№ 1991
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110213074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Т. Б. Д., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление (НП) № 11-01-270/16.09.2022 г., издадено от С.А.Б., на
длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ),
гр. София, с което на основание чл. 256, ал. 2, вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП), за нарушение на чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, т.
1 от ЗОП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 1 539,09 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет лева и девет
стотинки).
В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното НП. Излага се становището, че през проверявания период
„Монтажи“ ЕАД не е „публичноправна организация“, а жалбоподателят не е
притежавал качеството „възложител“ по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП,
тъй като посоченото дружество не отговаряло на кумулативните изисквания,
заложени в §2, т.43 от ЗОП.
В тази връзка се оспорват доводите на наказващия орган, според които
„Монтажи“ ЕАД не е в състояние самостоятелно да поеме финансовия риск за
1
дейността си и функционира като действащо предприятие благодарение на
изразеното от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД („ДКК“ ЕАД) –
едноличният собственик на капитала, намерение да оказва финансова
подкрепа на дружеството, когато това е необходимо. Сочи се, че „ДКК“ ЕАД
е изразило намерение, а не готовност за оказване на подкрепа и то само ако
това се наложи, като липсват данни за директна безвъзмездна финансова
подкрепа от страна на „ДКК“ ЕАД към „Монтажи“ ЕАД. Излагат се доводи,
че дружеството е създадено с цел да реализира печалба от собствената си
основна дейност в условията на пазарна конкуренция и самостоятелно
отговаря за загубите си, т.е. не е създадено с конкретна цел за задоволяване на
нужди от обществен интерес. Сочи се, че в Доклад № ДИД2-СФ-
22/01.06.2021 г. за извършена финансова инспекция на „Монтажи" ЕАД от
страна на АДФИ, проверяващият одитен екип е установил, че дружеството не
е публичноправна организация, а представляващият го не е публичен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, според
която не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на 3 м. от
откриване на нарушителя или ако е изтекла l г. от извършване на
нарушението. Твърди се, че в случая е изтекла повече от l г. от извършване на
нарушението, тъй като договорът, за който е установено нарушението е от
10.02.2020 г.
Позовава се и на чл. 261, ал. 1 от ЗОП, съгл. който актовете за
установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на
АДФИ в срок от 6 м. от деня, в който нарушителят е открит от органи на
агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-
късно от 3 г. от извършване на нарушението. В тази връзка се твърди, че
първата финансова инспекция от страна на АДФИ обхваща договора, във
връзка с който е издаден процесният акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и е констатирано нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП.
Тази проверка е приключила с Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021г., в който
АДФИ категорично заключил, че „Монтажи" ЕАД не е публичноправна
организация и изпълнителният директор на дружеството не е длъжен да
прилага ЗОП. Докладът бил връчен по надлежен ред на представляващия
2
дружеството и от датата на тази проверка са минали повече от 6 м. Твърди, че
повторната проверка на АДФИ е с идентичен обхват и обхваща същия период
и договори, поради което не би могла да бъде използвана за възобновяване на
срока по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, тъй като има вече произнасяне на одитния
орган за законосъобразност на действията на дружеството при сключване на
процесния договор от 10.02.2020 г. с „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД,
доколкото в Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г. на АДФИ одитният орган е
заключил, че ,,Монтажи" ЕАД не е възложител и не е публичноправна
организация.
Жалбоподателят счита, че не е спазена процедурата по чл. 241 от ЗОП,
доколкото актове за установяване на нарушение се издават въз основа на
нарушения, които следва да бъдат констатирани в Доклад на АДФИ, а АУАН
№11-01-180/02.03.2022 г., е връчен преди издаване на Доклад от АДФИ.
Оспорва се и наличието на вина у жалбоподателя при извършване на
процесното нарушение, като се изтъква, че в Доклад № ДИД2-СФ-
22/01.06.2021г. АДФИ потвърждава и създава увереност на представляващите
„Монтажи" ЕАД, че дружеството не е публичноправна организация и не е
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП. Последното, според
жалбоподателя, изключва виновното поведение на изпълнителния директор
на дружеството при сключване на договори без прилагане на ЗОП.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява. С писмено становище заявява, че поддържа жалбата и
моли процесното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание от юрисконсулт Матева, която моли съда да потвърди издаденото
НП като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения в
писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
„Монтажи“ ЕАД е еднолично акционерно дружество по смисъла на чл.
64, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 158 и сл. от Търговския закон ТЗ), с адрес на
3
управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев” № 9, ЕИК
*********, като едноличен собственик на капитала е “Държавна
консолидационна компания“ ЕАД („ДКК“ ЕАД). Едноличен собственик на
капитала на „ДКК“ ЕАД е Държавата, като правата се упражняват чрез
Министъра на икономиката.
„Монтажи” ЕАД попада в обхвата на държавната финансова инспекция
по смисъла на чл. 4, т. 4, вр. с т. 3 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ), а именно - търговско дружество, в чийто капитал участва
с блокираща квота друго търговско дружество с блокираща квота държавно
или общинско участие в капитала, каквото е „ДКК“ ЕАД.
Съгласно Устава на дружеството „Монтажи” ЕАД се управлява от
едноличния собственик на капитала и Съвета на директорите. Съветът на
директорите възлага управлението и представителството на дружеството на
един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове
и определя възнаграждението им. Видно от Протокол № 147/30.11.2017 г.,
Съветът на директорите на „Монтажи” ЕАД на свое заседание, проведено на
30.11.2017 г. единодушно е взел решение да избере Т. Б. Д. за изпълнителен
директор на „Монтажи” ЕАД, като го овластява да управлява и представлява
дружеството. Взето е и решение, съгласно което в отношенията си с трети
лица „Монтажи” ЕАД ще се представлява самостоятелно от изпълнителния
директор Т. Б. Д.. Видно от Договор № 49/30.11.2017 г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на
управление, „Монтажи” ЕАД, гр. София, чрез Ясен Трифонов Спасов, в
качеството на представляващ „ДКК“ ЕАД като едноличен собственик па
капитала на „Монтажи” ЕАД, възлага, а Т. Б. Д. приема да управлява и
представлява „Монтажи” ЕАД, в съответствие с действащата нормативна
уредба, устава на дружеството и клаузите на договора.
Към 10.02.2020 г. изпълнителен директор на дружеството е бил
жалбоподателят Т. Б. Д., ЕГН **********, видно от изисканата от
контролните органи по време на извършване на финансовата инспекция
справка изх. № 93-00-984/27.07.2021 г., за отговорни длъжностни лица в
„Монтажи“ ЕАД.
В хода на извършена финансова инспекция, възложена със Заповед №
ФК-10-968/23.07.2021 г., изд. от Директора на АДФИ, с предмет „Проверка за
4
законосъобразност на сключването и изпълнението на договори на
дружеството с контрагенти, в т. ч. със собственика на капитала на
дружеството за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г.“ било установено, че
на 10.02.2020 г. между „Монтажи" ЕАД (възложител), представлявано от Т. Б.
Д. – изпълнителен директор, и „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД
(изпълнител), гр. София, представлявано от И.М. – изпълнителен директор, е
сключен Договор за строителство (озаглавен Договор за услуга). Съгласно чл.
1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни
срещу възнаграждение качествено и в рамките на определения срок
строително-монтажни работи (СМР) на обект: „Изработка, доставка и монтаж
на опорни блокове и метална конструкция – пасарелка за обект: „Мало
Бучино” по възложени проекти“, съгласно количествено-стойностна сметка
Приложение 1, представляващо неразделна част от договора, както и обект:
„Аварийно изграждане на водопровод от с. Мало Бучино до гр. Перник в
участъка ПС Мало Бучино до главен път Бучино – Перник“, съгласно
количествено-стойностна сметка Приложение 2, представляващо неразделна
част от договора. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят ще извърши
работите със свои средства за труд, материали и механизация. В чл. 3, ал. 1,
изр. първо от договора е посочено, че ориентировъчната стойност на
договора е 128 257,69 лв. без ДДС, образувана съгласно Приложение №1 и
Приложение №2, а в чл. 3, ал. 1, изр. второ е посочено, че указаните
количества в приложенията са ориентировъчни, а единичните цени на
видовете работи – твърди. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора доказването на
обема на действително изпълнената работа ще се извършва въз основа на
двустранно подписани протоколи за извършената работа, а съгласно ал. 4,
изпълнената работа се предава от изпълнителя и се приема от възложителя с
Протокол-образец 19, подписан от упълномощен представител на всяка от
страните.
На 21.04.2020 г. между представители на „Монтажи” ЕАД и „Райкомерс
Конструкшън” ЕАД са съставени и подписани 2 броя Протокола-образец 19
за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР,
съгласно които страните са установили, че към 16.03.2020 г. са завършени и
подлежат на заплащане натурални видове работи на обща стойност 128 257,69
лв. без ДДС. Въз основа на двата Протокола-образец 19/21.04.2020 г. между
страните е изготвена и подписана Сметка-образец 22 за изплащане на СМР на
5
обща стойност 153 909,23 лв. с ДДС (128 257,69 лв. без ДДС.
На 23.04.2020 г. изпълнителят „Райкомерс Конструкшън” ЕАД е издал
фактура №********** на обща стойност 153 909,23 лв. с ДДС (128 257,69 лв.
без ДДС). Като основание за издаване на фактурата е посочено: „Извършени
СМР за „Изработка, доставка и монтаж на опорни блокове и метална
конструкция – пасарелка, за обект Мало Бучино по възложени проекти” и
„Аварийно изграждане на водопровод от с. Мало Бучино до гр. Перник в
участъка ПС Мало Бучино до главен път Бучино - Перник”. Дължимата сума
по фактура №**********/23.04.2020 г. е заплатена с платежно нареждане за
кредитен превод на 27.04.2020 година.
С писмо с вх. №94-00-031/13.01.2022 г., адресирано до изпълнителния
директор на „Монтажи" ЕАД, проверяващият орган е изискал да се посочат
имената и длъжността на лицето, подписало от страна на дружеството
посочения договор с „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД., като в
представеното в отговор писмо с изх. №93-00-030/17.01.2022 г., от Д.У. –
прокурист на „Монтажи" ЕАД, се посочва, че договорът е подписан от Т. Д. –
изпълнителен директор на ,,Монтажи" ЕАД.
С оглед приобщените в хода на проверката материали, свид. Г. К. Т.,
като актосъставител, приел, че жалбоподателят Т. Б. Д. е нарушил
разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП, тъй като
на 10.02.2020 г. в качеството си на изпълнителен директор и възложител по
чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП е сключил договор за СМР с цена 153 909,23 лв. с
ДДС (128 257,69 лв. без ДДС), надвишаваща минималния праг по чл. 20, ал.
3, т. 1 от ЗОП, като не е приложил реда за възлагане чрез събиране на оферти
с обява или покана до определени лица, съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това. Въз основа на това съставил АУАН № 11-
01-270/25.03.2022 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило Възражение
№ 11-01-270/31.03.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН, материалите по преписката и след
преглед на постъпилото възражение, директорът на АДФИ приел, че е налице
нарушение и издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП му наложил глоба в
размер на 1 539,09 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет лева и девет
стотинки).
6
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на свид. Т. (актосъставител) и
писмените доказателства по делото: заповеди за компетентност; заповед
№ФК-10-968/23.07.2021 г., изменена със заповед №ФК-10-1040/12.08.2021 г.
и заповед №ФК-10-1148/16-09.2021 г., спряна със заповед №ФК-10-
1278/25.10.2021 г. и възобновена със заповед №ФК-10-14/06.01.2022 г. на
директора на АДФИ; справка за отговорните длъжностни лица в „Монтажи“
ЕАД изх. № 93-00-984/27.07.2021 г.; договор №49/30.11.2017 г. за възлагане
управлението на еднолично дружество с едностепенна система на управление
и от Протокол №147/30.11.2017 г. от заседание на Съвета на директорите на
„Монтажи” ЕАД; справка на сключени договори с контрагенти, по които
„Монтажи“ ЕАД е изпълнител за периода 01.01.2017-30.04.2021 г.; Справка
на сключени договори между „Монтажи“ ЕАД и „ДКК“ ЕАД за периода
01.01.2017-30.04.2021 г.; Отчети за собствен капитал за периода 2017-2020 г.
– 4 бр.; Доклади на независими одитори за финансовото състояние и
финансовите резултати за периода – 2017-2020 г. – 4 бр.; Договор за услуга
(за СМР) от 10.02.2020 г., сключен между „Монтажи" ЕАД и „РАЙКОМЕРС
КОНСТРУКШЪН“ ЕАД; писмо с вх. №94-00-031/13.01.2022 г., адресирано до
изпълнителния директор на „Монтажи" ЕАД; писмо с изх. №93-00-
030/17.01.2022 г., подписано от прокуриста на „Монтажи" ЕАД; фактура
№**********/23.04.2020 г., издадена от „Райкомерс Конструкшън” ЕАД; 2
броя Протоколи – образец 19 от 21.04.2020 г. за установяване завършването и
за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, подписани
между представители на „Монтажи” ЕАД и „Райкомерс Конструкшън” ЕАД;
Сметка – образец 22 за изплащане на СМР; платежно нареждане за кредитен
превод от 27.04.2020 година. както и допълнителните представени с
приложения опис от АНО.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел Т. са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло и ги
кредитира.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
7
обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. Г. Т., на длъжност
„главен финансов инспектор“ при АДФИ, а НП е издадено от директора на
АДФИ, който по силата на заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на Министъра на
финансите, е оправомощен да издава наказателни постановления по актове за
установяване на административни нарушения по ЗОП, съставени от
финансовите инспектори на АДФИ.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от
ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред по чл. 261 от ЗОП.
Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал.
1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН – съдържат описание на нарушението, мястото и
датата на извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз
основа на които е установено, като посредством същите фактическата
обстановка се изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават
извършването на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват
да се разбере в какво се изразява то, като е налице и съответствие между
фактическото му описание и правната квалификация. С оглед на това
8
настоящия състав на съда приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не била спазена
процедурата по чл. 241 от ЗОП, т.к. АУАН се издавали въз основа на
нарушения, които следвало да бъдат констатирани в доклад на АДФИ, а
АУАН №11-01-270/25.03.2022 г. бил връчен преди издаването на такъв
доклад. Това е така, доколкото разпоредбите на чл. 241, ал. 3 от ЗОП и чл.
261, ал. 1 от ЗОП сочат, че АУАН се издава от длъжностни лица на АДФИ за
нарушения, констатирани при извършване на финансова инспекция или
проверка, като не поставят изискване АУАН да бъде издаден след
съставянето на доклад по чл. 241, ал. 1 от ЗОП.
От гледна точка на материалния закон:
За да възникне основание за прилагане на ЗОП следва да са налице
няколко кумулативно дадени изисквания по отношение на обект, субект и
стойност на обществената поръчка.
В хода на производството се установи по безспорен начин, че на
10.02.2020 г. Т. Б. Д. – изпълнителен директор на „Монтажи“ ЕАД и
възложител по чл. 5, ал. 2, т.14 от ЗОП, е сключил договор за СМР (озаглавен
Договор за услуга) на обект: „Изработка, доставка и монтаж на опорни
блокове и метална конструкция – пасарелка за обект: „Мало Бучино” по
възложени проекти“, съгласно количествено-стойностна сметка Приложение
1, представляващо неразделна част от договора, както и обект: „Аварийно
изграждане на водопровод от с. Мало Бучино до гр. Перник в участъка ПС
Мало Бучино до главен път Бучино – Перник“, съгласно количествено-
стойностна сметка Приложение 2, представляващо неразделна част от
договора, с „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, като прогнозната
стойност, съвпадаща в случая с цената на договора, е в размер на 128 257,69
лв. без ДДС, поради което попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 1 от
ЗОП (обн. ДВ. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). Съгласно
цитираната разпоредба възложителите прилагат реда за възлагане чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при строителство от 50 000
лв. до 270 000 лв.
