Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 04.01.2012 година, постановено по гр. дело № 2373 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, „М.”-Е., гр. С. е осъдено да заплати на Й. Х. М. сумата от 306,77 лв., заплатена на 02.06.2011 година от ответницата без основание, начислена по фактура № * от 26.02.2011 година, отнасяща се за периода от 21.12.2010 год. до 20.01.2011 год., както и сумата от 50 лв., разноски по делото. Решението е обжалвано от „М.”-Е., гр. С. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо исковата претенция с присъждане на направените в двете инстанции разноски. Позовава се на материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Отношенията между страните са се развили въз основа на валидно договорно правоотношение, правата и задълженията по което изисквали първостепенният съд да отрече ищцовата претенция. Налице била клауза по договора, продължаваща срока му на действие с една година, ако никоя от страните изрично не поиска прекратяването му. Въпреки, че е приел отношенията на страните да са се развили на плоскостта на неоснователното обогатяване, съдът се позовал на клаузи от общите условия на дружеството жалбоподател, щото да уважи исковата претенция. За жалбоподателя не съществувало задължение да уведомява абонатите си за достигане на предвидения кредитен лимит на ползваната телефонна услуга. Отсъствието на точно регламентирана цена за определена услуга не означавало, че същата не е достъпна за абонатите и не се предоставя от мобилния оператор. Услугата „ достъп до интернет” спадала към стандартните услуги. Изрична воля на абоната за активацията й не била нужна. Ценоразписът за тази услуга бил публикуван на уебстраницата на дружеството в интернет и затова – достъпна всеки му. Самите GSM апарати позволявали достъп до интернет и затова било нужно нарочно деактивиране на въпросната услуга. Ответникът по жалбата -Й. Х. М. – е изложила доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл.55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Й. Х. М. - излага в исковата си молба, че ответникът издал фактура на стойност 331,03 лв. за периодаот 21.12.2010 год. до 20.01.2011 год., ведно с приложение за ползваните услуги. Заради спирането на телефона й, била принудена да заплати сумата. През телефонния си апарат интернет не е ползвала, услугата била деактивирана. Ответникът не изпълнил задължението си да я уведоми за надхвърляне на кредитния лимит, за който бил сключен договорът между страните. С доводи да не е ползвала услуги на въпросната стойност, по реда на настоящото производство претендира присъждането й като платена без основание ведно с разноските по делото. Ответната страна – „М.”-Е., гр. С. - оспорва исковете с възражения, по съдържание съвпадащи с развитите по въззивната жалба. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са били във възникнало от договор правоотношение, по силата на което срещу заплащане, ответното дружество се е задължило за определен срок да предоставя достъп до системата си за осъществяване на телефонни комуникации. Не се спори фактурирането на исковата сума, периода, за който се отнася, както и плащането й от страна на ищцата. Няма спор и по въпроса за кредитния лимит на ищцовата страна, предоставен по силата на сключения договор – 50 лв. месечно. Исковата стойност ответникът постулира чрез издадените от него документи-основания за плащане: фактура и приложения към нея. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото е установено фактурирането на исковата сума, периода, за който тя се отнася и плащането й от страна на ищцата. Липсват доказателства за наличността на договорно основание за плащане на исковата сума. В голямата си част, тя касае услугата „достъп до интернет”, а уговорки в подобна насока страните не са постигнали. Самото остойностяване на услугите се гради на едностранно от ответника съставени документи, надлежно оспорени от насрещната страна. Доколкото тези документи нямат официален характер, удостовереното в тях подлежи на установяване по общите правила – с експертиза или с изходящи от ищцата документи. Това налага извод платеното да е извършено при липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. В този смисъл искът е доказан по основание и основателен в присъдения с обжалваното решение размер. Доводите на ответника-жалбоподател са неоснователни. Спорът по делото е концентриран в три основни направления: съгласието по договора между страните отнася ли се за услугата „достъп до интернет”, каква е правната стойност, че нарочна цена за нея изрично страните не са уговорили и как е формирана исковата сума. При липсата на нарочно съгласие да се ползва услугата „достъп до интернет”, в разрез с правилото на чл. 14 от ЗЗД би било да се приеме, че договорът обхваща и тази услуга. Обстоятелството, че съвременните телефонни апарати имат достъп до интернет не може да замести изискваното от закона съгласие, щом правното основание за предоставяне на телефонни и други телекомуникационни услуги е договорът. Цената е съществен елемент от договора за телефонна услуга и липсата на уговорки за конкретното й фиксиране като точна сума води до нищожността му – чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД. Оспорването на платежните документи от страна на ищцата и липсата на други доказателства за остойностяване на процесното вземане налага съществуването му да бъде отречено: кредиторът, независимо дали има процедурната позиция на ищец или ответник, следва да установи фактите, пораждащи вземането му. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 04.01.2012 година, постановено по гр. дело № 2373 по описа на В. съд за 2011 година Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |