№ 3682
гр. Варна, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шак.а
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Невин Р. Шак.а Въззивно гражданско дело №
20233100501772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. М. Р. срещу Решение № 1413 от
27.04.2023г. по гр.д. № 15878/2021г. по описа на ВРС, 14-ти състав, В ЧАСТИТЕ, както
следва:
с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу П. на Р. Б. иск за осъждане на ответника да му заплати разликата
над 50 лв. до пълния предявен размер на иска от 600 лв., сума представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на заплатено възнаграждение на
адвокат за защита и съдействие, понесени в пряка причинно следствена връзка с
повдигнато на 16.12.2011г. срещу него обвинение в извършване на престъпление по
чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на 19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-
183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-
Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно производство по което е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението;
с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу П. на Р. Б. иск за осъждане на ответника да му заплати разликата
над 4000 лв. до пълния предявен размер на иска от 10000 лв., сума представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания –
безпокойство, тревожност, притеснение и стрес в пряка причинно следствена връзка с
повдигнато на 16.12.2011г. срещу него обвинение в извършване на престъпление по
чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на 19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-
1
183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-
Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно производство по което е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението;
с която на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу П. на Р. Б. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС на ДП № 14-183/2010г. по описа
на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас, ТО Несебър,
изразяващи се в преживяни стрес, душевни болки и страдания в причинна връзка с
бавното и неефективно разследване и неосъществяване на контрол от страна на
наблюдаващия прокурор по соченото ДП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, както и постановяване в противоречие със съдебната
практика. Изложени са съображения, че неправилно в обжалваното решение ВРС е приел, че
в договора за правна помощ, представен в ДП е отбелязано плащане на сумата от 100 лв., от
които присъдил на ищеца 50 лв. Съдът не е съобразил в тази връзка момента на уговаряне на
адвокатското възнаграждение; че повдигнатото обвинение е било в извършване на тежко
престъпление; както и минималните размери на адвокатските възнаграждения към 2009г. От
друга страна договорът за правна защита е бил представен в ДП при първото процесуалното
действие на 16.12.2011г., като за извършената в последствие защита пълномощникът не е
имал възможност да отбелязва в договора довнасянето на възнаграждение. Платеното и
претендирано възнаграждение отговаря на извършената работа, а от свидетелските
показания се установява системното заплащане на суми. В същото време определената сума
от 4000 лв. за понесените от въззивника неимуществени вреди е крайно недостатъчна, както
с оглед тежката правна квалификация на престъпленията, в извършване на които му е било
повдигнато обвинение, така и поради неразумния срок на разследване, без наличие на
правно и фактическо основание. За идентично обвинение, повдигнато на другата обвиняема
по същото ДП С. Н., по същото време и при същите условия е определено обезщетение в
размер на 7000 лв. с влязло в сила решение по в.гр.д. № 2277/2022г. по описа на ВОС, като
няма основание за различно третиране на въззивника. Ето защо отправя искане обжалваното
решение да се отмени в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да се уважат в цялост.
Въззивна жалба е депозирана и от П. на Р. Б., чрез РП – Варна срещу Решение №
1413 от 27.04.2023г. по гр.д. № 15878/2021г. по описа на ВРС, 14-ти състав, В ЧАСТИТЕ,
както следва:
с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ въззивната прокуратура е осъдена да
2
заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди под формата на заплатено възнаграждение на адвокат за защита
и съдействие в пряка причинно следствена връзка с повдигнато на 16.12.2011г. срещу
него обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на
19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в извършване на престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр.
№ ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно
производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2017г. до
окончателното плащане на задължението;
с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ въззивната прокуратура е осъдена да
заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания –
безпокойство, тревожност, притеснение и стрес в пряка причинно следствена връзка с
повдигнато на 16.12.2011г. срещу него обвинение в извършване на престъпление по
чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на 19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-
183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-
Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно производство по което е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост на решението, поради това, че
ВРС се е произнесъл по нередовна искова молба: същата не е подписана от ищеца, нито от
редовно упълномощен от него процесуален представител на ищеца. По делото пред първата
инстанция не е представено надлежно подписано от ищеца пълномощно, с което е учредена
надлежна представителна власт в полза на адв. К.. От друга страна, съдът не се е произнесъл
по релевираното в отговора на исковата молба възражение за частично погасяване на
претенцията за законна лихва с оглед датата на образуване на производството по делото –
02.11.2021г. Така Постановлението за частично прекратяване на воденото срещу ищеца НП
е влязло в законна сила на 19.07.2017г. По отношение на претенцията за лихва е приложим
3-годишен давностен срок, поради което претенциите за периода от 19.07.2017г. до
02.11.2018г. са погасени по давност. Ето защо е отправено искане за обезсилване на
решението, а евентуално – за отмяна и постановяване на друго, с което исковете за лихва
върху присъдените обезщетения до 02.11.2018г. да се отхвърлят като погасени по давност.
В отговор на жалбата Р. М. Р. оспорва поддържаните в нея оплаквания като
неоснователни и моли жалбата да се остави без уважение. Посочва, че липсата на
пълномощно може да се дължи на деловодно грешка, тъй като след изпращане на двете
искови молби /на С. Н. и на Р. Р./ в един плик, във ВРС са били образувани четири дела, при
което е възможно книжата да са неправилно зашити в другите дела.
3
Постъпила е и частна жалба от Р. М. Р. срещу Определение № 7848 от 28.06.2023г.
постановено по същото дело, с което на основание л. 248, ал. 1 от ГПК е изменено
Решение № 1413 от 27.04.2023г. в частта относно разноските като присъдените в полза на
ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете вместо 584.58 лв. са намалени на
11.46 лв. – за държавна такса.
Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението, с което
по същество се отменя първоначално присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
573.12 лв., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА с аргумент, че по делото не е представен
договор за правна защита и съдействие. Твърди, че такъв е бил приложен към исковата
молба и последващото деловодно объркване в движението на документите не следва да се
тълкува в ущърб на страната. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което молбата за изменение да се остави без уважение с
извод за дължимост на адвокатско възнаграждение.
Отговор на частната жалба не е депозиран от въззиваемата прокуратура.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби, както и частната жалба са допустими. Депозирани са от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от
ГПК.
С Определение от 13.09.2023г. след констатация, че исковата молба е нередовна, пред
въззивната инстанция е проведена проверката по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като на
ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите. На 26.09.2023г. по делото е
постъпила молба, с която дадените указания са изпълнени частично. Препис от молбата
следва да се връчи на въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от уточняваща молба от 26.09.2023г. на въззиваемата страна
за становище в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5