Решение по дело №1226/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 113
Дата: 4 май 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20195510201226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  гр.Казанлък,04.05.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на шести март,две хиляди и двадесета година, . . . . . . . . в състав . . . . . . . .

 

                                                  Председател: Невена Иванова

                                    Съдебни заседатели:

                                                           Членове:

при секретаря . . . .  .Ана Цанова . . . . и в присъствието на

прокурора . . . . . . . . като разгледа докладваното от

съдията . . . . . .  . . . . АНД № 1226 . . . . . . .  . .по описа

за . . .  . 2019 год. . . .за да се произнесе,взе предвид:

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 23-072/28.10.2019г.на Началник отдел“Р.и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция“Р.и контрол“ при И.а.п.рибарство и а. ***.

          Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

          Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з.,редовно призована,и не взема становище по жалбата.

          От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

          Административнонаказващият орган е приел за установено,че на 13.07.2019г.в 23,12 часа при извършена проверка на яз.К.,месност „П.М.“,общ.П.б.,жалбоподателят Б.Н.Г. бил наблюдаван да извършва любителски риболов посредством 2 бр.въдици,потопени във водата и в работно положение,през тъмната част на денонощието.С това си деяние жалбоподателят Г. извършил административно нарушение на чл.24,ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/,за което на нарушителя следвало да се наложи административно наказание „глоба“ по чл.66,ал.3 от ЗРА.

          Предвид изложеното и на основание чл.91,ал.4 от ЗРА и като приел,че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН поради несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи по чл.1,ал.2 от ЗРА,включително с правилата за „отговорен риболов“,АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.66,ал.3 от ЗРА за извършено административно нарушение на чл.24,ал.5 от ЗРА.

          В показанията си пред съда актосъставителят И. установява,че на 13.07.2019г.,през светлата част на денонощието,заедно с колегата си С.П.Т.-също служител на ИАРА,извършвали планирана проверка на язовир К. като със служебния автомобил извършвали обход на бреговата ивица и проверявали всички любители риболовци за спазване на Закона за рибарството и аквакултурите.Предупредили любителите риболовци,че през тъмната част на денонощието е забранено да се извършва риболов съгласно тогава действащия закон.През тъмната част на денонощието отново извършили обход и установили доста лица-между които и жалбоподателя Г.,които извършвали любителски риболов през тъмната част на денонощието.Жалбоподателят Г. извършвал любителски риболов с 2 бр.въдици в около 23 часа.Актосъставителят го помолил да извади въдиците и му съставил АУАН за нарушение на чл.24,ал.5 от ЗРА.

          На тези показания на актосъставителя жалбоподателят възразява,че проверяващите не са го карали да изважда въдиците от водата.Не проверили изобщо дали има куки и риба на въдиците.Категорично твърди,че на въдиците не е имало куки.Едната въдица била скъсана.Актосъставителят твърди,че на въдиците имало куки.

          Свидетелят Т. установява,че при извършената планирана проверка за нощен риболов на 13.07.2019г.на язовир К. установили,че лицата извършвали нощен риболов в месността“П.М.“.При проверката лицата извадили въдиците от язовира и им бил съставен АУАН,по който лицата нямали възражения.Вписали в акта,че нямат възражения.Въдиците били хвърлени във водата,с куки и стръв на тях,по което показанията на св.Т. в тази си част се различават от показанията на актосъставителя И.,който не установява на въдиците да е имало стръв.Св.Т. пояснява,че „работно положение“ означава въдиците да са хвърлени във водата със стръв на куките.Жалбоподателят Г. имал две въдици.

          Жалбоподателят е довел в с.з.две свидетелки-очевидки на случая,които са разпитани в съдебно заседание.

          В показанията си свидетелката Н.В.установява,че  тя и съпругът и,заедно с жалбоподателя Г. и свидетелката Д.В./с която жалбоподателят живее на семейни начала/ били заедно на язовир К. на 13.07.2019г. като вечерта седнали на маса да се черпят-поводът бил отпразнуване на новата каравана на жалбоподателя Г. и св.Д.В..Късно вечерта до самата шатра пристигнал джип с бясна скорост и спрял като от него излезли двама младежи и викнали на присъстващите:“Дайте си личните карти и билети за риболов.Ще пишем акт,имате нарушение“.На въпрос на присъстващите защо ще им се пишат актове,пристигналите нищо не отговорили.Нито един от двамата пристигнали с джипа не отишъл до въдиците да провери дали са действително във водата.Светели с фенер от 5-6 метра,но от такова разстояние не можело да се види дали въдиците са във водата.Въдиците били на стойките на брега,но риболов не се извършвал.По-рано през деня жалбоподателят Г. помолил жена си да размотае една от въдиците,но тя отказала да му размотае въдицата.Компанията отишла на язовира на излет-да полее караваната.Въдиците били на жалбоподателя Б.Г.-две въдици,едната от които била скъсана,а другата-оплетена.Жалбоподателят Г. извършвал риболов през деня и щял да извършва такъв и  на следващата сутрин.

          Свидетелката Д.В.установява,че на 13.07.2019г.през деня,когато компанията била на язовир К.,около 16 ч.служители на ИАРА минали да проверят риболовните билети.Предупредили,че нощният риболов е забранен и хората от компанията на жалбоподателя Г. им отговорили,че знаят това.Вечерта,когато станало тъмно,жалбоподателят Г. и приятелите му седнали да се черпят.След 23ч.един джип с пуснати фарове нахлул пред шатрата.От него слезли двама младежи,които извикали на присъстващите:“Дайте билети и лични карти“.Свидетелката Д.В.ги помолила да обяснят какво става като им обяснила,че тя,жалбоподателят Г. и другите хора от компанията пийват и хапват.Дала на проверяващите риболовния билет и личната карта на жалбоподателя Г..Проверяващите не си направили труда да проверят въдиците.Не отишли до самите въдици,които били на стойки на брега,а ги видели от около 10 метра-от мястото,където бил спрял джипа.Единият от проверяващите написал акт и казал: “Не се притеснявайте,ще бъде минимален“.Въдиците не били потопени във водата.Жалбоподателят Г. написал в акта,че няма възражения,защото проверяващите казали,че актът ще бъде минимален и за да приключи по-бързо суматохата,но проверяващите не му обяснили кой член от закона е нарушил.

          С оглед на изложеното,при преценката и анализа на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира,че извършването на визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение не е доказано по убедителен,безспорен и категоричен начин нито от обективна,нито от  субективна страна,за да са налице законовите основания за налагане на административно наказание.

          Безспорно извършваният от жалбоподателя риболов е любителски такъв по смисъла на &1,т.27 от ДР на ЗРА.В обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е приел,че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.24,ал.5 от ЗРА като е извършвал любителски риболов през тъмната част на денонощието,когато такъв не е бил разрешен според действащата тогава редакция на закона.Проверката е била извършена около 23 ч.,което безспорно е през тъмната част на денонощието.Ключов тук е въпросът дали жалбоподателят е извършвал риболов съгласно легалното определение на понятието „Риболов“,дадено в &1,т.26 от ДР на ЗРА,съгласно което „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми,изваждане на улова от водата,неговото пренасяне и превозване.АНО в случая се позовава на наличието на първата хипотеза-поставянето на разрешените уреди-въдици във водата.Следва да се отбележи,че ползваният от АНО в наказателното постановление термин “работно положение“ на въдиците,не съществува в закона и не е ясно какво е имал предвид АНО,вписвайки,че въдиците са били в работно положение.За да е налице фактическият състав на действието „Риболов“ трябва да е установено по безспорен начин,че въдиците са били поставени във водата,както и че съответните разрешени уреди за улов на риба-въдици,са били напълно окомплектовани със съставните им части и вследствие на това-годни за извършване на риболов.Абсолютно необходима,задължителна и неотменна част на уреда “въдица“ е закачената в единия и край кука,на която се закача стръвта. Без наличието на кука въдицата не е окомплектована с всички необходими части за извършване на риболов и следователно-няма изобщо качеството на уред за улов на риба.Тук обвинението е сериозно разколебано,тъй като са налице свидетелски показания /и то преки такива-на свидетели-очевидци-свидетелките Н.В.и Д.В./,които са коренно противоположни на показанията на служителите на ИАРА-актосъставителя И. и свидетеля Т. досежно това   дали въдиците на жалбоподателя Г. са били потопени във водата и дали са имали куки на тях към момента на извършване на проверката.Актосъставителят И. и свидетелят Т. твърдят,че въдиците са били потопени във водата и са имали куки /като св.Т. дори твърди,че е имало и стръв на тях,а актосъставителят И. не твърди такова нещо/,но свидетелките Н.В.и Д.В.твърдят,че въдиците са били на стойки на брега и не са били потопени във водата,както и категорично твърдят,че на въдиците не е имало куки. Нещо повече-свидетелките Н.В.и Д.В.категорично твърдят,че проверяващите не са отишли до въдиците,не са ги погледнали,не са ги проверили,а са ги видели отдалеч в тъмното-от около 10 метра; както и че в момента на проверката двете въдици на жалбоподателя Г. са били негодни за извършване на риболов-едната е била скъсана,а другата-заплетена,като по-рано през деня свидетелката Д.В.е отказала да я разплете.

          Предвид изложеното съдът намира,че не е доказано по несъмнен и безспорен начин извършването от обективна страна на риболов от страна на жалбоподателя Г.-поради недоказването по несъмнен и безспорен начин дали въдиците са били поставени във водата и дали е имало куки на тях.

          Съдът намира,че от цялостната фактическа обстановка,пресъздадена от свидетелските показания-обстоятелството,че компанията се е черпила,че са имали повод да празнуват,което са и правили,че жалбоподателят е бил употребил алкохол,следва извода,че от субективна страна жалбоподателят Г. не е имал намерение да извършва нощен риболов и този извод е по-близък до обективната истина,отколкото обратният.

          Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано.

          Водим от горните мотиви съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-072/28.10.2019г.на Началник отдел“Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при И.а.п.рибарство и а. ***,с което на Б.Н.Г. ***,с ЕГН ********** е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               Районен съдия: