Решение по дело №5482/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 520
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20231720105482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Перник, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720105482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Р. Й. С., ЕГН
**********, с ******** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
268,74 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
********** за топлофициран имот, находящ се в ********** сумата 129,51
лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
**********, ведно със законната лихва върху главницата 268,74 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – ******* до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2179/15.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3901/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник.
Ищецът „Топлофикация - Перник” АД твърди, че е доставил топлинна
енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период
при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в
качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност
и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му
за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Й. С. е депозирал 3 бр. отговори на
1
исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва предявените
искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва ответникът
да е потребител на топлинна енергия, да е възникнало облигационно
отношение между страните и да е надлежно доставена топлинна в
претендираните количества. Твърди, че ищецът е неизправна страна по
договора и не са представени общи условия. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника
за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Исковете са
предявени в уаказания от заповедния съд срок и по заповедното производство
са представени наделжни доказателства в тази насока.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетите като доказателства по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено вещно право на позлване
************ по описа на В. Я., Нотариус вписан под ******* в Регистъра на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Перник и преписи
2
извлечения от актове за смърт ********** г. на Община Перник и №
289/**** г. на Столична Община, район Илинден се установява, че
ответникът Р. Й. С. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се на
********.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение по отношение за
доставка на топлинна енергия в имота. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и в заповедното производтсво са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.41в от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетото по делото заключение на вещото лице З. А. З. по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният
имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен
Договор № 8/27.11.2000 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“
ЕООД за услугата „дялово разпределение“, както и Договор № 97 от
30.11.2011 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение
и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията
на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите,
водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като
от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на
топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
3
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че
начислените суми по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума 268,74 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне
на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа
на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети
на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице В. Ж. П. по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 268,74 лв. за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., а за законна лихва – 129,51 лв. за периода от
**********, като към момента на извършване на проверката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните
документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в
ищцовото дружество, поради което съдът го кредитира напълно.
С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за главница в претендирания размер и предявеният иск
следва да бъде уважен в пълния размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец
следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по
проведената съдебно-икономическа експертиза, както и падежните дати на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 129,51 лв. за периода от **********
С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
4
възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер.
По горните съображения, съдът приема, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично
вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва, считано от
депозиране на заявлението в съда – *******, до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени
с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните
разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева, 10,00 лева –
такса за съдебни удостоверения, 300,00 лева – депозит за особен
представител, 300,00 лева – депозти за СТЕ, 300,00 лева – депозит за СИЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Районен съд -
Перник
по настоящето дело.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Й. С., ЕГН
**********, с ******** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД,
EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република” 268,74 лв. - главница за неплатена топлинна
енергия за периода от ********** за топлофициран имот, находящ се в
********** сумата 129,51 лв. - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от **********, ведно със законната лихва върху
главницата 268,74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – ******* до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
5
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2179/15.08.2023 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3901/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Р. Й. С., ЕГН **********, с ******** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75,00 лева - разноски в заповедното
производство и сумата 1035,00 лева - разноски в исковото производство пред
ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила изисканото заповедно производство
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6