№ 60
гр. Стара Загора , 17.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело №
20205530103355 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
ИЩЕЦ „В. ЕООД: редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦИ:
„Е.“ ЕАД: редовно призован, не изпраща представител.
„Е.“ ЕАД: редовно призован, не изпраща представител.
ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на страната на привлеклите го ответници: З.“ АД:
редовно призовано, не изпраща представител.
ВЕЩИ ЛИЦА Д. Д. Д. и Г. Д. К.: редовно призовани, лично се явяват.
СЪДЪТ докладва молбата на ответника „Е.“ ЕАД от 09.02.2021 г., становищата по
електронната поща от 12.02.2021 г. и от 15.02.2021 г. на подпомагащата страна,
определенията по всяко от тези становища на съда от 11.03.2021 г., както и молбата от
15.03.2021 г. на пълномощника на ищеца.
СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното
съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неизпращането на
представители от същите, не е пречка за разглеждането на делото, тъй като и съдът
пристъпи към разглеждането му в 14.07 часа, на второ четене.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
На основание чл. 143, ал. 1 ГПК съдът пристъпи към изясняване фактическата страна
на спора.
СЪДЪТ отново прикани страните към постигане на спогодба, като им разясни
преимуществата й.
Тъй като страните не са постигнали спогодба, съдът намери, че следва да направи
доклад на делото, който да отрази в протокола, поради което и на основание чл. 145, ал. 3 и
чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА, като доклад по делото, проекта за доклад на същото, направен с
определението от 25.01.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено на страните с призовките за
днешното съдебно заседание, както следва: обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по
същество в това, че бил ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********* и осъществявал
основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията
на Област Стара Загора и Община **. Същият бил и потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - Помпена станция „**, който обект бил присъединен
към електропреносната система посредством **" 20 kV, собственост на дружеството, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът /със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД/ бил
еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежавал лицензия за
разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявал
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По
силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е."АД /със старо наименование „ЕВН България
Електроразпределение" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г.,
всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа
енергия. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№ Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на
потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Е." АД /със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение" АД/, одобрени с
2
решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за
пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „Е." ЕАД, на
„Е.“АД. През периода от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. ищецът заплатил на ответното
дружество следната сума, представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „**",
намираща се в общ. **: за м. август 2015 г. била заплатена сумата 11390.79 лева по фактура
№ ********** от 31.08.2015 г., представляваща начислена от ответника във фактурата цена
на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Следвало
изрично да се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и
същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от
исковата молба суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от
страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 KV /киловолта/ в Помпена станция „**". Измерването по този начин и конкретно на това
място водило увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи
суми. Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител,
мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия
3
се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „**" 20 kV, след която
подстанция започвал собственият на ищеца **" 20 kV. Този електропровод бил с дължина
от около 7,700 км, започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на
Помпена станция „**", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „**. И електропроводът
„**" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на
тази граница - т.е. между Подстанция „**" 20 kV и **" 20 kV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение,
в самите ЗРУ на ПС „** и ПС „**". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, ищецът отправил няколкократни писмени
искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН България Електроразпределение“
АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008
г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „**" -
извод „**" /т.е. за **"/; Извод „**“; Вик – ** и ПС **. Следвало да се отбележи, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН България Електроразпределение" АД, по
отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на
мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено
по отношение на **" това не било сторено. Във връзка с това от ищцовото дружество било
изпратено и следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че
желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите
обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.**, като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които изисквала промяната: ИТ № 2939032 -
Помпена станция „** с. ** _ - ИТ 2939033 „ВиК" с. ** /сега с наименование Помпена
станция „**"/ с. **. На това негово искане първият ответник изпратил писмо изх. №
01/09.01.2009 г., с което уведомил ищеца, че следвало да им предостави документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод „**". Това искане било необосновано, тъй като
още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на **" всички
необходими документи. Ищецът бил собственик **" 20 kV, на Помпена станция „** с.**, на
Помпена станция „**", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо че ищецът бил собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не
изпълнил задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение
за целия процесен период. Безспорно било, че ищецът бил собственик на **" 20 kV, на
Помпена станция „**", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на
дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството.
4
Включването в капитала на дружеството ставало по силата на заповед № 135/12.12.1995 г.
на Кмета на Община **, с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставяло на ищеца, и на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи били предадени на ищеца. За тези обекти бил подписан акт обр.16 и било издадено
разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. Следвало изрично да се отбележи, че от страна
на „ЕВН България Електроразпределение” АД, по отношение на всички останали обекти,
посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „**", Вик - ** и ПС **,
била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на
ниво СН, вследствие на което за тези обекти ищецът заплащал цена на ел. енергия по цени
на средно напрежение. В случай че „ЕВН България Електроразпределение" АД беше
изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането на ищеца за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПО „**", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „**" 20
kV, ВиК ЕООД и за този обект ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на
средно напрежение. По този начин ищецът щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на
средно напрежение, като за процесния период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за
процесния период за процесния обект щяла да бъде в размер на 8 528.03 лева, и платената
цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ищеца имуществена вреда. В този случай
сумата 2 862.76 лева, представлявала за ищеца имуществена вреда. В случай че „ЕВН
България Електроразпределение" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от
ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „**", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „**" 20 kV, заплатената от ищеца цена на ел.
енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „**", ИТ
№ 2939033 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цената
на ел. енергията до обект средно напрежение, като за процесния период тази сума била в
размер на 2 862.76 лева. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение в размер на 2 862.76 лева,
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден. Съгласно
съдебната практика, съдът приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение /в този см. решение № 922/07.08.2018 г. по гр. дело № 499/2018 г. по
описа на Районен съд Стара Загора и съгласно решение № 30 от 14.01.2019 г., постановено
по т. дело № 1327/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/. В случай че първият
ответник беше изпълнил законовите си задължения за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „**", на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „**" 20 kV, заплатената от
ищеца цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „**", ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и
5
съответно - заплатена, а дължима щяла да е цена на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „**", ИТ №
2939033. Посочената сума в размер на 2 862.76 лева безспорно представлявала претърпяна
от ищеца имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не
уважаване на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „**", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „**" 20 kV, като по този начин ищецът бил лишен от
възможността да заплаща по ниски цени на ел. енергия. С оглед на горното било безспорно,
че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД: налице било
противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия
ответник; налице било увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от
страна на първия ответник ищецът заплаща по високи цени на ел. енергия; налице била и
причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като било
безспорно, че, в случай че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и
беше уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „**", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „**" 20 kV, ищецът щял да заплаща цена на ел.
енергия по цени на средно напрежение, които било установено, че били в по-малки
стойности; налице била и вина, доколкото същата се предполагала до доказване на
противното. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви против
първия ответник иск за заплащане на платените суми, представляваща нанесена на ищеца
имуществена вреда. Тъй като всички процесни суми били заплащани от ищеца на втория
ответник, в случай че съдът отхвърли иска против първия ответник, за ищеца възниквал
правен интерес да иска вторият ответник „Е." ЕАД да бъде осъден да заплати /да върне/
платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които бил
получил от ищеца, като искът против втория ответник предявява при условията на
евентуалност - ако бъде отхвърлен иска му против първия ответник. Настоящата искова
претенция предявява на основание чл. 113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намира, че
нормата на чл. 113 ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът имал
качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При
това положение била налице възможност за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК. Практиката
на ВКС категорично приемала, че когато ищецът имал качеството „потребител на
енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността
за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове,
произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следвало да намери
приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги" /определение
№ 172 от 08.03.2013 г., постановено по т.дело № 1143/2013 г., на ВКС II т.о., и определение
№ 607 от 23.11.2015 г. по ч.т.дело № 2314/2015 г. на ВКС, I т.о./. С оглед на изложеното,
правилно и в съответствие с нормата на чл. 113 ГПК бил предявил настоящата искова
претенция пред Старозагорския районен съд - по седалище на ищеца. Искането е да се осъди
първият ответник „Е.“ ЕАД, да заплати на ищеца, сумата от 2862.76 лева за обезщетение на
6
причинени му имуществени вреди от платена в същия размер цена на ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „**", ИТН
2939033, за периода 23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., по фактура № **********/31.08.2015 г., и
законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, а
евентуално, в случай, че съдът отхвърли този му иск, да осъди вторият ответник „Е." ЕАД,
да му заплати същата сума от 2862.76 лева за обезщетение на причинени му имуществени
вреди от платена в същия размер цена на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „**", ИТН 2939033, за периода 23.07.2015 г. -
27.08.2015 г., по фактура № **********/31.08.2015 г., и законна лихва върху същата сума от
подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендира разноски.
Правната квалификация на предявените главен и евентуален иск - нормата на чл. 49
ЗЗД.
С подадения в срок отговор ответниците заемат становище, че предявените искове
били допустими, но неоснователи, поради което ги оспорвали изцяло, както по основание,
така и по размер. Сумата, предмет на исковата претенция, била дължима. Обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба, не правили сумата недължима. „Е." ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е." ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. „Е." ЕАД било титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството
извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 ЗЕ) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗЕ за
една обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 98б (1) ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 104а (нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи
условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за
крайните клиенти без изрично писмено приемане.". По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и чл. 4 от договора „Е." ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обектите на ищеца с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от
които било измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора,
при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите
условия „Е." ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия,
пренесена от „Е." ЕАД, като за стойността на доставената ел. енергия и предоставените
7
мрежови услуги издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от
която съставлявала исковата сума. Действително, ищецът бил клиент на „Е." ЕАД явяващ се
краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „Е." ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ). Между ищеца и „Е." ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа. Доставената електрическата енергия, описана в процесната фактура, била
остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно
нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия "Е." ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията
на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура било видно, че тя
отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като обектът на
ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „Е." ЕАД и „Е." ЕАД. След като
сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „Е." ЕАД и „Е." ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват
общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционирал т.нар.
регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия
с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни
отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-
потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвеждала и утвърждавала правилото че: потребителите на крайните
снабдители, които използвали разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а крайният снабдител
събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител количество електрическа енергия. Обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр.
95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за п**гане на Закона за
електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр.
8
31 от 14.04.2000 г. и, разбира се, преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване на
електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в
договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.,
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., а бил
безспорен фактът, че процесните обекти били присъединени през 1995 г. Видно било, че
принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, бил,
че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определял/дотоварял към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента
на присъединяване на обекта. Оспорвали твърдението на ищеца, че по въпроса къде
следвало да бъде мястото на измерване в процесния обект, се бил произнесъл в мотивите си
PC И ОС Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „Е." ЕАД
съдебно производство по гр.д.№ 449/2018 г. на PC Стара Загора и в.гр.д. № 1327/2018 г. на
ОС Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.2013 г. -
13.08.2013 г. Коментираното съдебно производство не само, че касаело друг период
23.07.2014 г. - 22.08.2014 г., който нямал нищо общо с процесния, но било и за друго място
на измерване - обект с ИТН 2939032 - помпена станция „**. Независимо от становището на
страните, а и на съда, по въпроса къде следвало да бъде мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период, предявените в настоящото производство
искове оставали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени, тъй като къде било мястото
на измерване на електрическата енергия в обекта нямало отношение към цената на
електрическата енергия в контекста, в който ищецът бил произвел претенцията си - разлика
между платената от ищеца цена за доставена и изконсумирана електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение и тази, която според него би
следвало да плати - за доставена и изконсумирана електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение. Това било така, тъй като
видно от т.8.1. от решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на КЕВР, действащо през процесния
период, разлика между посочените цени не съществувала. Единственият критерий, на база
на който се п**гал различен подход, съответно изчисление при изчисляване на цената за
електрическа енергия, бил във връзка с обстоятелството дали продажбата се извършвала за
стопанска и обществена дейност или за битови нужди. Като при изчисляване на цената на
електрическата енергия, доставена на ищеца и вписана в процесната фактура, подходът бил
приложен. Но не били съгласни и оспорвали твърдението, че действията на "Е."ЕАД и „Е."
ЕАД били причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в
разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на ниво ниско
9
напрежение и друга цена - за средно напрежение. И това било така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 97, т. 4 ЗЕ, считано от 2012 г. по регулирани от комисията цени се
сключвали сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не били избрали друг доставчик. За процесния
период ищецът имал договор с "Е." ЕАД за продажба на електрическа енергия. Нямало
данни за процесния период той да е избрал доставчик и да е сключил договор с друг
доставчик на свободния пазар. Не им било известно защо ищецът не е предприел стъпки в
тази посока, но категорично твърдят, че нито едно от дружествата - ответници не е
извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на
електрическа енергия, т.е. твърдят, че не съществувала и не съществува законова забрана
или друга пречка ищецът, чийто обект бил присъединен на ниво ниско напрежение, да
сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик
на свободния пазар, стига да пожелаел това. Не съществувала норма в българското
законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранявала на
потребителите, чийто обекти били присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за
процесния период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа
енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени. Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение, били задължени да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок,
след изтичането на който неизбралите получавали доставки от доставчик от последна
инстанция, по никакъв начин не влечало след себе си правило или извод, че клиентите,
чийто обекти били присъединени на ниско ниво на напрежение не можели да подадат
заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях
доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи били налице. Не
разбирали защо ищецът не бил между тях. Не разполагали с данни за процесния период
ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033,
нито с данни дружествата да са отказвали да извършат регистрацията. Заявленията, които
ищецът правил, имали за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на
обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение. Не им било известно и не можели да
предположат защо ищецът не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по
отношение на обект с ИТН 2939033, но определено твърдят, че обстоятелството, че
измерването на електрическата енергия на обекта било на ниво ниско напрежение, не било
пречка за настъпване на пререгистрацията. Поради тази причина твърдят, че щетите били
настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния
пазар, а не поради факта, че измерването на електрическата енергия било на ниво ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не било пречка за пререгистрация. Релевантно за
настоящия спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект
ищецът не е подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг
договор, както и фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради това,
че обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение. В контекста на гореизложеното не
10
разбирали каква точно отговорност търсил ищеца от ответниците и защо считал процесните
суми за недължими: не било налице основание да се търси отговорност от „Е." ЕАД за
заплащане/плащане на щети, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия, тъй като
мрежовият оператор не продавал електрическа енергия; не било налице основание да се
търсило отговорност и от "Е."ЕАД за заплащане/плащане на щети, изразяващи се в платена
цена за електрическа енергия, тъй като съгласно ЗЕ крайният снабдител не можел и нямал
клиенти, присъединени на ниво средно напрежение. За посочения период ищецът не бил
присъединен на ниво средно напрежение. Но дори и да бил, за да купува електрическа
енергия по цени за средно напрежение, последният следвало да предприеме действия за
регистрация на свободния пазар и да сключи договор с търговец на свободния пазар.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
предявените искове, поради което молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.
При отхвърляне на предявените искове, моля да им бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. При
уважаване на предявените искове - възразяват срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано
възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция, то било прекомерно и молят да
бъде намалено до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените
искове, а ответниците носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства, твърдени
в отговора им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си срещу основателността
на тези искове.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответниците, че не са представили
посочените в отговора им общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.” ЕАД и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, както и
доказателства за влизането им в сила.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, съдът предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада на делото и дадените с него указания, както и
да предприемат съответни процесуални действия.
СЪДЪТ намери, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да приеме
като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с молбата
на пълномощника на ответника „Е.“ ЕАД от 09.02.2021 г. заверени преписи от писмени
11
документи, след което да изслуша и заключението на комплексната съдебно технико-
икономическа експертиза, тъй като е постъпило по делото в законния срок по чл. 199 ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 157 и чл. 200 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с молбата на
пълномощника на ответника „Е.“ ЕАД от 09.02.2021 г. заверени преписи от: решение № ОУ-
014/10.05.2008 г. на ДКЕВР, общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД,
решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.“ АД и доказателства за влизането им в сила.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Д. Д. - 67 години, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, с висше техническо образование, без дела и
особени отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде добросъвестно заключение.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Д. К. - 63 години, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, с висше икономическо образование, без дела и
особени отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде добросъвестно заключение.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Представили съм писмено заключение в законния срок, което
поддържаме и нямаме какво да добавим към него.
СЪДЪТ намери, че следва да приеме като доказателство по делото заключението на
комплексната съдебно технико-икономическа експертиза, тъй като отговаря на поставените
въпроси, поради което и на основание чл. 195 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на комплексната съдебно
технико-икономическа експертиза, изпълнено от вещите лица Д. Д. Д. и Г. Д. К., на които
определя възнаграждение за изготвянето му в размер на общо 595 лева, от които: 275 лева
на вещото лице Д. Д. Д. и 320 лева на вещото лице Г. Д. К., платимо поравно от страните,
както следва: 100 лева от внесения от ищеца депозит, като задължава същия и ответниците,
в едноседмичен срок от днес да довнесат по сметка на Старозагорския районен съд,
12
разликата от 495 лева до пълния размер на определеното на вещите лица възнаграждение, от
която разлика ищецът да довнесе 197.50 лева, а всеки от ответниците да довнесе по 148.75
лева, тъй като представеното с молбата на пълномощника на ответника от 09.02.2021 г.
платежно нареждане удостоверява само, че същият е внесъл депозит по друго гр.д. №
3355/2018 г., а не по настоящото дело гр.д. № 3355/2020 г., и представят в същия срок по
делото документите, удостоверяващи внасянето на тези разлики в цялост, в противен случай
за същите разлики ще следва да се издадат изпълнителни листове, като на вещите лица се
издадат РКО за определеното им от съда възнаграждение.
Тъй като страните нямат искания за събиране на други доказателства, съдът намери
делото за напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149, ал. 1
ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
СЪДЪТ намери делото за напълно изяснено от правна страна, поради което и на
основание чл. 149, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и посочи, че ще обяви решението си по
делото на 19.04.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.17 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
13