Решение по дело №2256/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Д. С. Г. – С. [ЕГН], чрез адв. Р. К. срещу Басейнова дирекция „Черноморски район“ с искане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди нанесени й в резултат на отменени като незаконосъобразни Заповед № 215/02.12.2022 г. на директора на БДЧР, от която са нанесени неимуществени вреди през периода 01.12.2022 г. – 10.04.2023 г., Заповед № 217/07.12.2022 г. на директора на БДЧР, от която са нанесени неимуществени вреди през периода 01.12.2022 г. – 02.03.2023 г. и Заповед № 218/07.12.2022 на директора на БДЧР, от която са нанесени неимуществени вреди през периода 01.12.2022 г. – 25.05.2023 г. Неимуществените вреди се изразяват в: психически тормоз и стрес, унижение, страдание, емоционално и психическо напрежение, влошено емоционално и психическо състояние.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния представител поддържа иска, като моли да бъде осъден ответника да заплати исканото обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по делото. Изтъква, че са налице незаконосъобразни административни актове. От събраните в хода на делото доказателства и от разпита на свидетелите се установява, че Г. през процесния период действително е изпитвала силни отрицателни преживявания, душевен дискомфорт и чувство за несправедливост, което съответно е накърнило честта и личното й достойнство. Това се доказва и от отрицателната оценка дадена й от директора преди да й бъде връчена заповедта за прекратяване на правоотношението. От доказателствата приложени към служебното й досие става ясно, че за повече от 20 години работа в дирекцията тя е имала основно оценки с характер – „изпълнението надвишава изискванията“, а в момента на прекратяване на правоотношението е с най-ниската оценка предвидена в наредбата за оценките на служителите „неприемливо изпълнение“. Ищцата е заемала ръководна длъжност, което определя и по-голямата тежест на така наложените наказания, т.к. същите накърняват авторитета й, не само пред колегите, но и сред нейните приятели. Събраните доказателства обосновават извода, че работодателят целенасочено е осъществявал натиск върху ищцата, с цел същата да бъде принудена да подаде молба за напускане под страх, че съответно ако не го направи ще бъде уволнена дисциплинарно. Г. е работила в обстановка на страх и натиск, който преди процесния период го е нямало. Този страх е продължил и след напускането й, т.к. за нея е било от изключителна важност да заличи от служебната си книжка тези наказания, които биха били пречки за професионалното й развитие като юрист. Намира, че обезщетение в размер на 3000 лв. би било справедливо в съответствие с чл.52 от ЗЗД.

Ответникът – Басейнова дирекция „Черноморски район“, в писмен отговор посочва, че с платежно нареждане от 23.08.2023 г. БДЧР е заплатила сумата от 3000 лева на Г. за сторени съдебни разноски по трите съдебни дела, с които са отменени заповедите за дисциплинарни наказания. Счита исковата молба за неоснователна, защото няма пряка вреда от незаконосъобразните актове и ищцата сама е подала на 01.12.2022 г. молба за напускане преди да се издадат заповедите за дисциплинарни наказания. Поради това е нямало как да изпита сочените негативни чувства. В пледоария по същество, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К. Б., оспорва иска. Счита претенциите на ищцата за недоказани и моли да бъде постановите съдебно решение, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана, ведно с претендираната законна лихва. В случай, че бъде взето решение, с което да се уважи иска, моли сумата за исковата претенция да бъде намалена до справедливия размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна моли за уважаване на исковата молба като основателна и доказана. Сочи, че е налице упражняване на служебна власт по превратен начин с предубедено и тенденциозно отношение към подчинен служител. Налице са три наложени дисциплинарни наказания, като и трите са били отменени в резултат на обжалване. Следва, че в случая е имало продължаващо предубедено отношение към Д. Г.. От показанията на двамата разпитани свидетели П. П. и З. Д. намира за изяснено, че е имало промяна в поведението на Д. Г., а именно тя е изпитвала страх, нервност, обида, което е довело до неблагоприятни последици за нейната психика. С тези съображения счита, че исковата молба е основателна и доказана, като поисканото обезщетение от 3000 лв. се явява адекватно на това, което е претърпяла ищцата.

