Р Е Ш Е Н И Е
№402 28.12.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и втори октомври
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1187 по описа за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 22-0000191 от 15.08.2018г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАП/, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева за административно нарушение по чл.71, т.3 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ във връзка с чл.36, ал.1, т.2 от ЗАП; на основание чл.93,
ал.2 от ЗАП на същият е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за административно
нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание
чл.105, ал.1 от ЗАП, на В. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева за
административно нарушение по чл.68, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят В. в съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. Представя писмени
доказателства.
За Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация – гр.Бургас, ОО „КД-ДАИ” – гр.Бургас, в съдебно заседание
представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 26.07.2018г., около 14.30 часа в
гр.Несебър, на автобусна спирка „Банка ДСК“ на ул.“Хан Крум“, контролните
органи на ДАИ спрели за проверка движещия се в посока ваканционно селище
„Елените“ – гр.Несебър автобус марка „Мерцедес Спинтер“ с рег.№ .....ВХ,
обозначен с табела „Случаен превоз“, вписан в Лиценз № 3396 за Обществен превоз
на пътници в страната, управляван от жалбоподателя В.. При проверката било
установено, че пътуващите в автобуса лица И.И.Н. и С.И.П.са извършили заплащане
с десет левова банкнота за превод от Ваканционно селище „Елените“ до
гр.Несебър, без да им бъде издаден индивидуален документ за платена превозна
цена /билет или фактура/. Наред с това водачът управлявал автобуса без
пътническа ведомост за случаен превоз. Констатирано било също, че водачът не е
уведомил ОО „АА“ – гр.Бургас за извършване на случаен превоз. За така установените
нарушения, на жалбоподателя бил съставен акт, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. В
законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е подал
писмено възражение с вх.№ 52-00-09-4139 от 27.07.2018г. с приложена към него –
договор за транспортна услуга, пътническа ведомост, списък на пътниците и
фактурата за превозите.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят В., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си
същият твърди, че при извършената му проверка представил документите на
автомобила и неговите лични, но в суматохата не успял да открие поисканите му –
пътническа ведомост, фактура и договор за извършвания транспорт, които в
бързината прибрал в друга папка, но представил още на следващият ден. Излага
възражения за несъответствие между обстоятелствена и санкционна част на
атакуваното наказателно постановление по отношение на първото и второто
нарушение. Относно третото по ред нарушение жалбоподателят сочи, че не той е
административно-отговорното лице, а превозвачът, който има задължение да
уведоми ИА „АА“ за извършването на случайния превоз. Независимо от горното сочи, че в случаят са
налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия. Независимо от това, същото е издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила, налагащи неговата
отмяна. Съображенията за това са следните:
1.Относно констатираното нарушение на
чл.71, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ във връзка с
чл.36, ал.1, т.2 от ЗАП:
Видно от
показанията на актосъставителя Л., нарушението е за това, че не се издава билет
или фактура за заплатения от пътниците в процесния автобус превоз. Тези
фактически констатации са изложени в обстоятелствената част на АУАН и са
възприети изцяло от наказващият орган и са отразени в обжалваното наказателно
постановление. В същото време, водачът В. е санкциониран за това, че не е издал
фактура на двамата пътници за извършения от него случаен превоз. Така
констатираното противоречие между обстоятелствена и санкционна част на
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като препятства възможността на
жалбоподателя да разбере извършването на какво всъщност нарушение му е вменено
във вина и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление в тази му част. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1, т.2 от ЗАП, към която препраща наказващият орган в издаденото от него
наказателно постановление, задължението за издаване на фактура при случайни
превози е на превозвача, а не на водача, което налага извода, че жалбоподателят
не е наказателно-отговорно лице за така установеното от контролните органи нарушение.
2.Относно констатираното нарушение на
чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ:
В обстоятелствената част на АУАН,
както и в обжалваното наказателно постановление е отразено, че водачът В.
управлява процесния автобус без пътническа
ведомост за случаен превоз. В съдебно заседание, актосъставителят Л. сочи, че
водачът е следвало да представи
пътническа ведомост, предвид обстоятелството, че процесният автобус е бил
обозначен с табела „Случаен превоз“, и каквато не била представена по време на
проверката, за каквото нарушение всъщност е бил санкциониран. Така
констатираното разминаване между обстоятелствена и санкционна част отново
налага извода за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като му пречи
да разбере за какво нарушение всъщност е санкциониран – за това че не притежава
пътническа ведомост или защото не представя наличната такава. Горното
съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е
самостоятелно основание з отмяна на атакуваното наказателно постановление в
тази му част.
3.На последно място, относно
констатираното нарушение на чл.68, ал.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ:
Съдът, като взе предвид, че
задължение на Превозвачът е да уведомява
писмено - на място, по поща, електронна поща или факс - съответното регионално
звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в областта,
от чиято територия започва превозът, за намерението си да извърши случаен
превоз на пътници най-късно един час преди започването на превоза, счита, че незаконосъобразно
жалбоподателят е бил санкциониран за така установеното нарушение.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното наказателното постановление – отменено, като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0000191 от 15.08.2018г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/, на В.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за административно нарушение по чл.71, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ във връзка с чл.36, ал.1, т.2 от ЗАП; на
основание чл.93, ал.2 от ЗАП на същият е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева
за административно нарушение по чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ и на основание чл.105, ал.1 от ЗАП, на В. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200
/двеста/ лева за административно нарушение по чл.68, ал.1 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: