Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2610/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.А.О., с която е предявен срещу ЗАД ОЗК - З.
АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 80000 лв. –
частичен иск от сумата 150000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 17.09.2016 г. Претендира законната лихва от 10.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 17.09.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на произшествието,
оспорва ищцата да е претърпяла твърдените вреди, позовава се на съпричиняване. Претендира
разноски.
Третото
лице помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Предявени са
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение на основание §22 ПЗР на КЗ, според който
част ІV на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г./. Процесните искове
се основават на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което приложим за тях е отменения КЗ.
Установява
се от ангажираните писмени
доказателства (Акт за установяване на административно нарушение – л.19 и
Декларация – л.20) и авто-техническата експертиза, че на 17.09.2016 г. в
гр.София, на бул. Г.М. Д. на прав участък, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Киа“ с рег. № *******, управляван
от К.Х., и лек автомобил „Мерцедес“, управляван от Г.А.О., при следния механизъм: лекият автомобил „Мерцедес“
се движи по бул. Г.М. Д. в лявата пътна лента от две с посока от бул.
Цариградско шосе към бул. Симеоновско шосе, който е предприел намаляване на
скоростта си, а в същото време лекия автомобил „Киа“ се е движил в същата
посока в лявата пътна лента и застигайки автомобила „Мерцедес“, го е ударил
челно в задната му дясна част. Към момента на настъпване на произшествието
скоростта на движение на автомобила „Мерцедес“ е била около 10 км/ч, а тази на
„Киа“ – 50 км/ч. Причина за произшествието са действията на водача на
автомобила „Киа“, който не е задействал своевременно спирачната система на
автомобила си. Това кореспондира и с изявлението на водача К.Х. (трето лице
помагач в процеса) в Декларацията, попълнена от него след произшествието пред
органите на Пътната полиция (л.20), в която като причина за произшествието е
посочил: „невнимание от моя страна,
изпуснах съединителя“. Това е извънсъдебно признание за неизгодни за автора
факти, което кореспондира с доказателствата по делото. Ето защо съдът приема,
че произшествието е причинено от К.Х., който нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП – не
упражнил достатъчен контрол върху пътното превозно средство, което управлява.
От представените медицински документи и заключението на двете
съдебно-медицински експертизи (първоначална и повторна) се установява, че
вследствие на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания:
счупване на дъгата на 7-ми шиен прешлен, травма на нервни коренчета в шийна
област на гръбначния стълб, монопареза на лява ръка. След произшествието ищцата
е настанена в УМБАЛ „Света Анна“, гр.София, Клиника по неврохирургия, където е
провела 3-дневно болнично лечение, поставена е външна имобилизация – шийна яка,
след което лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия. Носенето на
шийна яка е продължило 3 месеца. През м.01.2017 г. при изследване е установено
ляка слабост в лявата ръка, отслабни сухожилно-надкосни рефлекси, хипестезия по
С6-С8 дерматоми вляво. Фрактурата на дъгата на 7-ми шиен прешлен налага
имобилизация за 6-8 седмици, работоспособността е възстановена за срок от 10-14
седмици. Болките на ищцата са били интензивни първите 2-3 месеца, умерени до 6
месеца, продължаващи в лека степен и до момента на извършване на експеризата.
Състоянието на ищцата не е възстановено, оплакванията й не са отшумяли – усеща
болки във врата, слабост и тръпнене на лявата ръка, схващане и изтръпване на
пръстите на двете ръце. Мускилната сила на двете ръце е общо намалена, има умерено
изразен шиен вертербрален синдром, ограничени движения на врата. Перспективата
за бъдещо възстановяване е неблагоприятна. Тези изводи на вещото лице,
изготвило първоначалната експертиза, се потвърждават и от повторната. Двете
експертизи са категорични, че така описаните увреждания са в причинна връзка с
процесното произшествие.
От показанията на свидетеля В.Г., свекърва на пострадалата, се установява,
че след инцидента тя е носела продължително време шийна яка, изпитвала е болки,
изпитвала е затруднения сама да се грижи за детето си.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Киа“ с рег. № *******,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът
намира, че от медицинските документи, съдебно-медицинските експертизи, както и
показанията на свидетеля безпротиворечиво се установяват травмите на ищцата и
причинната им връзка с произшествието. Поради това следва да се приеме, че е
налице деликт, извършен от водача Х.К.при управление на лек автомобил „Киа“ с
рег. № *******.
Към датата на ПТП е налице и валиден застрахователен договор по риск „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество – в качеството му на застраховател,
относно МПС, от чието неправомерно управление са причинени уврежданията на ищцата.
Това обстоятелство не се оспорва, а и се установява от Информационната система,
администрирана от Гаранционния фонд.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет (висок) и
продължителност на болката (6 месеца интензивни, впоследствие умерени и
продължаващи и към момента), липса на възстановяване и негативна прогноза за
пълно възстановяване. Съдът отчита още болничното лечение, продължителния
период на неработоспособност и дискомфорта в ежедневието, причинен от
затръдненията да полага грижи за семейството си. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 25000 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
От автотехническата експертиза не се установява рязко спиране от страна на
ищцата или друго нейно действие като водач, което да е допринесло за настъпване
на произшествието. Двете медицински експертизи установяват, че по всяка
вероятност при настъпване на произшествието ищцата е била с поставен колан,
като конкретното увреждане на шията е възможно да настъпи и при поставен
предпазен колан. Поради това съдът приема, че ищцата не е допринесла с
поведението си за настъпване на произшествието или вредите.
Предявеният иск следва да се уважи за сумата от 25000 лв.,
като се отхвърли до предявения размер от 80000 лв. – частичен от 150000 лв.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и законната лихва върху присъдената сума, считано от 10.01.2017 г.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 248.88 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, съобразно отхвърлената част иска, сумата от 629.06 лв. – за експертизи, съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 915,63
лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв. – държавна такса,
представляваща разликата между дължимата държавна такса и заплатената от
ищцата.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК:********, да заплати на Г.А.О., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от произшествие, осъществено на 17.09.2016 г., заедно със законната лихва от 10.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 248,88 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв. –
частичен от 150000 лв.
ОСЪЖДА Г.А.О., ЕГН:**********,
да заплати на ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 629.06 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК:********, да заплати
на адв.В.О., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 915,63 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК:********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща държавна такса.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника К.Г.Х.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: