№ 1349
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501909 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца К. И. Г., подадена
от срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-10 състав,
постановено на 17.03.2021 г. по гр. дело № 16 968/2019 г., с което искът на
жалбоподателя, предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 100 000 лева
до претендирания от 300 000 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че е нарушено изискването за справедливост,
съдържащо се в чл.52 от ЗЗД и определеното от градския съд обезщетение не
съответства на тежестта на уврежданията, на болките и страданията, които е претърпял
и продължава да търпи ищецът.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния
му предявен размер.
Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез упълномощения си
представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор се излагат
съображения, че оплакванията на ищеца са неоснователни.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, решението не
1
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 03.07.2019 г. ищецът К.Г. – роден през 1977 г., е
бил тежко увреден при пътно-транспортно произшествие, причинено от два леки
автомобила. Докато се е намирал на тротоара, десният му крак бил премазан от лек
автомобил „Ауди“ с ДК № ********.
По делото не се спори, че към датата на ПТП автомобилът, причинил
увреждането, е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул
инс“ АД.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел
съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице доц. д-р инж. В.
П. се установява следното: Непосредствено преди ПТП лекият автомобил „Ауди“ се
движел по ул. „Христо Силянов“ към бул. „Ломско шосе“. В района на кръстовище с
ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, поради отнемане на предимството на
автомобила „Ауди“ от друг автомобил – „Субару“, водачът на „Ауди“ с цел да избегне
сблъсък с другия автомобил, отклонил автомобила надясно и се качил на тротоара. Там
автомобилът ударил стоящия на тротоара ищец и го повалил на терена. Десният долен
крайник на пешеходеца бил затиснат от автомобила.
Според вещото лице, и двамата водачи на автомобила са могли да предотвратят
произшествието: водачът на автомобила „Субару“ е следвало да изчака преминаването
на автомобила „Ауди“ и след това да продължи движението си. От своя страна водачът
на автомобила „Ауди“ е могъл да намали скоростта на движение и да не предприема
отклонение в дясно и качване на тротоара. От страна на пешеходеца не е налице
принос за настъпване на произшествието, тъй като същият се е намирал на тротоара и
от него не може да се очаква да предотврати удара.
Въпреки данните, че ПТП е настъпило в резултат от действията на двамата
водачи на автомобили, искът е предявен само срещу застрахователя на лекия
автомобил „Ауди“. Горното е без значение за основателността на исковата претенция,
тъй като съгласно чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. А по силата на чл.122, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Поради
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя на риска
2
„гражданска отговорност“ от деликтната отговорност на водача на застрахования
автомобил, увреденото лице има право да претендира цялото обезщетение от единия от
застрахователите. Относно това право на ищеца не се спори във въззивното
производство.
От заключението на вещото лице д-р Б. Б. – хирург, ортопед-травматолог, се
установява, че в резултат от ПТП е получил следните травматични увреждания:
открита конквасация /размачкване/ и ампутация на дясното ходило; закрито счупване
на десния голям пищял в долната му част.
Спешна помощ му е оказана на 03.07.2019 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е
извършено отстраняване на мъртвите смачкани тъкани и реампутация на дясното
ходило, както и наместване и фиксиране на счупените петна кост и пищял. До началото
на месец август 2019 г. на ищеца са били извършени още четири операции за
ревизиране на ампутационния чукан, за възстановяване на тъкани и преодоляване на
настъпили усложнения. Болничното лечение е продължило до 31.07.2019 г., след което
е продължило амбулаторно. На 02.08.2019 г. е извършена последната операция, когато
е извършена хирургична обработка на ампутационния чукан, премахнати са участъци
от мъртва тъкан, след което ампутационният дефект с площ от 250 кв.см. е бил покрит
с кожни ленти, взети от дясното бедро.
При извършения личен преглед на ищеца д-р Б. е установил, че лечебният и
възстановителе период още продължава – вече повече от 2 години. К.Г. се придвижва с
помощта на патерици, с накуцваща походка и нестабилност на движението. Поставена
му е първа – тренировъчна пластмасова протеза, която обхваща подбедрицата и
оформя предната част в съчетание на ортопедична обувка. Движенията на дясната
глезенна става са напълно блокирани и не е възможно да бъдат възстановени, дори и
оперативно – поради настъпилата трайна контрактура. Движението на дясната колянна
става е с възможности до 90 градуса, но болезнени. На външната част на дясната
подбедрица липсва сетивност в средната и долна част, а поради наличие на титанов
пирон в тибията и напречни винтове са причинени наранявания. Към датата на
прегледа в областта на ампутационния чукан има 3 секретиращи рани с размери 2 на 2
см. Засега не се предвижда нова операция за изваждане на металния пирон от големия
пищял поради опасения от увреда на ампутационния чукан.
През описания от вещото лице период К.Г. е търпял болки и страдания, като
през първите три месеца непосредствено след злополуката и извършените операции
болките са били с интензивен характер. Болките са били интензивни и при рязка
промяна във времето – при студено и влажно време, когато ищецът е бил принуден да
ползва различни силни обезболяващи и седативни средства. През останалите периоди
на лечението е търпял само периодични болки, локализирани в областта на
3
ампутационния чукан – т.н. „фантомни болки“.
Наред с претърпените болки, през периода от злополуката до изработването на
първата модулна протеза ищецът не е можел да стъпва и натоварва десния си крак.
Придвижвал се е с инвалидна количка и помощни средства и се е нуждаел от чужда
помощ.
Видно от представеното решение на ТЕЛК от 20.05.2020 г., на К.Г. е определена
трайна загуба на работоспособност в размер на 50 % за срок от 3 години.
За установяване на претърпените от ищеца нематериални вреди пред СГС е
разпитана свидетелката Р. Л., която е във фактическо съпружеско съжителство с него.
Тя е разказала, че състоянието на Г. след ПТП е било много тежко, бил загубил много
кръв докато дойде линейката. В продължение на повече от месец в болницата бил
неподвижен на легло, а след това и в къщи поне още един месец. Нямал сили да стане,
отслабнал с 25 кг. за месец и половина. Като позакрепнал малко, започнал да става с
патериците и да се придвижва до тоалетната или до кухнята да си сипе вода. Къпането
му било „голямо приключение“, защото патериците се пързаляли и не можел да стои
прав, къпел се на столче. През есента на 2019 г. започнал да излиза с патериците, но
стълбите били проблем, на няколко пъти щял да падне.
Протезата била поставена през месец февруари 2020 г. и вече придвижването му
било малко по-добре. Но не може да стои цял ден с протезата, защото още има рани от
нея, боли го и непрекъснато се маже с медикаменти. Нощно време има кошмари, не
спи добре, защото е с постоянни болки.
Преди ПТП ищецът се занимавал с ремонт на хардуер и пренасяне на стоки.
Сега не може да работи, защото не може да носи тежко. Свидетелката и ищецът
обичали да пътуват, той имал и професионална книжка. Но сега било невъзможно,
защото с протезата няма усещания, а тя не шофира. Г. обичал да се разхожда, ходел
много пеша, но сега вече не може. За една година остарял, от самата болка
физиономията му се изменила.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане
на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди на 15.07.2019 г. и повторно на
18.12.2019 г. Няма данни, от „Бул инс“ АД да е било отговорено на застрахователната
претенция.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира, че определеното от
първата съдебна инстанция обезщетение е занижено. При определяне на справедливия
4
размер на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид следните
обстоятелства: тежестта на телесните увреждания – счупване на десния пищял и
травматична ампутация на дясно ходило; претърпените 5 оперативни интервенции;
продължителността на оздравителния период; трайната загуба на работоспособност –
50 %; възрастта на ищеца към датата на увреждането – 42 г.; причинената му
доживотна непълноценност, отразяваща се не само върху възможността ищецът да
упражнява професията си, но и върху личния му живот. Като съобрази и социално-
икономическата обстановка в страната към месец юли 2019 г., въззивният съд намира,
че справедливото обезщетение е 200 000 лева.
В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение.
В останалата й част – до претендирания размер от 300 000 лева, жалбата на
ищеца е неоснователна.
Поради увеличаване на обезщетението, решението на СГС следва да бъде
изменено и в частта за разноските. За производството пред първата инстанция ищецът
не е направил разходи, бил е представляван от адвокат при условията на чл.38 от ЗА.
При цена на иска 300 000 лева минималното адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 7 530 лева. При уважен размер от 200 000
лева – на 5 020 лева. Тъй като представляващия ищеца адв. С. е регистриран по ДДС,
дължимото възнаграждение възлиза на 6 024 лева. Градският съд е присъдил на адв. С.
3 192,62 лева, поради което с въззивното решение следва да му се присъдят още 2
831,38 лева.
Ответникът „Бул инс“ АД е документирал плащане на 18 000 лева адвокатско
възнаграждение /без ДДС/. Съдът е уважил възражението за прекомерност, направено
от пълномощника на ищеца и е присъдил съразмерно на отхвърлената част от иска
5 000 лева адвокатско възнаграждение. От останалата част от разноските /за които не е
представен списък по чл.80 от ГПК/, съдът е присъдил 97,87 лева. С оглед изхода на
въззивното производство, разноските на застрахователното дружество за първата
инстанция следва да се намалят до 2 500 лева, а тези разноски – до 50 лева или общо до
2 550 лева.
За въззивното производство ищецът не е документирал разноски, отново е бил
представляван при условията на чл.38 от ЗА. При обжалван интерес от 200 000 лева,
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по посочения по-горе ред,
възлиза на 5 530 лева. При уважена част от жалбата за 100 000 лева, на адв. С. се дължи
възнаграждение в размер на 2 765 лева без ДДС, а с ДДС – 3 318 лева.
5
Тъй като ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, на осн. чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съда още 4 000
лева държавна такса.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-10
състав, постановено на 17.03.2021 г. по гр. дело 16 968/2019 г. В ЧАСТТА, с която
искът на К. И. Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 100 000 /сто хиляди/ до 200 000 /двеста хиляди/ лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ
на К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.***, вх.*, ап.** още 100 000 /сто
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
начислявана от 18.12.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат Я. В. С. още 2
831,38 /две хиляди, осемстотин тридесет и един лева и 38 ст./ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-10
състав, постановено на 17.03.2021 г. по гр. дело 16 968/2019 г. В ЧАСТТА, с която К.
И. Г. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски за производството пред
Софийския градски съд над 2 550 /две хиляди, петстотин и петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат Я. В. С.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския
апелативен съд в размер на 3 318 /три хиляди, триста и осемнадесет/ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметката на
Софийския апелативен съд още 4 000 /четири хиляди/ лева държавна такса.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7