Съдът намира за установено следното:

Със Заповед № 8/10.04.2003 г. на директор на БДЧР, Д. Г. е назначена на длъжност „главен юрисконсулт" в БДЧР – Варна /л.18 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 156/13.08.2012 г. на директор на БДЧР от длъжност главен юрисконсулт в отдел „Административен“ е преназначена на длъжност главен юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ /АФПД/ в БДЧР с ранг четвърти младши /л.144- адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 9/21.03.2015 г. на директор на БДЧР Д. Г. е повишена в ранг трети младши /л.197 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 39/19.06.2015 г. на директор на БДЧР Д. Г. е преназначена на длъжност директор в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, с ранг – трети младши /л.210 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 197/29.06.2015 г. на директор на БДЧР, Г. е определена за зам. - председател на Комитет за условията на труд към БДЧР /л. 228 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 207/10.07.2015 г. на директор на БДЧР, Г. е определена за председател на дисциплинарния съвет към БДЧР /л. 229 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 340/09.11.2015 г. на директор на БДЧР, Г. е определена да замества финансов контрольор С. при отсъствие на последната /л. 244 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 52/22.02.2016 г. директор на БДЧР, Г. е определена за председател на Постоянно действаща експертна комисия за работа с документи в съответствие със Закон за Националния архивен фонд /л. 251 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № РД-292/27.04.2017 г. на директор на БДЧР Г. за периода 11.05.2017 г – 15.05.2017 г. е определена да изпълнява правомощията на директор на БДЧР в пълен обем /л. 284 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 5/12.02.2018 г. на директор на БДЧР, Г. е повишена в ранг втори младши.

Със Заповед №45/27.02.2020 г. на директор на БДЧР Г. е определен ранг първи младши /л. 350 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Със Заповед № 95/13.12.2022 г. на директор на БДЧР Г. е понижена от ранг първи младши в ранг втори младши /л. 486 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/.

Формулярите за оценка изпълнение на длъжността сочат, че е с оценяване „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, като след 31.12.2022 г. оценката е „изпълнението надвишава изискванията“-л.376, 408, 417 приложени са в адм. преписка представена с писмо с.д. № 502/12.01.2023 г. по адм. дело № 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна. Последният формуляр за оценка е за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., изготвен е от директор на БДЧР – Я. Д.. О. Г. е дадена оценка от изпълнението на длъжността от последното оценяване „изпълнението надвишава изискванията“ – 21.01.2022 г., при проведена междинна среща, в коментари на оценяващия е дадена положителна оценка за извършената работа, след което годишната оценката за работата дадена на 14.12.2022 г. е „неприемливо изпълнение“, като е посочено, че напълно липсват компетентност и умения за работа.

С писмо № 943-00-2773/01.12.2022 г. в 11,02 ч. е изискано, Г. да се яви на 01.12.2022 г. в 13,00 ч. за изслушване при директора на БДЧР. Последвало е издаване на Заповед № 215/02.12.2022 г. за дисциплинарно наказание.

С писмо № 93-00-671/01.12.2022 г. в 11,09 ч. е изискано, Г. да се яви на 01.12.2022 г. в 13,30 ч. за изслушване при директора на БДЧР. Последвало е издаване на Заповед № 217/07.12.2022 г. за дисциплинарно наказание.

С писмо № 93-00-673/01.12.2022 г. в 11,11 ч. е изискано от Г. да се яви на 01.12.2022 г. в 13,15 ч. за изслушване при директора на БДЧР. Последвало е издаване на Заповед № 218/07.12.2022 г. за дисциплинарно наказание.

О. Д. Г. е подадено заявление вх. № 93-00-679/01.12.2022 г. в 14,11 часа за освобождаване от длъжност на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл, считано от 05.12.2022 г. /л. 51 от делото/.

Със Заповед № 96/14.12.2022 г. на директор на БДЧР на Г. е прекратено служебното правоотношение с БДЧР, считано от 15.12.2022 г., на основание чл. 105, ал.1, вр. ал.3 от ЗДС /л. 487 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна и л.52 от делото/.

Със Заповед № 215/02.12.2022 г. на директор на БДЧР на Г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ /л. 481 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/, която е отменена с решение № 486/10.04.2023 г. по адм. дело № 2884/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 10.04.2023 г. – чл.124, ал.1 от ЗДСл.

Със Заповед № 217/07.12.2022 г. на директор на БДЧР на Г. е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг“ за срок от 6 м. до 1 година /л. 484 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/, която е отменена с решение № 273/02.03.2023 г. по адм. дело № 2943/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2023 г. – чл.124, ал.1 от ЗДСл.

Със Заповед № 218/07.12.2022 г. на директор на БДЧР на Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ /л. 484 - адм. пр., дело №2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/, която е отменена с решение №723/25.5.2023 г. по адм. дело № 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 25.05.2023 г. - чл.124, ал.1 от ЗДСл.

Представена е трудовата книжка на ищцата, от която се установява описания по-горе трудов стаж.

С Разпореждане № 031-00-444-1/07.10.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ на К. Х. С. с последно прекратяване на осигуряването от 23.09.2022 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 23.09.2022 г. Ищцата посочва, че К. Х. С. е нейн съпруг и този факт не е оспорен от ответника.

Свид. П. Ц. П. твърди, че е изпълнявал длъжността главен експерт в БДЧР от 01.04.2021 г. до м.02.2023 г. и около година Д. Г. му е била пряк ръководител. В трудовата му кариера за първи път жена е била негов ръководител и в началото за него това е било малко странно, но в процеса на работа е установил, че тя е много коректна и за него е било удоволствие да работят заедно. Колегиалните им отношения са били много добри. Във връзка с работата и командировки са имали възможност да общуват и така той е добил представа за характера й, като я описва като човек, с който е приятно да се работи и общува. Около края на 2022 г. е забелязал промяна в нейното поведение. Преди това, тъй като сутрин рано са отивали на работното си място, в служебното кафе са се срещали заедно с други колеги, пиели са кафе, разговаряли са и са се шегували. В последните месеци на 2022 г. тя е спряла да се включва в събирания с колегите, които са отивали по-рано на работа. Почти не я е виждал да излиза от кабинета си. В коридорите като са се виждали е избягвала зрителен контакт, видимо изглеждала притеснена и че нещо я тормози, но от тактична гледна точка не й е задавал въпрос каква е причината. В допълнение уточнява, че е избягвала погледа му, като че ли е изпитвала срам и притеснение. Спряла е да присъства на събитията, на които колегите се събират за празници. За един от случите, в които й е наложено дисциплинарно наказание е запознат, защото се отнася до подмяна на документ в деловодната програма. Д. Г. не е споделяла с него за наложените й дисциплинарни наказания докато той е бил служител в БДЧР. След като напуснал БДЧР през м.02.2023 г. тя се е свързала с него, защото е видяла обявата в интернет за неговата позиция. Разговаряли са и тогава е разбрал за наложените три дисциплинарни наказания. В този период е имала и притеснения, че съпруга й е без работа. Тогава е споделила, че е разочарована и обидена от отношението към нея в БДЧР. Това се дължи на обстоятелствата, че тя била от 20 години служител там и след този дълъг стаж й поставят най – ниската оценка за извършената работа. Свид. П. изяснява, че е напуснал, защото е намерил по – добре платена работа. Работната атмосфера в БДЧР определя като два периода, преди и сега. Неговите наблюдения са, че с предходния директор г-жа К., работната атмосфера е била по - различна, защото се държало на професионализма и на способностите на кадрите, докато с новия директор Я. Д., който е директор от лятото на 2021 г. нещата са се променили, защото субективното е надделявало над обективното. Посочва, че доказателство за това е, че в първия работен ден на г-н Д. са били прекратени договорите на всички служители на изпитателен срок с изключение на неговия. Имало е информация, че тестовете за конкурсите за съответните длъжности са се предоставяли на определени кандидати. Като цяло той обобщава, че е изключително разочарован от работата на държавната администрация, в частност БДЧР.

Свид. З. Л. Д. твърди, че се познават с Д. Г. от деца, уточнява от преди 12-13 години. В. Д. Г. като стойностен човек, комуникативна и със съвест. В края на 2022 г. Г. е имала труден период - едно от децата й било със здравословни проблеми и е планирана операция, съпруга й е бил без работа. Въпреки дългогодишният й стаж на в БДЧР е била дисциплинарно наказана. Като преди това е била поставена под натиск въпреки [възраст] й стаж. Поради това, тя се е затворила в резултат на създаденото напрежение. Поради указания натиск е решила да напусне, защото не е издържала на напрежението. След преустановяване на работа в БДЧР напрежението е продължило, защото е имала наложени наказания, които са вписани в трудовата й книжка и това е пречка за намиране на нова работа. Водените дела, за защита срещу дисциплинарните наказания също са й създали напрежение, но е била решена да се установят фактите, за да запази авторитета си.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразни административни актове.

Разгледан по същество, искът е основателен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, Басейнова дирекция „Черноморски район“ е надлежен ответник, тъй като съгласно чл. 152, ал.1, т.2 от Закон за водите и чл.2, ал.1 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции - Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.

Ответникът е посочил, че по адм. дела №№ 2884/2022 г. 2943/2022 г. и 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна, са заплатени на Г., в качеството на жалбоподател сторени разноски за адвокат по 1000 лева за всяко дело, общо сумата в размер на 3000 лева. Съдът установява от приобщените към доказателствата по настоящото дело, адм. дела №№ 2884/2022 г. 2943/2022 г. и 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна, че по всяко от делата БДЧР е осъдена да заплати на Г. сумата от 1000 лева за сторено възнаграждение за адвокат на основание чл.143, ал.1 от АПК. Настоящото производство е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и претенцията е за обезщетение на неимуществени вреди. Не е налице идентичност между заплатените суми за сторени разноски за адвокат и настоящата претенция, поради което посочения довод на ответника за неоснователност на иска е неоснователен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, съответно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

От писмените доказателства се установява, че от постъпване на работа в БДЧР на 10.04.2003 г. Д. Г. се е справяла със служебните си задължения. Доказателство за това е, че от главен юрисконсулт, тя е назначена на 19.06.2015 г. да изпълнява длъжността директор на дирекция „АФПД“ в БДЧР, повишавана е периодично в ранг и е достигнала първи младши. Със Заповед № 207/10.07.2015 г. на директор на БДЧР е определена за председател на дисциплинарния съвет към БДЧР, със Заповед № 340/09.11.2015 г. на директор на БДЧР е определена да замества финансов контрольор С. при отсъствие на последната, със Заповед № 52/22.02.2016 г. директор на БДЧР е определена за председател на Постоянно действаща експертна комисия за работа с документи в съответствие със Закон за Националния архивен фонд и със Заповед № РД-292/27.04.2017 г. на директор на БДЧР за периода 11.05.2017 г – 15.05.2017 г. е определена да изпълнява правомощията на директор на БДЧР в пълен обем. Установеното доказва, че тя се е ползвала с авторитет на компетентен държавен служител и е изпълнявала задълженията си. Делегиране на правомощия при условията на заместване със Заповед № РД-292/27.04.2017 г. на директор на БДЧР доказва, че тя е имала потенциала да бъде и ръководител на БДЧР. Съдът отчита, че това професионално развитие на Г. е било през период, в който директор на БДЧР е била Д. Комсалова.

От Приложените формуляри за годишна оценка на Г. се установява, че тя е получавала до 06.07.2022 г. оценка „изпълнението надвишава изискванията“, което на основание чл.16, т.2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация е втора по стенен оценка, след максималната оценка „изключително изпълнение“.

Доказателство за компетентността и авторитета на Г. е и Формуляр за оценка изготвен от директор на БДЧР – Я. Д. след проведена междинна среща на 06.07.2022 г. с Г. /л. 416-417 адм. пр., адм. дело № 2946/2022 г./, в който е дадена мотивирана положителна оценка за работата на Г.. Последваща годишна оценка за Г. от директор на БДЧР – Я. Д. изготвена на 14.12.2022 г. /л. 491 адм. пр., адм. дело № 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна/ е с изключително негативна оценка за работата на Г., като последната е подписала оценката с възражение, че не е съгласна с оценката.

От извадка от деловодната програма на БДЧР се установява, че на 01.12.2022 г. в 11,02 ч., 11,09 ч. и 11, 11 ч. ищцата получава уведомления, че трябва да се яви на 01.12.2022 г. съответно в 13,00 ч., 13,15 ч. и 13,30 часа за изслушване при директора на БДЧР. Проведено е изслужване на 01.12.2022 г., след което в 13,30 часа същия ден тя представя писмени обяснения и в 14,11 часа на 01.12.2022 г. подава заявление за освобождаване от длъжност. Относно трите административни преписка са издадени трите заповеди за дисциплинарни наказания и трите отменени с решения на Адм. съд – Варна: Заповед № 215/02.12.2022 г. на директор на БДЧР за наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е отменена с решение № 486/10.04.2023 г. по адм. дело № 2884/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 10.04.2023 г.; Заповед № 217/07.12.2022 г. на директор на БДЧР за наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг“ за срок от 6 м. до 1 година е отменена с решение № 273/02.03.2023 г. по адм. дело № 2943/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2023 г. и Заповед № 218/07.12.2022 г. на директор на БДЧР за наложено дисциплинарно наказание „порицание“ е отменена с решение № 723/25.05.2023 г. по адм. дело № 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 25.05.2023 г.

Чрез разпита на свид. П. и свид. Д. е установено, че ищцата е личност с добри нравствени и професионални качества, ползвала се е с доверие и авторитет в обществото, с нея е било възможно да се споделят както професионални проблеми, така и житейски такива. И двамата свидетели познават ищцата преди и след 01.12.2022 г., като твърдят, че тя се е променила много към края на 2022 г., станала е затворена, необщителна, изпитвала е чувство на срам, силно напрежение и емоционален дискомфорт. Свид. П. е констатирал тази промяна по външните прояви на ищцата, защото тя е започнала да избягва срещи на колегите, почти не е излизала от кабинета си, спряла е да контактува и с него. Свид. Д., като нейна близка приятелка посочва, като причина за негативната промяна в емоционалното състояние на Г. са издадените три заповеди за дисциплинарни наказания, които дори при освобождаване от съответната длъжност са негативна характеристика и са предпоставка за трудно намиране на работа, съответно се отразяват негативно върху авторитета на личността. В същото време Г. се е справяла и с проблеми от личен характер, което още повече е влошило състоянието относно душевен дискомфорт, емоционално напрежение и срам.

Поради това, че се касае за емоционални чувства, които не са достояние на голям обект от хора, съдът възприема показанията на свидетелите като обективни и верни и приема, че ищцата е изпитала чувство на унижение, срам, емоционален дискомфорт, напрежение в резултат на издадените незаконосъобразни три административни акта.

От ответника не са посочени и представени доказателства, които да опровергаят установеното. От изключително значение за преценяване на преживени негативни емоции, в резултат на незаконосъобразните административни актове са обстоятелствата, че ищцата е била директор на дирекция „АФПД“ в БДЧР от 19.06.2015 г., а преди това главен юрисконсулт от 10.04.2003 г. В резултат на 19 години трудов стаж в БДЧР и с оглед ръководната длъжност, която е заемала, ищцата се е ползвала с авторитет сред колегите и обществото на основание проявените професионални и лични качества. Този авторитет е бил изключително подронен в резултат на издадените незаконосъобразни три административни акта. Естествено е ищцата да изпита чувство на срам, напрежение и силен стрес в резултат на неоснователната преценка на директора на БДЧР, че е извършила дисциплинарни нарушения. Няма спор, че ищцата е имала достатъчен професионален опит в БДЧР и в случай, че се е целяло тя да не допуска повторно някакво нарушение е било възможно да се постигне с други средства, чрез които да се защити авторитета и достойнството й. Издаване на три заповеди за дисциплинарни наказания посочва, че се е целяло не ищцата да поправи поведението си, а да подаде молба за освобождаване от длъжност. Това безспорно е създало у нея напрежение, чувство за унижение и безпомощност.

От 01.1.2022 г. са започнали административни производство по налагане на дисциплинарни наказания, а след издаване на незаконосъобразните заповеди е започнало оспорването им по съдебен ред, в този период ищцата е била без работа, както и съпругът й, което се установява от представеното Разпореждане № 031-00-444-1/07.10.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ на К. Х. С..

Съдът приема, че всяко неправомерно наложено наказание уронва авторитета на държавния служител и професионалното му достойнство, което неминуемо води до емоционален дискомфорт, като в случая неправомерните наказания са три.

Административните производства по оспорените заповеди са започнали на 01.12.2022 г., съдебните оспорвания са приключили на 02.03.2023, 10.04.2023 г. и 25.05.2023г., поради което се доказва, че ищцата е претърпяла неимуществените вреди както следва: в резултат на Заповед № 215/02.12.2022 г. на директора на БДЧР през периода 01.12.2022 г. – 10.04.2023 г., в резултат на Заповед № 217/07.12.2022 г. на директора на БДЧР през периода 01.12.2022 г. – 02.03.2023 г. и в резултат на Заповед № 218/07.12.2022 на директора на БДЧР през периода 01.12.2022 г. – 25.05.2023 г.

С оглед установеното съдът приема, че през периода 01.12.2022 г – 25.05.2023 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в психически тормоз и стрес, унижение, страдание, емоционално и психическо напрежение, влошено емоционално и психическо състояние. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно -следствена връзка с незаконосъобразните три административни акта отменени с влезли в сила съдебни решения.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Периодът на преживените негативни емоции, който сочи ищцата и които съдът приема за установен е от 01.12.2022 г. до 25.05.2023 г., т.е. 5 месеца и 25 дни. Не е доказано, че се е наложила медицинска или друга специализирана намеса за подобряване на психологичното състояние на ищцата. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. При преценка изискванията на чл.52 от ЗЗД, предвид степента на увреждането, периодът на исковата претенция, понесените неимуществени вреди и икономическия стандарт в страната, съдът намира, че за установените неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 3000 лева. В този смисъл са решения на ВАС по адм. дела: 166/2022 г., 11745/2018 г., 3110/2023 г., 1184/2019 г., 9135/2020 г., 5509/2020 г., 6287/2017 г., 7172/2014 г. и др.

Предвид изложеното исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди в размера на 3000 лева е основателна.

Основателна се явява и претенцията на ищцата обезщетението да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на образуване на настоящото дело. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия акт. Следва, че лихвата е дължима от 02.03.2023 г. /датата на влизане в сила на Решение № 273/02.03.2023 г. по адм. дело № 2943/2022 г. на Адм. съд – Варна/, но поради това, че искът е за лихва считано от датата на образуване на делото в съда 09.10.2023 г., следва претенцията да се уважи по този начин. При това положение, следва да се присъди лихва върху уважената главница от 3000 лева, считано от 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските. Ищцата е заплатил държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие сключен с адв. К. на 01.02.2024 г. От ответника е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. На основание чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. и чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК дължимото възнаграждение за адвокат е в размер на 600 лева. Делото е приключило с провеждане на две съдебни заседания, разпитани са двама свидетели, приобщени са доказателствата по три дела и делото съдържа 1337 листа. Във всяко от делата е приложено трудовото досие или част от него, т.е. има повтаряне на документи. Поради това въпреки посочения обем на делото, съдът приема, че то не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела, за предявен иск в размер на 3000 лева, поради което не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат над 600 лева и претенцията за адвокатско възнаграждение над тази сума е неоснователна. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 610 лева за сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство.

Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът оставя без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Д. С. Г. – С. [ЕГН] сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени през периода от 01.12.2022 г. до 25.05.2023 г., в резултат на незаконосъобразни административни актове: Заповед № 215/02.12.2022 г. на директор на БДЧР отменена с решение № 486/10.04.2023 г. по адм. дело № 2884/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 10.04.2023 г.; Заповед № 217/07.12.2022 г. на директор на БДЧР отменена с решение № 273/02.03.2023 г. по адм. дело № 2943/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 02.03.2023 г. и Заповед № 218/07.12.2022 г. на директор на БДЧР отменена с решение №723/25.05.2023 г. по адм. дело № 2946/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 25.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Д. С. Г. – С. [ЕГН] сумата от 610 лева /шестстотин и десет лева/, представляваща сторените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.