РЕШЕНИЕ
№ 2581
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от***Административно наказателно дело №
20251110208463 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. С. Г. чрез адв. ***е обжалвал електронен фиш, серия***, с искане за
отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че фишът е издаден след изтичане на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – четири години след датата на нарушението,
поради което е погасена възможността да се търси административнонаказателна
отговорност от виновното лице. При евентуалност излага доводи за наличие на
предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който се прилага субсидиарно за
прекратяване на наказателното производство, предвид че не са били предприемани
действия за спиране или прекъсване на тази давност срещу Г..
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. ***поддържа жалба и моли ел.
фиш да бъде отменен като незаконосъобразен въз основа на подробно изложени
съображения в същата. Претендира присъждане на разноски, за което представя
списък в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна не се представлява. Депозирано е писмено становище от
юрк. Михайлова с вх.****г., в което се излагат аргументи за спазване на
процесуалните изисквания за форма и съдържание при издаване на ел. фиш за
нарушение, установено с АТСС по утвърден образец и валидно измерваща скоростта,
според протокола за периодичен контрол, използвана от контролните органи с
попълване на протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР.
Противопоставя се на искането за прекратяване на административнонаказателното
1
производство, поради изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като, намира че тези
текстове не са приложими по отношение на издаването на ел. фиш. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С електронния фиш, С. С. Г. е наказан с глоба, в размер на 100 лева, за това, че
на 28.03.2021г. в 12:40ч. в гр. София по бул. „Пейо Яворов“ до №28 с посока на
движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населено място е установено и заснето нарушение на
скоростта с ****извършено с ***автомобил **** с рег.№***, движещо се с превишена
скорост от 23 км/ч., установена на 73 км/ч. след приспаднат толеранс от 3% –
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на снимка и справка от ЦБД за
собственост на заснетото МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалвания ел. фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е използвано автоматизирано
техническо средство и система /АТСС/ и за установеното и заснето нарушение не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, поради което в съответствие с процесуалния ред
към процесната дата е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба.
Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвП-
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен
образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи,
както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
2
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Системата за контрол на скоростта - *** отговаря на изискването на §6, т.65 от
ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол,
установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда
до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и
изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено
и от снимката на работещата система за контрол на скоростта на процесната дата.
Видно от удостоверение №***преносимата система за видеоконтрол тип ***е от
одобрените за използване типове средства за измерване до 07.09.2027г., като според
протокол №***г. е преминала успешно периодичен контрол, със срок на валидност
една година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на
скоростта на движение – 28.03.2021г. е технически изправна да засича и заснема
скоростта на движение на МПС.
Според протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. на МВР от 28.03.2021г., системата е позиционирана в гр. София по бул.
„Пейо Яворов“ до №28 с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни
връх“ на същата дата, с въведено ограничение от 50 км/ч., без пътен знак, с посока на
задействане – отдалечаващ, стационарен режим, с начало на работа 12:30 часа и край в
16:00 часа, което се визуализира от снимката на поставената АТСС. Протоколът е с
нужното законово съдържание по Наредбата, съставен е от лице с полицейски
правомощия, при съответната компетентност, което според ежедневната форма на
отчет е в наряд в същия ден, смяна и работещ с АТСС на точката за контрол, където
именно е установено нарушението.
На съда не са необходими специални знания, за да намери, че контролирания
участък за скорост отговаря на изискванията на §6, т.49 от ДП на ЗДвП - "Населено
място" е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци. Процесният участък е в чертите на населеното място - гр.
3
София, бул. „Пейо Яворов“ до №28, което означава, че по правилата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП максимално допустимата скорост на движение е 50км/ч. Затова, при засечената
скорост на движение от 76 км/ч., а с отчетения толеранс от 3% означава, че
наказуемата скорост е 73 км/ч., т.е. водачът се е движил с превишена скорост от 23
км/ч., над максимално допустимата от 50 км/ч., за каквото нарушение е наказан с
електронния фиш.
В съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП е издаден ел. фиш на
собственика на МПС, който е жалбоподателя според справката от ЦБД. Той не оспорва
това обстоятелство, както и не посочва лице, на което е предоставил управлението на
автомобила на датата на нарушението. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Г. не е
предоставил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, считано от
11.05.2025г., когато в АИС-АНД на МВР е отбелязана датата на връчване. Това дава
основание на съда да приеме за категорично доказано, че жалбоподателят е бил водач
на МПС към датата на установяване на нарушението с АТСС и той е извършил
деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, свързано със сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и издаване на конкретния ел. фиш, настоящият съдебен състав е на
мнение, че няма законодателно приравняване между ел. фиш, АУАН и НП.
Приравняване има единствено в последиците, с които се ползва влезлия в сила ел.
фиш, с тези на влязло в сила НП по чл.189, ал.11 от ЗДвП. Друга специална разпоредба
в ЗДвП относно процедурата по съставяне на ел. фиш от тази по чл.189, ал.4 от ЗДвП
не съществува, поради което и не може да се обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне на АУАН или издаване на
НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ел. фиш, а именно поради това за ел. фиш не
важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 – 58 от ЗАНН.
Освен това, с Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013г.
е обобщена съдебната практика и е прието, че съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на ел. фиш, въведено
в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото
на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието,
че ел. фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, като последните са неприложими по отношение на него. Това задължително
тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо ел. фиш на
разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Затова съдът приема, че
доводите за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради
4
неспазването на посочените в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове, са неоснователни.
В допълнение, при липса на основание за съставяне на АУАН, а са налице
основания за издаване на ел. фиш, означава, че са неприложими и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН, отнасящи се до съставянето на АУАН и издаване на НП. Законовата
препратка по чл.189, ал.14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено
за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на НП и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и
съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма. Такава е и константната практика на АССГ, например
в Решение №7679/17.12.2021г. по адм.д. №7879/2021г., Решение №7443/21.12.2020г.
по адм.д. №8928/2020г., Решение №7679/17.12.2021г. по адм.д. №7879/2021г. и др.
Съобразявайки Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС,
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност се
погасява по давност при наличие на основанията по чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3
от НК, предвид на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. В конкретиката на казуса,
означава, че ако в рамките на три години от извършване на нарушението, установено с
АТСС, не бъде издаден ел. фиш или не бъдат предприети действия за преследване на
нарушителя, тогава наказателното преследване се погасява по давност, т.е.
възможността Г. да бъде санкциониран се изключва с изтичане на относителната
давност от три години или абсолютната давност от четири години и половина от
датата на извършване на деянието. В тежест на административния орган е да докаже
предприетите действия за наказване на нарушителя чрез издаване на ел. фиш и
неговото връчване, с цел да се установят такива обстоятелства, които водят на спиране
или прекъсване на давността.
По делото единствено е посочено, че след издаване на ел. фиш, който с оглед,
че е за нарушение, установено с АТСС и разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдът
приема, че е издаден на датата на нарушението – 28.03.2021г., фишът е връчван на
11.05.2025г., което означава, че в периода от 28.03.2021г. до 11.05.2025г. спрямо Г. не са
били предприемани марки по реализиране на административнонаказателната
отговорност. Така, до датата на връчване на фиша е изтекла относителната давност от
три години от датата на извършване на деянието, поради което ел. фиш следва да бъде
отменен, а административнонаказателното производство – да бъде прекратено.
Само като допълнение и за пълнота, съдът ще посочи, че абсолютната давност
за реализиране на административнонаказателната отговорност на Г. по чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 28.09.2025г.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално
5
представителство, които са в минималните размери съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска.
На осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата страна – ****, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя претендираните разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш серия *** на ***като незаконосъобразен.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство срещу С. С. Г.
за налагане на наказание Глоба от 100 лева с електронен фиш серия **** за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 28.03.2021г., тъй като е погасена
възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност,
поради настъпила относителна давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от
ЗАНН.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – ***да заплати на жалбоподателя С. С. Г. с
ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6