РЕШЕНИЕ
№ 2298
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330104694 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД на М. КР. В., ЕГН ********** против Д. Д. Д., ЕГН
********** за заплащане на парично обезщетение в размер на 2500 ( две хиляди и
петстотин ) лева, ведно със законната лихва считано от 16.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, представляващо неимуществени вреди - претърпени болки и страдания: стрес ,
притеснение и уплаха, както и уронване на доброто име на ищцата, чрез подадени от
ответника на **** жалби/сигнали до ДСП- гр. П..
В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на роденото
от брака малолетно дете е предоставено на майката, която е ищцата по предявения иск.
Твърди се, че на **** ответникът е подал сигнали до ДСП – гр. П., в които е изложил
твърдения, че майката не полага адекватни грижи за детето, както и че същото не се
отглежда в безопасна и здравословна семейна среда. Ищцата оспорва изложеното от
ответника, като възразява, че то не отговаря на обективна истина. Обоснова, че с подадените
сигнали ответникът превратно упражнява свои права, свързани със сигнализиране на
държавен орган. Твърди се, че е налице засягане на доброто име на ищцовата страна, от
което същата е претърпяла неимуществени вреди в размер на 2 500 лева. Претендира
разноски.
Ответникът Д. Д. Д. в писмен отговор възразява по основателността на предявения
иск и иска неговото отхвърляне. Изтъква, че поведението на ищцата е насочено към
отчуждаване на детето. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като
съображенията за това са следните:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да е налице противоправно деяние, от което е произтекла вреда, стояща в
причинно-следствена връзка с деянието, както и вина, която се предполага. Установява се от
приетите по делото писмени и гласни доказателства, а и не е налице спор, че страните са
бивши съпрузи; бракът им е прекратен с развод, а упражняването на родителските права е
предоставено на майката. Между страните е проведено производство по реда на ***,
приключило уважаване на подадената от М. КР. В. и детето Д. Д. Д. срещу Д. Д. Д. молба за
защита от ***. В показанията си допуснатите свидетели сочат за наличие на обтегнати
междуличностни отношения по повод упражняването на родителските права и режима на
лични контакти. Излагат факти за развилите се между страните отношения, след
прекратяването на брака. По делото са приети писмени доказателства, от които се
установява, че на **** ответникът е подал жалби/сигнали до ДСП – гр. П., в които е
изложил твърдения, че ищцата не полага адекватни грижи за детето, както и че същото не се
отглежда в безопасна и здравословна семейна среда. Поискал е да се извърши проверка.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да поясни, че отговорност за
непозволено увреждане може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления,
както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните
права и интереси на ищеца, като правото на жалба, сигнал или петиция, прокламирано в чл.
45 от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга конституционни ценности,
закрепени с абсолютни права. Деликтна отговорност не възниква, когато, макар и да са
настъпили вреди, то същите стоят в причинна връзка с поведение, което е съобразено със
закона. Ето защо ключов за изхода на делото е въпросът дали поведението на ответника
може да бъде характеризирано като противоправно, доколкото добросъвестното
упражняване на правото на жалба не съставлява непозволено увреждане. Такова ще е
налице, ако вносителят на жалбата е действал при злоупотреба с права, преследвайки
противоправен резултат, а правото на жалба да е упражнено за постигане на нелегитимни
цели, засягайки права на ищеца – чест, достойнство, добро име и прочее.
Съдът приема, че поведението на ответника не може да се квалифицира като
противоправно. На първо място следва да се изтъкне, че процесните жалби/сигнали са
адресирани до компетентен държавен орган, като за тяхното съдържание ищцата е узнала,
изисквайки информация от ДСП-гр.П., видно от приложеното по делото писмо (л.17). Следва
да се има предвид, че, макар и въз основа тях да е започнала проверка, не е било необходимо
същите да бъдат свеждани до знанието на ищцата, което е осъществено, именно защото
самата тя е изискала въпросните документи от държавния оран. Жалбите изхождат от
ответника, който е родител на малолетното дете Д. Д. Д. и именно в качеството си на такъв,
същият е бил длъжен да действа съобразно за най-добрия интерес на детето.
2
С жалбите е поискана проверка на родителския капацитет на ищцата, като основните
доводи на ответника са, че той би предложил по-добри условия за отглеждане и възпитание
на детето. В тази насока са показания на св. М. Д.а, която сочи, че семейството е
поддържало висок стандарт на живот по време на брака. Ответникът е изложил конкретни
факти, които е поискал да бъдат проверени, като счел, че същите биха доказали тезата му,
застъпената в въпросните жалби/сигнали. В молбата от **** е изложено, че ищцата осуетява
режима на лични контакти между ответника и детето, както и че детето се отглежда в
неподходяща социално-битова среда. В жалбата от *** основното оплакване е, че ищцата е
предоставила невяра информация относно здравословното състояние на детето; че не е взела
мерки за неговото лечение; че детето предадено на ответника с неподменен памперс,
нечисти дрехи и прочее; че битовите условия, които ответникът може да осигури са по-
добри в сравнение с тези, при които детето се отглежда от майката; че ищцата е посещавала
**, поради панически атаки, за които ответникът предполага, че са продължили и след
прекратяването на брака. Изложено е, че при проверката следва да бъдат взети предвид
склонността на ищцата да лъжесвидетелства и параноидното й състояние. В тази връзка
съдът намира, че последното, дори и да бъде схванато като негативна оценка, то следва да се
има предвид, че адресат на жалбата не е ищцата, а държавният орган, сезиран с проверката.
Дадената от ответника оценка е по повод изложените в самата жалба съмнения относно
това, че не му е представена вярна информация за здравословното състояние на детето, а ***
състояние е изтъкнато с оглед твърденията за посещения при **. В жалбата от ***
ответникът сочи, че е открил синини по тялото на детето, за които не е получил
задоволително обяснение, като са изразени съмнения, че детето е обект на ***.
Прави впечатление, че и трите жалби са логически обосновани, от гледна точка на
това, че в тях отсъстват взаимно изключващи се твърдения и съждения. В обясненията си
ищцата сочи, че действително, когато детето е било болно, същото не посещавало своя
баща, с оглед това да не зарази по-малката си сестра, което съдът приема за напълно
логично и обяснимо. Факт е обаче, че страните се намират в обтегнати отношения, за което
свидетелства цялостният анализ на доказателства по делото, поради което и обосновано
може да се заключи, че комуникацията им е била нарушена по време на подаване на
въпросните жалби/сигнали. Настоящият съдебен състав намира, че процесните
жалби/сигнали не се отличават от обичайните такива, които се подават при сезиране на
компетентен държавен орган, натоварен със закрила на децата. В този аспект, при спор
между родители относно родителския капацитет на някой от тях, съпроводен със съмнения
за поставяне на дете в риск, законосъобразното поведение е именно това – следва да потърси
съдействие от съответните държавни органи, които да осъществят проверка.
Предприемането на други действия е недопустимо. Не може да се очаква обаче, че
родителят, подал жалбата/сигнала, ще бъде в състояние да даде обективна оценка за
родителския капацитет на другия родител. Напротив, негативната оценка, базирана на
конкретни факти и/или съмнения за такива, сочи на извод, че с жалбата/сигнала не се
преследват нелегитимни цели, а се цели настъпването на типичните правни последици, за
който се инициира на проверката. Без правно значение е какъв ще е резултатът от тази
3
проверка, с оглед преценката по ангажиране на деликтната отговорност на жалбоподателя.
В случая не се доказва подадените жалби/сигнали, както и последвалата от тях проверка, да
се явяват средство за постигане на цел, различна от предвидената в закона – касае се запор
относно упражняването на родителските права, между родители, които, по мнение на
настоящия съдия-докладчик, разполагат с много добър родителски капацитет, и двамата.
Ако се приеме противна теза, то това би означавало, че при всеки един неоснователен
сигнал, неговият подател следва да понесе отговорност за вреди от непозволено увреждане,
било защото излага съмнения за факти, които не са доказани, било защото погрешно
интерпретира определени факти, намирайки, че от тях произтичат правни последици, които
не му се следват. Законът изрично прокламира правото на сезиране на държавните органи и
това право не може да бъде ограничавано посредством ангажиране имуществената
отговорност на жалбоподателя, освен ако същият е недобросъвестен.
Не може да се приеме, че ответникът е бил недобросъвестен, тъй като същият е
защитавал интереса на детето си, така какво е сметнал за удачно и то изцяло в рамките на
закона, защото е упражнил правото да сезира компетентния орган, който е извършил
проверка, установявайки неоснователност на доводите, изложени в сигнала. От това обаче
не следва извод, че са накърнени правата на ищцата, нито пък, че същата има вземане за
вреди от непозволено уреждане. В случая липсва противоправно поведение, което е
задължително условие за уважаване на иска, поради което искът подлежи на отхвърляне в
цялост.
При този изход на правния спор право на разноски за адвокатско възнаграждение има
ответникът, като разноските възлизат на сумата от 650 лева, съобразно приложен по делото
договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, в който е посочено, че
възнаграждението е платено в брой.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. В., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „ *** “ №
*** против Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „ *** “ № *** иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2500 ( две
хиляди и петстотин ) лева, ведно със законната лихва считано от 16.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания: стрес, притеснение, уплаха, както и уронване на доброто име
на ищцата, чрез подадени от ответника на **** жалби/сигнали до ДСП- гр. П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 М. КР. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „
*** “ № *** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „ *** “ № *** сумата
от 650 ( шестстотин и петдесет ) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5