№ 260
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.
280 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЗДР. Д. П. срещу АНК. Ц. ИВ., в която се
твърди, че между двамата бил сключен договор за правна помощ и
съдействие от 19.07.2021г., по силата на който ищецът осъществил
съдействие при извършено посредничество при изповядване на нотариален
акт за покупко-продажба на имот. По сделката ответницата имала качеството
на посредник и поискала съдействие от ищеца. Последният твърди, че не му е
изплатено дължимото и уговорено възнаграждение в размерна 500 лв. Поради
това същият депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на РС - Русе и издадена Заповед за
изпълнение срещу ответницата за дължимата сума и разноските по делото.
С оглед постъпилото възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено съществуване на задължението на ответницата към
ищеца за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021
г. до изплащане на дължимото, както и се претендират разноските по
заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на
предявения иск. Не оспорва, че е била посредник при покупко-продажба на
имот, собственост на Милен и В.К.. На 29.06.2021г. бил подписан
предварителен договор за покупко-продажба между продавачи и купувачи, а
документите за изповядване на окончателната сделка били представени пред
нотариус Л. за изготвянето на нотариален акт и ипотека. Ответницата твърди,
че на 20.07.2021 г. по телефона й позвънил адв. П. и я извикал в кантората си.
Уведомил я, че на следващия ден сделка няма да има, защото собствениците
се били отказали и не желаели да заплатят посредническата такса. В тази
връзка той я накарал да подпише два договора за правна помощ и два броя
пълномощни. Казъл й, че трябва да ги подпише в два екземпляра, защото
единият оригинал му трябвало за съда, а вторият бил за него. Целта на тези
документи била, че ако не се стигне до подписване на нотариалния акт да
може да реагира незабавно за евентуално водене на дело. На тази среща с
ответницата бил и синът й Я.Я. с когото и П. се познавал. Тъй като се
познавали с П. от много години подписала документите без каквито и да било
уговорки освен, че договорът следвало да бъде обявен за окончателен. Сам
ищецът предложил да се яви на следващия ден при подписване на
нотариалния акт. Ответницата се противопоставила като му казала, че е
достатъчно наясно и не й е първа сделка, а и документите за сделката били
готови. На следващия ден ищецът я причакал до едно барче до кантората на
нотариус Л. и заявил отново, че ще дойде при нотариуса. Ответницата отново
се противопоставила, но въпреки отказа й той тръгнал с нея и клиентите й.
Твърди се, че ищецът не е осъществявал консултации, огледи или
каквито и да е било действия, свързани с уговарянето и провеждането на
въпросната продажба. По никакъв начин не бил оказвал съдействие при
осъществяване на посредническата й дейност или за приключване на
сделката. След като сделката приключила, ищецът започнал да я изнудва и да
иска пари от нея с думите „ти колко пари взе от тази сделка, няма ли да ми
дадеш от тях“. След това негово поведение още на 23.07.2021 г. ответницата
му изпратила по телепоща уведомление, с което поискала да й върне
договорите за правна помощ и оттеглила пълномощията си от него, като го
уведомила, че не желае да извършва от нейно име каквито и да е било правни
и фактически действия. Въпреки това на 12-ти и 13-ти август. получила
Заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, от които станало ясно, че
2
ищецът е поискал да му бъдат изплатени суми по два договора - за 100 лв. и
съответно 500 лв. предмет на настоящото производство. Моли се предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените към отговора
писмени доказателства, че ответницата упражнява дейност като посредник
при сключване на сделки с недвижими имоти и като такава имала сключен
договор за посредничество от 15.06.2021г. с В.В.И. и В.К.Г.. На 29.06.2021г.
купувачите подписали предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с участието на ответницата като посредник, като
прехвърлянето на имота по нотариален ред било уговорено да стане на
21.07.2021г. в кантората на нотариус Л. в гр. Русе.
Няма спор по делото, че на 19.07.2021г. ответницата е подписала с
ищеца в качеството му на адвокат договор за правна защита и съдействие.
Последният е оформен на стандартна бланка (кочан с номерирани договори
на АК – Русе), използвана от адвокатите преди всичко във връзка с
процесуално представителство по съдебни спорове. В т. ІІ от договора, като
предмет на същия е посочено „съдействие при извършено посредничество
при изповядване на нотариален акт при нотариус Л.. Уговорено е
възнаграждение в размер на 500лв., което е следвало да бъде платено на
21.07.2021г.
Свидетелят ЯН. ЗДР. ЯН., син на ответницата, установява, че майка му
се познавали с ищеца от години, като имало случаи да си гостуват, можело да
се каже, че били в близки приятелски отношения. Ответницата имала
агенция за недвижими имоти и била посредник при покупко-продажбата на
имоти. Във връзка с една от нейните сделки, адвокат П. й се обадил и й казал,
че сделката вероятно няма да се състои. По този повод свидетелят и майка му
посетили офиса на ищеца до „Арда“. Говорили си общи неща като познати.
Ответницата се подписала на някакви документи, които били необходими на
адвоката, да я представлява „по-нататък“, ако сделката не станела. Той и
подал бланките, като й казал да се подпише и да си напише имената, а
останалото той после щял да го попълни.
Няма спор между страните, че ищецът е присъствал в кантората на
3
нотариус Л. по време на изповядване на процесната сделка.
По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по
описа на РС – Русе и е издадена срещу ответницата заповед №*** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 500лв.
главница по процесния договор, ведно със законната лихва върху нея считано
от 10.08.2021г. до окончателното й изплащане, както и за 325лв. разноски по
делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след своевременно депозирано от ответницата като длъжник
възражение, поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 94 от
20.04.2021г. по гр.д.№2752/2020г. на ІV г.о. на ВКС) договорът за правна
услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за
изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и
на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). В
процесният договор като описание на поетото от адвоката задължение срещу
уговореното плащане е посочено единствено „съдействие“ при изповядване
на сделката, без да е уточнено в какво се изразява това съдействие. Поради
това при тълкуване на договора би могъл да се направи извод, че ищецът е
поел ангажимент за извършване на услуга от името на ответницата и за нейна
сметка. При всички положения обаче волята на страните е била да бъде
платено уговореното възнаграждение, за предоставена услуга. В случая
ищецът не твърди и не доказва изпълнение на каквато и да е услуга. Въпреки
дадената му възможност в съдебно заседание не дава логично обяснение за
вида и обема на поетото от него задължение, както и за извършеното
„съдействие“. След като дължимата от адвоката услуга не е описана,
тълкуването на нейното съдържание би имало значение единствено в
хипотезата, когато той имаше твърдения и доказателства за реално извършени
действия по „съдействие“, за да бъде преценено дали тези действия
представляват точно изпълнение на задълженията му по договора. В случая не
се установява ищецът да е подготвял документи за сделката, да е давал
4
правни съвети и разяснения, благодарение на които да е постигнат определен
резултат за ответницата или да е предотвратено настъпването на
неблагоприятни последици за нея с оглед качеството й на посредник по
сделката и правото й да получи възнаграждение за дейността си. Правото на
адвоката да получи уговореното възнаграждение предполага същият да е
изправна страна по договора, т.е. да е изпълнил поетите от него задължения,
да е предоставил уговореното „съдействие, за каквото не би могло да се
приеме само физическото му присъствие в кантората на нотариуса по време
на сделката. Поради недоказаното изпълнение на каквато и да е услуга от
ищеца, то не би могло да се приеме, че е възникнало и задължението на
ответницата по договора да му заплати възнаграждение, което е основание за
отхвърляне на предявения иск.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че за разлика от
процесуалното представителство по съдебни дела, където доказателства за
изпълнение на задължението на адвоката се съдържат в самото дело, то за
други, дейности (като твърдяната в случая) той носи доказателствената
тежест за тяхното изпълнение. Представения в случая договор не би могъл да
бъде достатъчно основание и доказателство за исковата претенция, след като
не се установява изпълнение на конкретно поети задължения. На следващо
място естеството на ответницата като посредник при продажбата на
недвижим имот не дава основание да се приеме, че именно тя е имала каквато
и да е нужда от „съдействие“ при изповядване на сделката. От такова
съдействие биха могли да имат нужда страните по сделката, но не и
посредника. Последната има интерес единствено от получаване на
възнаграждението си за осъщественото посредничество, но извод за поето
задължение от ищеца за оказване на съдействие в тази насока не би могъл да
се изведе от съдържанието на процесния договор. С оглед на това напълно
логично е обяснението на ответницата и разпитания свидетел за причината и
обстоятелствата около които е бил подписан процесния договор, което е
допълнително основание да се приеме, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по него и претенцията му следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответната страна разноски. По делото ответницата е
представлявана от адвокат М. Р. от АК - Русе в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА,
5
поради което ищецът следва да бъде осъден да й заплати адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 300лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗДР. Д. П. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №8 против АНК. Ц. ИВ. ЕГН*** с адрес
гр. Русе, *** иск за установяване дължимостта на сумата от 500лв. по договор
за правна защита и съдействие от 19.07.2021г., за която сума е издадена
заповед №***/12.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА ЗДР. Д. П. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, бул.
„Ген. Скобелев“ №8 да заплати на адвокат Марияна Р. от АК – Русе сумата от
300лв. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6