ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 24.03.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, разгледа търговско дело № 2238 по описа за 2014 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение вх. № 286045/01.03.2021 година срещу изготвения от
синдика списък на приетите и неприетите вземания на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./,
обявен в търговския регистър на 15.02.2021г.
Синдикът подава писмено становище за неоснователност
на възражението.
Производството по несъстоятелност е открито с
решение от 31.05.2017 година.
Според чл. 688 ТЗ, вземане, което е предявено след
срока по чл. 685, ал. 1 /съгласно последната разпоредба - кредиторите
предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до
един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност/, но не по-късно от два месеца от изтичането
му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от
закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват. В
случая, срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 30.09.2017 година. Според чл.
688, ал. 3 ТЗ, вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на
откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен
план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя
допълнителен списък.
По отношение на вземанията от 56 572,98 лева
– главница и лихви по справки- декларации от 2017 година.
Видно е, че тези вземания се отнасят за дължим от
несъстоятелния длъжник ДДС за м. юни, август и септември 2017 година. Тоест, се
касае до публични вземания, които попадат в хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ и
са възникнали след решението за откриване на производството по несъстоятелност,
за тях няма предвиден преклузивен срок за предявяване и се удовлетворяват по
реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 9 ТЗ. В този смисъл възражението е
основателно.
По отношение на вземанията от 44 200 лева – главници/суми
по наложени имуществени санкции на несъстоятелния длъжник/.
Видно от представените доказателства, тези
вземания са санкционни и са установени с влезли след решението за откриване на
производството по несъстоятелност в сила три броя наказателни постановления. С
оглед установеното в чл. 162, ал. 1, т. 7 ДОПК, която определя кои вземания са
публични такива и в чийто обхват попадат тези по влезли в сила наказателни
постановления, следва извод за това, че и тези вземания са възникнали след
решението за откриване на производството по несъстоятелност и подлежат на
включване в списъка на приети вземания по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и при ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Независимо от горното следва да се посочи и
следното, дори да се приеме, че санкционните вземания са възникнали преди
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Правилото на чл.
164, ал. 4 ДОПК не рефлектира върху възможността на кредитора на публично
вземане да предяви същото в рамките на сроковете по в чл. 685, ал. 1, респ. чл.
688, ал. 1 ТЗ. Посочената разпоредба изрично препятства само възможността за
преценка от страна на синдика съществуване на вземането и го обвързва с това
незабавно да го включи в списъка на приетите вземания, както и изключва
възможността на кредиторите да оспорят вземането по реда на част четвърта от
Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. Процесните
вземания попадат в хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК и във връзка с
изискването на чл. 164, ал. 4 ДОПК и нормата на чл. 687, ал. 2 ДОПК за
кредитора е предвидена възможност да ги предяви, тъй като същата кореспондира
със задължението на синдика да ги включи служебно в списък на приетите
вземания. Следователно, за тези публични вземания, установени с влязъл сила акт
/за разлика от всички останали публични вземания/, не е приложим преклузивният
срок по чл. 685 или 688 ТЗ и същите следва да се включат като приети вземания в
списъка на синдика.
В
тази част възражението също се явява основателно.
По възражението в частта относно определения ред
на удовлетворяване за сумите от 10 039,27 лева – главници по Акт за
установяване на публично държавно вземане № 127/19.12.2019 година, дължими за
такси за водовземане за периодите 11.09.2013 година – 31.12.2013 година,
01.01.2014 година – 31.12.2014 година и 01.01.2016 година – 31.12.2016 година и
лихви от 1342,81 лева – дължими върху посочените главници до решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Възникването на тези вземания /публични с оглед нормата на чл. 162, ал.
1, т. 3 ДОПК/, предвид техния вид и характер – такси по чл. 194, т. 1 ЗВ,
съответно е определено като момент и процедура в ЗВ и Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в приложимата към
спорния период редакция. В разпоредбата на чл. 194б ал.3 от ЗВ /ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г./ е предвидено, че Директорът на басейнова дирекция
извършва проверка на информация, подадена от титуляра на разрешителното и при
съответствие на информацията - уведомява писмено титуляря на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането ѝ и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, а при
несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата,
директорът назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и
определяне размера на дължимата такса. В случая, видно от представените
доказателства и представения акт за установяване на публично държавно вземане
на директора на Басейнова дирекция Дунавски район № 127 от 19.12.2019 година, именно
с него са установени дължимите такси за съответното ползване на водно
количество за процесните периоди. Тоест, процесните вземания, макар да се
отнасят за период от преди решението за откриване на производството по
несъстоятелност, доколкото не са определени точно по размер от закона и
съответните подзаконови актове, а са определяеми при определена процедура по
Закона за водите и конкретните размери са установени именно с представения АУПДВ,
то с последния не се установяват описаните вземания, а същите се определят като
дължими, възникнали.
Поради това, възражението в тази част е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по възражение
вх. № 286045/01.03.2021 година на
Национална агенция за приходите изготвения от синдика списък на приетите вземания
на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: ***, обявен в Търговския регистър на 15.02.2021г.
като
ВКЛЮЧВА в списък на приетите
вземания на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: ***, обявен в Търговския
регистър на 15.02.2021г. предявените от Национална агенция за приходите вземания
за сумите от:
- 56 572,98
лева – от които 42 485,39 лева - главници и 14 087,59 лева лихви по три
броя справки- декларации от 14.07.2017 година, от 04.09.2017 година и от
16.10.2017 година за дължим ДДС за данъчни периоди – м. юни, август и септември
2017 година, в ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ за главниците
и по чл. 722, ал. 1, т. 9 – за лихвите и
- 44 200 лева – главници за наложени имуществени
санкции на несъстоятелния длъжник по влезли в сила Наказателни постановления №
РД – 344/3.6.2016 година, от № РД –
336/3.6.2016 година, № РД – 181/28.3.2016 година, № РД – 180/28.3.2016 година и
№ РД – 337/3.6.2016 година, в ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението в
останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: