№ 118
гр. Бяла Слатина, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Т.ова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410100675 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Ц. П. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез адв.Н. М. от АК-Я.,
срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.“В.“ №146, бизнес център Б., сграда А , ет. 4, общ. С., обл. С. (столица), с която е поискал
съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г.
като противоречащ на закона. В условията на евентуалност е предявен иск с правна
квалификация чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, с който се иска съдът да прогласи нищожността на
клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г. поради
липса на основание.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №2850798/12.10.2023г., по силата на който ответникът в качеството си на
кредитодател е предоставил на Д. сумата в размер на 1550 лева, която ищецът се задължил
да върне на 12 месечни вноски, при ГЛП по кредита в размер на 19,02%, годишен процент
на разходите от 20.77 %. Сочи се, че за да породи правно действие сключеният между
страните договор, е следвало на осн.чл.4, ал.1 от Договора ищецът да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК **********, при
дължимо възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 1141,06лв. Излагат се подробно
съображение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона. Твърди
се, че от съдържанието на договора не става ясно дали ГПЛ е фиксиран, или променлив.
Сочи се, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Твърди се, че не е ясно дали възнаграждението по договора за поръчителство е прибавено
1
към ГПР. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство от 03.10.2022г.,
сключен между ищеца и втория ответник, е нищожен, като сключен без основание, като
същият е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Излагат се подробни съображения.
Ищецът твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като кредитодателят и поръчителя са свързани лица и посредством договорът за
поръчителство се целия оскъпяване на договора за кредит. Инвокират се доводи в подкрепа
на становището, че е следвало възнаграждението по договора за поръчителство да се включи
в ГПР. В условията на евентуалност сочи, че клаузата на чл.4, ал.1 от процесния договор е
нищожна поради липса на основание. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между
страните е сключен процесния договор, по силата на който на ищеца е предоставена
главница в размер на 1550лв. Не оспорват, че ищецът е сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор
за поръчителство, като оспорват, че същият е задължително условие за сключване на
Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г., поради което възнаграждението по
същия няма характер на разход по процесния договор за кредит. Сочи, че не е налице
нарушение на чл.22 от ЗПК по изложени подробно съображения. Предвид изложеното моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът по първоначалния „Кредисимо“ ЕАД е
предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Ц. П. Д. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 257,96лв., представляваща незаплатени падежирали
вноски за главница, предявен като частичен иск от цялото падежирало вземане за главница
за периода от 20.04.2024г. до 20.07.2024г. В условията на евентуалност, в случай, че
процесния договор за кредит бъде прогласен за нищожен, моли на основание чл.23 от ЗПК
съдът да осъди Ц. П. Д. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 318,25лв.,
представляваща незаплатена чиста стойност по договора. Излага подробни съображения.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал писмен
отговор, в който оспорва насрещните искове като неоснователни. Релевира доводи.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит №2850798/12.10.2023г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД в
качеството си на кредитодател е предоставил на Ц. П. Д. сумата в размер на 1550 лева, както
2
и че Ц. П. Д. е сключила с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********** договор за
предоставяне на поръчителство
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на
обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал.
2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включва главница и
лихва.
Не се спори между страните по делото, като е признато за доказано и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.10.2023г. към Договор за потребителски кредит от
същата дата, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно –
1141,06 лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги
лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента
на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и
всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване
3
нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице
плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С
оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит е физическо лице, за
което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност
между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо
същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието
на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се
обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав
приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Ц. П. Д. е сключен договор за потребителски кредит
от разстояние, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ищеца-
кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1550 лв. за срок от
дванадесет месеца.
Установява се също така, че между Ц. П. Д. и " Ай Тръст " ЕООД е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ищеца в
настоящото производство, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение
№ 1, а именно – 1141,06лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор
за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 от ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
4
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 20,77%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този
размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"Ай Тръст“ ЕООД.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора
за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно
третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице -
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на
5
клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от Договор за предоставяне на поръчителство. След
като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща
вземането си сам на себе си.
За да се прецени дали възнаграждението за предоставяне на поръчителство е част от
общите разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в чл.3, б.
„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
предполага предоставянето на обезпечение, като съгласно задължителната съдебна
практика на СЕС, обективирана в Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г., Член 3, букви
ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите“.
6
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящата съдебна инстанция счита, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК
поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че главният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Ц.
П. Д., с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№2850798/12.10.2023г., е основателен, предвид което съдът не следва да се произнася по
евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, с който се иска съдът да
прогласи нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№2850798/12.10.2023г.
По предявените насрещни осъдителни искове:
Както вече бе посочено, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. De lega lata когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Между страните не се спори, че по силата на процесния договор „Кредисимо“ ЕАД е
предоставила на ищцата сумата в размер на 1550,00лв., както и че ищцата е извършила
плащания в общ размер на 1231,75лв. Последната сума следва да се отнесе изцяло към
получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е
недействителен. По изложените съображения искът за главницата следва да се уважи за
пълния претендиран размер от 318,25лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда / 29.07.2024г./ до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се поражда право на
разноски в полза на ищеца по главните искове и ищеца по насрещния иск.
Видно от приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК ищецът Ц. П. Д. е
7
сторила разноски в хода на производството в размер на 62,00лв.-държавна такса, и 455,00лв.
– адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят общо от ответника. В хода
производството процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Видно от приложения по
делото списък с разноски ищцата Д. претендира сторените такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 455лв. Безспорно с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 беше прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба, но настоящият съдебен състав счита, че
този минимум следва да се приеме като индикативен, спрямо който да се преценява
справедливият размер. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана в
Определение №2971/15.11.2024 по дело т.д. №1923/2024 на I т.о. на ВКС и Определение
№50015/16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на I т.о. на ВКС. След преценка на защитавания
интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от
пълномощника на ищеца Д., фактът че производството е приключило в две открити съдебни
заседание, икономическите отношения, характеризиращи се с неизменно повишаване на
цените на стоките и услугите при устойчив темп на нарастването им, съдът намира, че
уговореният от ищеца Д. и процесуалния й представител адв.М. хонорар в размер на 455лв.
не е прекомерен и възражението е неоснователно. Съобразно изхода на спора, отвеникът
„Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца Д. в общ размер на
517,00 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
По отношение разноските, дължими в полза на ищеца по насрещните искове
„Кредисимо“ ЕАД: насрещният иск е уважен изцяло. Съобразно представения от ищеца
списък с разноски по чл.80 от ГПК, същият е сторил такива в размер на 50лв. – за държавна
такса, и 150лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, ответникът
по насрещните искове Ц. П. Д. следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца
„Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 200,00 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В.,
ул.Рашов Дол №1, общ. Б.С.бл. В., със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез
адв.Н. М. от АК-Я., срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1463, р-н Т., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“,
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1463, р-н Т., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „Б.“, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул.Рашов
Дол №1, общ. Б.С.бл. В., със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез адв.Н. М.
от АК-Я., сумата в размер от 517,00 лв. / петстотин и седемнадесет лева/, представляваща
сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул.Рашов Дол №1, общ. Б.С.бл. В.,
със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез адв.Н. М. от АК-Я., ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. 1463, р-н Т., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, сумата в размер от
318,25лв. / триста и осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатена главница – чиста стойност, по Договор за потребителски кредит
№2850798/12.10.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба в съда - 29.07.2024г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с. В.,
ул.Рашов Дол №1, общ. Б.С.бл. В., със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез
адв.Н. М. от АК-Я., ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1463, р-н Т., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„Б.“, сума в размер от 200,00лв. / двеста лева/, представляваща сторени разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
9