О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.05.2022
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от председателя гр.
дело № 8245 по описа на 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.С.Л.,
с която е предявени против Б.Н.Б.обективно съединени осъдителни искове за
сумата от 89 677.67 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, и за сумата от 36 260.47
лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава, считано от 22.11.2021
г.
Твърденията на ищеца са за направени на 20.06.2014 г.
два броя парични преводи от негова банкова сметка *** „К.т.б.“ АД в размер на
199 196.34 лв. и 112 954.40 лв. към негова сметка в „У.Б.“ АД. Платежните
нареждания били приети, обработени и осчетоводени, но след изтичане на
стандартните срокове за такъв тип преводи наредената сума не постъпила по
сметката му в „У.Б.“ АД.
Във връзка с горното поддържа, че наредените от него
платежни операции е следвало да бъде изпълнени независимо от поставянето в същия
ден на „КТБ“ АД под специален надзор. Неизпълнението им е по причина
разпореденото от БНБ преустановяване всички задължения на банката и конкретно
изпълнението на вече приети и обработени платежни нареждания чрез анулирането
им със задна дата от назначените квестори в нарушение на посочената правна
норма и регламентираните в европейското законодателство правила. От това ищецът
е претърпял вреди съизмерими с посочената сума и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, отговорността за чието репариране твърди да е възникнала за ответника
Българска народна банка.
Ответникът Б.Н.Б.изразява становище за недопустимост
на исковете, като предявени против ненадлежен ответник, както и тяхната
неоснователност по съображения подробно изложени в подадения писмен отговор.
След преценка
данните по делото съдът намира, че не е компетентен да разгледа и да се
произнесе по предявените искове поради следното:
Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В т.2 от ТП № 2/19.05.2015г. постановено по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че по искове за
вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт
разграничителният критерий за приложимия правен ред-ЗОДОВ или чл.45-49 ЗЗД е не
видът на незаконосъобразния акт, а дейността на органа, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Когато тази дейност има административен
характер, т.е. отношенията са властнически, искът за вреди се квалифицира по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ и според правилото на ал.2 подлежи на разглеждане по реда на
АПК, предпоставящо компетентност на административните съдилища.
Б.Н.Б.е централната банка на Република
България, на която с чл.2, ал.6 ЗБНБ е възложено регулирането и надзора върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите. С
чл.1, ал.2 ЗКИ е определена като компетентен орган в Република България за
упражняване надзор върху банките по смисъла на чл.4, §1, т.40 от Регламент (ЕС)
№ 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013г. относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници. Притежава компетентността да издава и отнема лицензи на другите
банки-чл.13 и чл.36 ЗКИ, при упражняването на което осъществява регулиращи и
санкциониращи функции спрямо тяхната дейност. Това определя БНБ като публичен
орган, оправомощен от националното право да упражнява надзор върху кредитните
институции като част от действащата надзорна система в държавата,
предопределящо правоотношенията между нея и останалите правни субекти по повод
тази дейност като властнически, а самата дейност като административна.
Според
правната уредба БНБ осъществява надзорните си функции чрез квестори, както при
отнемането на лиценз на банка-чл.151 ЗКИ, така и при поставянето й под
специален надзор-чл.116, ал.1 ЗКИ. Квесторите са физически лица, които на
основание чл.106 ЗКИ се назначават и освобождават от БНБ и в дейността си са
подчинени на нея-чл.107, ал.3 и ал.5 ЗКИ, чл.107а, ал.1 ЗКИ. Разполагат и с
относително самостоятелни правомощия със задължение при упражняването им да
полагат грижата на добрия стопанин и отговорност само за умишлено причинени
вреди-чл.112, ал.1 ЗКИ. Съпоставката на тези норми сочи, че квесторите нямат
качеството на длъжностни лица при БНБ, съответно собствено не изпълняват
административна дейност, но тя е пряко свързана и произтича от властническите
правомощия на БНБ при осъществяване надзора върху банките. В случая това е твърдението
за разпоредено от БНБ преустановяване на всички задължения на „КТБ“ АД с
решението за поставяне под специален надзор, в изпълнение на което квесторите
са анулирали платежната операция, които според ищеца е в противоречие със
закона.
Следователно
предявените искове за вреди попадат в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и подлежат
на разглеждане по реда на АПК. За този извод съдът съобрази и установената
съдебна практика по сходни казуси обективирана в Определение № 42/27.12.2016г.
по гр.д.№ 13/2016г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС; Определение №
54/12.10.2015г. по гр.д.№ 20/2015г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС;
Определение № 40/24.07.2017г. по гр.д.№ 29/2017г. на 5 членен състав на ВКС и
ВАС; Определение № 581/12.10.2017г. по ч.т.д.№ 2302/2017г., ВКС, ІІ т.о. В
същите е посочено още, че изключването на отговорността на БНБ и нейните органи
за нанесени умишлени вреди по чл.79, ал.8 ЗКИ не обуславя неприложимост на ЗОДОВ. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и според чл.8, ал.3 държавата не
отговаря по този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетяване, какъвто не е уреден в ЗКИ.
На основание чл.118, ал.2 ГПК производството по делото
следва да се прекрати с изпращането му за разглеждане на компетентния
административен съд-АССГ.
Така мотивиран СЪДЪТ
О П Р Е Д Е ЛИ :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 8245/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Административен
съд-София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото е
прекратено, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: