РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000343 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №18/04.03.2022г., постановено по търг. д. №5/2021г. по
описа на Окръжен съд С., З.А.Д. „О.-З.“ АД гр.С., ЕИК********* е осъдено
да заплати на Д. С. Е., ЕГН ********** сумата от 600 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес,
причинени от телесните увреждания, получени при ПТП на 21.11.2019г. и 2
570.23лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечението и възстановяването му, ведно със законните лихви за забава върху
присъдените обезщетения, считано от датата на уведомяване на
застрахователното дружество - 24.03.2020г. до окончателното им изплащане,
като е посочен номер на банкова сметка, по която да се изплатят сумите.
Отхвърлени са предявените от Д. С. Е. срещу З.А.Д. „О.-З.“ АД искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.380 от КЗ, за разликата от
600 000лв. до 800 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди и за
разликата от 2 570.23лв. до 3 426.98лв. на обезщетението за имуществени
1
вреди.
З.А.Д. „О.-З.“ АД е осъдено да заплати по сметката на С.ски окръжен
съд дължимата ДТ в размер на 24 102.81лв., съобразно уважената част на
предявените искове, както и 260лв. депозит за допълнително възнаграждение
на вещото лице д-р М.Б. по КСМАТЕ.
З.А.Д. „О.-З.“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА,
на адв. Р. И. М., ЕГН********** адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца в размер на
16 297.68лв. с ДДС.
Д. С. Е. е осъден да заплати на З.А.Д. „О.-З.“ АД съдебни разноски в
размер на 4 421.70лв. съобразно отхвърления размер на предявените искове.
Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която
са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди – до пълния предявен размер съответно – 600 000лв. и 3 426.98лв., е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
Д. С. Е.. Счита, че решението в обжалваната му част е необосновано,
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон и в противоречие със съдебната практика постановена по подобни дела.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат основно до несъгласие с
изводите на първостепенния съд за наличие на съпричиняване и определената
степен на съпричиняване – 25%. Наведени са доводи, че съдът не е съобразил
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане и съдебната практика в тази насока /цитирана е съдебна практика/.
Анализиран е механизмът на ПТП и се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че пострадалият е пътувал без
обезопасителен колан, тъй като този извод е направен на база вероятните
предположения на вещите лица. Акцентира се върху разясненията на вещото
лице Т. /изготвило САТЕ/ дадени в съдебно заседание на 11.11.2021г., а
именно, че с оглед механизма на ПТП, деформациите върху автомобила,
ищецът, ако беше пътувал с поставен обезопасителен колан, би получил по-
тежки по вид и характер травми. Жалбоподателят счита, че по делото е
доказано, че дори и при правилно поставен обезопасителен колан е било
възможно получаването на тежка черепно-мозъчна травма или шийна травма,
които биха могли да доведат до смърт. Иска се първоинстанционното
2
решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с
което исковите претенции за обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди да бъдат уважени изцяло. Претендират се сторените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА с ДДС.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната
жалба от ЗАД „О.-З.“ АД се оспорва изцяло същата.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство – ЗАД „О.-З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от
250 000лв. Счита, че решението в обжалваната осъдителна част е постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на
материалния закон, като са кредитирани избирателно събраните
доказателства, в несъответствие със съдебната практика, установена за
подобни случаи. Наведени са доводи за изключителна завишеност на
определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди –
800 000лв. Счита, че същото е определено в нарушение на принципите на
справедливостта, принципа на пропорционалност между справедливостта и
социалната необходимост. Позовава се на доктрината на Европейския съд за
правата на човека относно принципа на отнасянето на нивото на моралните
вреди спрямо нивото на нетната минимална заплата в страната на произход на
пострадалото лице, които следва да се съобразят към датата на настъпване на
ПТП – 21.11.2019г.Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не е съобразил социално-икономическата
обстановка в страната. Наведени са доводи, че при обосноваване размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид
максималните лимити, въведени в КЗ, като се съобрази обстоятелството, че
РБългария, като държава – членка на ЕС, е на последно място по брутен
вътрешен продукт на човек от ЕС – и в този смисъл, че не е съобразена
конкретната икономическа обстановка. Твърди се, че обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразено с понесените от ищеца травматични
увреждания и състоянието на пострадалия понастоящем. На следващо място е
въведено оплакване, че първостепенният съд неправилно е отчел занижен
процент на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на
неимуществените вреди, изложени са подробни съображения. Счита, че
степента на съпричиняване от страна ищеца в процентно изражение е 50%.
3
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено до 250 000лв.
при отчитане на 50%-но съпричиняване. Претендират се сторените по делото
раезноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– Д. С. Е., с който се оспорва изцяло подадената от ЗАД „О.-З.“ АД въззивна
жалба.
С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват
доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – Д. С. Е., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 21.11.2019г., на АМ „Т.“, при км. 62+600м, в посока С., водачът
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц 220 ЦДИ“, с рег.№**********
- Е.Ш.Ш., движейки се с несъобразена с пътните и атмосферни условия
скорост, е изгубил управлението върху автомобила, в резултат на което
автомобилът се отклонил вдясно, напуснал пътното платно, преобърнал се и
реализирал ПТП. При инцидента тежко е пострадал Д. С. Е., който е пътувал
на задната седалка в лекия автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№*********** и е образувано досъдебно производство №***/2019год. по
описа на РУ- С.. След ПТП-то. Пострадалият Д. Е. е транспортиран в „МБАЛ-
4
П.“АД, гр.П., където е приет по спешност в Неврохирургичното отделение.
След назначените изследвания и прегледи са установени следните
увреждания: пневмоторакс вдясно; двустранно контузионни огнища на
гръдния кош, повече вдясно; фрактури на 6, 7, 8 и 9 ребро вдясно; фрактури
на десните процеси трансверзи на Тх6 и 1x7; фрактура на тялото на Тх7;
листези на ниво Тх7-Тх8; фрактури на тялото, дъгите и процесус трансверзум
на Тх8; малки костни фрагменти във вертебралния канал на Тx7 и Тх8;
паренхимни засенчвания двустранно, приемащи се за белодробна контузия и
други. Поставена му е диагноза: тежка съчетана травма, контузио торацис,
пневмоторакс декстра, фрактура косте 6,7,8,9 декстра, Фрактура 1x7
полифрагментата, Контузио медуле спиналис, параплегия инфериор.
Незабавно му е назначено лечение, включително и оперативно такова. На
21.11.2019г. е извършена торакоцентеза, като в петото междуребрие вдясно е
поставен дрен поради пневмоторакса. Направена е и втора операция, при
която при обща интратрахеална анестезия и под рентгенов контрол, е
извършена ламинектомия на нива Тх8-9 прешлен, евакуация на костните
фрагменти от гръбначния канал. Направена е и тракция на гръбначния стълб
за преодоляване на спондилолистезата, след което е поставена метална
остеосинтеза с титаниеви пръчки. След възстановяване на оперативната рана
е поставен тръбчест дрен и суха превръзка. Осъществена е и трета
интервенция, при която е направена инцизия в гръдната част на гръбначния
стълб. Достигнато е до кръвениста колекция, която е евакуирана, като е
поставен тръбчест дрен. При проведеното лечение, на Д. Е. е приложена и
терапията, описана в Епикриза към ИЗ №*****/2019г., включваща
противооточни, кортикостероиди, антибиотици, бронхолитици,
противовъзпалителни, обезболяващи, неотропни средства и др. При престоя
му в болницата, ищецът е поставян и на апаратна вентилация. На 04.12.2019г.
Е. е транспортиран до ДКЦ „П.“ ООД гр.П. за извършване на магнитно
резонансна томография, от която са установени данни за: състояние след
фрактура на тялото на Тх8, метална стабилизация, стеноза на верт. канал, на
нивото на Тх8 - наличен хематом дорзално в късен субакутен стадий. В
следоперативния период на Д. Е. е приложено и лечение с масажи и
физиотерапия. Поставени са му гипсови шини на долните крайници за
предотвратяване развитието на контрактури. Раздвижен е до степен да заема
седнало положение в леглото, тъй като не може да върви и да стъпва на
5
краката си. Изписан е невъзстановен на 20.12.2019г., след едномесечен
престой в болницата, като са му дадени препоръки за спазване на лечебно-
охранителен режим, провеждане на физиотерапия и балнео - санаторно
лечение. На 14.02.2020г., Д. Е. е постъпил в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.П. -
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, с продължаващи
оплаквания за слабост и невъзможни движения на двата долни крайника,
невъзможна походка и силно затруднено самообслужване и други. При
извършените изследвания и прегледи са констатирани: оперативни белези,
вертебрален синдром - нарушени физиологични кривини, напрегната
паравертебрална мускулатура, синдром на долна еластична параплегия-
слабост за двата крайника; липсват активни движения за двете глезенни
стави, хипестезия по проводников тип дистално от 7-мо междуребрие,
повишен мускулен тонус за двата долни крайника, с клонуси за ляво ходило,
невъзможна походка и други. Предписана му е терапевтична схема, описана в
Епикриза към ИЗ №*****/2020г. Назначени са му рехабилитационни
процедури, в резултат на които ищецът е вертикализиран до стабилен седеж,
но все още не може да се изправя самостоятелно, да стъпва на краката и да
ходи. Изписан е на 21.02.2020г., като са му дадени препоръки за последваща
рехабилитация и кинезитерапия. С Експертно решение на ТЕЛК
№***/18.05.2020г., на Д. Е. е определена 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, поради последици от счупване на
гръбначния стълб; състояние след фрактура на тялото Тх7 и контузия на
гръбначния стълб; долна параплегия; невъзможна самостоятелна статика и
походка; поставен катетър - незадържане на урина. При проведена магнитно-
резонансна томография от 08.06.2020г. на торако-лубмален отдел от
гръбначния стълб са констатирани данни за състояние след фрактура на
тялото на Тх8, метална стабилизация и посттравматична миелопатия -
сирингомиелия; хидронефроза вдясно; нарушен ликворен ток на нива Тх7,
Тх8 и Тх9 и др. На 23.07.2020г. на ищеца е извършено компютъртомографско
изследване на гръбначен стълб (Тх5-Тх10) в УМБАЛ „Н.И. П.“ ЕАД гр.С.,
като е констатирано, че тялото на Тх8 е със снишен кранио-каудален размер
вентрално без проминиране на костни фрагменти дорзално към
гръбначномозъчния канал, има неравности по горния задно - латерален
контур на тялото на Тх8, подчертана торакална кифоза на нивото на Тх8,
дясноконвексна сколиоза с пунктум максимум Тх8 и др. Въведени са и
6
твърдения, че във връзка с проведеното лечение, Д. Е. е заплатил суми в общ
размер на 3 426.98лв. – подробно посочени.
Изложени са подробни твърдения по отношение на неудобствата,
болките и страданията, претърпени и търпени от ищеца. Силно е ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитва от фрактурите. Не е в състояние да се изправя сам. Не може сам да
върши елементрани битови дейности. Силно е ограничена подвижността му.
Не може сам да задоволява хигиенните си потребности, да се обслужва
самостоятелно и да се преоблича. Притеснява се от зависимостта си от друг
човек и невъзможността му да излиза и да се среща със свои връстници го
прави затворен и тревожен. Чувства се изолиран, защото не може да се
движи. Все още изпитва силни болки в областта на травмите. Изпитва
стеснение и срам от оперативните белези и видимите наранявания.
Изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му
емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидента върху психиката
му като подрастващ. Тези емоции са породени от усещането, че поради
травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа
активност и никога няма да се възстанови напълно. Притеснява се, че никога
повече няма да може да стъпи на краката си и да ходи нормално. Изпитва
неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезен и се е затворил в себе си.
Към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му
все още не е приключило.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №*****************, сключена
със ЗАД „О.-З.” АД, валидна от 28.06.2019г. до 27.06.2020г. Съгласно
изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх.№ЦУ-99-2489/24.03.2020г., ищецът е
отправил претенция до застрахователя ЗАД „О.-З.“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото му застрахователно обезщетение, каквото
до момента не е изплатено.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на
800 000лв. за причинените неимуществени вреди, както и 3 436.98лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху
7
главницата от датата на уведомяване на ответника - 24.03.2020г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „О.-З.“ АД оспорва същата. Възраженията по
основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното
производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната
жалба, посочени по-горе и те касаят размера на обезщетението за
неимуществени вреди и степента на съпричиняване по отношение на
своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
21.11.2019г., неимуществени вреди от страна на ищеца – телесни увреждания,
изразяващи се в пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно
счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък в
8
нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9 ребра в
дясно, контузия на гръдния кош /съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинска експертиза/. Не е спорно, че вредите са причинени
виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. марка
„Мерцедес“, модел “Ц 220 ЦДИ“, с рег.№********** - Е.Ш.Ш.. Установена е
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Не
е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от
наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№*****************, валидна от 28.06.2019г. до 27.06.2020г.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
горе, като спорен, според предметните предели на въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник, се очертава въпросът относно справедливия
паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие тези увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
9
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна
съдебномедицинска експертиза и психологична експертиза.
Относими към спора – характера и интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания, са показанията на свидетелите Г. П., притежаващ „Пътна
помощ“ и присъствал непосредствено при инцидента; С. Е. - баща на ищеца
и Д.И., живееща във фактическо брачно съжителство с бащата на ищеца
/показанията на останалите свидетели, пътували в същия автомобил, касаят
по-скоро механизма на ПТП/.
Свидетелят П. установява, че при инцидента ищецът бил изпаднала на
около 4-5м от автомобила, не можел да говори и диша, храчел кръв.
Свидетелят С. Е. депозира непосредствените си впечатления относно
състоянието на ищеца, като установява, че същият е бил и е със силно
влошено физическо и психично състояние. /Свидетелят е пристигнал от А.
веднага след като е научил за инцидента, а ищецът е пътувал до летището в
гр.С., за да отиде при баща си/. Ищецът бил настанен в интензивно отделение.
При посещението си свидетелят узнал, че му е направена операция на белия
дроб, за да може да диша, както и че има четири счупени ребра, а 7, 8 и 9
прешлени на гръбначния стълб също били счупени. Узнал и че при
счупването на 8 гръден прешлен, костица се е забила в гръбначния мозък.
След това на ищеца била направена операция на гръбначния стълб и
поставени титаиневи пластини. При ядрено-магнитния резонас е установено,
че има хематом на мястото на 7,8 и 9 прешлен, което наложило да се направи
нова операция. Д. понесъл много тежко тази операция, защото в един кратък
интервал от време претърпял повече от една операции. Приемал силни
обезболяващи, а свидетелят се грижел постоянно за сина си, тъй като от
кръста надолу Д. е неподвижен. Грижите за физиолигичните нужди на
пострадалия - за къпане, обличане и пр. продължават и понастоящем. И
понастоящем Д. е на памперси, защото от пъпа надолу не усеща нищо, тъй
като гръбначният мозък е прекъснат. Във всички лечебни заведения, в които
бил лекуван пострадалият - в болницата в гр.П., в УМБАЛ в П., в болница
„П.“, лекарите били на мнение, че вероятността Д. да се излекува е
минимална. Свидетелят установява, че Д. Е. изпитвал силни болки и
10
страдания от получените при ПТП травми, както и от претърпените три
операции. Все още има болки и от операциите на белия дроб, и от счупените
ребра, които вече заздравели. Но краката му са неподвижви. Първоначално Д.
можел само да лежи. Но в резултат на многобройните рехабилитации, вече
може да стои в седнало положение. Не може да се изправя, не може да стои
на краката си, освен когато го държат. Д. не може да контролира
физиолигичните си нужди, затова му слагат катетри. През 2021г. му е
направена четвърта операция за отстраняване на десния бъбрек и след това е
само с катетри, които се слагат през 4 часа. За Д. са необходими непрекъснати
грижи, упражнявани от свидетеля и в негово отсъствие - от семейството, от
който факт ищецът изпитвал силни неудобства. Вследствие на ПТП-то, от
което му останали и трайни белези, животът на Д., който към момента на
инцидента бил едва на 17г., се преобърнал. Преди бил жизнерадостен младеж,
учел се добре и искал да продължи образованието си, като се занимава с
автомобилна техника. Сега е много депресиран, отчаян. Дори понякога
споделял с баща си съжаления, че не е умрял при катастрофата. Навън
извеждат Д. с инвалидна количка, защото той не може да се придвижва сам.
Когато го слагат в автомобил, за да пътуват за преглед или рехабилитация, Д.
изпитва силно безпокойство и страх. Вече не искал да се вижда със
съучениците си, защото е инвалид. Чувствал се непълноценен човек.
Показанията на свидетеля С. Е., преценени и съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства.
Идентични с показанията на св. С. Е. са и показанията на свидетелката Д.И..
Преди всичко показанията на свидетеля Е., както и показанията на
свидетелката И., се подкрепят от заключението от комплексната
съдебномедицинската и експертиза и психологична експертиза.
Както се посочи, съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица съдебен лекар и
неврохирург, уврежданията на ищеца, пряка и непосредствена последица от
ПТП-то, са следните: пневмоторакс в дясна гръдна половина,
многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния
мозък в нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6,7,8 и 9
ребра в дясно, контузия на гръдния кош. Многофрагментарното счупване на
8-ми гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и нарушаване на
11
цялостта му, по съвкупност е довело до долна параплегия - осакатяване на
долните крайници. Контузията на гръбначния мозък, както и прекъсването на
цялостта му са довели до невъзможността Д. Е. да контролира тазовите
резервоари /невъзможност за контролиране на изхожданията по малка и
голяма нужди/ и се преценява като разстройство на здравето, постоянно
опасно за живота. Пневмотораксът в дясна гръдна половина /проникване на
въздух в гръдната кухина/, наложило нейното оперативно отстраняване чрез
торакоцентеза, е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Счупването на 6,7,8 и 9 ребра в дясно е довело до трайно
затрудняване движенията на снагата. Описаните травматични увреждания са
тежки и някои от тях са криели реална опасност за живота на пострадалия Д.
Е.. Някои от последиците от травматичните увреждания крият риск за живота
на Д. Е. и за в бъдеще. Най-тежка е травмата в гръбначния стълб, след това е
телесната повреда на гръдния кош и счупените ребра, които се възстановяват
за около 2 месеца, а травмата на гръбначния стълб е невъзстановима. Вещите
лица, проследявайки медицинската документация са констатирали
проведените лечебни, оперативни и рехабилитационни процедури, като тези
констатации не се отличават от фактите, изнесени в исковата молба.
Констатирани са 4 проведени оперативни интервенции, като четвъртата -
отстраняване на десния бъбрек заради хидронефроза - задържане на течност и
възпаление на бъбрека. Вещите лица не са категорични, дали тази операция е
в причинна връзка с процесното ПТП, защото и преди катастрофата Д. Е. е
имал заболяване, но при това положение ПТП-то е допринесло до влошаване
на заболяването.
По отношение на състоянието на ищеца понастоящем, заключението на
вещите лица, след извършен личен преглед на Д. Е., са следните:
констатирана е видима хипотрофия на мускулатурата на двата му крака,
автоматизми и на двата крака, начеващи контрактури, хипестезия към
анестезия, арефлексия, инконтикенция, долна параплегия. В съдебно
заседание вещите лица са разяснили описаното медицинско състояние по
следния начин: Автоматизми са непълноценните, неконтролирани движения
на мускулите на краката, които се получават при липса на иневрация на даден
мускул и това са патологични ненормални импулси на нервната система. Тъй
като няма инервация на краката, въпреки рехабилитацията, след време
мускулите започват да развиват трайни спазми, които се наричат
12
контрактури. Хипестезия е намалена чувствителност, а анестезия е липса на
чувствителност. Арефлекция е липса на рефлекси, което пряко произтича от
липсата на инервация. Инконтиненция е задържане на урина и изпражнения,
т.е. човек не може да командва тазовите си резервоари. В резултат на
провежданата рехабилитация, чувствителността при Д. Е. се е преместила
надолу, като има слаба чувствителност от гърдите до пъпа, но след това той
няма никаква чувствителност, т.е. налице е пълна анестезия. Според вещите
лица в бъдеще, вероятността за възстановяване на моторната или сензорна
функция на долните крайници на Д. Е. е изключително малка, или почти
липсваща, дори и при усилената рехабилитация, която провежда.
Рехабилитацията и физиотерапията са необходими с цел избягване на
изразената хипотрофия на долните крайници. Що се отнася до
инконтиненцията, т.е. невъзможността за задържане на тазовите резервоари и
факта, че ищецът ползва катетри и памперси, това води до голям риск за
възникване на урогенитални инфекции и последващ сепсис, което е
животозастрашаващо състояние. Болките, страданията и най-вече
физическите неудобства, които изпитва Д. Е., според вещите лица, ще
продължават и в бъдеще, поради гореописаното състояние. Белезите от
операциите ще останат за цял живот, но извършените операции са били
необходими за спасяване живота на ищеца. Непосредствено след ПТП-то и до
настоящия момент, ищецът се нуждае от чужда помощ за осъществяване на
ежедневните битови дейности, като най-вероятно това състояние ще е до края
на живота му. В съдебно заседание вещите лица са разяснили, че най-често
хора в подобно състояние умират от инфекция на бъбречно-половата система,
защото през катетъра може да навлезе инфекция в червата. Тъй като липсва
чувствителност, може да не се усетят признаците на развиващ се перитонит.
При преценката на личния характер на претенцията за репариране на
неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди са негативни
промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора е и
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице – психолог, инцидентът, лечението и периодът на възстановяване са се
отразили негативно върху психологичното състояние на Д. Е., тъй като са
довели до трайно нарушение в нормалния му ритъм на живот, на
себеоценката и на социалното му функциониране. Вследствие на
13
претърпяната злополука и последствията от нея - медицински интервенции,
болнично лечение, продължаваща рехабилитация, зависимост от чужда
помощ, у Д. са се проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които
с времето засилват интензитета си. Физическото осакатяване вследствие на
пътния инцидент, последвалият дълъг и изпълнен с много болка период на
лечение и частично възстановяване е силно травматизиращо преживяване,
което е повлияло всеки аспект на битието на Д. и на неговото обкръжение.
Настъпили са съществени промени в жизнената ситуация на личността,
водеща е станала ролята на физическото оцеляване и борбата за раздвижване.
Иивалидизирането е поставило сериозни предизвикателства пред Д.,
сблъсквайки го с радикални промени във физически и психически план,
затруднило е нормалното му социално функциониране, поставяйки невидими
прегради между него и останалите здрави хора. Д. възприема себе си като
различен от другите „нормални“ хора, заради настъпилите травматични
промени в тялото му, чувства се подтиснат и малоценен. Физическата травма
ще има дълго във времето и непреодолимо въздействие върху психиката на
пострадалия. Социалната изолация, която е факт и към момента, постоянната
рехабилитация, зависимостта от чужда помощ и свързаните с нея
ангажименти от обездвижването на Д., срамът, страхът, страданието и
емоционалната подтиснатост са само част от негативните последици, които с
течение на времето ще увеличават своя интензитет. Инвалидизирането му е
тежко и непреодолимо емоционално изживяване, с трайно и неотменимо
проявление в ежедневието. С течение на времето, при сблъсъка между
желанието за възстановяване и минималните, почти нулеви шансове за това,
проявите на потиснатост, депресивно настроение; повишена
раздразнителност; тягостно чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията; мъчително усещане за непълноценност, насоченост на мисловния
процес към песимистична тематика ще се задълбочават.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество комплексни тежки телесни
повреди, фактът, че са извършени три тежки оперативни интервенции, пряко
свързани с уврежданията, понесени от ПТП-то /две от които последователно
на гръбнака, тъй като е имало тежък кръвоизлив – разяснението на ВЛ
неврохирург, дадено в съдебно заседание от 11.11.2021г./ и една оперативна
14
интервенция – по отстраняване на бъбрек, която е или пряка последица от
ПТП-то или заболяването е зле повлияно от ПТП-то, продължителността на
оздравителния процес, който и понастоящем не е приключил, следва да се
приеме, че сумата от 800 000лв. действително е справедлив паричен
еквивалент на понесените и понасяните от Д. Е. страдания. При определяне на
този размер на обезщетението се съобразява изключително младата възраст
на ищеца – едва на 17-18 години към момента на ПТП, фактът, че в тази
млада възраст Д. е лишен от значителни жизнени функции, неподвижен и в
пълна зависимост от чужда помощ, същият не може да приема разнообразна
храна – само пасирана и течности, ползва памперси и катетър. Видно от
представеното Експертно решение на ТЕЛК от 18.05.2020г. Д. Е. е с
определена 100% степен на инвалидност, с чужда помощ. Съобразява се
преди всичко – негативната прогноза за евентуален оздравителен процес,
както във физически, така и в психологичен аспект. Както вещите лица от
комплексната съдебномедицинска експертиза, така и вещото лице – психолог,
дават заключение, не само за абсолютно минимална възможност за какъвто и
да е възстановителен процес, но и за негативно развитие на процеса във
физически и психически аспект. В този смисъл въззивната инстанция намира,
че като е определил обезщетение в размер на 800 000лв. за понесените от
ищеца неимуществени вреди, окръжният съд е съобразил обективно
установени по делото факти, релевантни за определянето му – всички
остатъчни последици от увреждането и съпътстващи ги и до момента болки,
факта на постоянен период на обездвижването, свързаните с това ограничения
и неудобства от ползване на чужда помощ. Спазен е принципът на
пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост. Ето
защо не може да се сподели тезата на жалбоподателя – ответник, че
определеният размер на обезщетение не е съобразен със съдебната практика
и доктрината на Европейския съд за правата на човека. Спазване принципа за
справедливост, като в националната съдебна практика, така и практиката на
ЕС, изисква съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства
при всеки конкретен случай – характера и вида на увреждането, интензитетът
и продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние
в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Не може да се
15
сподели и тезата на жалбоподателя – ответник, че посоченото обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено със социално-икономическата
обстановка в страната. Вярно е, че като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите
условия. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да
бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените
неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с
еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на търпените
страдания.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на двете въззивните жалби, е наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от
КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса, както и относно
степента на съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
16
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалия, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба
се поддържа непоставянето на предпазен колан.
По отношение на това сочено поведение на съпричиняване –
непоставянето на обезопасителен колан, изводи следва да се направят от
допусната при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
ПТП-то е настъпило на км 62+600м, в посока П. - С., на АМ „Т.“. Ищецът е
пътувал на задна лява седалка. Видимостта по време на ПТП-то е била
ограничена вследствие на проливния дъжд и облачното време. Автомобилът
внезапно е попаднал в аквапланинг, който е довел до загубата на управление
на автомобила, неговото завъртане и излитане извън пътното платно.
Шофьорът е изгубил контрол върху автомобила, който се е завъртял,
преминал е от лявата бърза лента за движение в дясната и през аварийната
лента, където автомобилът е напуснал пътното платно, завъртял се е вляво и с
дясната страна се е ударил в коловете на оградата, като ги е счупил, разкъсал
е оградата и се е преобърнал надясно няколко пъти. При преобръщането, от
автомобила е изпаднал Д. Е., който е намерен от свидетелите на около 2м.
наляво от задната част на автомобила. Инерционните сили, действали към
момента на настъпване на произшествието към тялото на пострадалия, са
описани по следния начин: загубата на масовия център след настъпилия
аквапланинг е накарала тялото да се придвижи вляво; След удара в дясната
част на автомобила тялото е получило импулс, за да се придвижи надясно; От
завъртането на лекия автомобил са се получили центробежни сили, които
най-вероятно са накарали тялото да изпадне от колата. Тялото на Д. е имало
съприкосновение с лявата страна на лекия автомобил и от части с тавана.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, в медицинската документация липсват
специфични травмотични увреждания, които да са оставени от предпазен
колан. От този факт и от факта на изпадане на пострадалия от автомобила,
вещите лица дават вероятно, но логично заключение, че ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан, а при правилно поставен такъв, не би
17
напуснал купето на автомобила. Вещите лица са категорични, че получените
от ищеца травматични увреждания са получени по механизма на удар или
притискане със или върху твърд тъп предмет. Тези увреждания е възможно да
се получат именно при изпадането на пострадалия и при това изпадане на
удар в гърба на 6,7,8,9 десни ребра и гръбнака в областта на 6,7, и 8
прешлени. Тези травми могат да се получат и при изпадане на пострадалия по
лице и бъде притиснат в гърба в областта на 6,7 и 8 прешлени. В съдебно
заседание вещото лице е разяснило, че при поставен обезопасителен колан
ищецът не би получил травмата в гръбнака, не би настъпил удар в зоната на
гръбнака. Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ищец,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалият е пътувал
без обезопасителен колан, че този извод е направен на база вероятните
предположения на вещите лица. Не се касае за вероятно предположение на
вещите лица, а за обосновано заключение на база конкретиката на случая и
знания от специална област, че пострадалият е пътувал без поставен
обезопасителен колан.
Вярно е, че в съдебно заседание от 11.11.2021г. вещото лице Т.,
изготвило САТЕ, е изразило мнение, че с оглед механизма на ПТП,
деформациите върху автомобила /пълна щета/, ищецът, ако беше пътувал с
поставен обезопасителен колан, би получил по-тежки по вид увреждания. Но
вещите лица от комплексната съдебномедицинска експертиза не са
категорични за възможността от получаване на по-тежки травми /черепно-
мозъчна или шийна травма/. В съдебно заседание от 10.02.2022г. вещото лице
съдебен лекар е разяснило категорично, че при поставен обезопасителен
колан гръдните и гръбначни травми не биха настъпили, защото гърбат ще е
долепен до седалката. В СЗ от 11.11.2021г. вещото лице неврохирург е
разяснило, че увреденият, смачкан 8ми гръден прешлен, разместването между
7 и 8 гръден прешлен, които увреждания са получени при притискане със или
върху твърд тъп предмет, т.е. – падане с инерционна сила върху земята, са
именно травмите, довели до увреждане на гръбначния мозък, което пък е
причина ищецът да не може да движи краката си. Посоченото поведение на
пострадалия – непоставяне на обезопасителен колан, категорично сочи на
нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137в от ЗДвП,
вменяващи в задължение на пътниците в МПС да използват системи за
обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Именно
18
неизползването на обезопасителен колан, е онова конкретно действие на
пострадалия, което по безспорен начин обективно е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, представляващ най - тежкото увреждане, засягащо
гръбначния мозък, като е улеснило неговото настъпване. Преценката за
наличие на съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че конкретното
увреждане не би било причинено, ако пострадалият е пътувал с ползване на
съответната система за обезопасяване. Налице са категорични доказателства
за причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия по време
на произшествието и конкретния вредоносен резултат, за който се претендира
обезщетение. Т.е. – установено е, че приносът на пострадалия е конкретен,
тъй като релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД
е онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. Това поведение на пострадалия,
представляващо конкретен принос за настъпване на увреждането, с което
поведение увреждането се намира в пряка причинна връзка, съпоставимо с
деликтното поведение на водача на лекия автомобил – който не е съобразил
скоростта с конкретната пътна и атмосферна обстановка, не се е съобразил
със съществуващите на място пътни знаци /А15 /Опасност от хлъзгане/, В26
/Забранено е движението със скорост по-висока от 120км/ч// - съгласно
заключението от САТЕ, е в процентно отношение – 25%, както правилно е
приел първоинстанционният съд.
Така възприетата степен на съпричиняване е намерила правилно
отражение и при определяне на размера на обезщетението за имуществени
вреди – 2 570,23лв. от общо претендирани и надлежно доказани разходи за
лечение – 3 426,98лв.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението, както и по отношение на въведеното от ответника възражение
за съпричиняване.
По изложените съображения въззивните жалби се явяват
неоснователни, а първоинстанционното решение, като правилно, следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
По разноските, сторени във въззивното производство:
19
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА. Процесуалното представителство е осъществено по двете
въззивни жалби. При обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец – 200 856,75лв. и обжалваем материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 350 000лв. или общо
550 856,75лв., съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение е 12 547,14лв. Съразмерно с обжалваемия
материален интерес по неуважената въззивна жалба на жалбоподателя -
ответник се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 7 972,12лв. и с
ДДС – 9 566,54лв.
Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК, инкорпориран в
становище, вх.№7081/19.09.2022г., жалбоподателят – ответник е сторил
следните разноски: ДТ – 7 000лв.; адвокатско възнаграждение по чл.9 от
Наредба №1/09.07.2004г. /изготвяне писмен отговор на въззивна жалба/ -
7 677лв. с ДДС; адвокатско възнаграждение по чл.7 от Наредба
№1/09.07.2004г. /процесуална защита по подадената от ЗАД „О.-З.“ АД
въззивна жалба/ – 10 236лв. с ДДС. С оглед неоснователността на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник му се дължат само разноските –
адвокатско възнаграждение по чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за изготвяне
писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, които са 7 677лв. с ДДС и за
които са представени доказателства за реално извършено плащане /л.62-
платежно нареждане/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №18/04.03.2022г., постановено по търг. д.
№5/2021г. по описа на Окръжен съд С., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която: З.А.Д. „О.-З.“ АД гр.С., ЕИК********* е осъдено да заплати на Д. С.
Е., ЕГН ********** сумата над 250 000лв. до 600 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес,
причинени от телесните увреждания, получени при ПТП на 21.11.2019г.,
20
ведно със законните лихви за забава върху присъденото обезщетение, считано
от датата на уведомяване на застрахователното дружество - 24.03.2020г. до
окончателното им изплащане; са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. С. Е.
срещу З.А.Д. „О.-З.“ АД искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.380 от КЗ, за разликата от 600 000лв. до 800 000лв. на
обезщетението за неимуществени вреди и за разликата от 2 570.23лв. до 3
426.98лв. на обезщетението за имуществени вреди.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.-З.“ АД гр.С., ЕИК********* да заплати на адв. Р.
М. – САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство на Д. С. Е., ЕГН
********** - 9 566,54лв. с ДДС за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. С. Е., ЕГН ********** да заплати на З.А.Д. „О.-З.“ АД
гр.С., ЕИК********* разноски за въззивното производство в размер на
7 677лв. /адв. възнаграждение с ДДС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21