Решение по дело №7831/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 851
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20191720107831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 851 / 2.7.2020г.

гр. Перник, 02.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 09 06 2020 година, 6 - ти състав:

 

                                           Районен съдия: Д МАТЕЕВА

 

като разгледа гр. дело № 07831 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на

„Хидрострой“ ООД седалище и адрес на управление гр.Перник кв.Караманица 24 ЕИК ********* предст. от инж.Т.Каменова управител

СРЕЩУ

Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Черни връх 51 Д

с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати

сумата 6618.18лв. главница – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди

сумата 325.39лв. законна лихва върху главницата за периода 28.05.2019-20.11.2019г.

законната лихва за забава от датата на ИМ-5.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата

разноските по делото.

 

В исковата молба се посочва, че:

- на 14.08.2018 г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско  и злополука“, отнасящ се за МПС-МАН модел ТГА35.480 ВВ с рама № WMAH36ZZ67M488150 рег.№ РК 6964ВМ

-на 18.04.2019г. при с.Студена общ.Перник  без водач е блъснат гореописания товарен автомобил от неизвестен извършител и е настъпило застрахователно събитие.

-съгл.т.10.4 от ОУ чрез обаждане по телефона е информиран ЗАСТАРХОВАТЕЛЯТ за застр.събитие

-по негови указания в най-близкия клон е посетен с извършване на оглед, чрез Оглед-заключение на щета № 1301-1301-19-404314 и добавък към талон № 171228 от Автокаско, потвърждаващ описаната щета.

-в клона на ЗК Лев ИНС АД е направен оглед и са приети документите без възражение

-ищецът е упътен към съответен сервиз, като ремонтът се заплаща след представяне на фактура за стойността.

-ремонтът е направен с части втора употреба в сервиз „ Джей Ди Ем Трак Център“ ООД София с издадена фактура № 58 / 21.05.2019 на стойност 7 368.18лв. платена на ищците с два превода / сумата 3685лв. на 21.05.2019 ш сумата 3683.18лв.на 20.06.2019г./

-отказано е да се заплати застр.обезщетение с мотив, че липсва констативен документ от компетентен орган, удостоверяващ събитието

-на 14.06.2019г. е изпратено писмо до ЗК Лев ИНС с което ищците отново претендират сумата , с приложени документи

-с писмо изх.№ 4536/ 27.05.2019г. е обективиран отказ, което мотивира ищците да търсят заплащане по съдебен ред.

 

 

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.

Оспорват:

-исковете по основание и размер

-твърденията, че сумата се дължи, тъй като извънсъдебно е удовлетворена, съгласно ОУ

-претендираната сума е одобрена в размер 750лв.

-изплатеното обезщетение е изчислено на база всички нормативни документи

-разходите за ремонт са завишени.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Страните не спорят, а и от застрахователната полица  се установява, че страните по делото сключили застрахователен договор „Каско“ за посочения товарен автомобил.

Не се спори и за датата на настъпилото застрахователно събитие

Видно от събраните по делото доказателства – ищцовата страна е предприела всички необходими действия по уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие и стриктно е спазил указанията / т.10.4 от ОУ/, направен е оглед, посетен е най-близкия клон, изготвени са книжата, приети са без възражения, спазени са упътванията за сервиз, кой и къде да извърши ремонта, представени са фактури.

По ремонта са били изплатени две суми по фактура 58/ 21.05.2019г.

Това обаче не освобождава застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение

Според разпоредбата на чл.106 ал.5 КЗ – не се допуска изискване от застрахователя на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради налични нормативни пречки или поради липса на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които не може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

Съгласно чл.6 т.3 от Наредба № 1-з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда на информиране между МВР, КФН и ГФ не се посещават от органи на МВР-Пътна полиция, и не се съставят документи за повреди на МПС възникнали в паркирано състояние.

Т.е.ищцовата страна не е имала задължение  да сигнализира КАТ, а само застрахователя.

В настоящия казус – няма съставен протокол за ПТП, о има опис-заключение от 18.04.2019 от инспектор и вещо лице, с подробно описание на щетите, както и добавък Д към оглед на автомобил – от 24.05.2019г., а също и фактура-оригинал удостоверяваща вид , стойност на авточасти и ремонт, с проформа-фактура.

Налице е единствено плащане на сумата 750лв. от 12.08.2019г. по щетата.

 

 

 

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно оценителна експертиза, което не е оспорено от страните по делото.

Вещото лице Е.З. пояснява, че посочените позиции по фактурата отговарят на описа на засегнатите части и възлизат на сумата 6 605.27лв.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 405 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже следното:

1). валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие;

2). настъпване на самото застрахователно събитие;

3). уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;

4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи.

 

 При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.

 

По делото се установи наличието на сключен застрахователен договор  към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Установява се настъпило застрахователно събитие, което се подкрепя от писмените доказателства, а страните не спорят за настъпването на този факт.

Установи се още, че ищцовата страна е уведомила ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие.

 

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Според константната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.

Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1 КЗ.

 

Съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

 Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

 В т. 82 от Общите условия на договора за застраховка е предвиден срок от 15 дни за изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото се установи, че застрахователят е отказал плащане на 27.05.2019 поради което лихва се дължи за периода 28.05.2019-20.11.2019г. върху главницата 6 605.27лв. / която главница съдът уважава като размер с оглед заключението на вещото лице, а за разликата до пълния предявен размер 6618.18лв. отхвърля като неоснователен и недоказан/

 

Съдът не споделя възражението на ответника за наличието на правомерен отказ от изплащане на обезщетение, тъй като -

В нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в ОУ на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието.

 

 Настоящият съдебен състав счита, че в случая доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват.

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция.

Видно от списъка по чл. 80 ГПК се претендира

277.75 лева – държавна такса,

1200 лева – адвокатски хонорар и

200 лева – депозит за вещо лице

 

 Съдът, като взе предвид уважената част на исковите претенции и направените разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се заплати:

264.21лв.д.такса

200лв. за вещо лице

1100лв. адв.хонорар

 

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на иска поради уваженото възражение за съдебно прихващане.

Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение , като следва да му се заплати 100лв. юк.възнаграждение спрямо отхв.част

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Черни връх 51 Д

ДА ЗАПЛАТИ НА „Хидрострой“ ООД седалище и адрес на управление гр.Перник кв.Караманица 24 ЕИК ********* предст. от инж.Т.Каменова управител

 

сумата 6 605.27лв. / като за разликата до пълния предявен размер 6618.18лв. отхвърля като неоснователен и недоказан/ главница – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди

сумата 325.39лв. законна лихва върху главницата за периода 28.05.2019-20.11.2019г.

законната лихва за забава от датата на ИМ-5.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата

дължими за сключен между страните на 14.08.2018 г. договор за застраховка „Каско  и злополука“, отнасящ се за МПС-МАН модел ТГА35.480 ВВ с рама № WMAH36ZZ67M488150 рег.№ РК 6964ВМ

и настъпило на 18.04.2019г. при с.Студена общ.Перник ПТП - без водач е блъснат гореописания товарен автомобил от неизвестен извършител и  настъпило застрахователно събитие – обективирано чрез Оглед-заключение на щета № 1301-1301-19-404314 и добавък към талон № 171228 от Автокаско, потвърждаващ описаната щета.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Черни връх 51 Д

ДА ЗАПЛАТИ НА „Хидрострой“ ООД седалище и адрес на управление гр.Перник кв.Караманица 24 ЕИК ********* предст. от инж.Т.Каменова управител

РАЗНОСКИ :

264.21лв.д.такса

200лв. за вещо лице

1100лв. адв.хонорар

 

ОСЪЖДА „Хидрострой“ ООД седалище и адрес на управление гр.Перник кв.Караманица 24 ЕИК ********* предст. от инж.Т.Каменова управител

ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Черни връх 51 Д

РАЗНОСКИ : 100лв.юк.възнаграждение

 

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: