РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1149 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Ж.Т.
с ЕГН ********** и Т.Ж.Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.*****срещу Л.Х.С.
с ЕГН ********** и Л.А.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***.
В исковата молба ищците твърдят, че са
съсобственици всеки един от тях на по ½ ид.част от недвижим имот
представляващ дворно място, находящо се в с.*****, с площ 2270 кв.м.,
съставляващо УПИ № I-17, в
кв.21 по плана на
селото, ведно със застроената в северната част на дворното място жилищна сграда
и стопански постройки при граници и съседи на дворното място: от двете страни
улица, УПИ IV-57, УПИ II-17, съгласно нотариален акт № 74, том
II, дело № 627 от
10.07.1992г..
Твърди се, че през 1996г. имота
намиращ се южно от този на ищците е придобит от ответниците с нотариален акт №
117, том I, дело
194 от 1996г..
В исковата молба се твърди, че между
двата имота имало изградена каменна ограда, ищците не знаели, че тя навлиза в
тяхното дворно място, по късно те с баща си на нейно място сложили мрежа, която
закрепили с метални пръти.
Ищците установили, че оградата между
двете дворни места навлиза в тяхното дворно място с около 258 кв.м., които се
ползвали от ответниците. Ищците поискали
оградата да бъде изместена според имотните граници, но ответниците не се съгласили.
Ищците направили трасиране на имота
си, от което било видно завземането от ответниците на реалната част от 258
кв.м.. Ищците ползвали дворното си място за отглеждане на плодове и зеленчуци,
но не можели да ползват завзетата от ответниците част. В завладяната от
ответниците реална част бил поставен и техния водомер, който нямало пречки да
бъде изместен.
Твърди се, че ответниците дължат на
ищците обезщетение за ползването без основание на завзетата от тях реална част
от 258 кв.м..
Иска се приемане на установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици при рани квоти на 258
кв.м. реална част от дворно място, находящо се в с.*****, с площ 2270 кв.м.,
съставляващо УПИ № I-17, в
кв.21 по плана на
селото при граници на реалната част улица, УПИ II-17 и осъждането им да предадат владението
върху тази реална част, както и осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на ответниците обезщетение за неправомерното ползване на тази част в размер на
по 1250 лева на всеки един от ищците.
В законоустановения срок са постъпили отговори от
ответниците.
В
тях се твърди, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не било ясно
точно какви искове предявяват и така формулирани претенциите им с правно
основание чл.124 ГПК, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС били взаимоизключващи се. Не било
ясно дали ищците предявяват иск по ЗКИР за непълноти и грешки в кадастъра.
Не
било ясно по какъв начин ищците твърдят, че се извършило навлизането в техния
имот, не било ясно къде точно се намира претендираната реална част.
Не
била посочена банкова сметка, ***нтуално уважаване на иска за претендирано
обезщетение.
Ответниците
твърдят, че предявения иск по чл.108 ЗС е неоснователен. Твърдят, че е
безспорно, че ищците са придобили собствеността на УПИ
№ I-17, в кв.21 по плана на с.*****, а ответниците на
УПИ № II-17, в кв.21 по плана на с.*****в режим на СИО.
Твърди се, че според
обстоятелствената част на исковата молба металната ограда поставена от ищците и
баща им е поставена преди 1992г.. Твърди се, че за период от повече от 27
години оградата между имотите, обозначаваща границата по между им не е
променяла мястото си.
През този период
ответниците са владели целия УПИ № II-17, в кв.21 по плана на с.*****до поставената
ограда непрекъснато и безпрепятствено. В случай, че реалната част се намира на
юг от поставената между имотите ограда то се прави възражение за придобиването
й по давност.
Предвид на това
ответниците смятат предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователен.
Твърдят, че в случая не са налице основания за солидарност на претенцията на
ищците, което е още една причина за неоснователността й
Иска се отхвърляне на
предявените искове.
В
съдебно заседание всяка ищцовата страна моли за уважаване на предявените от нея
искове, ответната страна моли за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От
Нот.акт № 74, том ІІ, дело № 627/1992 г., Скица № 259/12.05.2015, Извлечение от
разписен лист се установява, че на 10.07.1992г. ищците и майка им Нанка
Демирова са признати за собственици по давност и наследство от починалия им баща,
съответно съпруг Ж. Т. Д.на дворно място, находящо се в с.*****, с площ 2270
кв.м., съставляващо УПИ № I-17, в
кв.21-а по плана на селото, ведно със застроената в северната
част на дворното място жилищна сграда и стопански постройки при граници по
скица и съседи на дворното място: от двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 032/03.06.2019 г. се установява, че
майката на ищците Н.Й.Д.е починала на 05.12.1995г. като е оставила за свои
наследници по закон двамата си сина Т.Т. и М. Т., ищци по настоящото
производство.
От
Нот.акт № 117, том І, дело № 194/1996 г. се
установява, че родителите на ответника Л.С. на 29.03.1996г. му продават срещу
издръжка и гледане следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място,
находящо се в с.*****, с площ 3110 кв.м., съставляващо парцели
УПИ № II-17, в
кв.21 по плана на селото, с площ 1770 кв.м. и парцел VII-17 в кв.21, с площ от 1340 кв.м. ведно със застроената в
северната част на дворното място къща и стопански сгради при граници по скица и
съседи на дворното място: улица, Ж. Т., К.В.и С.М..
От
Удостоверение за граждански брак издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак от 20.02.1977 г. се установява, че ответниците Л.С. и Л.С. са
сключили граждански брак на 20.02.1977г..
От
геодезическо заснимане на УПИ І-17, кв.21А по плана на
с. *****, общ. Провадия се установява, че през м.07.2019г. е извършено
геодезично заснемане на дворното място на ищците, според което има разминаване между
границите по регулационния план и заснетата на място ограда поставена между
имотите на страните, като има навлизане на имота на ответниците в този на
ищците според поставената на място ограда.
От
изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че месечния пазарен наем за 258 кв.м. реална част от
УПИ І-17, кв.21А по плана на с. *****, общ. Провадия е в размер на 10 лева, а
годишния 120 лева.
От
изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че за с.*****има действащ кадастрално регулационен
план, одобрен със Заповед №1573/18.06.1927г. – дворищна регулация и Заповед №
232/11.06.1927г. – улична регулация. Спорната реална част се намира в южната
част на УПИ І-17, кв.21А по плана на с. *****, общ. Провадия като там има
навлизане на УПИ IІ-17, по плана на с. *****, общ.
Провадия в УПИ І-17, кв.21А по плана на с. *****, общ. Провадия с площ от 255
кв.м. отбелязано със защрихован зелен цвят на комбинираната скица с граници:
улица, УПИ І-17, кв.21А и УПИ II-17 в кв.21. Вещото лице
е отбелязало на комбинираната скица оградата между двете места, като от запад
оградата започва като телена поставена на метални колове от т.1 до т.1а от
комбинираната скица, в по-голямата си част, а в източната част става каменна
масивна с приблизителна височина от 0.70 м. от т.1а до т.2 и от т.2 до т.3. В
западна част оградата преминава по северната част на кладенец, разположен според
съществуващата на място ограда в УПИ II-17 в кв.21, като според
дворищната регулация на с.*****кладенецът попада изцяло в УПИ І-17, кв.21А.
Няма данни за извършени сделки
с УПИ
І-17, кв.21А и УПИ IІ-17, по плана на с. *****, общ.
Провадия, които да са довели до промяна на местоположението на границата между
двата имота.
От показанията на св.Л. и св.К.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че процесните два имота са били един общ и
дядото на ответника С. дарява на сестра си част от имота, който към настоящ
момент е на ищците, за да си построи къща. Границата между двата имота в
началото е била изцяло каменна ограда като границата е била на около 7 метра
по-навътре в имота на ищците и кладенеца е попадал изцяло в имота на
ответниците като е бил на около 2.5 м. от оградата, имало е портичка, през
която преминавали. След като построили новата къща през около 1960-1970г.
дядото на ответника С. и бащата на ищците се споразумели да преместят оградата
в източната част между дворните места, така, че тя да минава по линията на
кладенеца, който в по-голямата си част е в имота на ответниците, за да могат и от двете страни да имат достъп
до него. След кладенеца е водомера на ответниците. След 1960г. – 1970г.
оградата не е местена и никой не е имал претенции в тази насока преди
геодезическото заснемане.
От показанията на св.П. и св.П.,
които съдът кредитира частично като кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че имотите на страните са съседни. Ищецът М.Т.
сеел в имота си и ползвал вода от кладенеца, който е в близост до границата
между двата имота. Между М. и Л. имало спорове за имота. Съдът не кредитира
показанията на св.П., че кладенеца е в имота на ищеца М.Т., че не е попадал в
имота на ответниците, както и показанията на св.П., че кладенеца е посредата на
границата между двата имота, тъй като видно от приетата по делото СТЕ и от
геодезичното заснемане кладенецът е почти изцяло в имота на ответниците
съобразно поставената на място ограда между двата имота. М. се грижел за
чистотата на кладенеца. Оградата между двата имота е телена и каменна и не е
местена от 1975г./1976г..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск от ищците срещу
ответниците с правна квалификация по чл.108 от ЗС за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици въз
основа на давностно владение и наследяване при
рани квоти на 258 кв.м. реална част от дворно място, находящо се в с.*****, цялото
с площ 2270 кв.м., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото при граници на реалната част улица,
УПИ II-17 в кв.21 по плана на
с.*****и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото и осъждането им да
предадат владението върху тази реална част.
Предявен
е осъдителен иск по чл.73 ЗС от ищците срещу ответниците с искане за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищците обезщетение за ползите, от които
са ги лишили при ползването на 258 кв.м. реална част от дворно място, находящо
се в с.*****, цялото с площ 2270 кв.м., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото
при граници на реалната част улица, УПИ II-17
в кв.21 по плана на с.*****и УПИ № I-17, в
кв.21а по плана на селото в размер на по 1250
лева на всеки един от ищците за период от 02.08.2014г. до 02.08.2019г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
Възражение
по чл.79, ал.1 от ЗС от ответниците за придобиване собствеността на процесната
реална част въз основа на давностно владение, продължило за период повече от 10
години.
В
тежест на ищцовата страна е да докаже, че е собственик на процесната реална част въз
основа на давностно владение и наследяване, че ответната страна владее без
основание тази реална част, размерът на претендираното обезщетение за
неоснователното ползване.
В
тежест на ответната страна е да докаже, че са собственици на УПИ № II-17,
в кв.21 по плана на с.*****в режим на СИО, че са придобили собствеността на
процесната реална част въз основа на давностно владение от 1992г. до
предявяване на исковата молба.
От
писмените доказателства по делото - Нот.акт № 74, том ІІ, дело № 627/1992 г.,
Скица № 259/12.05.2015 се установява, Извлечение от разписен лист че на
10.07.1992г., Удостоверение за наследници с изх. № 032/03.06.2019 г.,
геодезическо заснимане на УПИ І-17, кв.21А по плана на с. *****, общ. Провадия
се установи, че ищците са станали собственици с равни квоти по давностно
владение и наследяване от родителите си на УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото,
в което видно от приетата по делото СТЕ е включено и процесната реална част с
площ от 255 кв.м., защрихована в зелен цвят на скицата на вещото лице. Установи
се, че границата на място между двата имота не следва дворищно регулационната
граница по кадастралната карта на с.*****от 1927г., а е поставена така че,
процесната реална част фактически попада в имота на ответниците, представляващ
УПИ № II-17, в кв.21 по плана на с.*****и се ползва от тях.
Ответниците успяха да
докажат с Нот.акт № 117, том І, дело № 194/1996 г., че са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност на УПИ № II-17,
в кв.21 по плана на с.*****в резултат на сключен договор за издръжка и гледане.
От
събраните по делото гласни доказателства се доказа, че ищците са загубили
собствеността върху процесната реална част, тъй като тя е придобита от
ответниците в резултат на упражнявано от тях давностно владение продължило през
периода от придобиване от тяхна страна на УПИ № II-17, в кв.21 по плана на
с.*****в режим на СИО през 1996г. до предявяване на настоящите искови
претенции. Показанията на всички свидетели са еднопосочни, че границата на
място между двата имота не е променяна от 1960-1970г.. Следователно границата
между двата имота е такава каквато е отразена от вещото лице по изготвената по
делото СТЕ още от 1960г./1970г., т.е. процесната реална част попада в мястото
на ответниците. Ответниците са владели и ползвали спорната реална част за себе
си, с намерението, че тя е тяхна. Владението им е било несмущавано. От гласните
доказателства се установи, че между страните е нямало спор относно процесната
реална част до геодезическото заснемане на имота на ищците през 2019г., когато
те са предявили претенции за процесната реална част.
Предвид
това съдът намира, че ответниците са станали собственици на процесната реална
част въз основа на давностно владение. Ищците не успяха да докажат, че са
собственици на процесната реална част, нито че тя се владее без основание от
ответниците, които безспорно я владеят, но като нейни собственици въз основа на
давностно владение. Поради това предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен
се явява и иска с правна квалификация чл.73 ЗС, тъй като за да претендират
обезщетение от неправомерното ползване на процесната реална част ищците
следваше да докажат, че тя е тяхна собственост. От събраните по делото
доказателства се установи, че ищците не са собственици на процесната реална
част съответно те нямат основание да претендират обезщетение от ответниците,
които са придобили собствеността върху процесната реална част в резултат на
давностно владение.
За
пълнота на изложението съдът намира, че този иск е неоснователен и поради претендирането
на обезщетение солидарно от ответниците. В случая закона не предвижда
солидарност на задължения за заплащане на обезщетения по чл.73 ЗС и
обстоятелството, че ответниците по този иск са съпрузи също не е довод за
възникване на солидарност на подобно задължение.
Ищците
са претендирали разноски, но такива не им се дължат предвид изхода на делото.
Ответниците
са претендирали заплащане на разноски и такива им се дължат на основание чл.78,
ал.3 от ГПК. Видно от доказателствата за сторените разноски от ответниците те
са следните: 100 лева
депозит за СТЕ, 900 лева адвокатско възнаграждение. На ответниците
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1000 лева.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.108 ЗС, предявен от М.Ж.Т. с ЕГН ********** и Т.Ж.Т. с ЕГН ********** и
двамата с адрес с.*****срещу Л.Х.С. с ЕГН ********** и Л.А.С. с ЕГН **********
и двамата с адрес *** за признаване на установено в отношенията между страните,
че М.Ж.Т. с ЕГН ********** и Т.Ж.Т. с ЕГН ********** са
собственици въз основа на давностно владение и наследяване при рани квоти на 258
кв.м. реална част от дворно място, находящо се в с.*****, цялото с площ 2270
кв.м., съставляващо УПИ № I-17, в
кв.21а по плана на селото при граници на реалната част: улица,
УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.*****и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото,
при граници на дворното място, съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото:
от двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17
и
осъждането на ответниците да предадат владението върху тази реална част.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание по чл.73, ал.1 ЗС от М.Ж.Т. с ЕГН ********** и Т.Ж.Т. с ЕГН **********
и двамата с адрес с.*****срещу Л.Х.С. с ЕГН ********** и Л.А.С. с ЕГН **********
и двамата с адрес *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищците обезщетение за ползите, от които са ги лишили при ползването на 258
кв.м. реална част от дворно място, находящо се в с.*****, цялото с площ 2270
кв.м., съставляващо УПИ № I-17, в
кв.21а по плана на селото при граници на реалната част улица,
УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.*****и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото в
размер на по 1250 лева на всеки един от ищците за период от 02.08.2014г. до
02.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Ж.Т. с
ЕГН ********** и Т.Ж.Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.*****ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Х.С. с ЕГН ********** и Л.А.С. с ЕГН ********** и
двамата с адрес ***, сумата от 1000 лева - разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………