9
Строителството по договора попада сред обектите на обществени
поръчки по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като същото не е посочено в
общите изключения по чл. 13 от ЗОП и изключенията, приложими за
публични възложители по чл. 14 от ЗОП.
По отношение релевираното в жалбата възражение, че спрямо
дружеството „Монтажи“ ЕАД, ЗОП е неприложим, доколкото дружеството не
било публичноправна организация, настоящият състав на съда намира
следното:
Легална дефиниция на термина се съдържа в разпоредбата на §2, т. 43 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП: „публичноправна организация" е
юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а). създадено е с
конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат
промишлен или търговски характер и б). финансирано е с повече от 50 на сто
от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни
организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи;
или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от
членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 –
14 от ЗОП. Съгласно същата дефинитивна разпоредба, нуждите от общ
интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа в
нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като
самостоятелно понася загубите от извършване на дейността си.
В конкретиката на настоящия случай, „Монтажи” ЕАД е организация от
публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), като търговско
дружество, чийто капитал е изцяло собственост на търговско дружество с над
50 на сто държавно участие в капитала. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗФУКПС публични средства са всички средства, които се събират, получават,
съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор,
т.е. всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и
разходват от „Монтажи“ ЕАД са публични средства.
Цитираната законова дефиниция на §2, т. 43 от ДР на ЗОП следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 1, т. 1 от ЗОП, съгласно която
законът определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за
строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за проект от
10
възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на
публичните средства. По смисъла на т. 43а от § 2 на Допълнителните
разпоредби на ЗОП (ДВ. бр. 86 от 2018 г.), публични средства са тези по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС, цитиран по-горе.
Наред с това „Монтажи“ ЕАД е публично предприятие по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), доколкото е
дъщерно дружество на „ДКК“ ЕАД, което е търговско дружество с над 50 на
сто държавно участие в капитала. В тази връзка цитираната легална
дефиниция на понятието „публичноправна организация“ следва да бъде
тълкувана и в светлината на чл. 5 от ЗПП, съгласно който публичните
предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес
на гражданите и обществото, с цел постигане на максимална стойност за
обществото, чрез ефективно разпределение на ресурсите.
Освен, че е създадено с цел да задоволява нужди от общ интерес, по
делото се установява, че „Монтажи“ ЕАД, на практика е извършвало
следните дейности за задоволяване на нужди от общ интерес:
1. дейности, свързани с проектиране, ремонт и реконструкция на
язовирни стени и съоръженията към тях на язовири, които са общинска или
държавна собственост и които се нуждаят от спешен ремонт;
2. дейности, свързани с изграждане на нов правителствен комплекс,
построяването на който е с цел да продължи реализирането на концепцията,
заложена в Общия устройствен план на София в посока изнасяне на
административни сгради извън градския център и развитие на вторичен
градски обслужващ център, съобразно решения на Министерски съвет и
3. дейности свързани с техническа ликвидация и преодоляване на
вредните последици при въгледобив и пречистване на вода на различни
обекти.
Наред с това по делото се установява, че 96.92 % от приходите от
основната дейност на дружеството са от договори, подписани без
конкуренция, със собственика на капитала - „ДКК“ ЕАД и с дъщерни
дружества на „ДКК“ ЕАД, като, за да бъде избрано като страна по сделките,
„Монтажи” ЕАД не е действало в нормални пазарни условия, тъй като не е
предоставена възможност за участие и от други стопански субекти и не е
11
осигурена свободна конкуренция, т. е. дружеството осъществява дейността от
общ интерес, но не в условията на пазарна конкуренция по смисъла на §2, т.
43 ДР от на ЗОП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че за „Монтажи“ ЕАД са били
налице условията, посочени в §2, т. 43, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗОП,
доколкото дружеството е създадена с цел да задоволява нужди от общ
интерес, които нямат промишлен или търговски характер (като се установява
и че фактически осъществява такава дейност) и е обект на управленски
контрол от страна на друга публичноправна организация – „ДКК“ ЕАД. Ето
защо съдът счита, че АНО правилно е приел, че „Монтажи“ ЕАД е
„публичноправна организация“, а представляващото го лице – „възложител“
по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, поради което и всички възраженията на
жалбоподателя в противоположен смисъл се явяват неоснователни.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че
констатираното в оспорения акт е в противоречие с констатациите и
заключенията на АДФИ в Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г. на АДФИ,
където е прието, че „Монтажи“ ЕАД не е публичноправна организация и не
следва да прилага правилата на ЗОП.
Видно от представения по делото Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021 г.
на АДФИ, на дружеството „Монтажи“ ЕАД е била възложена финансова
инспекция на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 1 т. 4 от ЗДФИ, с
предмет: „Проверка за законосъобразност на отчетените разходи от
„Монтажи“ ЕАД, гр.София, за доставки, услуги и строителство за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2021 г., в т.ч. сключените договори и тяхното
изпълнение“, а настоящото нарушение е било констатирано в хода на
извършена финансова инспекция, възложена със Заповед № ФК-10-
968/23.07.2021 г., изд. от Директора на АДФИ, с предмет „Проверка за
законосъобразност на сключването и изпълнението на договори на
дружеството с контрагенти, в т. ч. със собственика на капитала на
дружеството за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 година.“
С оглед на това съдът намира, че предметът на двете финансови
инспекции е различен поради разликата в задачите и обхвата им, като
законосъобразността на сключването и изпълнението на договорите, по които
дружеството е страна, включително процесния договор за СМР, не са били
12
обект на проверка от първата финансова инспекция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за приложимостта на ЗОП, доколкото жалбоподателят е
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, възложената с договора
дейност е за строителство – обект на обществени поръчки съгласно чл. 3, ал.
1, т. 1 от ЗОП, а стойността на договора попада в стойностния праг по чл. 20,
ал. 3, т. 1 от ЗОП. Като е сключил процесния договор, без да приложи реда за
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица,
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 1
от ЗОП. Нарушението е формално и е довършено със сключването на
договора на стойност, надвишаваща определения в закона праг, без
провеждане на дължимата се процедура.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
несъзнавана непредпазливост (небрежност). Жалбоподателят не е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да
го стори.
В тази връзка са неоснователни и доводите на жалбоподателя, според
които посоченото в Доклад № ДИД2-СФ-22/01.06.2021г. на АДФИ
потвърждавало и създавало увереност у жалбоподателя, че, дружеството не е
публичноправна организация, а жалбоподателят не е възложител по смисъла
на чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП и поради това процесното нарушение не било
извършено виновно. Съдът намира, че е достатъчно да посочи, че процесното
нарушение от 10.02.2020 г. предхожда издаването на цитирания доклад,
поради което е изключено към момент на извършването му жалбоподателят
да е бил повлиян от него.
Съгласно нормата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП възложител, който възложи
обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на
поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма
писмен договор - от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Стойността на процесния
13
договор е в размер на 153 909,23 лв. с ДДС (128 257,69 лв. без ДДС), като 1 на
сто от цената с ДДС е равна на 1 539.09 лв., в какъвто размер е и наложената
глоба. В този смисъл съдът намира, че наложената санкция е правилна и
точно определена.
Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като
маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този
тип.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденото НП се потвърждава. Съгласно чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.,
поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
законоустановения минимум от 80 лв.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-270/16.09.2022
г., издадено от директора на АДФИ срещу Т. Б. Д. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3,
14
т. 1 от ЗОП, за което на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП му е наложена глоба в
размер на 1 539,09 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет лева и девет
стотинки).
ОСЪЖДА Т. Б. Д. с ЕГН ********** да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция сумата в размер на 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АССГ в 14- дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15