РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Георги Ушев
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Калин Ас. Стоилов
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано по реда на Глава
XXI от НПК, по въззивна жалба и допълнение към нея, депозирана от подсъдимия Г. Л.
К., чрез защитника му адв. Х. И. Х., срещу Присъда №90/20.05.2024г. постановена по
НОХД № 7418/2023г. по описа на СГС, НО 36 - ти състав. Жалбата е била подадена в
срока по чл. 319 от НПК.
С присъдата подсъдимия К. е бил признат за виновен и осъден за причиняване
по непредпазливост и при управление на МПС, на 15.03.2023г. около 14:00ч. в гр.
София, ж.к. „Илинден“, смъртта на пешеходеца К. В. В. ЕГН: **********.
Съдът е възприел всички инкриминирани с обвинителния акт нарушения на
правилата за движение при извършване на маневра „движение на заден ход” уредени в
чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, като е приел, че с управляваното от подсъдимия К. превозно
средство - специален автомобил марка „Скания”, модел „П 230 ДБ”, с per. № ********,
виновно е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 2, ал. 1 от НК вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от 1 (една) година „Лишаване от свобода“,
което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 3 (три) години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Наложил и кумулативно предвиденото наказание – „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 (една) година, на основание чл. 343 г. вр. във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 49, ал. 1 от НК, като приспаднал срока, с който фактически е
бил лишен от това право по административен ред.
1
На основание чл.189 ал.3 НПК, с оглед естеството на постановения осъдителния
акт, съдът е присъдил в тежест на подсъдимия направените разноски по делото, както
и тези направени от частните обвинители В. К. В. и Н. К. В. за ангажиране на
повереник.
С въззивната жалба защитникът и подсъдимият претендират, че присъдата е
неправилна и постановена при нарушение на материалния закон. Иска се нейната
отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. К. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, с което се иска въззивната инстанция да
упражни правомощията си по смисъла на чл. 336 ал.1 т.3 от НПК. С жалбата са
направени доказателствени искания за предявяване, на основание чл.284 НПК на
видеозапис от охранителна камера, приобщен като ВД (CD – плик на л.94 от ДП) с
протокол за доброволно предаване от 15.0.2023г. (л.93 ДП), което е допуснато от
въззивният съд. След преглед на записа в хода на въззивното следствие, настоящият
състав констатира необходимост от назначаване на видеотехническа експертиза, а в
последствие и на допълнителна тройна комплексна автотехническа експертиза, които
способи изясниха допълнително съществени факти за видимостта към поведението на
пешеходеца, от гледна точка на подсъдимия преди настъпилото ПТП. Назначената
допълнителна комплексна автотехническа експертиза, след отчитане изводите на
приетата видео техническа експертиза, ревизира техническите изводи, които е
представила приетата първоначална експертиза от СГС, които са от съществено
значение за изясняване фактите и обстоятелствата по делото.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът пледира за
потвърждаване на присъдата в цялост като правилна и законосъобразна, включително
и по отношение присъдените по делото разноски. Претендира за присъждане в тежест
на подсъдимия и тези, които са направени в хода на проведеното въззивно съдебно
производство.
Повереникът се присъединява към становището на прокурора за потвърждаване
присъдата, като счита същата за правилна и законосъобразна и моли да бъде
потвърдена, доколкото по безспорен начин е установено, че подсъдимият не е
изпълнил задълженията си по ЗДвП, инкриминирани с повдигнатото обвинение.
Пледира за безспорно установено, че подсъдимият не е наблюдавал пътя на
превозното средство, че е можел да възприеме пешеходеца в огледалото за обратно
виждане, дори без да ангажира лице, което да му сигнализира за опасности, с което е
можел да предотврати настъпването на ПТП.
Защитата претендира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, доколкото съдът е следвало да приеме, че опасността за
движението е възникнала едва със стъпването на пешеходеца на пътя. В този смисъл
иска изводите за поведението на водача, да се формират от този момент и съдът да
реши делото, като приеме, че ударът с пешеходеца е бил непредотвратим от момента
на стъпването му на пътното платно и да оправдае подсъдимия. Според защитата,
настъпилото ПТП е било непредотвратимо от този момент, дори ако водачът е
реагирал с аварийно спиране и е осигурил лице, което да го подпомага за маневрата
„движение на заден ход“, т.е. дори да е спазил всички правилата за движение.
Според изложените защитни доводи, „…едно е да възприемеш един човек на
пътното платно, а друго да го възприемеш само като обект, без да може конкретно
да се определи разстоянието като човек ходещ по поляната. Аз също като шофирам
има хора, които се засилват към пътното платно. Като няма пешеходна пътека не
спирам, ако има спирам. В случая става въпрос според мен, по начина по който е
навлязъл пешеходецът, за необяснимо поведение…“
В правото си на реплика повереникът иска да бъде отчетено, че мястото на
2
удара попада в кръстовище (бел. на съда - касае се за „т“ образно кръстовище пред
ориентира - бл.25), а продълженията на тротоарите законът третира като място за
пресичане на пешеходци, а доколкото се касае за движение на заден ход, то водача не
можел да се ползва от изводи за непредотвратимост на удара, като е следвало да
осигури лице, което да му сигнализира.
Защитникът в правото си на дуплика, оспорва доводите на повереника,
претендирайки, че никой водач не е длъжен да се съобразява с пешеходец, който върви
от поляната към пътя, докато не стъпи на пътя.
Подсъдимият, в правото си на лична защита посочва, че е карал на заден ход, а
пострадалия идвал от поляната, при което всеки нормален човек, който има инстинкт
за самосъхранение би трябвало да спре. В последната си дума, подсъдимият иска да
бъде оправдан.
Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността
и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК намира, че не са налице
основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт или връщане на делото на първия
съд, но са налице основания за частично изменение на първоинстанционният съдебен
акт.
По фактите
Въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд
правилно е приел, че :
Подсъдимият Г. Л. К. с ЕГН ********** е роден в град ***, българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование и местоживеене
в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и притежава правоспособност за
управление на МПС № **********, валидно до 18.01.2027 година с категории - С, СЕ,
А, АМ, ТКТ, В и ВЕ.
Към 15.03.2023г., подсъдимият работел към търговско дружество „Екорисайкъл“
ООД, като шофьор на специален автомобил за сметосъбиране - камион марка
„Скания“, модел П - 230ДБ с държавен контролен номер ********. Заедно с него, като
сметосъбирач е работел и свидетеля М. К., който седял в кабината на камиона, от
дясно. Обичайно този свидетел стоял извън камиона, на пригодена за целта платформа
в задната част на автомобила, но в конкретния случай пътувал в кабината.
Безспорно е било установено, че около 14.00 часа, подсъдимият е управлявал
камиона в ж.к. „Илинден“ с цел сметосъбиране по ул.“Найчо Цанов“. Доколкото
ул.“Найчо Цанов“ в посока към бул.“Тодор Александров“ е без изход, товарният
автомобил за целите на сметосъбирането, при движение към този край на ул.“Найчо
Цанов“, а именно - в участъка след кръстовището с ул.“Хисаря“ и следващото го „Т“
образно кръстовище, с безименна улица преминаваща между бл.26 и бл.25 (приет за
ориентир в огледа), следва или при влизане, или при излизане, да се движи на заден
ход, което е единствената обективна възможност за достигане на контейнерите
разположени в края на ул.“Найчо Цанов“, която в този участък е без изход.
В този участък улицата е с шИ. от 5.80 м., което експертизата с оглед
поставените задачи е прецизирала като размер, допълнително на място. В протокола за
оглед е описано, че шИ.та на пътя е 6м., като разликата от 20 см. не е от значение за
решаване на делото. Асфалтово покритие е било сухо към момента на ПТП и без
неравности. В посоката на навлизане на товарния автомобил, от дясно е бил наличен
тротоар, изграден пред бл.25 и ъгъла на „Т“ образното кръстовище, като в десния край
3
на пътното платно е имало паркирани един зад друг, по дължина на пътя автомобили.
В началото на пътния участък на ул.“Найчо Цанов“, след „Т“ образното кръстовище, в
дясно е намерен поставен и описан в огледа пътен знак „Ж13 - Път без изход“.
В ляво на посоката на движението на автомобила назад, асфалтовото платно е
било ограничено с бордюр, а в ляво на бордюра е наличен затревен терен. На 7м. до
11м. преди ориентира (ъгъла на бл.25 от страната на „Т“ образното кръстовище) и на
2.7м. от края на пътното платно, върху тревната площ са намерени групирани
десетина дръвчета. Други две дървета са налични на 18м. преди ориентира и са
разположени на два метра ляво върху тревната площ. На л.75 СП на АС-София е
приложена експертна техническа скица, с всички детайли, които изслушаната във
въззивното производство експертизата е констатирала при посещение на
местопроизшествието, която заедно с описаното в протокола за оглед на
местопроизшествие, допринася за изясняване точната локация на наличната дървесна
растителност от ляво, на тревната площ, от посоката на придвижване на пострадалият.
Товарният автомобил е бил оборудван със светлинна и звукова сигнализация,
която е била включена при предприетата маневра за движение на заден ход, а в
кабината на водача е имало видеодисплей, на който се отразявало в реално време
наблюдение на пътното платно и прилежащите му части, чрез връзка с поставена
камера, в задната част на товарния автомобил. Камерата и дисплея са работели,
поради което подсъдимият, при управлението на автомобила назад е можел да
възприема всичко случващо се на пътя и в близост до него. Освен камерата е имал и
допълнителна възможност за видимост, на около 30м. назад (л.69 СП на АС-София) и
до 5м. встрани от габарита на автомобила, осигурявана от фабрично монтираните две
външни огледала на товарния автомобил. Вниманието на подсъдимия е било
ангажирано преимуществено с осигуряване на безопасна дистанция с паркиралите
автомобили от страната на бл.25, като по – малко внимание е отделял на случващото
се от другия край на пътя, в посока към тревната площ.
Едновременно с предприетата маневра от подсъдимия, за управление на
товарния автомобил назад, към една и съща точка на пътното платно се придвижвал
със спокойно ходене, ползване на бастун и слухов апарат пешеходецът К. В. В. ЕГН
**********, който живеел в Дом за стари хора „Надежда“ (град София, улица
Пиротска номер 175). Пешеходецът вървял по тревната площ, насочвайки се към пътя,
по който извършвал движение на заден ход товарния автомобил, управляван от
подсъдимият. При движението си по тревата, преди да стъпи на пътното платно,
пострадалият преминал покрай дърво, но от страната на автомобила, поради което това
дърво не е било пречка за неговата видимост от подсъдимия, чрез дясното външно
огледало. В процеса на движение, преди да навлезе на пътното платно, пешеходеца е
бил с обърнато лице в посока противоположна на приближаващия товарен автомобил,
като при навлизане на пътното платно, на около 80см., а по дължина на около 50 см.,
след мислената линия проектирана от ориентира (ъгъла на сградата бл.25 при „Т“
образно кръстовище) и непосредствено пред задната част на движещия се назад със
скорост от около 20км/ч., товарен автомобил, бил блъснат с десния заден габарит на
товарния автомобил и отхвърлен от удара на 2.6м. по посоката на движение на
товарния автомобил (л.74 СП АС-София). Едновременно с падането му на платното е
бил застигнат на мястото на падане и главата му прегазена от левите колелета на
автомобила.
Подсъдимият усетил удара в тялото на пешеходеца и повдигането на
автомобила при преминаването през тялото му. При възприетия удар, подсъдимият
предприел аварийно спиране, но автомобила се установил в покой, едва след като се
придвижил още 9.40м, в посоката си на движение назад, поради дължината, на която
4
технически е можел да бъде спрян, при скорост от 20кв/ч. Поради тези технически
факти, автомобилът преминал с цялата си дължина през тялото на пострадалия, едва
тогава спрял. Тялото е било намерено разположено перпендикулярно на пътя и
непосредствено пред предната част на товарния автомобил, като главата сочела в
посока бл.25. От огледа е установено, че тялото на пострадалия е било намерено на
разстояние от 6.70м. след линията на ориентира, по дължина на пътя, бастунът на
пострадалия е намерен на платното, на 3.30 след линията на ориентира, а до него е
намерен бял плик със здравната книжка на името на пострадалия. На 4.40м. след
линията на ориентира е намерен на пътното платно и слухов апарат, ползван от
пострадалият.
Установените от експертизата динамични факти по механизма на възникване на
ПТП, условията и разстоянието на видимост към пешеходеца, скоростта на движение
на автомобила и технически минималното разстояние, на което подсъдимият е можел
да преустанови движението му, настоящият състав възприе от съответните технически
изводи, съдържащи се в отговорите на назначената в хода на въззивното следствие
експертиза, които кредитира изцяло поради пълнота, прецизността на заключенията и
съответствието им с всички относими доказателствени източници.
В случая се установява, че водачът е имал техническата възможност да
забележи пешеходеца, още докато се придвижвал по затревената площ, насочвайки се
към пътното платно, където траекториите на движение на двамата участници,
неизбежно се пресичали в една точка на пътя. Пострадалият е бил видим на дясното
огледало на товарния автомобил (от страната на пътника). Огледалото позволявало
видимост на 5м. в страни от габарита на автомобила и на около 30м. назад. (л.69 СП на
АС-София). Когато задната част на товарния автомобил се намирала на 22.52 м. преди
мястото на удара, подсъдимият е можел да забележи пешеходеца при неговото
придвижване с бастуна, още докато се придвижвал по тревната площ към пътното
платно (след като излязъл извън габарита на описаната в експертизата група от
десетина дървета). Експертизата установява, че видимият ход на пешеходеца от този
момент, до придвижването му до мястото на удара е с дължина от 3.28м. Това
разстояние като стойност е обозначено в колона „∆Пп“, (последна колона в таблица, в
горния ъгъл на л.77 СП). Тези факти се установяват от отговорите по поставените
задачи, на приетата във въззивното производство автотехническа експертиза,
изложени с описателен текст, онагледен от илюстративни графики, които ясно
представят етапите в процеса на сближаване на участниците в ПТП и съответните им
отстояния от мястото на удара, както и възможността за взаимната им видимост. От
представените в хронология технически данни, съдът кредитира тези описани във
вариант №5 (л.79 СП), доколкото, там са посочени съответните разстояния от мястото
на удара, на които се намирали подсъдимият и пострадалият, когато видимостта между
тях, вече не е била ограничавана от наличната растителност. В този смисъл, там е
конкретизиран момента, в който водачът е можел и е бил длъжен да възприеме
пешеходеца и своевременно да прецени, дали поведението му няма да доведе до
стъпването му на пътя пред движещия се автомобил, т.е налице е предвидимо
изменение на условията за безопасно движение, с която водачът е следвало
своевременно да се съобрази, което е можел и е бил длъжен да стори, ако е
наблюдавал пешеходеца и е реагирал своевременно на поведението му с намаляване
на скоростта, а преди да е стане късно и с аварийно спиране. От описаното за
отстоянията е видно, че пешеходецът е можел безпрепятствено да бъде възприет от
подсъдимият, когато се намирал на 3.30м. преди мястото на удара, доколкото задната
част на товарния автомобил в този момент се намирала на 22.5м., от мястото на
взаимно пресичане траекториите на движение на пешеходеца и автомобила. При
скоростта от 20км/ч., към момента на удара, автомобилът е можел да спре след
5
изминаване на 9.4 м., при аварийно спиране. В този смисъл, към този момент, ударът е
бил предотвратим. Обективната видимост към пострадалия и възможността за
наблюдаване на изминатото от него разстояние от 3.30м., до мястото на удара, се
определя от техническите характеристики на страничното дясно външно огледало на
автомобила, от видимостта на монтираната камера в автомобила, при липсата на
каквито и да са препятствия към мястото, където пешеходеца се придвижвал -
първоначално по тревната площ, а в последствие на пътното платно до мястото, на
което е бил ударен и отхвърлен на пътя.
При изследването на въпроса за скоростта на автомобила към момента на удара,
назначената от настоящият състав експертиза, коригира първоначално определената
скорост от 15км/ч. на 20км/ч., което води до съответно увеличение дължината на
опасна зона за спиране, което не е препятствало подсъдимият да спре, ако е възприел
своевременно пешеходеца като опасност. Направената корекция е аргументирана от
допълнителната експертиза с прецизиране на данните от намерените на терена
биологични следи, тяхната дължина и локация, както и от възприетото разстояние на
отхвърляне на тялото. Доколкото допълнителната експертиза е съставена от двама
инженери и съдебен лекар, назначени като вещи лица (за разлика от първоначалната,
която е с един инженер), а отговорите и са очевидно надградени и с подобрена
пълнота обосновани, то настоящият състав кредитира именно изводите на
допълнителната КМАТЕ. По въпросите за задълженията на водача и от какво се
определя момента, в който за възниква задължение за спиране на управляваното МПС,
съдът ще изложи доводи в правната част на настоящите мотиви.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка се установява по един несъмнен и
непротиворечив начин от събраните доказателства, обсъдени в съвкупност и с оглед
тяхната взаимна връзка. Следва да се подчертае, че настоящият състав освен от
събраните от първия съд гласни и писмени доказателства, включително приобщените
от досъдебното производство, кредитира част и от назначените способи за доказване
приети от първостепенният съд, като: Съдебномедицинска експертиза на труп № 198
от 16 март 2023 година, изготвена от вещото лице доктор М. А. - съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска" ЕАД ,
град София (л. 63 - 65 от ДП), Съдебнохимическа експертиза №Т 257/24.03.2023 год.
(л. 66 - 67 от ДП). Настоящият състав кредитира изцяло отговорите на двете
експертизи назначени в хода на проведеното въззивно следствие. Не могат да бъдат
кредитирани изцяло отговорите на Комплексна медико видео и автотехническа
експертиза от 14.09.2023 година, изготвена от вещите лица А. А., М. А. и П. В. (л. 74 -
90 от ДП), депозирани в хода на първоинстанционното производство, доколкото
отговорите им са били ревизирани и допълнени от изводите на двете експертизи, в
съответните части, които са изслушани в хода на въззивното производство.
Настоящият състав намира, че приетите във въззивното производство две експертизи
съдържат коригиращи, по - подробни и аналитични изводи, изготвени са при
надградена прецизност и при по-пълно и задълбочено обсъждане на събраните
доказателства. За отговорите на задачите, автотехническата експертиза е допълнена и
чрез пряко възприемане всички относими обстоятелства, непосредствено от зоната на
настъпилото ПТП. Изключение следва да се направи за отговора на автотехническата
експертиза, в частта от механизма на ПТП, с който за причиняване на увреждането в
областта на главата на пострадалия е прието, че е следствие преминаване на предно и
задно леви колелета на автомобила през нея. Тези изводи са съответни на данните за
разположението на тялото на пътното платно, описано в огледа, видимо и на
6
фотоалбума, кореспондират в логична връзка със съдебномедицинската експертиза,
поради което им се довери и възприе описаното, като част от фактите по делото.
Гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите: К. С. З.
(включително приобщените му показания от досъдебното производство от 21.03.2023
год.), М. К. К. (включително приобщените му показания от досъдебното производство
от 15.03.2023 год.), М. Г., П. С. А. (включително и приобщените показания от
досъдебното производство от 22.03.2023 год.), Н. С. И. (включително и приобщените
показания от досъдебното производство от 22.03.2023 год.).
Свидетелят З. не е бил очевидец на настъпването на ПТП, като в показанията
си, описва фактите които е възприел непосредствено след спирането на автомобила,
описал е част от обстоятелствата, които са намерили отражение и в протокола за оглед.
В случая се касае за сведенията, съдържащи се в показанията на свидетелите З. и К.
относно разположението на тялото на пострадалия спрямо спрелия на
местопроизшествието камион, за това, че същият не е бил местен до извършването на
огледа, за наличието на следи по асфалта от протектор на гума с биологична материя,
които са намерени на разстояние 2.80м. в ляво от десния бордюр. От тях се
установяват данни от значение за определяне мястото на удара, скоростта на товарния
автомобил, посоката му на движение и механизма на произшествието, изразяващ се в
прегазване на пострадалия от камиона – докато се е движел на заден ход с предните и
задни леви гуми. (Относно това, с кои колелета е бил прегазен пострадалия, съдът
възприе посоченото от Комплексна медико видео и автотехническа експертиза от
14.09.2023 година, изготвена от вещите лица А. А., М. А. и П. В. (л. 74 - 90 от ДП).
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите свидетеля М. К. К.,
включително прочетените в протокол за разпит на свидетел от 15.03.2023 год. (л.39 -
40 от ДП), допринасят за изясняване на фактите по делото. Правилно не са
кредитирани в частта, с която се посочва, че пътното платно било мокро, доколкото
тези твърдения са изолирани и съдържат субективна преценка, поради спомена на
свидетеля, че „тръгвало да вали“, което не означава, че към момента на ПТП и
извършения след това оглед, пътното платно е било мокро, което да има отношение
към задълженията на водача или да съдържа необходимост от изменение в
техническата част на експертизата.
Показанията на свидетелите П. С. А., вкл. прочетените на основание чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от
22.03.2023г., приложени на л.45 от ДП и Н. С. И., разпитани на 29.03.2024г. допринасят
за изясняване здравословното състояние на пострадалия К. В., неговата физическа
подвижност преди настъпилото ПТП, ползването на слухов апарат от пострадалия,
чрез който макар и със затруднения е можел в достатъчна степен да комуникира и
чува, че не е лице с деменция или с психични заболявания, липсват сведения за
суицидни намерения или друга психическа обремененост на пострадалия, независимо
от възрастта му.
Съдът намери показанията на свидетеля М. Н. В. – Г. за неговото добро (за
възрастта му) жизнено състояние за добросъвестни и неповлияни от родствената
връзка с пострадалия, доколкото В. е дядо на Г.. Съдът намира, че показанията на
обсъдените свидетели не са в противоречие, допълват се взаимно и доколкото ги
прецени като добросъвестни им се довери. От тях възприе сведенията за физическото
и ментално здраве на пострадалия, липсата на суицидни намерения, както и за
неговите физически възможности за придвижване и други данни свързани с личността
на пешеходеца, за пълното изясняване на фактите по настъпилото ПТП.
Приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК показания на
свидетелите Н. К. В. и В. К. В. дадени на досъдебното производство, са били обсъдени
7
от първостепенният съд и въз основа на тях са установени данни за здравословното и
общо физическо състояние на пострадалия преди ПТП. Всички гласни и писмени
доказателствени източници са били обсъдени правилно, с изключение дадените
обясненията от подсъдимия, като не е установено превратното или подборно
тълкуване на част от съдържащата се в тях доказателствена информация, поради което
настоящият състав не намира основание да преповтаря изцяло направените от
първостепенният съд фактически и правни изводи въз основа на тях. Правилно са
били приложени съответните процесуални правила за тяхното събиране, включително
за допуснатото прочитане на показанията от досъдебното производство, поради което
и след проверка за процесуалната им изрядност настоящият състав прие, че същите са
годни източници на доказателствени сведения и не е бил опорочен реда за
приобщаването им към доказателствената съвкупност. Тези показания се допълват
единно и непротиворечиво, единни са с информацията от протокола за оглед на
местопроизшествие от 15.03.2023 година, ведно с приложено към него скица от
мястото на произшествието и фотоалбум (лист 13 - 38 от ДП), за направените
измервания и констатации, описани в посочения протокол, справка за
съдебномедицинска аутопсия № 198 от 16 март 2023 година (л. 39 от ДП), съдържат
доказателствена информация, въз основа на която, техническата експертиза посочва
мястото на удара по дължина и шИ. на пътя и служи за правилното изясняване
механизма на ПТП, чрез намерените следи и предмети. Конкретните доказателствени
средства и приложения (фотоалбуми), писмените доказателствени източници, както и
назначените способи за доказване (експертизи), касателно приложените по ДП
писмени доказателства и доказателствени средства, относно тяхното местонахождение
в материалите по делото са включени в опис, който е част от мотивите на
контролирания съдебен акт, поради което не следва отново да бъдат описвани в
настоящите мотиви.
За обясненията на подсъдимия Г. К., първостепенният съд предварително е
отчел, че ще ги прецени с повишена критичност, доколкото е известна тяхната
двойнствена природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за
защита, но същевременно неправилно кредитирал изцяло тяхното съдържание като е
приел, че подсъдимия добросъвестно обяснява за случилото се. Неправилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият е наблюдавал пострадалия, че е
проследил неговото поведение, но не го преценил като опасност за движението. От
протокола за дадените обяснения на 20.05.2024г. не се установяват такива факти.
Подсъдимия описва поведението на пешеходеца с предположения, като не твърди, че
за тях има лични впечатления, а именно че: „Пешеходецът е бил зад дръвче и е гледал
камионът от къде минава или си е направил заключение, че аз ще продължа, или че
като връщам ще мине пред камиона. Наблюдавал съм, и когато съм тръгнал назад и
съм прехвърлил поглед от дясно в ляво огледало и камера, той е навлязъл зад
камиона…“. Кредитирането на неговите обяснения, че възприел пострадалия на
тревната площ, но не го преценил като опасност не съответства на начина на
изразяване на подсъдимия с оглед ползваната от него глаголна форма ( бил зад дръвче
и е гледал камионът, направил заключение, когато съм тръгнал назад и съм
прехвърлил поглед …, той е навлязъл зад камиона…“ Обясненията на подсъдимия
имат формата на преразказ в минало неопределено време, на това което му е било
обяснено от друго, трето лице. За да кредитира изцяло като добросъвестни
обясненията на подсъдимия, първостепенният съд не е съобразил дали изобщо в тях се
съдържа описание на пряко възприети факти, касателно поведението на пешеходеца
преди удара или съобщава само това, което му е било обяснено от друго лице. В
мотивите си съдът посочва, че „..Подсъдимият сочи, че не е възприел пострадалия
като опасност, тъй като е бил в тревната площ, освен това сочи че се е движел с
8
ниска скорост, като подходяща според него дори би била с още пет км/час по ниска
от неговата в момента на ПТП…“ което не е неясно мотивирано. Не може
еднозначно да се установи кой факт съдът е кредитирал като добросъвестно съобщен -
дали подсъдимият изобщо е възприел пострадалия или след като го „възприел“, не го
преценил като опасност. Съдът посочва за обясненията на подсъдимия следното: „…
Съдът приема че обясненията на подсъдимия напълно кореспондират с
кредитираните от Съда доказателствени източници. Що се касае до направените
от К. предположения по предотвратяване на удара, то същите се приемат като
възражения по съществото на обвинението…“.
От така дадените обяснения не може еднозначно да се направи извод, че
подсъдимият изобщо е възприел движението на пешеходеца по тревната площ, нито
да е проследил поведението му, с което първостепенният съд неоснователно е
формирал извод да кредитира обясненията му, че не го бил възприел като опасност.
Предвид посоченото, настоящият състав възприе обясненията на подсъдимия, само
като защитно средство, с изключение на частта, в която твърди, че камерата за
виждане назад (допълнено от информацията от огледа и албума към него) в конкретния
случай е работела. Впрочем, при съобщаването камерата, за което има лични
впечатления, не се установява да използва изрази в минало неопределено време. За
тези обстоятелства подсъдимият обяснява по различен начин - „Всичко работи на
камиона - сигнални уредби, камери“.
Относно приетите заключения на изготвената СМЕ на труп №198/16.03.2023
год., която описва естеството на травмите и изяснява причините за смъртта на К. В. В.,
както и на Съдебнохимическа експертиза № Т-257/24.03.2023 год., изясняваща липсата
на наркотични или други лекарствени химически вещества в кръвта на пострадалия,
както и писмените доказателства - резултати от технически средства за алкохол и
наркотици от извършени тестове на подсъдимия К., ведно с Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества от 15.03.2023 година (л. 136
и 138 от ДП), следва да се посочи, че първостепенният съд правилно е кредитирал
изводите им, направил е вярна оценка доказателственото им значение, с което
настоящият състав се съгласява изцяло.
Правна страна.
С обжалваната присъда на СГС, подсъдимия К. е бил признат за виновен и
осъден, за това че при управляване на моторно превозно средство - специален
автомобил марка „Скания”, модел „П 230 ДБ”, е peг. № ******** и при извършване на
маневра „движение на заден ход”, по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца К. В. В., което е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Доколкото правилата за движение по пътищата отворени за
обществено ползване са уредени от Закона за движение по пътищата, то материалната
норма на този състав на престъпление изисква инкорпориране на бланкетния състав на
съответното правило, което в случая държавното обвинение е преценило, че е
нарушил подсъдимия. Подсъдимия е бил обвинен за двете хипотези на чл.40 ал.1 и
ал.2 ЗДвП, уреждащи правилата за безопасно движение на автомобилите на заден ход,
а именно:
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението и
- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
9
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
В диспозитива и обстоятелствената част на обвинение е добавен обвинителен
упрек, че преди да започне извършване на маневрата „движение на заден ход” не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и извършил тази маневра без да е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, както и че „не пропуснал и
реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пресичащият платното за
движение на ул. „Найчо Цанов” от ляво надясно, спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходец К. В. В.“, с което по непредпазливост причинил неговата
смърт. От посоченото следва, че с диспозитива на обвинителния акт, наказателната
отговорност на подсъдимия е била ангажирана, освен за изрично посочените правила
на чл.40 ЗДвП, така и нарушение, че „не пропуснал“ пострадалия. Макар и да не е
посочен изрично състава на нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, изразът съдържа
обвинителен упрек, че не е изпълнил предписание на закона да намали скоростта и/
или да спре, за да „пропусне“ пешеходеца. В този смисъл словесното обвинение се
отнася до задължение, което макар и да не е посочено цифрово, като конкретно
правило по ЗДвП, съдържа валидно обвинение, инкриминирано заедно с изискуемото
действие по чл.40 ал.2 ЗДвП, за „непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство“, и такова за спиране, чрез което да „пропусне“ пешеходеца, за да се
предотврати реализирането на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
пресичащият платното за движение на ул. „Найчо Цанов” от ляво надясно, спрямо
посоката на движение на автомобила, пешеходец К. В. В.“.
По статута на товарния автомобил, управляван от подсъдимият.
Поради специфичното си оборудване и предназначение за сметосъбиране на
автомобила, следва да се приеме, че представлява МПС със специфичен характер по
смисъла на чл.34 ал.2 ЗДвП, който няма извънредните права на автомобил със
специален режим на движение. С оглед специфичния си характер, този автомобил е
можел да ползва жълта мигаща или проблясваща светлина, но няма разрешен
специален режим на движение, какъвто имат автомобилите по смисъла на чл.34 ал.1
ЗДвП, които при нужда, могат да се движат при такъв специален режим, като подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален
звуков сигнал. Тези извънредни права по ЗДвП са предоставени само на автомобили на
различни институции, изчерпателно изброени в чл.91 ал.3 ЗДвП.
В този смисъл, не е налице специалното правомощие за движение на товарния
автомобил като автомобил със специален режим на движение по чл.34 ал.1 и чл.91
ЗДвП, а на такъв със специфичен характер на движение по см. на чл.34 ал.2 ЗДвП,
който му е придаден, поради функциите на автомобила при изпълнението на които,
може да представлява препятствие за движението и съответно опасност за останалите
участници в движението. Те се обозначават с жълта мигаща или проблясваща
светлина.
Фактите установени по случая са, че товарния автомобил, не е бил в покой, а се
е движел със скорост от 20км/ч. Пешеходецът не е бил на платното зад автомобила към
момента на потеглянето на автомобила. При липса на препятствие на пътя,
потеглянето е започнало и е приключило безаварийно. Доколкото не се касае за
„започване на движението назад“, то и бланкетно въведеното нарушение не е
съответно на установеното по фактите. Момента на потеглянето на автомобила е
завършил безаварийно и това е отминало обстоятелство, поради което е без значение
по предмета на делото. В този смисъл обвинението за нарушение на правилата по
чл.40 ал.1 ЗДвП е фактически необосновано, както от обективна, така и от субективна
страна, поради липса на реализиран съставомерен резултат при извършването на тази
маневра, поради което атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази част, като
10
подсъдимия бъде оправдан за тази част от повдигнатото обвинение.
Бланкетно въведеното обвинение за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП представлява
специално правило, като част от предписаното от общата норма на чл.25 ЗДвП. В
двете норми се регламентират способите за безопасно извършване на „маневра“. В
чл.40 ал.1 ЗДвП е уреден един вид от различни видове маневри, а именно „потегляне“,
но при движение на заден ход. Това се извежда от указаното задължение за безопасно
предприемане „започване“ движение назад, което поради обичайната конструкция на
МПС и по - затрудненото възприемане на пътя от позицията на водача, изисква
допълнително внимание за осигуряване на видимост при движение назад. В този
смисъл чл.40 ал.1 ЗДвП предвижда задължения за водача, когато автомобилът е бил в
покой и предстои да бъде приведен в движение, с посока назад.
В чл.25 ЗДвП, законът урежда принципно изискване за безопасното извършване
на всяка маневра. Според чл. 76 ППЗДвП "Маневра" е изменение на положението на
пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като:
потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни. В този
смисъл, „започване“ на движение е „потегляне“, която е самостоятелен вид маневра.
Решение № 45 от 11.II.1985 г. по н. д. № 8/85 г., III н. о, Съдебна практика на ВС -
наказателна колегия, 1985 г. „Всяка маневра с моторно превозно средство трябва
да се извършва в съгласие с изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 2 ППЗДвП - да не
застрашава останалите участници в движението. Потеглянето на превозното
средство е вид маневра, поради което същото правило важи и за него.“ Решение №
298 от 28.07.1987 г. по н. д. № 263/87 г., III н. о. „Когато се извършва маневрата
потегляне от място, водачът е длъжен да се убеди, че има свободен път за
движение и няма да застраши или попречи на другите участници в движението.
Потеглянето от място трябва да се предшества от възприемане на пътната
обстановка, както пред моторното превозно средство, така и встрани от него. Не
представлява основание за отпадане на отговорност при настъпване на
общественоопасни последици наличността на “мъртви зони за възприемане на
опасност” пред, встрани или отзад, когато водачът засегне пешеходци, които са се
намирали в непосредствена близост до моторно превозно средство.“
По време на движението на автомобила, пешеходецът също е бил извън
платното и макар да се придвижвал без да спира към мястото на удара, водачът е
можел да предотврати настъпването на ПТП, ако беше изпълнил изискванията на чл.40
ал.2 ЗДвП и беше наблюдавал в дясното странично огледало прилежащите части до
пътното платно за наличие на опасности. В този смисъл пряка и непосредствена
причина за настъпилото ПТП, не е неправилна маневра потегляне, а нарушение на
правилата в условия на вече започнало движение назад при управление на МПС, т.е за
поведение на подсъдимия, което е в нарушение на чл.40 ал.2 ЗДвП. Втората хипотеза
от бланкетно повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП съдържа
изискване за непрекъснато наблюдение на пътя зад автомобила, след завършена
маневра потегляне и в процеса на осъществяване движение назад: „…По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство…“.
В случай, когато конструктивно автомобила не позволява в достатъчна степен
възможност за пълноценно наблюдение на пътя и в непосредствена близост до него,
т.е. когато това е невъзможно, водачът е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Видно е, че нормата въвежда задължение „…когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности...“, което е под условие. Това условие е обвързано с конструктивните
особености на автомобила и/или друга конкретната ситуация за ограничена
11
възможност за наблюдение зад автомобила. В случая е установено, че автомобилът е
разполагал с камера за обратно виждане и странични огледала, които са описани в
протокола за оглед и са отразени във фотоалбума към него (л.36 и л.36 от ДП), които
позволяват наблюдение, съответно – огледалата на до 5м. в страни от пътя и камерата
на цялото пътното платно зад автомобила, включително прилежащите тротоари и
тревна площ. Установено е, че пешеходецът е бил видим на 3.3м. преди да достигне
мястото на удара, когато задната част на автомобила е отстояла на 22.5м. преди
мястото на удара. При скоростта на движение от 20км/ч. опасна зона за спиране е 9.4м.
В този смисъл, водачът е имал видимост на пътното платно, включително към
затревената площ, поради което в случая не са налице така наречените „мъртви зони
за възприемане на опасност“. Нормативното условие за осигуряване на лице, което да
подпомага движението на заден ход, в случая не е било обективно необходимо.
Инкриминираното бездействие на подсъдимия, че не осигурил такова лице, не е в
причинна връзка с настъпилият вредоносен резултат, поради което в тази част от
присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимия бъде оправдан за тази част от
повдигнатото обвинение.
Доколкото в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението е
инкриминирано описателно чрез посоченото „…не е пропуснал и реализирал
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пресичащият платното за движение на
ул. „Найчо Цанов” от ляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходец К. В. В.…“, следва да се приеме, че е нарушено общо задължение по см. на
чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, „…не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората…“, което с оглед доказателствата и изводите на приетата от въззивния състав
експертиза, че подсъдимият е можел да предотврати ПТП, чрез действие предвидено в
чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, то е налице
обвинение в допуснато виновно бездействие – не е спирал, за да пропусне пресичащия
пешеходец.
От л.77 до л.79 от въззивното производство, допълнителната тройна
автотехническа експертиза илюстрира подробно различните етапи на взаимно
сближаване към мястото на конфликт между пострадалия и товарния автомобил
управляван от подсъдимия, като е изяснена както видимостта, която подсъдимият е
имал чрез дясното външно огледало да проследи поведението на пешеходеца по време
на придвижването му до мястото на удара, така и възможността за своевременно
намаляване на скоростта, включително и спиране, ако своевременно е възприел, че
поведението на пешеходеца, който се насочва към мястото на взаимно пресичане на
траекторията на движение на МПС, съставлява съществено изменение на условията за
безопасно управление на МПС, т.е. посоченото в чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП от закона
понятие - „опасност“.
Видимостта към пешеходеца, за водача е била ограничена първоначално от
наличната растителност, единствено във вариант на т.4, когато пешеходецът се е
намирал на 5.3м., а автомобила на 36.4м. от мястото на удара, т.е на 6.54 сек. преди
настъпилото ПТП. Във всички останали варианти на взаимното придвижване на
двамата участници в ПТП, към една и съща точка на пътното платно (мястото на
удара), видимостта между тях не е била ограничена и подсъдимият е можел да го
забележи, за да прецени дали неговото поведение представлява опасност за
движението.
Ударът в пешеходеца е бил технически непредотвратим, единствено когато
пешеходецът вече се намирал на 80 см. от мястото на удара, доколкото отстоянието на
задната част на автомобила от него, в този момент е 5.56м. На това разстояние, при
12
опасна зона за спиране от 9.4м. е очевидно, че ударът е бил непредотвратим, но това е
обстоятелство е възникнало поради виновно бездействие на подсъдимия, в което се е
поставил сам, поради несвоевременно изпълнение на изискванията на чл.40 ал.2 ЗДвП,
т.е. сам се поставил в невъзможност, в този късен момент да предотврати удара със
спиране, въпреки че по делото става ясно, че подсъдимият е започнал да спира, едва
след като е възприел удар в задната част на автомобила си, след което в процеса на
спиране е преминал с колелета върху тялото на пострадалия.
Първият момент в който, пешеходецът е бил видим от подсъдимия е на времева
дистанция от удара от 4.05 секунди. В този времеви период пешеходецът е бил на
3.30м. преди мястото на конфликт, а задната част на автомобила на 22м. от това място.
Пострадалият е бил видим за подсъдимия и не е имало никаква пречка да бъде
възприето поведението му, а при сравняването на опасната зона за спиране на
товарния автомобил от 9.40м. при скоростта от 20км/ч. с отстоянието от 22м. на
задната част на автомобила от мястото на удара, при аварийно спиране, ударът е бил
предотвратим. Подсъдимият е бил длъжен да наблюдава във всички възможни посоки
зад автомобила и е можел безпрепятствено да забележи пострадалия, когато се
намирал на тревната площ извън пътя. Ако беше наблюдавал поведението му, за да си
изясни, дали пострадалият има намерение да продължи движението си на пътното
платно и да навлезе зад автомобила, подсъдимият е имал достатъчно време и е бил на
достатъчно разстояние от мястото на конфликт, за да предотврати със аварийно
спиране настъпването на ПТП и причиняването смъртта на В.. Подсъдимият е можел и
е бил длъжен да си изясни, дали пешеходеца има намерение да го изчака или ще
продължи и навлезе на пътя, което не е сторил, защото не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад управлявания от него автомобил, с което в нарушение на чл.40 ал.2 ЗДвП, „не
е пропуснал“ и причинил блъскането на пострадалия, с последвалото преминаване на
двете леви колелета през главата му.
Освен инкриминираните конкретни бланкетни състави по чл.40 ал.1 и ал.2
ЗДвП, в състава на обвинението е било инкорпорирано нормативно уредено изискване
към водачите за намаляване и спиране при възникване на опасност. В цялост
нарушението на правилото на чл.40 ал.2 ЗДвП, което съдържа предписано задължение
за непрекъснато наблюдение зад автомобила, в комбинация с обвинителния упрек за
виновно не пропускане за безопасното преминаване на пешеходеца зад него, т.е на
изискването за безопасно управление (чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП) формира единна
обвинителна теза, с която подсъдимият е бил запознат и можел да се защитава. Това
обвинение съответства изцяло на установените факти и на възможността да бъде
предотвратено настъпването на обществено опасните последици, които подсъдимият е
бил длъжен, можел е да извърши, ако беше положил необходимите грижи, с
необходимото внимание за управление на автомобила, с извършване на правилните
действия с органите за управление, в съответствие с изискванията на закона.
По възраженията на защитата.
Защитните доводи, че опасността възниква от момента на стъпване на
пешеходеца на пътя са неоснователни.
По смисъла на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, „опасността“ на пътя не е абстрактно
юридическо понятие, а конкретно фактическо обстоятелство, което изисква от
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, защото са
изменени рисково условията за безопасно движение. Понятието за „опасност“ може да
бъде дефинирано като всяко налично и/или предвидимо изменение условията за
безопасно осъществяване на движението по пътищата отворени за обществено
ползване. Това понятие съдържа фактически компоненти със съществено правно
13
значение за установяване съответствието на поведението на водача, с възникнал
предвидим или непредвидим риск за безопасността на пътя. Всеки извод за наличие на
обстоятелства, които представляват опасност за движението, ангажират техническо
изследване действията на водача, за това дали е можел да намали или да спре за да
предотврати настъпването на вредоносни последици и служи за оценка на това, дали
настъпилите последици съдържат признаците на „случайно деяние“ по смисъла на
чл.15 НК. Правното значение на мястото и времето на възникване на опасност е в
зависимост от правилната оценка на установените фактически обстоятелства, което е
от съществено значение за обосноваване на правните изводи по същество и оценка за
наличие/отсъствие на виновно поведение на водач на МПС, при непредпазливо
причиняване на вредни последици. В чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е въведено задължение
за водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне внезапно и
непредвидено опасност за движението при условие, че движението се е осъществявало
в рамките на разрешената скорост, т.е. въведено е задължение за намаляване или
спиране при "непредвидима опасност", на пътя, която е възникнала, дори когато
водачите са се движели със съобразената с конкретната пътна обстановка скорост на
движение. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП е уредено изискването за съобразяване на
скоростта с наличие на "предвидима опасност", като са посочени примерни условия,
които усложняват условията за движение и изискват намаляване на скоростта, в
рамките на разрешената такава. В този смисъл, законът урежда задължения към
водачите на МПС, свързани със скоростта на движение и се прилага в случаи, при
които е било допуснато нарушение на правилата за движение с „несъобразена
скорост“.
В този смисъл са мотивите на актуално и към момента ТР № 28 от 28.11.1984 г.
по н. д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС, което посочва, че „.. от водачите се изисква да
намаляват скоростта на движението не само, когато възникне опасност за
движението, но и когато "е закономерно нейното проявяване". В настоящият случай,
пешеходецът предвидимо (видно от поведението му) е стъпил на пътя и е бил блъснат,
защото не е показал, че няма да го направи.
В същото тълкувателно решение е посочено, че „…Задължението за
намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от
момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е
на платното за движение или извън него. За начало на възникване на опасността
следва да се приема моментът, когато например един пешеходец се насочва от
тротоара или банкета към платното на движение, преди още да е стъпил на него и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение,
щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него
непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е
въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий -
определена част от пътя. Когато се касае до деца, дори и да се намират на
тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от платното за движение,
те представляват възникнала опасност за движение, независимо от тяхното
разположение в обхвата на пътя….“.
В случая задължителната практика на ВС, изцяло опровергава доводите на
защитата, а житейските разбирания за опасност, очевидно не съвпадат с изискванията
на закона и дългогодишната съдебна практика по такива наказателни производства.
От изводите на назначената във въззивното производство техническа
експертиза, следва да се приеме, че подсъдимият е можел и е бил длъжен да
възприеме пешеходеца, след което да съобрази, че същият се движи и се насочва към
14
мястото на пътя, където предстои да премине управляваният от него автомобил.
Поведението на пешеходеца е било видимо и предвидимо и е съдържало всички
признаци на „опасност“ на пътя, още докато пострадалият е вървял на затревената
площ към пътното платно. Опасността се увеличавала с всяка негова крачка към
точката на конфликт с товарния автомобил, независимо от това дали е на тревната
площ или на пътя. Не съответства на фактите, пледираното защитното твърдение, че
„…пострадалият си ходи по поляната напред и назад…“. Не са съответни на фактите
и доводите, че „.. Всеки ден шофираме и ако всеки, който стои на тротоара аз го
възприемам като опасност и му спирам, то до никъде няма да се стигне…“, като така
изложените житейски доводи не съдържат правни аргументи и са в очевидно
противоречие с посочената и задължителна съдебна практика на Върховния
съд. Налице е основен принцип в правото, че „никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение“ (nemo auditur propriam turpitudinem
allegans). Пренебрежителното отношение на подсъдимият към правилата за движение,
виновното и увреждащо бездействие, както и наличието на пряка причинна връзка на
вредоносния резултат с това поведение, не може да бъде поставено в основата на
съдебен акт с коренно друг резултат, каквито искания са направени от защитата и
подсъдимия, поради което следва да бъде потвърден изводът, че подсъдимият Г. Л. К.
по непредпазливост, под формата на небрежност е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 НК.
Претендираното от защитата, че ударът е непредотвратим от момента на
стъпване на пешеходеца на пътното платно и това е следва да бъде единствения
ангажимент на подсъдимият към правилата за движение е неоснователно. В случая се
претендира за невиновно поведение на подсъдимият на основание чл.15 НК.
Защитната претенция е неоснователна, доколкото в този, теоретичен вариант
подсъдимият виновно сам се е поставил в невъзможност, към момента на стъпване на
пешеходеца на пътя, да предотврати удара върху него. Теоретичната възможност
изяснена от техническата експертиза, на която се позовава защитата, че ударът е бил
непредотвратим от момента на стъпване на пешеходеца на пътя, не може се ползва при
оценка поведението на подсъдимия, за формиране на извод за наличие на чл.15 НК,
доколкото към този момент, ако е реагирал за спиране, това вече е било в условия на
допуснато виновно бездействие от подсъдимия, който е следвало да стори това
значително по рано, можел е да го направи, защото своевременното спиране, означава
възможност да спре преди удара, при наличие на обективна възможност за
възприемане в по – ранен момент на възникнала реална опасност за безопасността на
движението, при които ударът и вредоносните последици са били предотвратими.
Видно от изводите на назначената видеотехническа експертиза, поведението на
пострадалия е съдържало всички признаци за риск за движението, защото същият е
вървял без да спира и навлязъл на пътното платно, с лице обърнато в посока обратна
на товарния автомобил. В този смисъл, пострадалият в нито един момент от
придвижването си към мястото на ПТП, не е дал признаци на разколебаване, нито в
темпото, нито в посоката си на придвижване, липсват данни да е забелязал автомобила
и да е имал намерение да изчака за неговото преминаване. Подсъдимият е можел и е
бил длъжен да възприеме, че поведението на пешеходеца го отвежда последователно и
неизбежно към мястото, където е бил блъснат от товарния автомобил. Подсъдимият е
можел и е бил длъжен да намали скоростта и да спре в ранен момент, когато
пешеходеца е бил още на тревната площ, на достатъчно разстояние преди мястото на
удара (видно от изводите на автотехн. експертиза). Вместо това, с пренебрежителното
си отношение към правилата за движение, в нарушение на чл.40 ал.2 ЗДвП и при
условията на виновно и увреждащо бездействие, в пряка причинна връзка с
нарушението по чл.40 ал.2 ЗДвП (при управление на автомобила назад), по
15
непредпазливост (небрежност) е причинил вредоносния резултат. Поради установеното
по безспорен начин укоримо поведение на подсъдимия, въззивният съдебен акт не
може да постанови коренно различен резултат, в каквато насока са исканията на
защитата и подсъдимият.
Пешеходецът освен с поведението си, е представлявал опасност и с оглед
възрастта си и поради придвижването си с бастун, поради което, ако подсъдимият
беше изпълнил изискванията на разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗДвП, щеше да го
възприеме и прецени като участник от т. нар. уязвима група участници в движението
(чл.116 и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП), към поведението на които, законът изисква от водачите
на МПС допълнителна предпазливост.
В § 6. от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, т. 75. (нова - ДВ, бр. 23 от 2021
г., в сила от 19.03.2021 г.) се посочва, че "Уязвими участници в движението" са
немоторизираните участници в движението, пешеходци и лица, работещи на пътя, и
по-специално деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.“
На следващо място в § 6. от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, т.54. (нова -
ДВ, бр. 51 от 2007 г.) се посочва, че "Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“
Вярно е, че обвинението не е инкриминирало мястото на ПТП като пешеходна
пътека, нито е установено, че това място изцяло съвпада с пешеходна пътека, но
пешеходецът е пресичал в непосредствена близост до продължението на тротоара на
„Т“ образното кръстовище, непосредствено след ориентира – бл.25, чийто ъгъл е до
тротоара на кръстовището и представлява мислената проекция на пешеходна пътека,
към която пострадалия се насочил да пресече пътя. В този смисъл, доколкото само
мястото на ПТП установява допълнителен риск за преминаване на пешеходци, то при
управляване на МПС назад, това обстоятелство е следвало да ангажира подсъдимият с
проява на повишено внимание.
Оценката на фактите направена от първоинстанционния съд за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДвП от подсъдимият, които са в причинна
връзка с настъпването на съставомерния резултат е правилна в частта, с която е приел,
че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и бланкетния състав на
чл.40 ал.2 изр.1 ЗДвП, като от субективна страна е осъществено при несъзнавана
непредпазливост (небрежност), доколкото не е искал, но е бил длъжен и е можел да
предвиди и предотврати настъпването на обществено опасните последици.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на
вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от
НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си и не е искал настъпването им, но като водач на МПС с правоспособност
(вкл. с професионална категория) е бил длъжен и е могъл да възприеме наличието на
риск за движението и ако е приложил дължимото внимание и концентрация върху
всичко случващо около пътя, при управление на МПС назад, е можел и е бил длъжен
да възприеме, че пешеходецът с поведението си, с възрастта си и наличие на бастун е
представлявал реален риск за безопасността на движение и е следвало първоначално
да намали и/или да спре, ако пешеходецът своевременно не промени поведението си.
Предвид посоченото, подсъдимият Г. Л. К. по непредпазливост, под формата на
небрежност е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
16
по чл.343 НК.
От значение за наказателната отговорност на подсъдимия, в настоящото
производство е само това нарушение на правилата за движение, за което са налице
доказателства, че се намира в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с
причинения резултат, поради което настоящият състав приема, че първостепенният съд
неправилно е формирал извод за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП и на допълнителното
условие в чл.40 ал.2 ЗДвП, „…когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности…“
По наказанието
Въззивното производство е било образувано по жалба на защитника и
подсъдимия, поради което и поради липса на съответен протест, размерът на
наложеното наказание не може да бъде увеличаван. Това следва от забраната за
reformatio in pejus, която защитава свободата на подсъдимия да обжалва
първоинстанционната присъда без опасения, че може сам да влоши положението си.
Тази забрана представлява базисна процесуална гаранция за правото на защита и е
уредено чрез нормата на чл.337 ал.2 т.1 НПК.
Първоинстанционният съд, правилно е обсъдил законосъобразността на
наказанието, с оглед санкционната част предвидена в материалната норма на чл.343
ал.1 б.“В“ НК, в нейната актуална редакция към датата на ПТП (15.03.2023г.), и като
отчел, че е налице по – благоприятен размер на определеното в закона наказание, а
именно „лишаване от свобода“ (от 2(две) до 6 (шест) години), вместо този определен
със ЗИДНК с ДВ бр. 67/2023 год., от 3 (три) до 8 (осем) години „лишаване от свобода“,
напълно законосъобразно е приложил чл.2 ал.1 НК.
На следващо място, при индивидуализацията на наказанието съдът е приел, че
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които налагат приоритизиране на
индивидуалната превенция. Отчетени са чистото съдебно минало (справка за съдимост
- л.165 ДП), съпричиняването от страна на пострадалия, поради това, че пресичал на
неопределено за целта място и без да положи грижи за да прецени посоката на
движение на товарния автомобил, отчетено е семейното положение на подсъдимия,
доколкото сам е полагал грижи за непълнолетен син (ученик в 11в клас в 97 СУ „Братя
Миладинови“, гр. София), както и влошеното му здравословно състояние – диабет.
Общо смекчаващите обстоятелства са с приоритет пред отегчаващите и са
многобройни, но нито едно от тях не е изключително, както съдът е приел
декларативно в мотивите, като не е посочил дори кое е това обстоятелство и защо
приема, че същото е с изключителна тежест.
Всред смекчаващите, съдът е посочил и добрите характеристични данни, но по
делото липсват сведения от такъв характер. Нито в материалите по досъдебното
производство, нито в съдебната фаза пред първоинстанционният съд са били
представени такива, поради което в тази част доводите на съда са без доказателствена
подкрепа.
Като отегчаващо обстоятелство е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е
професионален шофьор на специализиран автомобил, което предполагало да
управлява с по-висока степен на внимание към пешеходците. Приетото от съда
обстоятелство е неоснователно. Всеки правоспособен водач има еднакви задължения
към това да е внимателен към пешеходците, като няма такъв водач, който да има
правото да е с по – занижено внимание към тях при управление на МПС.
Същевременно съдът не е приел като отегчаващи данните за наложени
административни наказания по ЗДвП, в които могат да се извлекат сведения за
17
негативни прояви при управление на автомобил. Наличието на санкционирано
противоправно поведение на пътя, при управление на МПС винаги съдържа
отрицателни характеристични данни, като не зависи от това дали се касае за системни
нарушения или несистемни. Ако са налице множество такива, негативния им принос
при определянето на наказанието ще е с по – голяма тежест. По делото като писмени
доказателства на основание чл.283 НПК са били приети справка за допуснатите
нарушения и наказания – л.125- л.126 ДП и картон за водача л.122 -л.123 ДП, където
се установяват множество допуснати нарушения на правилата за движение преди
2012г. както и наличие на три административни наказания през:
- 2017г. – за нарушение по чл.100 ал.1 т.3 ЗДвП, доколкото не е носил документ
за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство.
- 2019г., за две нарушения, за които е издадено наказателно постановление №19-
4332 – 003448/06.03.2019г. на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в сила на
23.07.2021г. , а именно: първото по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП – не е носил свидетелството си
за управление, но второто е било наложено за нарушение на чл.40 ал.2 пр.1 ЗДвП, т.е.
че „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство“, каквото е и съставомерното нарушениие по
настоящото производство.
През 2021г. отново е наказан административно по чл.21 ал.2 ЗДвП, за
превишаване на максимално разрешената скорост на движение, обозначена със
съответен знак, за което му е било издаден фиш, в сила от 16.06.2021г.
Първостепенният състав неправилно не ги отчел като отегчаващи, защото не
били извършвани системно. С така неоснователно завишени изисквания за ползването
им като част от отегчаващите обстоятелствата за индивидуализация на наказанието, е
допуснал неправилна оценка на доказателствата, още повече, че едно от тях е за
същото по вид нарушение, за което е била ангажирана и наказателната му отговорност
по настоящото дело. Оценъчният подход за изключването им е неправилен, доколкото
в тях се съдържат сведения за негативни проявления на пътя, поради което следва да
се приеме, че това е единственото отегчаващо обстоятелство, което следва да бъде
отчетено като негативни характеристични данни за личността му.
Като обобщение следва да се посочи, че съдът е определил наложеното
наказание по реда чл.55 ал.1 т.1 НК поради превес на смекчаващите обстоятелства,
които може да се приеме, че са многобройни, като е определил наказание от 1 (една)
година „Лишаване от свобода“, което настоящият състав прие, че е занижено по
размер, но не може да бъде ревизирано с увеличаването му, поради липса на съответен
протест.
При решението си да приложи чл.66 ал.1 НК, първостепенният съдебен състав,
правилно е обсъдил и приел, че за изпълнение на трите цели по смисъла на чл.36 ал.1
НК, не е необходимо наложеното му наказание от 1 (една) година „Лишаване от
свобода“, да бъде изтърпяно ефективно. Основателно съдът е възприел, че постигане
целите на закона, за поправителния и превъзпитателен процес към спазване на закона
и добрите нрави и за да се окаже предупредителното въздействие, както върху
осъденото лице, така и за целите на генералната превенция, не е необходимо
изолирането му от обществото в пенитенциарно заведение. Срокът на отлагане
изпълнението на наказанието ще осигури в достатъчна степен предупредително
въздействие, за да не допуска извършване на други престъпления.
Правилно е приложен закона за кумулативното предвиденото наказание, като на
основание чл. 343 г. вр. във вр. е чл. 37, ал. 1, т. 7, във вр. е чл. 49, ал. 1 от НК, съдът
18
го лишил от право да управлява МПС за срок от една година, но настоящият състав
намира, че този срок е следвало да бъде завишен над една година, но поради забраната
за reformatio in pejus, при липса на съответен протест, размерът на това наказание не
може да бъде завишаван. При определянето на срока, съдът правилно е съобразил, че
същия не следва да е по – нисък от този на главното наказание, но е подценил
обстоятелството, че през 2019г. подсъдимият е извършил същото по вид нарушение по
чл.40 ал.2 пр.1 ЗДвП, каквото е установено, че е допуснал по настоящото
производство, с което е причинил смъртта на пострадалия. Посочените юридически
факти съдържат данни за отрицателни страни в поведението на лицето, които се
изразяват в повторяемост на нарушението и неспазването на закона, при управляване
на МПС. С присъдата правилно е постановено на основание чл.59 ал.3 НК приспадане
от наказанието „лишаване от права“ по чл. 37, т. 7 от НК, съответния срок, в който е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права и
законосъобразно го осъдил да заплати направените разноски по делото на основание
чл.189 ал.3 НПК, както и претендираните по чл.189 ал.3 НПК разноски направени от
двамата частни обвинители за адвокатски възнаграждения на повереника.
Доколкото в хода на въззивното съдебно следствие са били направени
допълнителни разходи, в размер общо на 1615,26 лв. за възнаграждение на вещите
лица и с оглед изхода от делото, въззивният съд на основание чл.189 ал.3 НПК ги
възложи на подсъдимия. Мотивиран от посоченото и на основание чл.337 ал.1 т.2 вр.
чл.334, т.3 от НПК, десети състав при Апелативен съд София
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №90/20.05.2024г. постановена по НОХД №7418/2023г. по
описа на СГС - НО 36 - ти наказателен състав, като оправдава подсъдимият Г. Л. К. в
частта от обвинението, да е нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 ЗДвП, както
и в частта от чл.40 ал.2 ЗДвП - „ …а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности…
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Л. К., да заплати разходи, направени за
възнаграждение на вещи лица, направени във въззивното следствие пред Апелативен
съд –София в размер общо на 1615,26 лв
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19