Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа
докладваното административно дело №1191/2021 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 7, във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.
С определение № 3777/27.05.2021 г. по адм. дело №
3845/2021 г. на АССГ производството е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Адм. съд – Варна.
Производството е образувано по жалба от Сдружение „СЪЮЗ
НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ“ /СБЖ/, ЕИК ********* с представляващ С. Ц. Т. - Федотова, чрез адв. П.М. срещу Отказ изх. №
**********/09.09.2020 г. за издаване на услуга „Искане за прихващане и/или възстановяване“ с вх. № **********/24.08.2020
г. от СБЖ относно 25894,16 лева, издаден от орган по приходите в Община Варна –
главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна,
мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна.
Жалбоподателят
сочи, че оспорения отказ е нищожен, защото в него не е посочена длъжността на
лицето, което го издава. На основание чл.129, ал.1 от ДОПК искането за
прихващане и възстановяване за надвнесена сума за 2013 г. изтича на 31.12.2019
г. Към датата на запитването с вх. № 100/04.12.2019 г., давността на е изтекла
и е следвало да се уважи искането. Относно искане с вх. №
53055002739/24.08.2020 г. не е приложен чл. 128, ал.1 от ДОПК, поради което и
оспорения отказ за прихващане изх. № **********/09.09.2020 г. е
незаконосъобразен. От уведомление №МД 19001854ВН_001ВН/02.01.2020 г. на
директора на Дирекция „Местни данъци“ се установява, че са били налице
предпоставките по чл. 128, ал.1 от ДОПК. Давността е прекъсната с издаване на
АУЗД №МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г. и искането за прихващане или възстановяване от
24.08.2020 г. следва да се извърши. Отправено е искане за прогласяване
нищожността на оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез адв. П.М.,
жалбата се поддържа. Претендира за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за един адвокат в производството
Ответник – кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Х.
оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й. Отказа за
издаване на услугата „Искане за прихващане или възстановяване“ от 24.08.2020
г., е издаден от компетентен орган. Нормата на чл. 128, ал. 1 ДОПК е
неприложима на две основания: няма погасени по давност
задължения и вземането на длъжника е станало изискуемо преди повече от 5
години от датата на искането на прихващане или възстановяване.
Издаденият АУЗД на 14.05.2019 г. обхваща хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК „задължението не е платено“. Не се касае за приложението на чл.
171, ал. 1 ДОПК, защото няма погасени по давност публични общински вземания. Съгласно съдържанието
на нормата на чл. 129 от ДОПК давността в конкретния
случай е започнала да тече на 01.01.2014 г. и е изтекла на
01.01.2019 г., а не както е посочено от жалбоподателя на
31.12.2019 г. Следователно е трябвало жалбоподателят да подаде искане за
прихващане или възстановяване не по-късно от 31.12.2018 г. Това не е сторено.
Същият е подал искане едва на 24.08.2020 г.,
т.е. след изтичането на 5-годишният срок,
посочен в чл. 129, ал. 1, изречение второ от ДОПК. Видно от извършената ССЕ и
представеното заключение има надвнесена сума за периода 2008 г. -
2013 г. Многократно жалбоподателят е имал възможност да
подаде искане за прихващане и/или възстановяване, но не
го е сторил. Този факт се потвърждава и от представените
доказателства за искането за прихващане и възстановяване от 28.11.2019
г., с което са поискани да бъдат прихванати само 80,21
лв. Поради това обжалваният отказ се явява правилен и законосъобразен.
Относно
фактите:
Начислените данък
недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2008 г. - 2013 г. са
платени както следва от жалбоподателя:
По партида № *********0001
– Декларация по ЗМДТ вх.№ 1402544/03.11.2010 /л.56-60/, н.а. № 195/24.06.2004
г. и н.а. № 12/10.08.2007 г.:
-
ДНИ: 5 274.62 лв. с
падеж 01.07.2013 г., платени на 29.08.2013 г. и 5 274.62 лв. с падеж
31.10.2013 г., платени на 04.11.2013 г.
-
ТБО: 516.86 лв., платени
на 31.10.2013 г.
По партида № *********0002,
Декларация по ЗМДТ вх. № 1402543/03.11.2010 г., н.а. 96/ 1967 г. и н.а. №
32/2000 г. / л. 64 – 86/:
-
ДНИ: 22 669.13 лв.
с падеж 01.07.2013 г., платени на 29.08.2013 г. (от постъпилата сума в размер на 22 669.13лв. са приспаднати
207.29лв., с които е погасена лихва) и 22 669.13 лв., с падеж
31.10.2013 г., платени на 04.11.2013 г.
-
ТБО: 2 900.94 лв.,
платени на 31.10.2013 г.
От жалбоподателя е подадена молба /л.20/ рег. № МД1900185ВН/06.12.2019
г. до Община Варна, за посочване в
писмен вид за дължимите данъци към Община Варна по партиди *********0001 и *********0002
и какъв е размера на надвнесените суми.
С Писмо рег. №
МД19001854ВН_001ВН/02.01.2020 г. на директор на Дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна е посочено, че има надвнесени суми, които могат да се прихванат
или възстановят в срока по чл. 129, ал.1 от ДОПК, представена е справка за
неплатените задължения и надвнесените суми /л. 68-69/.
Подадено е искане прихващане
или възстановяване по чл.129, ал.1 от ДОПК вх. № **********/28.11.2019 г. от
жалбоподателя – л.70, за прихващане на 80,21 лева – Такса битови отпадъци.
С Протокол №
**********/04.12.2019 г. издаден от старши инспектор КРДПС, ДМД, Община Варна е
прието, че надвнесената сума 80,21 лева – ТБО за 2019 г. следва да се прихване
от задълженията за ТБО за 2018 г. към 03.12.2019 г., по съставен и влязъл в
сила АУЗ №МД – АУ- 2326/14.05.2019 г. /л. 74- 75/. Протоколът е връчен на
жалбоподателя на 04.12.2019 г., което е заявено от ответника в съдебно
заседание на 25.01.2022 г. и не се оспорва от жалбоподателя както датата на
връчване, така и фактите в протокола.
Подадено е от
жалбоподателя Искане за прихващане на недължимо платени задължения и такси по
ЗМДТ вх. № **********/24.08.2020 г. /л. 16 – л. 17/ в общ размер 25894,16 лева.
Издаден е Отказ изх. № **********/09.09.2020 г. за издаване на услуга „Искане
за прихващане и възстановяване“ с вх. №
**********/24.08.2020 г. от Ж. И. С. , поради това, че надвнесените суми за
периода 2008 г. до 2013 г. не могат да се прихващат или възстановяват по искане от
24.08.2020 г. поради изтекла 5 – годишна давност, на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК /л.15/.
Посочения отказ е обжалван
в законоустановения 14 – дневен срок, подадена е жалба рег. №
МД20001637ВН/23.09.2020 г. /л. 101- 102/. По която не е налице произнасяне.
Чрез съдебно –
счетоводна експертиза /ССЕ/ е установено следното:
Начислените данък
недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. са платени както
следва:
По партида № *********0001:
-
ДНИ: 5 274.62 лв. с
падеж 01.07.2013 г., платени на 29.08.2013 г. и 5 274.62 лв. с падеж
31.10.2013 г., платени на 04.11.2013 г.
-
ТБО: 516.86 лв., платени
на 31.10.2013 г.
По партида № *********0002:
-
ДНИ: 22 669.13 лв.
с падеж 01.07.2013 г., платени на 29.08.2013 г. (от постъпилата сума в размер
на 22 669.13 лв. са приспаднати 207.29 лв., с които е погасена лихва) и
22 669.13 лв., с падеж 31.10.2013г., платени на 04.11.2013 г.
-
ТБО: 2 900.94 лв.,
платени на 31.10.2013 г.
След влизане в сила на Решение № 912-8 на ОС
Варна, прието с Протокол № 16 от 27.03.2013 г. дължимите данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци са както следва:
По партида № **********: ДНИ – 5 380.04 лв.
(2 х 2 690.02 лв.); ТБО – 516.86 лв.
По партида № **********: ДНИ – 26 598.09 лв. (2 х
13 299.045 лв.); ТБО – 2 900.94 лв.
Данък недвижими имоти се определя въз основа
на данъчната оценка – прил.1
След влизане в сила на Решение № 912-8 на ОС Варна,
имотът попада в пета категория (коеф. 28.1), като преди решението е попадал във
втора категория (коеф. 70.2). Коефициентът за категория участва във формулата
за изчисляване на данъчната оценка, въз основа на която се определя данък
недвижими имоти. Поради това се формира разлика в данък недвижими имоти в
размер на 23 660.15 лв., от които: по партида № ********** – 5 127.27
лв. и по партида № ********** – 18 532.88 лв.
За периода 2008 г. – 2013 г. са надвнесени общо
26 560.21 лв., от които: ДНИ – 26 334.67 лв. и ТБО – 225.54 лв.
Данните са представени по години, за всяка партида, както и обобщени –
табл.7-1, 7-2 и 7-3.
Сумите по години са представени в табл.9-3:
2008 г.: ДНИ – 11.04 лв., ТБО – 5.21 лв.
2009 г.: ДНИ – 2 226.63 лв., ТБО – 0.00 лв.
2010 г.: ДНИ – 436.85 лв., ТБО – 220.33 лв.
2013 г.: ДНИ – 23 660.15 лв., ТБО – 0.00 лв.
Общо: ДНИ – 26 334.67 лв., ТБО – 225.54 лв.
Общо ДНИ и ТБО – 26 560.21 лв.
|
год |
ДНИ |
ТБО |
общо |
|
2008 |
11.04 |
5.21 |
16.25 |
|
2009 |
2 226.63 |
0.00 |
2 226.63 |
|
2010 |
436.85 |
220.33 |
657.18 |
|
2013 |
23 660.15 |
0.00 |
23 660.15 |
|
общо |
26 334.67 |
225.54 |
26 560.21 |
Табл.9-3 от ССЕ.
Относно допустимостта на
жалбата:
Предмет на оспорване е издадения отказ за прихващане на надвнесени суми за
местни данъци и такси изх. № **********/09.09.2020 г. Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК за оспорването е приложим реда за оспорване на ревизионни актове – по чл.
152 – 156 от ДОПК. Жалбата по административен ред е подадена на 23.09.2020 г. в
установения срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК пред кмета на Община Варна, който
съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган в
производството по ДОПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган се
произнася в 60 – дневен срок от изтичане на 7 – дневния срок по чл. 146 от ДОПК.
Релевантно за определяне началния момент на срока за произнасяне е не датата на
постъпване на жалбата при решаващия орган, а изтичането на срока за изпращането
й от органа, чрез който е подадена. В случая жалбата до кмета на община Варна е
подадена на 23.09.2020 г. Седемдневният срок за изпращането й на решаващия
орган е изтекъл на 30.09.2020 г. Считано от този начален момент 60 – дневният
срок за произнасяне на решаващия орган е изтекъл на 29.11.2020 г. В този срок
липса произнасяне, поради което на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК отказът за
прихващане се счита за мълчаливо потвърден при обжалването му по
административен ред и подлежи на оспорване пред съд в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Жалбата на сдружението по съдебен ред е подадена на 30.11.2020 г. в
предвидения от закона 30 – дневен срок от изтичане срока за произнасяне на
решаващия орган, съгласно чл. 156, ал.5 от ДОПК, срещу отказ за прихващане,
който е обжалван по административен ред и е мълчаливо потвърден на основание
чл. 156, ал. 4 ДОПК и на това основание е процесуално допустима.
С изтичането на срок по
чл.129, ал.1 от АПК се погасява правото на възстановяване на недължимо
платени суми по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Подаването на искането след като е изтекъл
преклузивният срок е основание за неговата недопустимост
и налага прекратяване на производството на основание чл. 56, ал.1 от АПК, вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, вр. с § 2 ДР ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК, актът с който е отказано прихващане и в
този случай подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА. В този смисъл е Решение № 2224 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8817/2018 г. По така изложените съображения и с оглед
Определение № 9712/28.09.2021 г. по адм. дело №9112/2021 г. на ВАС, което е със
задължителен характер на основание чл.224 от АПК за настоящата инстанция,
спорът следва да се разгледа по реда за обжалване на ревизионен акт.
Относно
правото:
Процедурата по издаване на
АПВ е уредена в чл.
129 от ДОПК - приложим субсидиарно и за производствата
по ЗМДТ по силата на чл.
4, ал.1 ЗМДТ. Оспорения отказ е
издаден от Ж. С. на 09.09.2020 г. По
силата на Трудов договор № №0188/26.08.2005 г. същият изпълнява длъжността
старши инспектор „Имуществени данъци“,
дирекция „Финанси и бюджет“, отдел „Приходи и имуществени данъци“ в
Община Варна. Към 09.09.2020 г. /л.200-201/.
Ж. С. е изпълнявал длъжността главен
инспектор „Контролно – ревизионна дейност“, което се установява от писмо рег. №
МД21001024ВН_001ВН/18.05.2021 г. издадено от директор на Дирекция „Управление
на човешките ресурси и административни услуги“ /л.198/, което се потвърждава и
от Заповед № 00135/10.03.2021 г. издадена от кмет на Община Варна, с която е
актуализирана заплатата на Ж. С. /л.199/.
С част ІІ, т.4 от Заповед № 2888/15.07.2009 г. издадена на основание чл. 4,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ от кмет на Община Варна, в условията на заместване от
заместник – кмет на Община Варна - П. П.са
определени главните инспектори „Контролно – ревизионни дейности“ за органи по
приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните
данъци и такса битови отпадъци /л.194-195/.
Съгласно Заповед №
К-045/12.07.2019 г. кметът на Община Варна е наредил на 15.07.2019 г. функциите
му да се изпълнява от заместник – кмет на Община Варна – П. П., поради ползване
на платен годишен отпуск на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА от кмета на общината.
На основание чл.19, ал.3, т.2 от Закон за администрацията териториален органи
на изпълнителната власт е кмета на община. Същият не е държавен служител,
поради това че правоотношението му възниква по силата на извършен избор от
населението или от общинския съвет -
чл.139, ал.1 от Конституцията на РБългария. На основание чл. 31, ал.1 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, кмета на община има право на редовен
платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Този отпуск не се разрешава от
конкретно лице. Поради изложеното съдът приема, че на 15.07.2019 г. кмет на
Община Варна е отсъствал от общината, тъй като е ползвал отпуск, поради което
законосъобразно е бил заместван от П. П. . Нормата на чл. 4, ал.4 от ЗМДТ не
предоставя право да се делегират правомощия, но в случая не е извършено делегиране,
а заместване, поради което не е допуснато нарушение на изискването служителите
по ал. 3 да се определят със заповед на
кмета на общината. Изложеното обосновава извод, че от орган с нужната
компетентност – кмет на Община Варна, на основание чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е
определено, че главните инспектори „Контролно – ревизионни дейности“ са органи
по приходите. Ж. С. към 09.09.2020 г. - датата
на оспорения отказ е бил главен инспектор „КРД“ в Община Варна, поради което процесния
отказ е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
В процесния отказ не
е посочено наименованието на органа, който го издава, а само името на
физическото лице, като е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.1 от АПК, вр. §2
от ДР на ДОПК, но в случая нарушението не е съществено, защото посочените факти
– името на физическото лице, което действа като административен орган е
достатъчно за установяване компетентността му.
На основание чл. 129,
ал. 7 от ДОПК, вр. чл.152, ал.2 от ДОПК, вр. чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ кмета на Община Варна мълчаливо е потвърдил оспорения отказ.
Молбата от 06.12.2019 г., с
която е направено искане от жалбоподателя за справка за надвнесени суми не може
да се счита за искане за прихващане, защото в искането следва изрично да се
посочи надвнесена сума, дата на внасяне и задължение за което е платена. Дори и
да се приеме, че е искане за прихващане, тази молба също е подадена след
преклузивния срок по чл.129, ал.1 от ДОПК.
Искане за прихващане и
възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ е подадено от
жалбоподателя на 24.08.2020 г.
Следвало е при подаване на
искането за прихващане да се изиска от органа по приходите, жалбоподателя да уточни
за кой задължения е извършено надвнасяне. Това не е сторено и е допуснато
процесуално нарушение, но то не е съществено поради това, че правилно е
установено, че надвнесените суми са за периода 2008 г. – 2013 г., което се
потвърждава от неоспорената и приета по делото ССЕ.
Прихващането и
възстановяването, като способи за погасяване на публични задължения, са уредени
в разпоредбите на глава шестнадесета,
раздел I от ДОПК – чл.
128
– чл.
132.
Тази регламентация е приложима и в настоящия случай, предвид препращащите
разпоредби на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б ЗМДТ, доколкото
процедурата по възстановяване е следствие от установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси, каквито са ДНИ и ТБО.
Съгласно чл.
128, ал. 1 ДОПК - Недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Анализът на посочената норма сочи, че основателността на искането за
възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но недължимо
плащане. Наред с това, разглеждането му по същество е предпоставено от
преценката за спазване на регламентирания в чл.
129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК срок. Съобразно тази норма искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Употребеният в разпоредбата израз "се разглежда" сочи, че условие за
допустимост на искането по чл.
128, ал. 1 ДОПК е спазването на 5-годишния срок за неговото
заявяване, считано от момента на възникване на основанието за възстановяване.
Налице е "основание за
плащане" и "основание за възстановяване" на вече платеното.
Моментът на възникване на двете основания не съвпада и е различен. Основанието
за плащане възниква от момента на определяне/начисляване на публичните
задължения, което става в годината, за която се дължат – чл.
28, ал. 1 и чл.
69 от ЗМДТ. В случая ДНИ и ТБО
за 2013 г. са определени съобразно Решение 912-8/27.03.2013 г. и са платени
2013 г. За 2008 г., 2009 г. и 2010 г. задълженията за възникнали съответно 2009
г., 2010 г. и 2011 г., но чрез ССЕ е установено, че плащането е извършено 2013
г. В случая основанието за възстановяване на неправилно платените (надвнесени
по вина на задълженото лице) суми за ДНИ и ТБО възниква най-рано от момента на
тяхното плащане – 2013 г. и след като задълженото лице, или служебно органът по
приходите (по арг. от чл.
129, ал. 1 ДОПК) установи, че има определени и внесени
недължими парични суми.
В Искането за прихващане на
недължимо платени суми за ДНИ 25890,43 лева и ТБД 3,73 лева, общо 25894,16 лева не е посочено за коя
година е надвнесена сумата.
Ответникът е приел, че
надвнесените суми са за периода 2008 г. – 2013 г. и са в размер на 26560,21 лева /л.41 – справка за надвнесени
задължения/. Чрез ССЕ е установено, че плащанията са осъществени през 2013 г.,
това се установява и от опис на платежните документи л.40, поради което през 2013
г. при недължимото плащане е възникнало основанието за възстановяване. ССЕ
сочи, че за 2008 г. , 2009 г., 2010 г. и 2013 г. надвнесените суми са общо 26 560,21 лева. Жалбоподателят в
молба с.д. № 17223/23.11.2021 г. е посочил, че претендирания размер ДНИ и ТБО е
за 2013 г. От ССЕ се установява, че надвнесената сума за 2013 е г. е в размер
на 23660,15 лева, т.е. по-малко от заявената в искането за прихващане, където е
посочена сума 25894,16 лева. От процесния отказ и ССЕ се установява, че надвнесените
суми са повече от заявените в искането, поради което макар и жалбоподателя,
чрез адв. М. да е посочил, че искането е за задължения платени само за 2013 г. съдът
приема, че искането е за възстановяване на суми за ДНИ и ТБО за 2008 г., 2009
г., 2010 г. и 2013 г. в размер на 25894, 16 лева.
За платените задължения през
2013 г. преклузивният срок за подаване на искането за възстановяване по чл.129,
ал.1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Становище
на жалбоподателят, че срокът е изтекъл на 31.12.2019 г. не се основава на
правна норма, поради което съдът го приема за неоснователно.
Срокът предвиден в чл.129,
ал.1 от ДОПК е преклузивен, а не е давностен, поради което доводът на жалбоподателя,
че е прекъснат с издаване на АУЗД № МД-АУ-2326-1/14.95.2019 г. на орган по
приходите е неоснователен.
Законосъобразно е прието от
органа по приходите, че искането прихващане не е подадено в установения срок,
поради което същото не е уважено. Допусната е неточност в оспорения отказ, като
е посочено, че искането за прихващането е с „изтекла 5 – годишна давност“.
Както беше отбелязано срокът по чл.129, ал.1 от ДОПК е преклузивен, а не
давностен, но в случая допуснатата неточност не се отразява върху правния извод
на административния орган, също така не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като подробно са изложени фактите и правните норми, които
обуславят просрочие на искането за прихващане.
Относно доводът на жалбоподателя, че при
издаване на АУЗД № МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г. от старши инспектор КРД, ДМД в
Община Варна е следвало да се извърши прихващане съдът приема следното: С АУЗД № МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г. от старши
инспектор КРД, ДМД в Община Варна са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2018
г. Актът е с отбелязване, че е влязъл в сила на 31.05.2019 г., жалбоподателят с
публично съдебно заседание на 25.01.2022 г. е заявил, че не оспорва влизането в
сила на акта на 31.05.2019 г. С оглед влизането в сила на посочения акт не е
налице възможност да се преразгледа законосъобразността на същия. За яснота на
спора съдът отбелязва, че към 14.05.2019 г. е нямало правно основание органа по
приходите да прихване задължението за 2018 г. с недължимо платен данък през
2013 г. за задължения възникнали през 2008 г. – 2013 г. за ДНИ и ТБО. Това се
изважда от чл. 129, ал.1 от ДОПК, която норма предвижда, че преклузивния 5 –
годишен срок е приложим както за инициативата на органа по приходите, така и за
писменото искане на лицето. Към 14.05.2019 г. този срок е изтекъл, поради което
органа по приходите е нямал задължение за прихващане. Отделно от това,
неприлагане на прихващане по чл. 129, ал.1 от ДОПК жалбоподателят е следвало да
оспори по реда на оспорване на АУЗД № МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г. от старши
инспектор КРД, ДМД в Община Варна, но той не го е сторил, поради което в
настоящото производство не е налице правна възможност да се извършва контрол на
посочения акт.
Второто изречение на чл.128,
ал.1 от ДОПК е приложимо в случаите, когато задължението е погасено по давност
и то не е заплатено, към момента когато се извършва преценка следва ли да се
прихване с вземане на длъжника, което е станало изискуемо преди задължението му
да се погаси по давност. В случая е заплатено задължението, преди да се погаси
по давност, поради което не е налице посочената хипотеза.
При подаване на Искане за
прихващане № **********/28.11.2019 г. от СБЖ е поискано прихващане на сумата от
80,21 лева и искането е уважено с Протокол № **********/04.12.2019 г., от който
се установява, че надвнесената сума е за ТБО за 2018 г. В производството по
искането от 28.11.2019 г. е нямало основание да се възстановяват надвнесени
суми за ДНИ и ТБО за 2008 г – 2013 г. защото не е направено такова искане и
защото към 28.11.2019 г. е изтекъл срока по чл.129, ал.1 от ДОПК за
възстановяване на надвнесени суми през 2013 г. за задължения за ДНИ и ТБО 2008
г. – 2013 г.
Жалбата е неоснователна,
поради което следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат е неоснователно по арг. на противното на чл. 161, ал.1 от АПК,
поради което се отхвърля от съда.
Като взе предвид направените
фактически и правни изводи и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Сдружение „СЪЮЗ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ“, ЕИК ********* с представляващ С.Ц.Т.Ф., срещу Отказ
изх. № **********/09.09.2020 г. за издаване на услуга „Искане за прихващане
и/или възстановяване“ с вх. №
**********/24.08.2020 г. от СБЖ относно 25894,16 лева, издаден от орган по
приходите в Община Варна – главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община
Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: