МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 1006/16 г. ПО
ОПИСА НА АРС.
Производството е по реда на гл.
28 от НПК.
РП
- Асеновград е внесла в съда
предложение да се освободи обвиняемият Ш.А.И.
от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършеното от него
престъпление по чл.191 ал.1 от НК, като
му се наложи административно наказание.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на обвиняемия
да се наложи административно наказание глоба ориентирано към минимума на
предвидения в закона диапазон .
Обвиняемият се признава за
виновен , съжалява за постъпката си и моли съда за глоба в минимален размер.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателствата приема за установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият
Ш.А.И. е роден на *** *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работи на частни начала в *** в гр. Пловдив, с
адрес гр. Асеновград, ул. „******“ № 41, с ЕГН **********.
Свид. М.Е.М. е родена на *** год. и живее с родителите
си - свид. А.М. и баща й О.М. в гр.
Асеновград, ул. „******“ № 41. Обв. Ш.И. е роден на *** год. в гр. Казанлък и
до 2014 год. е живял с родителите си там. В началото на 2014 год. се преместил да живее в гр.
Асеновград и се запознал със свид. М.М.. Двамата в продължение на 1 год.
поддържали връзка и решили, когато свид. М.М. през м. февруари 2015 год.
навърши 14 годишна възраст да заживеят съпружески, без да питат своите
родители. В края на м. февруари 2015 год. един ден двамата решили да заживеят
заедно, като свид. М. не се прибере същия ден в къщи. След като отсъствала в
продължение на няколко часа свид. А.М. започнала да я търси и били намерени от
нея при роднини на обвиняемия. Свид. А.М. разговаряла с дъщеря си, която
ѝ заявила, че се обичат с обвиняемия и независимо, че е непълнолетна ще
се ожени за него, а ако не ѝ разрешат ще избяга. Било безсмислено да я
спират, тъй като може да предприеме и други действия. Свид. А.М. била принудена
с цел да наблюдава дъщеря си и обвиняемия да ги приеме да живеят при тях в гр.
Асеновград, на ул. „******“ № 41 още същия ден. По време на съвместното
съжителство свид. М.М. забременяла и през м. април 2016 год. родила дете от
женски пол. Към настоящия момент обв. И. и свид. М.М. продължават да живеят на
горепосочения адрес, като се грижат за детето си. Междувременно бил получен
сигнал в отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Асеновград и свид. Г.К.
извършила проверката, след което била сезирана РП Асеновград и било образувано
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка се установява
категорично и несъмнено от всички гласни и писмени доказателства по делото.
При тези факти
съдът намира , че обвиняемият Ш.А.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК, за това, че: В края на м. февруари 2015 год.
в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – М.Е.М.
с ЕГН **********.
От обективна страна
закона изисква обвиняемият и пострадалата да не са сключили брак. Конкретният
случай е именно такъв, тъй като и закона не допуска сключването на брак с лице
под 16 години. Обвиняемият Ш.И. е
осъществил изпълнителното деяние
на посоченото престъпление тъй като,
след като е бил пълнолетен, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст. В конкретния случай е налице едно фактическо
съжителство между обвиняемия И. и
пострадалата М.,
наподобяващо отношенията, които възникват при сключване на брак. Това
съжителство разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като същото е
било съпроводено с осъществяване на
полови контакти с 15-годишното момиче, което на тази малка възраст е психически
и физически незряло и което е довело до забременяването на пострадалата още на
15 годишна възраст.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е
съзнавал ниската възраст на пострадалата.
Съдът намира ,че по отношение на
обвиняемия И. са налице всички
предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването
му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по чл.191 ал.1 от НК, което е умишлено най-тежкото по
вид предвидено наказание е лишаване от
свобода до две години. Обвиняемият И. не е осъждан , друг път същия не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи
обвиняемия И. от наказателна отговорност
като му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на наказанието
съдът взе в предвид като смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината ,
изразеното съжаление и чистото съдебно
минало на обвиняемия, младата му възраст и отежненото материално положение,
както и факта ,че от съвместното съжителство с пострадалата същата е родила
дете за чиято издръжка обвиняемият полага грижи. Ето защо съдът зае становище, че размерът на
глобата следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лв.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: