Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, втори състав, в открито съдебно заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Веселка Крумова изслуша докладваното от съдията адм. д. № 3065 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на «Алдо феникс» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. «Сливница» № 26, представлявано от управителя Д.С.А. срещу
Ревизионен акт № Р-03000318003979-091-001/04.07.2019 г., издаден от началник
сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол“ и главен инспектор по приходите в ТД
на НАП Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 226/07.10.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на
изпълнението" при ЦУ на НАП - Варна.
В с.з.
чрез процесуалния си представител жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата
срещу ревизионния акт в частта, с която за дружеството са установени
допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г. в размер на
главница- 36931,05 лв. и лихви- 7386,80 лв. и за д.п.м. 07.2017 г. главница в
размер на 2335,58 лв. и лихви- 447,09 лв. Оспорени
са изводите за отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
за процесния период отново с твърдения за наличност на доставените от „Алдо
Ритейл“ ЕООД стоки преди датата на регистрацията по ЗДДС. Искането е
ревизионният акт в обжалваната част да бъде отменен, като на страната бъдат
присъдени направените разноски.
Конкретни твърдения и доводи във връзка с обжалването на ревизионния акт
са предявени в първото съдебно заседание и в представените писмени бележки.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответната страна директорът на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище, с което поддържа доводите изложени
в решението на директора на Дирекция ОДОП-Варна.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на
обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок, след предприето обжалване по административен
ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Оспореният ревизионен акт е издаден в
производство, образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000318003979-020-001/11.07.2018 г. на началник сектор в ТД на НАП Варна,
изменена с последващи ЗВР. Заповедите са връчени електронно. Ревизионният
доклад е издаден на 30.04.2019 г., връчен електронно на 07.05.2019 г. Срещу
него има подадено възражение, което е прието за неоснователно и на 04.07.2019
г. е издаден оспореният РА , с който на дружеството са установени спорните
задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г. в размер на главница- 36931,05 лв. и
лихви- 7386,80 лв. и за д.п.м. 07.2017 г. Главница в размер на 2335,58 лв. и
лихви- 447,09 лв. При обжалването по
административен ред ревизионният акт е потвърден в частта на установените
задължения за ДДС и отменен в частта на установените задължения за корпоративен
данък по ЗКПО, които не са предмет на настоящия спор.
Представените на оптичен носител доказателства за валидност
на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни
лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни
органи, с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с
нормата на чл.120, ал.1 ДОПК.
Въз
основа на извършените процесуални действия и събраните доказателства ревизията
установява, че за процесния период основната дейност на „Алдо феникс» ЕООД е
търговия на дребно с хранителни стоки в магазин, находящ се в в гр. Несебър,
к.к. «Слънчев бряг» , хотел Хемус.
Констатациите
и изводите в хода на ревизията:
По ЗДДС:
В хода на ревизията са идвършени процесуални действия за изясняване на
относимите факти и обстоятелства, които са подробно описани в ревизионния
доклад /стр.1528, гръб, стр.2, раздел ІІ/.
„Алдо Феникс“ ЕООД
е регистрирано по ЗДДС по инициатива на задълженото лице на 01.06.2017г. В хода
на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит по три фактури, издадени от „Алдо Ритейл’' ЕООД, както следва:
-
фактура
№ **********/30.06.2017г. /стр. 162/ с дан. основа - 32 460,50 лв. и ДДС -
6492,10 лв. е предмет на доставката „стоки съгласно опис“. Към фактурата е
приложен опис, който включва издадени фактури и кредитни известия, за данъчни
периоди м.01, м.05 и м.06.2017г. на различни доставчици. Фактурата е включена в
дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит, за данъчен период м.
06.2017г.
-
фактура
№ **********/30.06.2017г. /стр. 161/ с дан. основа - 152 390,00 лв. и ДДС - 30
478,00 лв., с предмет на доставката „стоки съгласно опис“. Към фактурата е
приложен опис, който включва издадени фактури и кредитни известия, за периодите
м.05. и м,06.2017г. на различни доставчици. Фактурата е включена в дневника за
покупки с право на пълен данъчен кредит, за данъчен период м. 06.2017 г.
-
фактура
№ **********/31.07.2017г. /стр. 160 гръб/ с дан. основа - 186 750,00 лв. и ДДС
- 37 350,00лв., с предмет на доставката „стоки съгласно опис“. Към фактурата е
приложен опис, който включва издадените фактури, за периодите м.05, м.Об и
м.07.2017 г. на различни доставчици. Фактурата е включена в дневника за покупки
с право на пълен данъчен кредит, за данъчен период м. 07.2017 г.
На ревизираното
лице е връчено искане /ИПДПОЗЛ/ № Р-ОЗОООЗ18003979-040- 001/01.08.2018г, /стр.
16/, с което са изискани всички документи, свързани с осъществяваната от него
търговска дейност, в т.ч. документите относими за покупките на стоки от „Алдо
Ритейл“ ЕООД. В отговор са представени документи и писмени обяснения, които са
описани и обсъдени подробно в РД /стр. 1523и гръб, стр. 11-13 на РД/. Писмени
обяснения са дадени и в отговор на искане от 04,12,2018г. /стр. 1040/.
Извършена е и
насрещна проверка на доставчика „Алдо Ритейл“ ЕООД, обективирана в ПИНП №
П-ОЗОООЗ18191442-141 -001 /07.11.2018г. /стр.247/, В отговор на искането,
връчено на проверяваното лице, са представени документи, справки и писмени
обяснения /стр. 13-14 в РД/. Доставчикът
е представил копия на фактурите, счетоводни справки от с/ка 411 в
кореспонденция с гр.70 за клиент „Алдо Феникс“ ЕООД, списък на контрагенти по
с/ка 304-стоки, споразумение за уреждане на вземания и задължения от 28.12.2017
г., договор за доставка на стоки и услуги, писмени обяснения.
От представеното от двете дружества се установява, че между тях
е сключен рамков договор № 3 от 12.05.2017г. /стр.136/, според клаузите на
който са уговорени специални условия, при които "Алдо Ритейл" ЕООД
предоставя стоки на „Алдо Феникс"ЕООД за реализация на дребно в търговската
си мрежа – чл.1 от договора. При приключване на летен сезон 2017г. продавачът
предоставя на купувача фактура за стоки, за доставените такива в обектите на
купувача през сезона, най-късно до 31.12.2017г. – чл.2. Според заявеното в
даденото писмено обяснение от „Алдо Феникс“ ЕООД, във връзка с извършване на
търговската дейност на дружеството, служители на супермаркет АЛДО „Феникс“
отправят заявки за необходимия асортимент и количества стоки от преките
доставчици на „Алдо Ритейл“ ЕООД, а стоките се доставят и транспортират от
преките доставчици на „Алдо Ритейл“ ЕООД. Посочено е още, че мястото на
приемане и предаване на стоките е супермаркет АЛДО „Феникс“, находящ се в к.к
Слънчев ден, х-л „Феникс“. Начина на приемане и предаване на стоките е чрез предоставяме
на стокови документи и тяхното заприхождаване от персонала в складовия софтуер
/стр. 1040/.
Представените са
копия на всички фактури с издател „Алдо Ритейл“ ЕООД, като към всяка фактура е
приложен опис. в който фигурират следните реквизити: вид документ /фактура и
КИ/. дата, дата на осчетоводяване, документ №, сума, сума без ДДС, контрагент н
склад. От описите към всяка от трите фактури е видно кои са доставчиците, които
са доставили стоките на „Алдо Феникс“ ЕООД, чрез „Алдо Ритейл“ ЕООД и датата на
доставките.
Освен процесиите
три фактури с предмет „стоки съгласно опис“, са представени описите към тях, в
които са посочени номерата на фактурите, издадени от различни доставчици на
„Алдо Ритейл“ ЕООД, като е посочена датата на фактурата в поле "дата".
От тези записи е установено, че в издадените на 30.06.2017г. и 31.07.2017г.
фактури фигурират стоки, придобити по фактури с дати от м.05, т.е. преди
регистрацията по ЗДДС на „Алдо Феникс“ ЕООД , а именно преди 01.06.2017г.
Установено е, че
през м.05.2017г„ периода на завеждане на стоките, дружеството не притежава
фактури за покупката им. Фактурите за стоки са издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД в
м.06.2017г. и м.07.2017г. тоест фактурирани са стоки, за които се твърди, че
са получени преди датата на регистрация по ЗДДС на „Алдо Феникс“ ЕООД, която е
01.06,2017г. Освен това е констатирано, че не са представени инвентаризационни
описи, както и не е подаден опис на наличните активи към датата на регистрация,
по реда на чл. 103, ал. 2, вр. чл, 74 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС /в редакцията на
нормите, отнеима за 2017г./, който дава право на приспадане на данъчен кредит
за налични към датата на регистрацията активи при изпълнение на посочените
изисквания.
Въз основа на
представеното е направен извод, че когато ревизираното лице твърди, че е
получило стоки от своя доставчик преди датата на регистрацията си по ЗДДС , в
негова тежест е да представи
доказателство за наличност към този момент, съответно , че са изпълнени
специалните изисквания на закона, да ги посочи и индивидуализира в опис. В
случай, че тези твърдения не се подкрепят с доказателства се приема, че тези
стоки не са налични в дружеството, поради което същите не са вложени и няма да
бъдат вложени в облагаеми доставки, съответно не е доказано реално осъществено
данъчно събитие. Прието е, че доказателствената стойност на представените
фактури е оспорена, т.к. при преценка на тяхното съдържание е констатирано, че
те не отговарят на изискването на чл. 114 от ЗДДС. респективно за тях не е
изпълнено условието на чл. 71 от ЗДДС за упражняване право на приспадане на
данъчен кредит и не е подало опис на наличните активи към датата на регистрация
по ЗДДС в законовия 45 дневен срок. Въз основа на това и на основание чл. 68.
ал. 1, т. I, вр, чл, 25 и чл. 69, ал. 1. т. 1 от ЗДДС на дружеството е отказано
претендираното на приспадане на данъчен кредит.
При обжалването на ревизионния акт по административен ред са представени допълнителни писмени
доказателства, които са описани в жалбата на л.1701 от адм. преписка. нови доказателства.
Доказателства са ангажирани в настоящото производство - заключения на
съдебно-счетоводна експертиза и доказателства на електронен носител- подписани
с квалифициран електронен подпис всички фактури, които се съдържат като описи в
спорните три фактури.
Преценката на събраните доказателства, с оглед установените факти и
обстоятелства, и доводите на страните, обуславят следните изводи по спорните в
процеса въпроси:
Спорът се свежда
до това налични ли са стоките по фактурите, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД,
преди датата на регистрация по ЗДДС на „Алдо Феникс“ ЕООД, съответно възниква
ли право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, съответно осъществено
ли е реално данъчно събитие по тях.
От представените писмени доказателства се установява, че стоките, които са
предмет на трите фактури, които са издадени от «Алдо Ритейл» ЕООД на 30.06.2017
г. и 31.07.2017 г. би следвало да са постъпили в обекта на жалбоподателя на
датите, които са посочени в описите към фактурите- 05.2017 г. и към тази дата е
следвало да са заведени в материалната отчетност. Към този момент е настъпило
данъчното събитие по чл.25,ал.1 от ЗДДС. Съответно и даставчикът не е издал
фактурите в срока по чл.113,ал.4 от ЗДДС. Към момента на настъпване на
данъчното събитие – 05.2017 г. «Алдо феникс» ЕООД не е бил регистриран по ЗДДС,
като регистрацията е от дата 01.06.2017 г. Издаването на фактура за доставка,
която е осъществена преди регистрацията по ЗДДС, в по-късен момент след датата
на регистрация, не може да породи данъчно събитие.
Като се позовава на характера на данъка върху добавената стойност, принципа
за неговия неутралитет и наличието на всички, предвидени формални изисквания с
притежаването на посочените в закона документи, жалбоподателят настоява за
наличието на правото на приспадане на данъка по отношение на процесните
доставки. Възраженията му са основани на довода, че за доставените преди
регистрацията стоки, дружеството е получило данъчните документи след датата си
на регистрация по ЗДДС, доставчикът „Алдо Ритейл“ ЕООД е издал фактурите през
м.06.2017 г. и м.07.2017 г. , когато, с получаването им, за дружеството е
изпълнено изискването на чл. 71 от ЗДДС и възниква правото на данъчен кредит.
Възраженията на жалбоподателя са оспорени от ответната страна с оглед
характеристиката на данъчния кредит, дадена в нормата на чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС, момента на възникване на правото, съгласно ал.2 на чл.68 от ЗДДС - когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем и условието на чл.69, ал.1, т.1.
Данъчен кредит за получени стоки преди регистрация по ЗДДС може да се
упражни единствено при условията на чл. 74 от ЗДДС, само ако стоките са налични
към датата на регистрация по ЗДДС, какъвто не е настоящият случай. В хода на
ревизията не се установи наличността на стоките към датата на регистрацията по
ЗДДС- 01.06.2017 г. На първо място представените на цифров носител фактури
нямат връзка с представените описи на фактурите, налични на стр.160-167 от адм.
Основателни да доводите на ответника, че издадените от «Алдо Ритейл» ЕООД фактури
, фактически са без предмет. Отделно от това представените на електронен
носител фактури касаят сделки между «Алдо ритейл» ЕООД и трети лица. Не са
представени документи въз основа , на които стоките са заприходени в складовия
софтуер. Липсват доказателства за предаването на стоките между страните по
спорните фактури.
В конкретния
случай стоките предмет на процесните фактури представляват „храна” по смисъла
на чл.2 от Закона за храните (ЗХ- отменен действал в периода м.06 . 2017 г. ).
Съгласно тази разпоредба храна по смисъла на закона е всяко вещество или
продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от
човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.
Разпоредбата на
чл.12, ал.1, т.3, буква а) от Закона за храните изисква производството и
търговията с храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по
реда на закона, които имат въведени добри практики за производство и търговия с
храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или
процедури в съответствие с нейните принципи. Разпоредбата на чл.21а, ал.1 от
Закона за храните задължава производителите и търговците на храни да осигуряват
възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени
за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички
етапи на производството, преработка и дистрибуция, като за целта: 1/ изискват и
съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани
с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за
които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;2/ съхраняват информация за
производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите
продукти. Според ал.2 на чл.21а от ЗХ, за изпълнение на изискванията по ал.1,
производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури
за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на
компетентните органи при поискване. Съгласно ал.3 на чл.21а от ЗХ, за
изпълнение на изискванията по ал.1, производителите и търговците етикират и
и/или маркират храните по начина, който улеснява проследимостта им.
При така
очертаната специална нормативна уредба регламентираща правилата за
производството и търговията с храни, следва извода, че за разлика от
обикновените доставките на стоки, при търговията с храни, освен наличието на
фактура, специалните правни норми изискват от производители, търговци и
дистрибутори да съставят и други документи в изпълнение на правилата за
етикиране и на задължението си по чл.21а от Закона за храните, така, че да може
във всеки един момент да се установи произхода на хранителния продукт. Тоест,
когато става въпрос за доставки на храни, произходът на стоката не само следва
да бъде безспорно установен, а и да е установяем във всеки един етап до
крайното потребление.
Доколкото в случая
предмет на доставката са вещи, определени по рода си, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането на
вещите по съгласие на страните или предаването им. При прехвърляне
собствеността на родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността се
извършва с индивидуализирането на вещта или с предаването й на купувача,
превозвач, спедитор и пр. Съгласно Регламент
178/2002, Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската дейност
търговците на такъв вид стоки, като тези предмет на процесните фактури са
длъжни да осигурят проследимост на стоките от производител до краен
потребител/на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция/,
включително и да спазват изискванията за транспортиране на стоките с
автомобили, отговарящи на изискванията за превоз, на такъв вид стоки. Такива
документи не се представят по делото, като единствено счетоводното отразяване
на наличните стоки, не обосновава извод за тяхната наличност. Други документи
във връзка с твърдяното от жалбоподателя прехвърляне не са представени поради ,
което не може да се направи логическа връзка , че стоката посочена в
търговските документи и осчетоводена в счетоводството на дружеството е същата ,
която е получена от „Алдо Феникс“ ЕООД. Не се представят и инвентаризационно
описи, в които да е отразена наличността на стоките преди датата на
регистрацията по ЗДДС. Счетоводната експертиза е обосновала заключението си
единствено с извършена проверка на счетоводните записи, но това не е
достатъчно. Липсват други доказателства, които да обосноват извод за редовност
на воденото счетоводство , а именно ,че отразява действителни търговски
операции. По делото не са предсставени и доказателства за транспорта на
стоките.
Институтът на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС представлява сложен
фактически състав, осъществяването на който следва да бъде преценявано
съобразно специалните за него правила. В
хипотезата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС законът определя данъчния кредит като
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Нормата на ал.2 на чл.68 от ЗДДС определя момента на възникване на
правото на приспадане, като го свързва с настъпването на изискуемостта на
данъка. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.6 вр. ал.2 от ЗДДС изискуемостта на
данъка възниква на датата на данъчното събитие, когато за регистрираното лице
възниква и задължението да начисли данъка, като самото данъчно събитие настъпва
с прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките.
Следователно, в общата хипотеза на т.1, ал.1 на чл.68 от ЗДДС, възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит предполага наличие на регистрирано по
ЗДДС лице, което е получило стоки, респ. услуги по облагаема доставка и е
начислило данъка по съответната сметка.
В конкретната хипотеза определящо е наличието на специалните, изрични
правила на чл.74 от ЗДДС, уреждащи правото на приспадане на данъчен кредит за
стоки, получени преди регистрация по ЗДДС. Императивната разпоредба на чл.74 от ЗДДС изрично ограничава в ал.2 възможността за приспадане на данъчен кредит
само до налични към датата на регистрацията активи, т.е., това условие е
определящо при преценката за всички останали елементи на фактическия състав. Ревизираното
лице не е доказало в производството по
издаване на РА, административното оспорване и пред съда, че е разполагало с
придобитите по процесните фактури стоки преди датата на регистрацията по ЗДДС.
Отделно следва да се посочи, че принципът на текущо счетоводно отчитано,
организиран по реда на Закона за счетоводството изисква съгасно чл.3, ал.2 от
същия закон предприятията да осъществяват текущо счетоводно отчитане на всички
стопански операции, които водят до имущественото и финансовото им състояние,
финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в
хронологичен ред, на основата на документална обоснованост на стопанските
операции и спазване на изискванията за съставяне на документи /ал.4/. Съгласно
чл.11, ал.1 от Закона за счетоводството при изграждането и поддържането на
счетоводната система предприятията осигуряват всеобхватно хронологично
регистриране на счетоводните операции; получаване на аналитична и обобщена
информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин
годишните финансови отчети на предприятието; междинно и годишно приключване на
счетоводните регистри; изменения в извършените счетоводни записвания чрез
съставяне на коригиращи счетоводни статии ...
Несъобразяването с посочените принципи и императивно установени изисквания
към счетоводното отчитане категорично обуславят неоснователност на предявеното
възражение, при което съдът не обсъжда и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която в тази част има чисто изчислителен характер.
Изложените
съображения налагат извод за законосъобразност на отказа да се признае правото
на данъчен кредит по издадените от «Алдо Ритейл» ЕООД фактури, по които
доставките са получени преди регистрацията по ЗДДС, а данъчен кредит е упражнен
след регистрацията по ЗДДС през данъчни периоди м.06.2017 г., в размер на
36931,05 лв. и за д.п.м. 07.2017 г. в размер на 2335,58 лв. Жалбата на
"Алдо Феникс" ЕООД се явява неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл.161,ал.1 от ДОПК , във вр. С чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед обжалваемия интерес, своевременно предявеното искане и
осъществената защита от юрисконсулт, в полза на ответната страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1943,00
лева върху материален интерес от 47100,52 лева за настоящата инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на «Алдо феникс» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. «Сливница» № 26,
представлявано от управителя Д.С.А. срещу Ревизионен акт №
Р-03000318003979-091-001/04.07.2019 г., издаден от Началник сектор
„Ревизии" в дирекция „Контрол“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 226/07.10.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на
изпълнението" при ЦУ на НАП – Варна, с която за дружеството са установени
допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г. в размер на
главница- 36931,05 лв. и лихви- 7386,80 лв. и за д.п.м. 07.2017 г. Главница в размер
на 2335,58 лв. и лихви- 447,09 лв.
ОСЪЖДА
«Алдо
феникс» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
«Сливница» № 26, представлявано от управителя Д.С.А. , да заплати на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП – Варна разноски по делото в
размер на на 1943,00 лева / хиляда деветстотин четиридесет и три/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: