№ 528
гр. П., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101524 по
описа за 2025 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба вх.№ 9364/17.04.2025г., подадена от М. М. Р. срещу С. М.
Р., уточнена с молба вх.№ 9942/28.04.2025г., с която е поискано да бъде издадена
заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че ответникът е брат на молителя, с когото живеят заедно.
Излага се, че до средата на м. февруари 2025 г. отношенията им били нормални, след
което ответникът започнал безпричинно и системно да го бие и гони от къщата.
Твърди се, че в периода между 18-ти февруари и 10-ти април 2025 г. ответникът
безпричинно и системно упражнявал върху молителя физическо, икономическо,
психическо и морално насилие — чрез тежки побои и заплахи с пребиване, пет пъти
го изгонил от дома, а именно на 18.02.2025 г, на 09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на
01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г. от когато е на улицата.
В съдебно заседание молителят, чрез адв. П. заявява, че поддържа молбата само
досежно предприетата заповед за незабавна защита, която да бъде потвърдена в
някакъв разумен към минимален срок, с оглед избягване обтягането
взаимоотношенията между страните, като не поддържа другите мерки, заявени с
молбата.
Ответникът С. М. Р. не оспорва изложеното в молбата, като заявява, че брат му
системно злоупотребява с алкохола. Ответникът ходи на работа, а не може да накара
брат си да легне. Посочва, че е гледал брат си дори със счупени крака, а той още малко
и къщата ще му вземе, за да я изпие.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави
следните фактически и правни изводи:
1
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".
По допустимостта на молбата:
Не се спори, че молителят М. М. Р. и ответникът С. М. Р., попадат в хипотезите
на чл.3, т.9 ЗЗДН.
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от
домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от
процесуално легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице,
което молителят твърди да е негов брат, предвид което ответникът попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3 ЗЗДН, т. е. молбата е подадена срещу
лице, процесуално легитимирано да отговаря по нея.
Описаните в молбата актове на 18.02.2025 г, на 09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на
01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г., представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо, емоционално и
физическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
предвид изложеното съдът намира последната за допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство" - съгласно
това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради
което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани
процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е
посочено и авторството на същия.
По делото са приети още Справка за съдимост по отношение на С. М. Р., от която
се установява, че същият е не осъждан; Справка от МБАЛ „***“, от която е видно, че
страните не се водят на отчет; Справки за родствени връзки между страните
Други годни доказателства по делото не са представени.
Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира
молбата за защита за основателна.
В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят е описал твърдените
актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо него на 18.02.2025 г, на
09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на 01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г., която декларация,
предвид предвидената наказателна отговорност за неистинност и с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от
ответника поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от
събраните в производството доказателства.
Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява по
делото, че ответникът С. М. Р. е осъществил описаните актове на домашно насилие
2
спрямо молителят М. М. Р. на посочените дати, изразяващи се в психическо,
икономическо и физическо насилие.
С оглед изложеното и предвид становищата на страните, съдът счита, че спрямо
ответника, следва да бъде приложена единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
чрез която в конкретния случай да бъде дадена защита на пострадалото лице. За
налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма
право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност,
на другите физически лица.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - П. дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за
защита.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза на М. М. Р. с ЕГН:
**********, с адрес: гр.П., ул. ****, срещу С. М. Р. с ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул. ****, като:
ЗАДЪЛЖАВА С. М. Р. ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие по отношение на М. М. Р. ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителя М. М. Р. ЕГН: **********,
съобразно постановената мярка, съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за
защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението
и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С. М. Р. ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт сметка на Районен съд – П. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата
25,00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните и на полицейските
управления по настоящия и постоянен адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение /чл.20 ЗЗДН/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в седемдневен срок
от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено, а именно от 02.06.2025 г.
/чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3