№ 202
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502447 по описа за 2020 година
при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Юробанк България“ АД срещу решение 1223 от 13.02.2020 г. на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 11 състав по гр.д. 530/2017 г. в отхвърлителната му част, с което е
признато за установено по отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК вр. с чл. 72, ал.1 и
ал. 2 ЗС на „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД, че в полза на М.Р. П., Р.М. М. и С.Т. М. не съществува вземане в размер на
4150,99 лева, представляващо вземане за извършени подобрения и полезни разноски в имот
с идентификатор 02676.501.6290.1.50, находящ се в гр. ***, за което е признато право на
задържане по чл. 72, ал.3 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 20151240101021/2015 г. по
описа на РС – гр. Разлог, която сума е предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А. Ц., като е отхвърлен искът до
пълния предявен размер от 51 200 лева. Изложени са оплаквания за неправилност и
необоснованост поради извода на съда, че М.П. е извършвала разноски за подобрение и
поддържане на имота. До този извод съдът е достигнал чрез кредитиране на недопустими
свидетелски показания и превратно тълкуване на заключението на СТЕ.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците чрез адв. С. в срока,
определен в чл. 263, ал. 1 от ГПК. В него се поддържат заявените пред СГС възражения за
недопустимост на исковете. При условията на евентуалност се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Решението не е обжалвано в
частта, в която искът е уважен, поради което спорно пред настоящата инстанция е вземането
на ответницата П. за 47049,01 лева.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Към настоящата инстанция не са
отправени доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови
1
доказателства.
В хода на производството пред настоящата инстанция С.Т. М. е починала и на нейно
място са конституирани наследниците й по закон Р.М. М., М.Р. П. и Т. Р. М..
В съдебно заседание страните чрез упълномощените им процесуални представители
поддържат заявеното до момента.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Искът е допустим, независимо че
е предявен в едномесечен срок от съобщаване на разпределението, а не от неговото
извършване съобразно с приетото в Определение № 464 от 1.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
553/2016 г., I т. о., ТК, съгласно което взискател /ипотекарен кредитор/, което се ползва с
право на предпочтително удовлетворение в изпълнително производство, когато
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, има правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, ако сумата, предназначена за взискателя с
оспорено вземане, се намира по сметка на съдебния изпълнител, като без значение е дали
искът е предявен в срока или извън срока по чл. 464, ал. 1 ГПК. Когато сумата е предадена
на взискателя от съдебния изпълнител - защитата на оспорващия взискател е чрез
осъдителен иск. До същия извод ВКС е стигнал и в Определение № 546 от 2.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 68/2020 г., I т. о., ТК.
Неоснователни са доводите за недопустимост поради липсата на качеството кредитор
на ищеца. В рамките на настоящото производство ответниците нямат право да оспорват с
възражение това качество на ищеца. От представеното копие на изпълнително дело №
20167010400087 на ЧСИ А. Ц. се установява, че банката е взискател, присъединен по право
поради наличие на вписана ипотека на вземания по изпълнителен лист, издаден на
30.09.2014 г. по гр.д. № 41278/2014 г. по описа на СРС. Всички свои твърдения за
невалидност на ипотечното право и актуален размер на обезпеченото с ипотека вземане
представляват основание на иск по чл. 464 ГПК, но с ищци настоящите ответници. Наред с
това, неоснователно е оплакването за липса на правен интерес на банката, тъй като нейното
вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Си Ел 2003“ ООД. Последното е
дружеството, от което Р.М. М. и С.Т. М. са купили имота, подобренията и задържането на
който са предмет на настоящото. Приемането на вземането не означава, че същото е
удовлетворено. По изложените съображения ищецът има правен интерес от настоящото
производство.
По правилността на обжалваното решение в отговор на доводите във въззивната жалба
и отговора съдът намира следното. Установява се, че на 22.08.2007 г. е сключен договор за
банков кредит между „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор и „Си Ел 2003“ ООД,
като кредитополучател и ипотекарен длъжник. За обезпечаването на вземанията по договора
кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху 5 самостоятелни обекта в
новоизграждащата се от дружеството сграда, на етап „груб строеж“ в гр. ***, в собственото
на дружеството дворно място, представляващо имот VІІІ – 97 по плана на гр. ***, въз
основа на разрешение за строеж № 126/12.05.2006 г. – фитнес, апартамент 409, апартамент
410, апартамент 411 и апартамент 412.
Видно от нотариален акт № 85/29.12.2009 г., „Си Ел 2003“ ООД е продало на Р.М. М.,
представляван от дъщеря си М.Р. П. апартамент № 412, находящ се в жилищна сграда,
построена в УПИ VІІІ-97, кв. 268, в гр. ***, на 4 етаж, с площ от 46,49 кв.м. за сумата от 54
2
040 лева.
На 01.03.2010 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот
между Р.М. М. и съпругата му С.Т. М. като продавачи и дъщеря им М.Р. П. като купувач за
окончателен договор за продажба на апартамент № 412, на етаж 4, находящ се в сграда в гр.
***, ул. ***, в срок до 01.12.2011 г. като продавачите са се задължили до тогава да
предприемат необходимите действия на техния продавач „Си Ел 2003“ ООД за заличаване
на учредената от него договорна ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД.
С решение 6222 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20151240101021 по описа на РС – гр.
Разлог, постановено при признание, както на исковете, така и на направеното възражение за
право на задържане, са уважени предявените от Р.М. М. и С.Т. М. срещу М.Р. П. искове с
правно основание чл. 108 ЗС, като е уважено и направеното от ответника право на
задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗЗД върху имота, предмет на учредената в полза на
банката ипотека, до заплащане на вземане за подобрения в размер на 51 200 лева.
Изпълнително дело 20167010400087 по описа на ЧСИ Ц. е образувано по молба от М.Р.
П. срещу другите ответници Р.М. М. и С.Т. М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
влязлото в сила решение на РС Разлог, за вземане от 51 200 лева подобрения и необходими
разноски, вложени в описания апартамент № 412. В хода на изпълнителното производство
ипотекираният имот е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане е
възложен на взискателя-купувач М.Р. П. за сумата от 50 000 лева. С разпределение,
извършено по силата на влязло на 22.12.2016 г. в сила решение на ОС – гр. Благоевград по
в.ч.гр.д. № 20161200500524/2016 г. е постановено сумата от 48 752,02 лева да бъде
разпределена на взискателя М.Р. П. в качеството й на привилегирован кредитор за вземане
за разноски и подобрения на задържания имот.
В тежест на ответниците е да установят, че М.П. в периода от сключване на
предварителния договор с Р.М. М. и С.Т. М. - 01.03.2010 г. до устните състезания пред РС
Разлог по делото с предмет иск по чл. 108 ЗС и правото на задържане е направила
подобрения и разноски за запазване на вещта в размер на 51 200 лева. Без значение е
обстоятелството дали спорът между самите ответници за съществуването на вземането е
разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като съгласно чл. 464, ал. 2 от ГПК тази сила не
обвързва оспорващия кредитор. Съгласно чл. 136 т. 4 ЗЗД само ако вземането произтича от
разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземането, обезпечено с ипотека, каквото е вземането на ищеца. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС
когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със
собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
За доказване на твърденията на извършени подобрения и разноски за запазване на
имота са изслушани свидетели и заключение на СТЕ и на допълнителна СТЕ.
Свиетелят А. Р. е строител и познава г-жа П., тъй като е работил на нейни имоти,
основно в София, но е работил на един неин обект в ***. Тя го потърсила да направят оглед
на апартамент на родителите й за ремонт на банята. Когато отишъл на оглед, установил, че
жилището е мансарда, на последен етаж, има гипсокартон по стените, подовете са на
замазка. Имало проблем с отварянето на вратата към терасата и се наложило частично да
сменят дограмата – дървен сачак, както и подменили перваза на терасата. В банята
подменили ВиК и ел. инсталацията. На първия етаж монтирали санитария, мивка, огледало
над нея, бойлер, плочки, хидроизолации. При извършен впоследствие втори ремонт била
поставена душкабина и печка. Година-две след това отново отишъл на обекта, тъй като
имало теч от покрива и тогава останал да помага на другия свидетел Я.. Свидетелят сочи, че
3
първият път ходил през 2011 г. и тогава освен изброеното направили плочки в коридора,
шпакловка на стените, сложили ламинат в спалнята и я боядисали. През 2013 г. бил
ремонтът на покрива, но тогава се бил нарушил таванът и след година и половина- две
направили основен ремонт – боядисали и около камината, тъй като се било опушило около
нея. Свидетелят нямал фирма, П. му плащала на ръка, а доходите си той не декларира.
Първоначално офертата била за 6000 лева, но с допълнително възникналите неща били
платени от нея около 7 000 лева. След това за слагането на ламината и боядисването на
стените заплатила около 5000 – 6000 лева, а на следващия ремонт, който свидетелят описва
като основен – около 31 000 – 33 000 лева, когато бил сложен Велукс на покрива и
дограмата.
Свидетелят Я. П. познава ответницата П. от около 30 години. Работел в гр. *** от 2002
г. и се занимавал с много неща, включително и със строителство. П. го потърсила през 2013
г. за оглед в апартамент на нейните родители, тъй като имало много повреди в покривното
пространство. Свидетелят сочи, че имало много течове и при откриване на покрива се
установило, че няма покривна изолация, че гредите били изгнили. Извършен бил ремонт на
почти целия покрив над апартамента, като бил направен нов гредоред, водоустойчиво OSB,
била поставена изолация от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване,
шпакловане и боядисване на около 20 квадрата в спалнята и в хола. За извършените работи
направил обща оферта за около 16 000 лева, като плащането било на части, първоначално за
закупуване на материали – около 4 000 лева в брой, а за следващите плащания не помни.
Според свидетеля П. сградата, в която се намирал апартаментът, се намира в края на града
до ромската махала и знае, че се плащало на пазач. Свидетелят П. работил на обекта с
фирмата си „Янол Екстрийм“ ООД.
По делото са представени следните писмени доказателства: оферта от 11.06.2011 г.,
изготвена от А. Р. – неподписана, за апартамент 412 – Бриз – ***, за подмяна на ВиК
инсталация – материали и труд – 2100,00 лева; поставяне на окачен таван в баня –
материали и труд – 1600,00 лева, нови плочки в баня – 1750,00 лева, демонтаж на стара и
монтаж на нова тоалетна чиния – 350,00 лева – общо 5 800,00 лева. Приети са и два броя
разписки от А. Р. - първата от 15.06.2011 г. за 3 000 лева , а втората – от 09.07.2011 г. – за 2
800,00 лева „за ремонт на апартамента в Бриз-***“. Представен е договор с дата 19.07.2013
г., сключен между М.П. като възложител и „Янол Екстрийм“ ООД като изпълнител с
предмет „ремонт на покрив, на тавана и стените и направа на изолация на апартамент №
412, ет. 4, находящ се в гр. ***, ж.к. „Бриз“ за сумата от общо 16 500 лева. Представен е
договор от 16.05.2015 г., сключен между М.П. в качеството й на възложител и А. Р., в
качеството му на изпълнител с предмет „ремонт на прозорец в хола, на капандура в
спалнята, на ел. инсталация на апартамента, на камината, боядисване на целия апартамент и
ремонт на банята на целия апартамент 412, ат. 4, в гр. ***, ж.к. Бриз“ за обща стойност от 28
900,00 лева.
От приетата и неоспорена съдебно-графологична експертиза, която съдът преценява
като компетентно изготвена, се установява, че копията на представените по делото
разписки от 15.06.2011 г. и разписка от 09.07.2011 г. и договор от 16.05.2015 г. не са
положени от А. Р., но подписите, положени за него в представените оригинали, са положени
от него. Правилно първоинстанционният съд е изключил разписките и договора от
16.05.2015 г. от доказателствата по делото. Съдът намира, че при това заключение на
приетата експертиза приетите като писмени доказателства копия от документите следва да
бъдат изключени като доказателства по делото, тъй като първоначалното искане за
приемане на доказателства е именно на тези документи. Относно подписа за изпълнител на
договора от 19.07.2013 г., според вещото лице подписът върху копието на представения
договор е положен вероятно от Я. П., а върху представения впоследствие оригинал – е
4
положен от него. Оригиналите, подписани от А. Р. и от Я. П., са различни документи, чието
представяне не е поискано нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Ето защо
двата договора и двете разписки, описани по-горе, не могат да бъдат ценени като
доказателство. Поради това не могат да се правят изводи и от тяхното оспорване, каквито
доводи има във въззивната жалба.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза в счетоводството на „Янол
Екстрийм“ ООД не са налице осчетоводени фактури на името на М.П. като получател, но са
осчетоводени три фактури на името на адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, както
следва: фактура № **********/28.03.2014 г. за сумата от 24 165,02 лева с ДДС – подова
настилка, мебели и обзавеждане, № **********/27.11.2014 г. – за сумата от 4 558,20 лева –
продажба на стоки под опис, № **********/29.12.2014 г. за сумата от 12 015,48 лева – 3
броя врати, 2 броя радиатори, полилей и скоба за стена полилей и сребърен лист. От това
заключение не могат да се направят изводи от значение за настоящото дело. Както
свидетелят П. завява, познава М.П. от 30 години и се занимава с много неща, включително
строителство. Фактурите, за които ССЕ е посочила, че са осчетоводени с получател
адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, могат да се отнасят за стоки, както в процесния
апартамент, така и в друг имот на М.П. или някой друг от съдружниците в адвокатското
дружество или на самото дружество. Както е посочено в определението на СГС в о.с.з. от
19.11.2019 г. тежестта за доказване на вземането за подобрения и необходими разноски за
ипотекирания имот, за които е имала право на задържане в размер на 51 200 лева, е на
ответницата П.. Осчетоводяването на фактурите с получател адвокатското дружество не
допринася за доказване на посочените факти. За част от описаните във фактурите стоки нито
вещото лице е установило да са налични в имота, нито свидетелите са разказали: радиатори,
полилей, мебели.
Фактът, че владението върху имота е предадено от родителите й въз основа на
предварителен договор от 2010 г. не се оспорва от ищеца. Същият се установява и от
разпитаните свидетели, като св. П. е бил на оглед в апартамента, представен като
апартамент на родителите на М.П. през 2013 г., а св. Р. – през 2011 г. Свидетелските
показания установяват наличието на договорни отношения между П. и свидетелите, както и
че същата им е възложила извършването на СМР в имота на родителите си в периода 2011 –
2013 г. и че им е плащала за извършването им. Показанията са подробни и съответни едни
на други, поради което доказват и конкретните видове дейности, извършени от тях (св. Р.)
или под тяхно ръководство (св. П.). През 2011 г. са извършени: монтиране на санитария,
мивка и огледало над нея, бойлер, плочки, хидроизолации в банята, подмяна на ВиК и ел.
инсталация, плочки в коридора, шпакловка на стените, поставяне на ламинат в спалнята и
боядисване на спалнята, частична смяна на дограмата и подмяна на перваза на терасата.
Между 2011 и 2013 г. са поставени душкабина и печка. През 2013 г. са извършени: ремонт
на покрив над апартамента, поставяне на нов гредоред, водоустойчиво ОСБ (OSB), изолация
от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване, шпакловане и боядисване
на около 20 квадрата в спалнята и в хола. Вярно е, както се отбелязва и във въззивната
жалба, че свидетелските показания не могат да установят размера на платените суми поради
забраната на чл. 166, ал. 1, т. 3 ГПК, но могат да установят, че свидетелите са извършвали
СМР в апартамента и кой им ги е възложил. Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба във връзка със значението на недеклариране в НАП на получени от изпълнителите на
СМР доходи. От нарушението на данъчните закони не може да направи никакъв правно
значим за настоящия спор извод.
Неоснователен е доводът в жалбата, че свидетелите имат личен интерес от
свидетелстване. При установеното от вещото лице по ССЕ недеклариране в НАП на
получени от тях доходи, не може да се приеме, че са заинтересовани от изнасянето пред
5
съда на факта, че са получавали пари, за които не са платили данъци.
При работата си вещото лице по СТЕ и допълнителна СТЕ е направило оглед на имота
и е установило, че към момента на огледа са налични описаните от свидетелите работи –
факт, който се признава и от жалбоподателя. При съобразяване, както на свидетелските
показания, така и на двете заключения в съвкупност, следва да се направи извод, че в имота
към момента на исковата молба пред РС Разлог, който е близък до устните състезания пред
този съд, са извършени подобрения и разноски за запазване на имота съобразно посочените
от вещото лице стойности на СМР. И в двете заключения вещото лице е описало кои
разноски счита за необходими и полезни, като разбирането е изцяло съобразно съдебната
практика, обективирана в Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на
Пленума на ВС. Необходими са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на имота, предизвикани от непредвидено, неочаквано
събитие или свързани с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на имота
в състояние, годно за ползване. Такива са ремонт на покрива, подмяна на ВиК и ел.
инсталация, подмяна на плочки в банята, пребоядисване. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на имота. Според вещото лице част от необходимите разноски
представляват и подобрения, тъй като са вложени по-качествени материали и водят до
подобряване на комфорта на обитаване. Такива са разходите за полагане на топло и
хидроизолация при ремонта на покрива, монтаж на табакери с вградени щори, подмяна на
горивна камера на камина. Разноските, водещи до увеличаване на стойността на имота, са:
монтаж на душ-кабина с хидромасажен панел, монтаж на проточна батерия, облицовка на
стена около камина с декоративни плочки, окачен таван в банята. В допълнителното
заключение, неоспорено от страните, вещото лице съобразно уточнението си в с.з. от
19.11.2019 г., е ползвало разходни норми за материали, часови ставки, средни за всеки
отделен вид СМР. Съдът намира, че следва да ползва именно тези стойности към датата на
исковата молба пред РС Разлог при преценката дали са доказани необходими и полезни
разноски в размер на 47049,01 лева.
При анализ на допълнителното заключение - приложение 1, колона 9 от таблицата, в
която е отразена единичната средна пазарна цена с включен 7 % печалба и 20 % ДДС, както
и колони 13 и 14, в които е отразено дали разходът е необходим за запазване на вещта или
увеличава стойността й, съдът стига до следните стойности на необходими разноски –
22891,66 лева, на полезни разноски (подобрения) – 4455,77 лева и на необходими и полезни
разноски едновременно – 17 596, 41 лева. От сбора на тези три стойности от 44 943, 77 лева
следва да бъде изваден ДДС в размер на 20 % за труда на изпълнителите, тъй като не е
доказано, че разходите, направени от П., включват ДДС. Напротив, св. Р. изрично заявява, че
получава възнаграждението си в брой и не го декларира, а плащанията към дружеството на
другия свидетел също няма доказателства да са осчетоводени съответно и да е заплатен
дължимият ДДС. ДДС следва да се отчете при закупуването на материалите, например
прозорец Velux, проточна батерия, моноблок, латекс, шпакловка, грунд, боя, които вещото
лице е посочило като отделни позиции в таблицата и чийто общ размер е 6895,05 лева. За
цената на други материали не са представени доказателства, поради което не следва да се
отчитат. От сбора следва да бъде извадена и стойността от 3000 лева за душ-кабина с
вграден масажен панел, тъй като няма доказателства с колко се е увеличила стойността на
имота в резултат на тази душ-кабина, която вещото лице е определило като луксозно
оборудване. Безспорно е, че наличието на душ е цивилизационен минимум, с който трябва
да разполага всяко жилище в 21 век, но душ-кабината с вграден масажен панел и според
съда може да се определи като луксозни разноски. Ето защо, следва да се приеме въз основа
на разпитаните свидетели и заключението на допълнителната СТЕ, че ответницата П. е
доказала извършването на необходими и полезни разноски в размер на 38 602,31 лева
6
(тридесет и осем хиляди шестстотин и два лева, 0,31).
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде частично отменено за
разликата от 38 602,31 лева до 47049,01 лева и потвърдено в останалата част, като следва да
се признае за установено по иска на въззивния жалбоподател, че в полза на М.Р. П., Р.М. М.
и Т. Р. М. не съществува вземане в размер на 8446,69 (осем хиляди четиристотин
четиридесет и шест 0,69 лева).
С оглед изхода на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат променени.
Ответниците дължат на ищеца разноски в размер на 189,50 лева (93,13х8446,69 /4150,99) и
следва да бъдат осъдени да заплатят още 93,37 лв. над присъдените от СГС 93,13 лева.
Ищецът дължи на ответниците по 452,37 лева (551,36х38602,31/47049,01) разноски и
решението следва да бъде отменено над тази сума до сумата от 551,36 лева за всеки от
ответниците.
За въззивната инстанция въззивният жалбоподател претендира заплащане на държавна
такса от 940,98 лева и съобразно уважената част от жалбата ответниците следва да бъдат
осъдени за 168,9 лева (940,98х8446,69 /47049,01). Ответниците по жалбата претендират
заплащане на адвокатски хонорар от 3000 лева. По повод възражението за прекомерност на
насрещната страна съдът намира, че предвид единственото проведено пред настоящата
инстанция заседание, без събиране на нови доказателства и минимален адвокатски хонорар
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при материален интерес от 47049,01 лева в размер на 1941, 47 лева, следва
да намали адвокатския хонорар до 2200 (две хиляди и двеста) лева. Предвид отхвърлената
част от жалбата въззивният жалбоподател дължи на ответниците общо 1805 лева
(2200х38602,31 /47049,01) или по 601,67 лева на всеки.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1223 от 13.02.2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 11 състав по гр.д. 530/2017 г. в следните части:
в която е отхвърлен искът за признаване за установено по отрицателен установителен
иск по чл. 464 ГПК вр. с чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС на „Юробанк България“ АД,
универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, че в полза на М.Р. П.,
Р.М. М. и Т. Р. М. не съществува вземане в размер на 8446,69 (осем хиляди
четиристотин четиридесет и шест 0,69 лева), представляващо вземане за извършени
подобрения и полезни разноски в имот с идентификатор 02676.501.6290.1.50, находящ
се в гр. ***, за което е признато право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС с влязло в сила
решение по гр.д. № 20151240101021/2015 г. по описа на РС Разлог, която сума е
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20167010400087 по
описа на ЧСИ А. Ц.,
в която „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на всеки от ответниците разноски
над 452,37 лева до сумата от 551,36 лева за всеки от ответниците
като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК
вр. с чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС на „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД, че в полза на М.Р. П., Р.М. М. и Т. Р. М. не съществува
вземане в размер на 8446,69 (осем хиляди четиристотин четиридесет и шест 0,69 лева),
представляващо вземане за извършени подобрения и полезни разноски в имот с
7
идентификатор 02676.501.6290.1.50, находящ се в гр. ***, за което е признато право на
задържане по чл. 72, ал.3 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 20151240101021/2015 г. по
описа на РС Разлог, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А. Ц..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.Р. П., ЕГН
**********, Р.М. М., ЕГН ********** и Т. Р. М., ЕГН ********** разноски за въззивната
инстанция по 601,67 лева на всеки.
ОСЪЖДА М.Р. П., ЕГН **********, Р.М. М., ЕГН ********** и Т. Р. М., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* разноски за първата инстанция в размер на 93,37 лева и разноски за въззивната
инстанция в размер на 168,90 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8