Р Е Ш Е Н И Е
№…............../06.07.2023 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Веселина Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12973 по описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва:
- отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, предявен срещу Р.М.Р., ЕГН **********,***, починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници С.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 4359,93 лв., представляваща разлика между стойността на действително
заплатените в полза на банката суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв. франк за деня на плащането на всяка вноска, и
стойността на вноските по фиксинга на БНБ за шв.
франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012 г. до 08.12.2014
г., заплатена без основание по нищожни клаузи на чл. 1, чл. 2 и чл. 24 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35558 от 27.03.2008 г.; сумата от 3 162,48 лв. за равностойността на 1 740 шв. франка, заплатени
без основание по нищожна клауза на чл. 3 от същия договор, в резултат на
едностранното увеличение на приложимия лихвен процент за периода от 27.11.2012
г. до 08.12.2014 г.; сумата от 2 708,17 лв. за присъдени съдебни разноски; сумата от 1 234,10 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 4 359,93 лв.,
начислена за периода от 27.11.2017 г. до 11.09.2020 г., както и сумата от 895,16 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 3 162,48 лв.,
начислена за периода от 27.11.2017 г. до
11.09.2020 г., вземанията за които суми са предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20209240400583 по описа на ЧСИ Г. К. *** действие
СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2020 г., издаден по
гр.д. № 17981/2017 г. по описа на Районен съд-Варна, както и
- евентуално съединен конститутивен иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу Б.Н.Х., ЕГН **********,***, С.Р.Х., ЕГН **********,***, и Р.М.Р., ЕГН **********,***, последният починал в хода на
процеса и заместен от неговите наследници С.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване на договор за
прехвърляне на вземане от 14.07.2020 г., сключен между ответниците, за
относително недействителен спрямо ищеца.
По
твърдения в исковата молба, на
27.03.2008 г. между ищеца „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.Е.Д.Б.“ АД), като
кредитор, и Б.Н.Х. и С.Р.Х., като кредитополучатели, бил сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL35558 с разрешен размер CHF 102 810 и
срок на ползване и погасяване до 31.03.2038 г., който кредит бил усвоен в пълен
размер на 31.08.2008 г. Вземанията на Банката по договора били цедирани на „Б.Р.С.“ АД, ЕИК ********и върнати обратно на „Ю.Б.“
АД с договор за обратна цесия от дата 08.12.2014 г.
Отделно на 29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ АД
било прекратено поради преобразуване чрез вливане в „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
което от своя страна на 04.02.2020 г. било прекратено поради преобразуване чрез
вливане в „Ю.Б.“ АД.
С
влязло в сила решение № 1191/20.12.2019
г. по в.т.д. № 1625/2019 г. по описа на ВОС, образувано по въззивна
жалба срещу решение № 3123/08.07.2019 г. по гр.д. № 17981/2017 г. по описа на
ВРС, „Б.Р.С.“ АД било осъдено да заплати на Б.Н.Х. и С.Р.Х. сумата от 4359,93 лв., представляваща
разлика между стойността на действително заплатените в полза на банката
суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв. франк за деня
на плащането на всяка вноска, и стойността на вноските по фиксинга на БНБ за шв. франк в деня на усвояване на кредита, за периода от
27.11.2012 г. до 08.12.2014 г., заплатена без основание по нищожни клаузи на
чл. 1, чл. 2 и чл. 24 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35558 от 27.03.2008 г.; сумата от CHF 1 740, заплатена без основание по нищожна клауза
на чл. 3 от същия договор, в резултат на едностранното увеличение на приложимия
лихвен процент за периода от 27.11.2012 г. до 08.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете –
27.11.2017 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 708,17 лв. за съдебни разноски за двете
съдебни инстанции. Предвид частичното отхвърляне на исковите претенции и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с въззивното решение в
полза на „Б.Р.С.“ АД били присъдени разноски в общ размер на 3273,94 лв.
Съдебно
установените вземания на Б.Н.Х. и С.Р.Х.
били цедирани в полза на Р.М.Р. с договор за цесия от
14.07.2020 г., за което „Ю.Б.“ АД било уведомено на 24.07.2020 г. Въз основа на
издадения в полза на цедентите изпълнителен лист от
20.05.2020 г. цесионерът Р.М.Р. образувал срещу
банката изпълнително дело № 20209240400583 по описа
на ЧСИ Г. К. *** действие СГС за принудително събиране на сума в общ размер на
12359,53 лв., от която: 4359,93 лв. главница за надвнесени недължими курсови
разлики по договора за кредит, 3162,48 лв. (равностойността на CHF 1 740) за
недължимо платени договорни лихви, 2708,17 лв. за присъдени съдебни разноски,
1234,10 лв. за законна лихва върху главницата, начислена за периода от
27.11.2017 г. до 11.09.2020 г. и 895,16 лв. за законна лихва върху договорната
лихва, начислена за периода от
27.11.2017 г. до 11.09.2020 г.
Ищецът счита, че не дължи тези суми.
Поддържа, че вземанията – предмет на съдебното решение, респ. изпълнителното
дело, в общ размер на 10228,46 лв. (4359,93 лв. главница, 3160,36 лв. лихва
(равностойността на CHF
1 740 към 20.08.2020 г.) и 2708,17 лв. съдебни разноски), били погасени
чрез прихващане, извършено след приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция, със следните насрещни вземания на „Ю.Б.“ АД към Б.Н.Х. и С.Р.Х., а
именно: вземане за сумата от 6954,52 лв., представляваща част от неизплатена
изискуема главница по договора за кредит от 27.03.2008 г. (в общ размер на CHF 98653,50 към 20.07.2020 г.),
плащанията по който били преустановени на 30.05.2015 г., и вземане за сумата от
3273,94 лв., представляваща
присъдени в полза на „Б.Р.С.“ АД съдебни разноски с решение № 1191/20.12.2019
г. по в.т.д. № 1625/2019 г. на ВОС. Изявлението за прихващане на банката било
получено от цедентите и цесионера
Р.М.Р. на 26.08.2020 г. Поради недължимостта на
главните вземания, ищецът счита за недължими и начислените законни лихви върху
тях.
По
изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 439 ГПК срещу цесионера - взискател по изпълнителното дело Р.М.Р..
В
условията на евентуалност – в случай че съдът приеме изявлението за прихващане
за непротивопоставимо на цесионера, ищецът предявява
претенция по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него на
договора за цесия от 14.07.2020 г., сключен между цедентите
Б.Н.Х. и С.Р.Х., от една страна, и цесионера Р.М.Р.,
от друга. Счита цесията за увреждаща интересите му на кредитор сделка,
доколкото кредитополучателите – негови длъжници по договора за кредит от
27.03.2008 г., са прехвърлили вземането си срещу него в размер на 10 228,46 лв.
срещу символична цена от 100 лв., с което са препятствали възможността за
прихващане с насрещни изискуеми вземания на банката по отношение на тях.
Отделно излага, че страните по цесията са свързани лица - С.Р.Х. била дъщеря на
Р.М.Р., а Б.Н.Х. – съпруг на С.Р.Х., с което обосновава и приложението на чл.
135, ал. 2 ЗЗД, като се позовава и на съдебна практика в тази насока.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р.М.Р.
депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за недопустимост на предявения главен иск, доколкото
между него и банката - ищец не било налице облигационно правоотношение и към
момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение изявлението за
прихващане на банката не било отправено до цедентите
– негови праводатели. Оспорва претенцията и като неоснователна. В тази връзка
поддържа, че вземанията на банката срещу цедентите не
били ликвидни и изискуеми към момента на прихващането, респ. същото не би могло
да породи действие. Отделно намира, че изявлението за прихващане не го
обвързва, тъй като не е длъжник на банката, съответно липсва насрещност на вземанията като условие за погасяване на
по-малкото от тях. Счита, че след уведомяването за цесията на 24.07.2020 г.
банката не е възразила в разумен срок, което изключвало приложението на чл.
103, ал. 3 ЗЗД. Оспорва още представителната власт на пълномощника, отправил
компенсационното изявление.
Намира за недопустимо съединяването за общо
разглеждане на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД. По същество счита същия за
неоснователен с аргумент, че липсвало ликвидно и изискуемо вземане на банката,
което да е било увредено с оспорената цесия.
По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковите претенции и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
Б.Н.Х.
и С.Р.Х. депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище за недопустимост на
предявения срещу тях евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото не били налице
предпоставките на чл. 210 и 215 ГПК – ответник по главния иск бил друго лице,
евентуалната претенция не била обусловена от главната и не почивали на едно и също
правоотношение. Отделно те не били посочени като ответници в титулната част на
исковата молба и не била внесена държавна такса по евентуалния иск. Оспорват
иска и като неоснователен. В тази връзка твърдят, че вземанията на ищеца не
били ликвидни и изискуеми, което изключвало легитимацията му на кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД. Освен това банката не била увредена, тъй като
вземанията й по договора за кредит били обезпечени чрез ипотека.
С тези аргументи молят за прекратяване на
производството, евентуално - за отхвърляне на исковите претенции и претендират
разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните не
се явяват и не изпращат представители. Предварително депозират писмени молби, с
които поддържат исковата молба, респ. депозираните отговори.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за
окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени следните обстоятелства: 1.) че на 27.03.2008 г. между „Ю.Б.“ АД, като
кредитор, и Б.Н.Х. и С.Р.Х., като кредитополучатели, е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL35558; 2.) че на
29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ АД, ЕИК ********е
преобразувано чрез вливане в „И.А.Б.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, което от своя
страна на 04.02.2020 г. е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“ АД; 3.) че
с влязло в сила на 20.12.2019 г. решение № 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. №
1625/2019 г. по описа на ВОС „Б.Р.С.“ АД е осъдено да заплати на Б.Н.Х. и С.Р.Х.
сумата от 4359,93 лв., представляваща разлика между стойността на действително
заплатените в полза на банката суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв. франк за деня на плащането на всяка вноска, и
стойността на вноските по фиксинга на БНБ за шв.
франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012 г. до 08.12.2014
г., заплатена без основание по нищожни клаузи на чл. 1, чл. 2 и чл. 24 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35558 от 27.03.2008 г.;
сумата от CHF 1 740, заплатена без основание по нищожна клауза на чл. 3 от
същия договор, в резултат на едностранното увеличение на приложимия лихвен
процент за периода от 27.11.2012 г. до 08.12.2014 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 27.11.2017 г., до
окончателното им изплащане, както и сумата от 2 708,17 лв. за съдебни разноски
за двете съдебни инстанции, и Б.Н.Х. и С.Р.Х. са осъдени да заплатят на „Б.Р.С.“
АД сумата от 3273,94 лв. за съдебни разноски за двете съдебни инстанции; 4.) че
на 14.07.2020 г. е сключен договор за цесия, с който Б.Н.Х. и С.Р.Х.
прехвърлили в полза на Р.М.Р. съдебно установените техни вземания спрямо „Ю.Б.“
АД, за което банката е уведомена на 24.07.2020 г.; 5.) че въз основа на
издадения в полза на цедентите изпълнителен лист от
20.05.2020 г. цесионерът Р.М.Р. е образувал срещу „Ю.Б.“
АД изпълнително дело № 20209240400583 по описа на ЧСИ Г. К. *** действие СГС;
6.) че на 26.08.2020 г. Б.Н.Х., С.Р.Х. и Р.М.Р. са уведомени за отправеното от
„Ю.Б.“ АД изявление за прихващане на цедираните
вземания за недължимо платена главница от 4359,93 лв. и договорна лихва от CHF 1
740 и съдебни разноски от 2708,17 лв. с насрещни вземания на банката спрямо цедентите Б.Н.Х. и С.Р.Х. за незаплатена главница по
договора за кредит от 27.03.2008 г. в размер на 6954,52 лв. и за присъдени с
решение № 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. № 1625/2019 г. на ВОС съдебни разноски в
размер на 3273,94 лв., както и 7.) че С.Р.Х. е дъщеря на Р.М.Р., а Б.Н.Х. –
съпруг на С.Р.Х.. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства.
След
получаване на уведомлението за цесията цесионерите Б.Н.Х.
и С.Р.Х. са уведомили „Юробанк България“ ЕАД, че не
признават извършеното прихващане (л. 17).
Видно
от материалите по приобщеното гр.д. № 11989/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, същото е образувано по подадена на 03.08.2020 г. искова молба от „Ю.Б.“
АД срещу Б.Н.Х. и С.Р.Х., с която са предявени осъдителни искове по чл. 430 ал.
1 от ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 12934,90 шв.ф.,
представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35743/27.03.2008 г. и допълнително споразумение от 09.03.2009 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
04.08.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от
504,25 лева, представляваща дължими такси за управление на кредита по чл. 4 от
Договора за периода от 19.09.2017 г. до 03.09.2020 г. Делото е приключило с
влязло в сила на 15.02.2022 г. решение № 260046/17.01.2022 г., с което Б.Н.Х. и
С.Р.Х. са осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 11658,10 швейцарски
франка, при курс на швейцарски франк към евро 0,6215 CHF/EUR, представляваща дължима
главница по посочения договор за периода 04.08.2015 г. – 03.08.2020 г., ведно
със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 04.08.2020 г.
до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 431,65 швейцарски
франка, представляваща дължима такса за управление на кредита по чл. 4 от
Договора за периода от 19.09.2017 г. до 03.09.2020 г., като е отхвърлен искът
за главница за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
12934,90 шв.франка /като недоказан/ и за периода от
30.04.2013 г. до 03.08.2015 г. /като погасен по давност/, както и иска за
заплащане на такса за управление на кредита за сумата над уважения размер от
431,65 швейцарски франка до пълния претендиран размер от 504,25 швейцарски
франка.
С
влязло в сила на 23.03.2022 г. решение № 65/25.02.2022 г., постановено по т.д.
№ 1339/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Б.Н.Х. и С.Р.Х. са осъдени да
заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 52 536,13 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35558/
27.03.2008 г., сключен между страните, както и сумата от 785,55 евро,
представляваща дължими такси съгласно чл. 4 от Договора, начислени за периода
от 30.03.2018г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
двете суми от датата на предявяване на иска – 15.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни
предявените искове, както следва: иска за главница - в частта за разликата над
присъдената сума от 52 536,13 евро до претендираната такава от 54 580.32 евро,
както и изцяло иска за сумата от 779.09 лв., представляваща дължими разноски за
подновяване на учредената в полза на Банката договорна ипотека съгласно чл. 14,
ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35558/27.03.2008г.,
ведно със законната лихва за забава върху претендирани
суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид извършеното
от банката прихващане на вземането на Б.Н.Х. и С.Р.Х. към нея в общ размер на
10228,46 лв. с насрещното вземане на банката към тях със сумата от 3273,94 лв.
– присъдени в полза на банката разноски по в.т.д. № 1625/2019 г. на ВОС и
6954,52 лв. – част от изискуема главница по Договор за кредит №
HL35558/27.03.2008 г., дължима за периода 30.08.2017 г. – 20.09.2020 г.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза (л. 324 и сл.) се установява, че постановеното Решение №
1191/20.12.2019 г. по в.т.д. №1625/2019 г. по описа на ОС-Варна, с която в
полза на Б.Н.Х. и С.Р.Х. са присъдени 4359,93 лв. курсови разлики и CHF
1 740 недължимо платени договорни лихви, е взето предвид в счетоводството
на „Ю.Б.“ АД, като кредитът е преосчетоводен от
швейцарски франка в евро при следните изходни данни: 63900.00 евро главница;
6.15% лихвен процент по чл. 3 от договора (4.5% БЛП и надбавка от 1.65 %); 360
бр. погасителни вноски съгласно чл. 5 от договора и 0,5 % годишна такса върху
непогасената главница. Плащанията, направени по договора за кредит в швейцарски
франкове, са преобразувани в евро по фиксинг на БНБ. От така получената сума в
евро е извадена сумата по решение №1191/20.12.2019 г. на Окръжен съд - Варна в
общ размер на 3853.55 евро (2 229.20 евро като равностойност на присъдените 4
359.93 лева и 1624.35 евро – на присъдените 1740.00 швейцарски франка), след
което изчислените платени суми по договора за кредит са определени в общ размер
на 46580.34 евро. Съобразявайки посочените в Решение № 65 от 25.02.2022 г. по
т.д. 1339/2020 г. на ОС-Варна условия, вещото лице изчислява непогасените
задължения по договора за кредит № HL35558 от 27.03.2008 г. в евро към датата
на прихващането (24.08.2020 г.) в следните размери: падежирала главница - 2
276.13 евро (след приспаднати 6 954.52 лева или 3 555.79 евро – предмет на
прихващането); 50 260.00 евро непадежирала главница;
4 954.17 евро редовна договорна лихва за периода от 30.01.2019 г. до 24.08.2020
г.; 516.54 евро годишна такса за периода от 30.03.2019 г. до 30.03.2020 г. и
279.18 евро наказателна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 24.08.2020 г. При
същите условия вещото лице определя дължимите суми към 12.06.2023 г. в общ размер
на 69 351.26 евро, вкл. 7 154.68 евро
падежирала главница; 45381.45 евро непадежирала
главница; 13 198.79 евро редовна договорна лихва за периода от 30.01.2019 г. до
12.06.2023 г.; 1 230.58 евро годишна такса за периода от 30.03.2019 г. до
30.03.2023 г. и 2 385.76 евро наказателна лихва за периода от 28.02.2019 г. до
12.06.2023 г. Според заключението няма извършени осчетоводявания при банката
във връзка с Решение 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. 1625/2019 г. по описа на ОС -
Варна, ТО и по-конкретно за сумите по изявлението за прихващане. С Решение 65
от 25.02.2022 г. по т. д. 1339/2020 г. на ОС - Варна е постановено, че
остатъкът по главницата е в размер на 52 536.13 евро, докато в счетоводството
на ищеца вземането за главница е било в размер на 54 580.32 евро, поради което
с разликата между двете суми от 2 044.19 евро са направени счетоводни
записвания, с които главницата е намалена до размера на 52 536.13 евро, както
следва: на 15.06.2022 г. - 2 017.19 евро и на 23.03.2023 г. - 27.00 евро.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до
изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното
изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Не е спорно, че ищецът „Ю.Б.“ АД е длъжник по изпълнително дело №
20209240400583 по описа на ЧСИ Г. К. *** действие СГС, а взискател
е ответникът Р.М.Р., както и че предмет на принудителното изпълнение са
вземания на Б.Н.Х. и С.Р.Х. срещу „Ю.Б.“ АД за процесните
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 20.05.2020 г. въз основа на
влязло в сила на 20.12.2019 г. решение № 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. №
1625/2019 г. по описа на ВОС, образувано по въззивна
жалба срещу решение № 3123/08.07.2019 г. по гр.д. № 17981/2017 г. на ВРС, които
вземания са цедирани от Б.Н.Х. и С.Р.Х. в полза на Р.М.Р.
с договор за цесия от 14.07.2020 г., съобщен на банката-длъжник на 24.07.2020
г.
За да обоснове поддържаната недължимост на вземанията-предмет на
изпълнителното дело, ищецът се позовава на извършено от него на 24.08.2020 г.
извънсъдебно прихващане с негови вземания към цедентите
Б.Н.Х. и С.Р.Х. в същия общ размер от 10 228,46 лв., вкл. 6954,52 лв. за незаплатена
падежирала главница по договор за кредит № HL35558 от 27.03.2008 г. и 3273,94
лв. за присъдени съдебни разноски с решение № 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. №
1625/2019 г. на ВОС.
Безспорно е, че прихващането е извършено след приключване на съдебното дирене
в производството по в.т.д. № 1625/2019 г. по описа на ВОС, по което е издадено
изпълнителното основание.
Правният спор се свежда
до това дали прихващането е било възможно, респ. дали същото има погасителен
ефект. За да даде отговор на този въпрос, съдът съобрази
следното:
Според чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че ако длъжникът се е съгласил с
прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое
вземане към предишния кредитор.
Следователно фактическият
състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД включва:
съществуването на две действителни вземания; вземанията да са насрещни; двете
вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо
и ликвидно.
В закона са предвидени и
изключения от изискването за насрещност на двете
вземания, предмет на компенсацията, сред които е и установеното в чл.103, ал. 3 ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на задължение към цесионера с
вземане, което има към цедента. Такова право обаче не възниква, съответно се
погасява при изразено от длъжника съгласие с цесията към момента на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД или в по-късен момент - непосредствено след
като цесията е породила действие спрямо длъжника. Съгласно съдебната практика
по приложението на обсъжданата норма (напр. решение № 330 от 11.02.2019 г. по
т.д. № 2839/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 247 от 02.03.2018 г. по т.д. №
1873/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.) при съобщена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, правото
на длъжника да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със
свое вземане към цедента не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията.
За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е
изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор,
като непротивопоставянето му на цесията не се приравнява на изразено съгласие с
нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито
приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено съгласие, каквото не се
презюмира. При съдебен спор относно
приложението на разглежданото изключение тежестта на доказване на дадено от
длъжника съгласие с цесията се носи от лицето, което иска да се ползва от този
факт, а именно от оспорващия правото на компенсация (цесионер
или цедент), който следва да установи съгласието на длъжника по чл.103, ал.3 ЗЗД при условията на главно и пълно доказване.
В настоящия случай не е
спорно, че ищецът „Ю.Б.“ АД е извършил прихващането на
задълженията си към цесионера Р.М.Р. на
24.08.2020 г., след като е бил уведомен за извършената на 14.07.2020 г. цесия,
както и че активните му вземания са към цедентите Б.Н.Х. и С.Р.Х.. Доколкото обаче ответникът не е доказал наличието на
изрично изразено съгласие на ищеца с прехвърлянето, то е налице хипотезата на
чл. 103, ал. 3 ЗЗД и прихващането е противопоставимо
на цесионера, а възраженията му в обратна насока са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията му, според които прихващането не е породило
действие, тъй като активните вземания не са били ликвидни и изискуеми.
Изискуемо е вземането, когато кредиторът му има възможност да иска
изпълнение, вкл. принудително, а ликвидно е вземането, което е определено по
основание и размер и е безспорно - установено с влязло в сила решение или
заповед за изпълнение или неоспорено от длъжника, срещу когото се прихваща.
Вземането на ищеца за съдебни разноски в размер на 3273,94 лв. е установено
с влязло в сила решение № 1191/20.12.2019 г. по в.т.д. № 1625/2019 г. на ВОС,
поради което същото е било ликвидно и изискуемо към момента на компенсаторното
изявление.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява, че и
второто активно вземане за главница от 6954,52 лв. по договор за кредит №
HL35558 от 27.03.2008 г. също е било изискуемо, тъй като касае падежирали до
прихващането погасителни вноски. Вземането не е било оспорено от
кредитополучателите и освен това изявлението за прихващане е направено по време
на висящ съдебен процес по гр.д. № 11989/2020 г. на Районен съд - Варна, заведен
от ищеца срещу цедентите, по който въпросното вземане
за главница по договора за кредит (11658,10 швейцарски франка за периода 04.08.2015 г.–03.08.2020 г.) е установено с влязло в сила на 15.02.2022 г. решение № 260046/17.01.2022
г.
Отделно от горното, действието на прихващането е зачетено в мотивите на друго
влязло в сила на 23.03.2022 г. решение № 65/25.02.2022 г. по т.д. № 1339/2020
г. по описа на Окръжен съд – Варна, също водено между банката и цедентите, респ. направеният в предходен съдебен процес
извод за валидност на компенсацията обвързва страните.
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и прихващането е породило действие към момента на достигане на
компенсаторното изявление до цедентите и цесионера на
26.08.2020 г., когато на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД са погасени вземанията на
Б.Н.Х. и С.Р.Х. – предмет на принудително изпълнение, срещу които е извършено
прихващането.
Следователно предявеният главен иск по чл.
439 ГПК е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
процесните суми.
При този извод съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 135 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 994,39 лв., от които 494,39
лв. за държавна такса (л. 111) и 500 лв. за депозит за вещо лице (л. 309 и л.
342). Възнаграждение на особен представител не е изплащано, поради което
платеният депозит подлежи на връщане. Адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда на страната, предвид липсата на представени доказателства за реално
заплащане на такова възнаграждение – арг. от т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид извода за основателност на иска, разноски на ответника не се
следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
не дължи на С.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ответник Р.М.Р., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 4359,93 лв. (четири хиляди триста петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща разлика между стойността на действително
заплатените в полза на банката суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв. франк за деня на плащането на всяка вноска, и
стойността на вноските по фиксинга на БНБ за шв.
франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012 г. до 08.12.2014
г., заплатена без основание по нищожни клаузи на чл. 1, чл. 2 и чл. 24 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35558 от 27.03.2008 г.; сумата от 3 162,48 лв. (три хиляди сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) за равностойността на 1 740 швейцарски
франка, заплатени без основание по нищожна клауза на чл. 3 от същия договор, в
резултат на едностранното увеличение на приложимия лихвен процент за периода от
27.11.2012 г. до 08.12.2014 г.; сумата
от 2 708,17 лв.
(две хиляди седемстотин и осем лева и седемнадесет стотинки) за присъдени
съдебни разноски; сумата от 1 234,10 лв. (хиляда двеста тридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща законна лихва върху главницата
от 4 359,93 лв., начислена за периода от 27.11.2017 г. до 11.09.2020 г., както и сумата от 895,16 лв. (осемстотин деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
законна лихва върху главницата от 3 162,48 лв., начислена за периода
от 27.11.2017 г. до 11.09.2020 г., вземанията за които суми са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20209240400583 по описа на ЧСИ Г. К. *** действие СГС, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 20.05.2020 г., издаден по гр.д. № 17981/2017 г.
по описа на Районен съд-Варна, поради
извършено на 24.08.2020 г. прихващане, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН ********** и
адрес: ***, и М.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на починалия в хода
на процеса ответник Р.М.Р., ЕГН **********,***, да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 994,39 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: