РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20213110107943 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК ***, срещу М. СТ. АНГ. с ЕГН ********** , с адрес гр. ***
положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 449.45 лв. (четиристотин четиридесет и девет лв. и
четиридесет и пет стотинки), представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от дата 24.08.2018 г., от които 375.49 лв., представляващи
суми за Абонаментен план „***“ и потребление, разходвано извън
абонаментния план, изразяващо се в Допълнителни услуги Мобилен
интернет; Други услуги (номера ***); Кратки текстови съобщения;
Международни разговори; Роуминг таксуване по Фактура
№**********/15.09.2018 г. за отчетния период на потребление от 15.08.2018-
14.09.2018; 36.98 лв., представляваща суми за Абонаментен план „Тотал
36.99“ по Фактура №** г. за отчетния период на потребление от 15.09.2018-
14.10.2018 и 36.98 лв., представляваща суми за Абонаментен план „***“ по
Фактура №*** г. за отчетния период на потребление от 15.10.2018-14.11.2018
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
1
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата,
които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11872/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.08.2018 г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги, съгласно който ответникът е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № *** и
титуляр на мобилен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 36,99“. Съгласно Заявление за смяна на мобилен номер от дата
27.08.2018 г. абонатът е поискал да замени своя първоначално избран
мобилен номер със следния - ***. Сочи се, че въз основа на посочените
договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилен номер *** е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ***
Излага, че според условията в договорите и т. 26 от приложимите Общи
условия всеки месец мобилният оператор издава фактура за паричните
задължения на потребителя за съответния отчетен период, като потребителят
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Поддържа, че за стойността на дължимите абонаментните такси и
услуги за отчетния период от 15.08.2018 г. до 14.09.2018 г. е издадена
Фактура № **********/15.09.2018г. като дължимата сума е в размер на 375.49
лв., и представлява суми за: Абонаментен план „Тотал 36.99“, както и
потребление извън абонаментния план -Допълнителни услуги Мобилен
интернет- 13.99 лева; Други услуги (номера ***)- 1.74 лева; Кратки текстови
съобщения- 14.20 лева; Международни разговори- 47.29 лева; Роуминг
таксуване- 261.28 лева. Твърди, че сумата е следвало да бъде заплатена в срок
до 30.09.2018г.
Сочи, че за стойността на дължимите абонаментните такси и услуги за
отчетния период от 15.09.2018-14.10.2018 г. е издадена Фактура № *** като
дължимата сума е в размер на 36.98 лв., представляваща суми за
Абонаментен план „Тотал 36.99“. Твърди, че сумата е следвало да бъде
заплатена в срок до 30.10.2018г.
Поддържа, че за стойността на дължимите абонаментните такси и
услуги за отчетния период от 15.10.2018-14.11.2018 г. е издадена Фактура №
*** като дължимата сума е в размер на 36.98 лв., представляваща суми за
Абонаментен план Тотал 36.99. Твърди, че сумата е следвало да бъде
заплатена в срок до 30.11.2018г. Към фактурата е прибавена и незаплатената
стойност от предходните отчетени периоди, при което общодължимото
задължение възлиза на сума в размер на 449.45 лева.
Твърди, че поради допуснатата от ответника забава, на основание т.11
от процесния договор за услуги, във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал
2
по абонатен номер № *** Крайна фактура № ********** от дата 15.01.2019 г.
Сочи, че в конкретния случай ответникът е подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не
ги е заплатил. Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Намира, че представените фактури сами по себе си не са основание за
плащане, но ответникът е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, като се е задължил да заплаща дължимата за нея
цена.
Твърди, че за дължимите суми по сключените между страните сделки се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е
връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният съд му е
дал указания за иницииране на исков процес.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявената установителна претенция и претендира разноски по заповедното
и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител, поради което делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение №
301/11.01.2022 г.
В първото по делото заседание, проведено на 18.02.2022 г., редовно
призованият, чрез назначения особен представител, ответник не се е явил и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. По делото не
се е явил и назначеният особен представител. Ищецът от своя страна, чрез
изрична писмена молба, депозирана по делото преди датата на заседанието, е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане № *** от
22.11.2021г. връчено на назначения на ответника особен представител на
23.11.2021г. – лист 50), на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание. Видно от изпратената до особения представител на ответника
призовка, същата е редовно връчена на адвокат К. на 18.01.2021г. (лист 56).
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание, представляващо незаплатени от ответника
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги.
3
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Варна счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно инкорпорирания в
исковата молба и становището по същество на спора списък по чл. 80 от ГПК,
а именно 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство и 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Следва да бъде присъдено и
заплатеното от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника в
размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
СТ. АНГ. с ЕГН ********** , с адрес гр. ***, дължи на „***“ ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. ****, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***,
сумата от 449.45 лв. (четиристотин четиридесет и девет лв. и 45 ст.) ,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от дата
24.08.2018 г., от които 375.49 лв., представляващи суми за Абонаментен
план Тотал 36.99 и потребление, разходвано извън абонаментния план,
изразяващо се в Допълнителни услуги Мобилен интернет; Други услуги
(номера ***); Кратки текстови съобщения; Международни разговори;
4
Роуминг таксуване по Фактура №**********/15.09.2018 г. за отчетния
период на потребление от 15.08.2018-14.09.2018; 36.98 лв., представляваща
суми за Абонаментен план Тотал 36.99 по Фактура №*** г. за отчетния
период на потребление от 15.09.2018-14.10.2018 и 36.98 лв., представляваща
суми за Абонаментен план Тотал 36.99 по Фактура №*** г. за отчетния
период на потребление от 15.10.2018-14.11.2018 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК до окончателното плащане на сумата, които вземания са предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422 вр.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. СТ. АНГ. с ЕГН ********** , с адрес гр. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, сумата от 405 лв. (четиристотин и пет
лева), от които 25 лв. държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение и
сумата от 200 лв. платен депозит за особен представител, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. СТ. АНГ. с ЕГН ********** , с адрес гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, сумата от 205 лв. (двеста и пет лева), от
които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5