, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата
на сочените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, редовно призован се представлява от адв. К.,
който оспорва жалбата на сочените в отговора към нея основания. Представя
подробни писмени бележки.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от
фактическа страна, че на 09.03.2020 г. била извършена проверка от служители при
РИОСВ Варна на площадка с отпадъци на която функционира инсталация за изгаряне
на отпадъци, експлоатирана от фирма „Еко сейф“ ООД. Дружеството притежавало разрешение
по чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО за дейности по третиране на отпадъци
№03-ДО-666-00/23.08.2019г., издадено от Директора на РИОСВ Варна. При
извършената проверка служителите при РИОСВ Варна преценили, че въззивникът е
извършил следните нарушения представляващи неизпълнени условия определени в
разрешението, а именно:
l. Ha
открита площадка се съхранявали отпадъци в метални 200 л. варели около 50 бр.,
като 4 бр. от тях са открити/отворени/ и необозначени със съответния код и
наименование, на отпадъка, който се съхранява в тях, съгласно Наредба №2 за
класификация на отпадъците в нарушение на условия 3.1 и 3.2 от разрешението, а
именно Площадката да е с трайна настилка, да отговаря на изискванията за
пожарна безопасност и да има ясни надписи за вида и наименованието на
отпадъците.
2. Изгарят
се опасни отпадъци - отпадъчни бои и лепила, заедно със странични животински
продукти - замразени скариди, в нарушение на условие 8.3 от разрешението –
забранява се смесването на опасни отпадъци с други вещества, включително
разреждането на опасни отпадъци.
3. Приемането
на опасни отпадъци с кодове 13 05 01 и 19 08 06 е извършено в нарушение на
изискванията по чл. 9 ал.2 т.4 от Наредба №4 за условията и изискванията на
изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за
съвместно изгаряне на отпадъци, тъй като за тях не е представена информация за
вида на опасните отпадъци, както и информация по отношение на взети
представителни проби за анализ и проверка на съответствието на отпадъците –
нарушение на условие 8.7 от разрешението .
4.Отпадъчните води, формирани на територията на
площадката не се предават на ВиК дружество, в нарушение на условие 8.16 от
Разрешението – Отпадъчните води, които се формират на площадката да се предават
на дружество експлоатиращо канализационна система на населеното място ,
единствено при наличие на актуален договор и при спазване на условията в него.
Горното било установено при извършена проверка по документи и на място от
служители при РИОСВ Варна. Проверяващите приели, че са извършени нарушения на
издаденото Разрешение и съставили АУАН. Наказващият орган-Директора на РИОСВ
Варна възприел констатациите и квалификацията на извършеното нарушение и издал
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка ДРС е приел за установена въз основа на събраните
по делото доказателствени средства – писмените, приложени към преписката, и
гласни – показанията на допуснатите
свидетели.
За да отмени процесното НП, въззивния съд е приел, че
при ангажиране отговорността на дружеството са допуснати процесуални нарушения
водещи до отмяна на атакуваното НП. От една страна въззивния състав е приел, че
всяко едно от описаните нарушения представлява самостоятелно основание за
ангажиране на отговорността на нарушителя и като е наложил едно наказание за 4
различни нарушения АНО е нарушил закона. Изводимо от горното съда е приел, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението, тъй като всяко
отделно нарушение е извършено на различна дата.
Извън процесуалните нарушения решаващия съд е приел,
че неправилно е приложен и материалния закон, като е достигнал до извод за
несъставомерност на предявените обвинения.
Така постановеното решение на ВРС е
неправилно.
Изводите на въззивния съд относно допуснати съществени
процесуални нарушения не се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй
като не съответстват на закона и на константната съдебна практика утвърдена и с
ТР №6/22.06.2017 г. по ТД №6/2016 г., което е категорично, че „При неизпълнение
на повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът на
инсталация извършва едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и във връзка с
чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания“. Макар цитираното
решение да касае ЗООС, съдът намира, че е приложимо и в настоящият казус. Тоест
независимо от броя на допуснатите нарушения на условията на разрешението
дружеството е извършило едно нарушение на чл.136, ал.2 т.4 от ЗУО. По същата
причина не се споделя извода на въззивния съд, че неправилно е определена
датата на извършване на нарушението, тъй като в конкретният случай тя съвпада с
датата на извършване на проверката.
Относно материалната законосъобразност на вменените
нарушения, настоящият състав споделя мотивите на въззивния съд относно липсата
на нарушения по първите три точки от НП. Настоящият състав също намира, че
изискването в точки 3.1 и 3.2 от разрешението касае обозначението на
площадките, а не на отделните варели, както е приел АНО в пункт 1 от НП.
Забраната за смесване на опасни отпадъци с други
вещества в условие 8.3 от разрешението касае тяхното физическо смесване - съхраняване в един и същ съд, образуване на
общ разтвор и т.н., но не и тяхното съвместно изгаряне, като е приел АНО в
пункт 2 от НП. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на
инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, към
която препраща условие 8.10 от разрешението. В посоченият текст на Наредба №4
ясно е записано, че за осигуряване достигането на степента на изгаряне по ал. 1
могат да се прилагат подходящи методи за предварително третиране на отпадъците,
като натрошаване, разпрашаване, смесване или други. В същата наредба
самостоятелно изгаряне е предвидено единствено в чл.20 и то касае инфекциозните
отпадъци.
Нарушението по пункт 3 от НП също не е осъществено. От
една страна в АУАН е посочено, като нарушение приемането на опасни отпадъци с
кодове 13 05 01 и 19 08 06 е извършено в нарушение на изискванията по чл. 9
ал.2 т.4 от Наредба №4 за условията и изискванията на изграждането и
експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на
отпадъци, тъй като за тях не е представена информация за вида на опасните
отпадъци, както и информация по отношение на взети представителни проби за
анализ и проверка на съответствието на отпадъците – нарушение на условие 8.7 от
разрешението. С възражението срещу АУАН са представени доказателства за спазването
на тези изисквания и едва в НП, АНО е извел извод, че картонените опаковки на
опасните отпадъци, сами по себе си са опасен отпадък и се отнасят към код 15 01
10. Този извод на АНО е верен, но по делото не са представени доказателства
дружеството да е получавало картонени опаковки с код 15 01 10, като отделна
пратка. Установено е, че е приело опасни отпадъци с кодове 13 05 01 и 19 08 06,
които са били опаковани в намерените на площадката картонени опаковки, които са
били приготвени за горене. Ето защо съдът намира, че дружеството не е било
длъжно да взема проби и от картонените опаковки, след като е изпълнило това си
задължение по отношение на опасните отпадъци, които са били опаковани в тези
картони.
По отношение на нарушението по пункт 4 от НП, обаче
настоящият състав не споделя мотивите на въззивния съд. Последния е приел, че
ВиК Варна не предоставя услуга за извозване и директно
приемане на отпадъчни води от територията на обекти, разположени на места без
изградена канализационна система. От друга страна ВиК Варна има сключен
договор с „Никман канал сервиз“ ЕООД , въз основа на който му се разрешава да
зауства отпадъчни води, при спазване на условията в него. Следователно,
условието в разрешението не е нарушено, тъй като отпадните води се предават на
дружество експлоатиращо канализационната система - ВиК Варна, чрез
специализирана за случая фирма съгласно и в съответствие със Закона за водите.
На първо място по делото липсват доказателства, че ВиК
Варна не предоставя услуга за извозване и директно приемане на отпадъчни води
от територията на обекти, разположени на места без изградена канализационна
система. На следващо място т. 8.16 от разрешението е категорична, че
отпадъчните води, които се формират на площадката следва да се предават на
дружеството експлоатиращо канализационната система на населеното място, единствено
при наличие на актуален договор и при спазване на условията в него. Тоест
изискването на разрешението е притежателя на разрешението да има сключен
договор с ВиК. Няма пречка в този договор да е уговорено, че извозването и
заустването на водите ще се осъществява от друга лицензирана фирма, но идеята
на законодателя е се удостовери по безсъмнен начин знанието на ВиК дружеството
за характера на водите които ще бъдат зауствани в канализационната система,
която експлоатира.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
счита, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, налице са
основания за отмяната му, съответно НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че следва да осъди „Еко сейф“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
РИОСВ Варна сумата от 100 лв.
Предвид гореизложеното Седми касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 51/12.08.2021 година, постановено по НАХД №
20213120200081/2021 г. по описа на Районен съд-Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********-16/07.08.2020 г. на директора на
РИОСВ – Варна, с което на „Еко сейф“ ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение по чл.
136, ал. 2, т.4 вр. чл. 71, ал. 3, т. 13 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА „Еко сейф“ ООД, ЕИК ********* да заплати на РИОСВ
Варна сумата от 100 лв./ сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.