№ 260089
гр.Пловдив, 02.03.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
ХХс, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Ваня
Казакова и в присъствието на прокурора ............. ..............................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 939 по описа за 2018г на Пловдивски окръжен съд и взе
предвид следното:
Иск на основание чл.92 от ЗЗД.
Предявен от „ГРИН ИНВЕСТ“ ЕООД – гр. София, ЕИК ********* против „ХЕРА АГРО“ ЕООД - с.Дълбок
извор, община Първомай, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника
да му заплати сумата
от 154 273,58лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска 27.11.2018г до окончателното ѝ изплащане,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника като
наемодател да предостави за ползване на ищеца 1 558,319 дка земеделски
земи в землището на с.Дълбок извод по сключен между дружествата на 02.04.2018г
Договор за наем на земеделски земи в общ размер от 1663,207 дка в землището на
с.Дълбок извор, Община Първомай. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът твърди, че на 02.04.2018г между
него и ответника, чрез пълномощник адв. Н.Х. е сключен Договор за наем на
земеделски земи в землището на с.Дълбок извод с обща площ от 1663,207 дка
(Договора), по силата на който ответникът е имал задължение да предостави на
ищеца за обработка земеделските земи. Дружествата се съгласили Договорът да има
действие за срок една стопанска година от 01.10.2018г до 30.09.2019г и
уговорили наемна цена в размер на 33лв за декар. Цялата договорена за ползване
площ на земеделски земи била декларирана от ищеца пред Общинска служба по
земеделие - гр.Първомай с декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр.чл.37б,
ал.1 от ЗСПЗЗ и със заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване
по споразумение.
От ответника до ищеца било
изпратено писмо от 15.08.2018г, в което ответникът заявил, че счита Договора за
недействителен, като сключен в негова вреда, като собственик на земите.
Изложени били съображения за превратно упражнени права от пълномощника на
дружеството Н.И.Х., подписал Договора, по причина, че със сключването на Договора
се увреждали икономическите интереси на дружеството и Х. бил нарушил
задълженията си като адвокат да действа в интерес на дружеството. По тези
причини ответникът заявил, че ще продължи да обработва земите, предмет на Договора,
което изявление ищецът възприел като изричен отказ те да му бъдат предоставени.
С изпратено до ищеца писмо от
04.09.2018г от ОСЗ – Първомай го уведомили, че декларираните от него имоти по Договор
са декларирани и от други лица и се дублират - една част от земите са
декларирани от ответника, а друга част са декларирани от трети лица, на които ответникът
ги е отдал под наем. Уведомили също ищеца, че ответникът е подал молба до ОСЗ –
Първомай за анулиране на Договора, тъй като ищцовото дружество било уведодомено
за прекратяване на договора и това уведомление било представено пред общинската
служба. Поради това последната изискала ищецът да коригира заявлението по чл.70
от ППЗСПЗЗ, от което да бъдат изключени земите по процесния Договор.
След проведени преговори между
страните, на 27.09.2018г ищецът депозирал пред ОСЗ – Първомай заявление, с
което дал съгласие в полза на ответника да останат земи с обща площ от 54,448дка,
за които той фактически се отказал от правото си да ползва. На същата дата ответникът също подал заявление, с което признал
правото на ищеца да ползва само 12 бр. от имотите по Договора с обща площ от
50,44 дка и фактически не предоставил ползването на останалата част от имотите
по Договора с обща площ от 1 558,319 дка. Поради това и предвид наближаващото
начало на стопанската година 01.10.2018г, ищецът отправил до ответника покана
да му предостави наетите площи за ползване в тридневен срок, да оттегли
заявленията и декларацията си пред ОСЗ или в същия срок да му предостави за
обработка други равностойни имоти съгласно чл.1.2. и 1.3 от Договора в
землищата на с.Дълбок извор, община Първомай или на с.Патриарх Евтимово, община
Асеновград. В отговор на писмото, получено на 12.11.2018г, ответникът му изпратил
уведомление от 14.11.2018г, в което повторно заявил, че счита Договора за
недействителен, тъй като сключилият го адв. Х. е нарушил изричната забрана в т.II, изр. последно от пълномощното
му да не преотдава под наем наетите от ответното дружеството земи на цена,
по-ниска от платената от него наемна цена на собствениците на земи и с това си
действие е сключил явно неизгоден за ответника договор, от изпълнението на
който ще настъпят непосилни загуби за дружеството.
Ищецът възразява, че от адв. Х.
са упражнявани превратно дадените му пълномощия, тъй като ответното дружество,
чрез своя управител У.Ф.е упълномощило В.Ю. да го представлява, а той от своя
страна е преупълномощил адв. Х. като и двамата пълномощници са разполагали с
надлежна представителна власт да отдават под наем и аренда земеделска земя.
След като процесният Договор е сключен за една стопанска година и при наемна
цена от 33лв за декар, то пълномощникът Х. е действал в рамките на свояа
представителна власт, сключил е валиден договор и ответникът е дължал
изпълнение. Ищецът допълва, че ответникът е признал действителността на
Договора, след като за част от земите, предмет на Договора, се е съгласил
ищецът да ги ползва, а като не е предоставил за ползване останалите земи, той е в неизпълнение на
чл.1.2 и 1.3 от Договора и дължи заплащането на компенсаторна неустойка по
чл.11 от Договора в размер на 154273,58лв – уговорената неустойка е в размер на
тройната наемна цена, уговорена от 33лв за декар, за съответните непредоставени
имоти с обща площ от 1 558,319дка.
Ищецът допълва, че тъй като е
очаквал, че ще обработва и предоставените му по Договора земи, е сключил
договор с „Топаз Мел“ЕООД за изкупуване на продукцията му от пшеница и е посочил
количество, което не е в състояние да получи като добив единствено при
обработката на собствените си земи. След като няма да е в състояние да осигури
изпълнение на този договор очаква, че не само ще пропусне доход, но и ще понесе
санкция за неизпълнение на договорните си задължения към третото лице.
С подадения по делото отговор
ответникът на първо място е оспорил редовността на исковата молба, която намира
за неясна и с изложени противоречиви обстоятелства.
Като писмени доказателства е
оспорил всички, от които ищецът претендира права – процесния Договор; договора
между ищеца и „Топаз Мел“ ЕООД; пълномощното, дадено от В.Ю. на адв.Х. с
твърдение, че няма идентичност между лицето, упълномощило адв. Х. и лицето,
което управителят на дружеството ответник е упълномощил, също с име В.Ю.;
заявлението по чл.70 ППЗСПЗЗ от дата
27.09.2018г.
Конкретно по отношение на
процесния Договор ответникът е заявил, че е антидатиран, тъй като е бил сключен
от неговия пълномощник адв. Х., след като вече пълномощното му е било
оттеглено, но на договора е поставена по-ранна дата. Оспорва и го като недействителен, тъй като при сключването му адв.
Х. е действал без представителна власт, каквато не му е била учредена с
представеното по делото пълномощно – съгласно същото адв. Х. е разполагал с
права да отдава под наем само земи, които са собствени на ответника, не и
такива, които ответникът е наел за ползване. Поради това ответникът се противопоставил на сключването на Договора
веднага след узнаването му. Продължава, че адв. Х. е бил натоварен с това да
извършва абонаментно правно обслужване на ответника и след като е сключил от
името и за сметка на дружеството процесния Договор то това му действие
противоречи на правилата на Закона за адвокатурата и на Етичния кодекс на
адвоката и води до недействителност на всички негови действия, като
противоречащи и заобикалящи Закона. Предвид тези действия ответникът е
преустановил отношенията си с адв. Х., като е оттеглил и пълномощното му, но
въпреки това процесният Договор е бил сключен от адв. Х. именно след
прекратяване на отношенията им е и антидатиран.
Ако съдът приеме наличието на
валидна прадставителна власт за адв. Х., то ответникът възразява, че не е
обвързан от Договора, който е сключен във вреда на представлявания и на
основание чл.40 от ЗЗД не поражда действие за него, а и е налице стопанска
непоносимост при условията на чл.307 от ТЗ и запазването на Договора
противоречи на справедливостта и добрите нрави. Пояснява, че при дългогодишната
работа с адв.Х., извън качеството му на адвокат, се е случвало по изключение да
сключва договори за наем и аренда, за което е получавал бонуси, но това е било
извън задълженията му, като със сключването на договорите за наем и аренда са
се занимавали брокерите на дружеството или агрономи. В нито един от сключваните
от последните лица договори не се
съдържали клаузи за неустойки, каквито имало уговорени в процесния Договор.
В края на 2017 г и началото на
2018г едноличният собственик на капитала на ответника взел решения за
увеличаване на обработваните от дружеството площи и още съпътстващи решения,
като била извършена и проверка на дейността на дружеството. Следствие същата
били прекратени пълномощията на В.Ю. и прекратен договора за обслужване с адв. Х.,
от когото било поискане отчитане на работата му за 2018г и връщане на
оригиналите на дадените му пълномощия, но от него това не било извършено. От м.
август 2018г дружеството нямало никакъв контакт с адв. Х., а през м.септември
разбрало за процесния Договор. Били проведени няколко срещи с ищеца, като
ответникът обяснил, че голяма част от земите, предмет на процесния Договор са
предмет на подпомагане за ответника по програма „Биологично растиниевъдство“ и
ако той не ги обработва ще дължи връщане на субсидии и помощи в размер на около
1 млн лева и това за него са големи щети. Посочва, че адв. Х. е бил наясно с
това обстоятелство и поради това няма как да се приеме, че при сключването на
Договора е действал в интерес на ответника.
Ако съдът не възприеме горните
възражения посочва, че по Договора ищецът е неизправна страна, тъй като не е
заплатил уговорения наем, не е спазил процедурата по т.1.2 и 1.3 от Договора и
упражняването на каквито и да било на права по договора от страна на ищеца
съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ.
На последно място ответникът
прави възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с морала и
добрите нрави, тъй като тя е в огромен размер, който надхвърля в пъти
задължението за предоставяне на земя. Така ищецът реализира „печалба“ от 200 –
300% от размера на инвестицията по Договора, като с тази сума той може да наеме
и обработва 3-4 пъти повече земя.
С подадената допълнителна ИМ
ищецът е оспорилвъзраженията за нередовност на исковата му претенция, която е
ясно формулирана.
Оспорил е всички направени от ответника възражения по
липса на представителна власт и оспорена дата на Договора, по който ответникът
е страна, а не трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК, оспорени са наведените
възражения за недействителност на Договора на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като
липсва пълна идентичност между земите по Договора и тези, включени от ответника
по мярката „Биологично растиниевъдство“, а освен това и за двете страни по
договора са предвидени равни по размери неустойки. Посочва, че няма как да е
наличе целяно увреждане на ответника, тъй като при сключване на Договора,
договарящите страни няма как да са предполагали, че той няма да бъде изпълнен и
за ответника ще възникне неустоечна отговорност.
Счита за процесуално недопустимо
възражението за стопанска непоносимост по чл.307 от ТЗ, оспорва, че търсеното
от него изпълнение на Договора представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл.289 от ТЗ, а дори такова да е налице то няма отношение към действителността
на сделката.
Счита за неоснователно
възражението, че договорената неустойка излиза извън своята обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция, тъй като е определена на база големият обем
земеделска земя, която не е предоставена на ищеца – 1558,319 дка.
С подадения допълнителен отговор
ответникът е доразвил възраженията си за нередовност на иска, като счита, че
ищецът следва да разграничи твърдените обсотятелства по т.1.2 и по т.1.3 от
Договора, които са различни, следва да поясни как страните са постигнали
съгласие за отдаваните под наем земи и за кои конкретно земи се изчислява и
претендира неустойка. Поддържа всички свои възражения по липсата на
представителна власт на представлявалия го адв.Х., оспорва изчисляването по
размер на неустойката.
Оспорва да е трето лице по
отношение на Договора, който не е подписан от него и който до момента не е
наличен у него в оригинал.
Прави възражения, че Договорът
има невъзможен предмет или заобикаля закона и поради това е недействителен.
Посочва, че сключването на
договора поражда задължения между страните с началото на стопанската година –
01.10.2018г, а преди тази дата между страните не е налице правоотношение, което
да поражда за страните права и задължения, а това от своя страна прави
невъзможно изпълнението на т.1.2 и 1.3 от Договора, тъй като ще се търси
изпълнение по договор, който всъщност все още не е започнал да действа между
страните.
Оспорва и това, двете страни по
договора да имат еквивалентни неустойки, като според него ответникът дължи шест
неустойки по т.1.2, по т.6.3, по т.7, по т.9.3, по т.10 и по т.11, а ищецът – само
една, така общият размер на неустойките, които е възможно ответникът да заплаи
възлиза на 900 000лв, а ищецът би дължал само такава в размер на
150 000лв.
С оглед становищата на страните и
приетите по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Налице е редовно извършено
упълномощаване от управителя на ответника на физическото лице В.Ю. с широк обем
правомощия, включителн и отдаване и преотдаване под наем или аренда на
земеделски земи и това правомощие след това е учредено и в полза на Н.Х. –
пълномощните са с нотариална заверка на подписите и при назначен преводач от и
на китайски език, тъй като едноличният собственик на капитала на товетника е
чуждестранно юридическо лице с представители физически лица, невладеещи български
език. Вярно е, че в пълномощното в полза на адв.Х. е записано, че може да
отдава под наем и аренда притежавани от дружеството земеделски земи и тъй като земите
по процесния договор са наети от ответника, то те са изключени от учредената
представителна власт на Х. – след като ги е отдал под наем е действал без
представителна власт спрямо ответника. Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като основният предмет на дейност на ответника е наемане и
пренаемане на земя, от една страна и от друга в пълномощното на Х. е
записано,че всички неясноти следва да се тълкуват разширително в полза на
упълномощеното лице. При това положение съдът приема, че учредената на Х.
представителна власт следва да се тълщува разширително и такава е налице и по
отношение на наетите от ответника земи, а не само за неговите собствени.
На второ място, от приетата по делото
съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Д., се установява че част от отдадените
под наем земи от ответника са пренаети от него от други лица, с уговорена
наемна цена в размер на 100 кг зърно от декар, договорите с които лица са
приети по делото. От тях се установява, че цената на килограм зърно е 0.25лв
или 0.30лв, пради това съдът намира, че след като процесния Договор е сключен
от адв. Х. на цена от 33лв за декар той е изпълнил задължението си по
предоставеното му пълномощно да не преотдава вече наетата от ответника земя за
цена, по-ниска от вече платената от ответника.
Следователно пълномощникът на
ответника е действал с редовна представителна власт, поради което съдът дължи
произнасяне по следващите възражения на ответника, че тази представителна власт
е упражнявана превратно и че договарящите страни са се споразумели в негова
вреда, поради което на основание чл.40 от ЗЗД Договорът е недействителен, не го
обвързва и за него не възникват правни последици от сключването му.
Съгласно разрешенията, дадени в
т. 3 от Тълкувателно решение № 5/2014г от 12.12.2016г ОСГТК, договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него
правни последици и е недействителен. Фактическият състав на недействителността
се състои от две елемента – обективен и субективен. Обективният елемент се
изразява в увреждане на интересите на представлявания и може да има различни
проявни форми, като са дадени примери с договор, сключен при неизгодни за него
условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът
поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Преценката за
наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, следва да се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във
всички случаи - към момента на сключването на договора. Субективният елемент -
"споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) за увреждането на представлявания, се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания. Това споразумяване не винаги се
изразява в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната
страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и
двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания, която също се преценява предвид конкретните обстоятелства във
всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на
договора. В този смисъл е формирана и
трайна съдебна практика, като напр. Решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 3530/2008 г., II г. о., ГК, Решение
№ 361 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 21 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 117 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 3313/2014 г., I т. о., ТК.
Следователно съдът дължи преценка
на всички установени по делото конкретни обстоятелства, съществували и развили
се между страните, за които се установява следното:
По делото са приети сключвани от адв. Х., като пълномощник на ответника
други договори за наем, които са малко на брой - по-малко от 20 и съответстват
на дадените от него като свидетел по делото показания, че в неговите задължения
е било сключването на договори за по-голям по обем площи, какъвто е процесният
и той представлява типов договор, в който единствено е добавена клаузата за
неустойка в троен размер от цената му. В тази част съдът не кредитира
показанията на свидетеля адв. Х., които противоречат на включените в Договора клаузи
за неустойка в тежест на ответника – конкретно такава е предвидена за непредоставяне
на земите по т. 1.1, следващи неустойки са предвидени за неизпълнение на т.
1.2, т. 1.3, т. 6.3, т.7, т.9.3 и т.13, в която е посочено общото правило, че
вън от горните неустойки страните си дължат обезщетение за вреди по общия ред.
Следователно договарящите са постигнали съгласие не за една неустойка в
по-голям размер, а за общо седем, всички дължими в различини хипотези и при
различни обстоятелства, но касаещи все поведението на ответника и две
неустойки, касаещи поведението на ищеца - по т.5.6 и по т.13. Тези клаузи от Договора са
не само нетипични, отнесени и към отношенията между страните и към цялостната
обичайна дейност на ответника, но и дават коренно различно съдържание на
Договора, сравнен с всики други сключени от ответника договори, включително и
тези, сключени чрез адв. Х.. Ето защо съдът намира, че от пълномощника не е
сключен бланков договор, а такъв с изцяло ново съдържание, при очевидна липса
на реципрочност в поеманите от двете страни задължения, поради което е налице
превратно упражнена представителна власт от Х..
За да настоява за сключването на
подобни неустоечни клаузи ищецът посочва, че целял обезпечаване изпълнението на
договора за наем на земи, тъй като бил поел договорни задължения
за доставка на земеделска продукция към трето дружество - „Топаз
мел“, за производството на която искал да наеме процесните
земи. По делото е представен сключения между ищеца и „Топаз
мел“, оспорен от ответника като сключен не от представителя на дружеството и за
нуждите на процеса. Сключването на договора беше потвърдено по делото от
представляващия дружеството управител Д.Х.Б., като приетата по делото
графологична експертиза установи, че той го е подписал. Поради това съдът
намира, че е налице валидно сключен договор, но по него не се
установява от страна на ищеца да е предприето каквото и да изпълнение, а такова
не се установява и да е търсено от насрещната страна „Топаз
мел“ или да е заявила претеции за обезвреда към ищеца. Установява се от
приетата и неоспорена от страните по делото счетоводна експертиза, че и при двете
дружества не са отразявани като вземания или задължения суми, произтичащи от
сключения помежду им договор. Експертизата е изготвена след извършена от вещото
лице проверка в счетоводствата на ищеца и на „Топаз мел“, поради
което съдът възприема експертизата като обективна и компетентна. С оглед установеното от нея, съдът намира, че макар договорът с третото
лице да е факт, нито една от страните не е търсила или предлагала изпълнение по
него, без да го е прекратила или развалила и той не е породил никакво действие.
Причините за липсата на изпълнение на този договор не са въведени по делото от
ищеца, който сочи, че евентуално ще търпи санкции, а от доказателствата по
делото съдът не установява неизпълнението от страна на ищеца да е последица
именно от невъзможността да обработва конкретно земите, предмет на процесния
Договор.
При преглед на всички приети по
делото договори за аренда, сключване от ответника, прави впечатление, че
масовият брой договори, вкл. сключените чрез пълномощника му адв.Х., са
подписани в периода месец юни, юли на съответната година, догато процесният е
сключен в началото на м.април. Пак видно от всички тези договори, в които
наемната цена е уговорена като дължима в пари, а не в продукция, само в един от тях, сключен на 25.06.2018г от
адв. Х. с „ОРЕНДА 777“ ЕООД – гр. Пловдив на л.1020 от делото, е предвидено
плащането на арендната цена да се извърши най-късно до края на стопанската
година, за която договорът е сключен - стопанската година е от 01.10.2018 –
30.09.2019г и следователно наемателят може да плати най-късно до 30.09.2019г,
какъвто начин на заплащане на арендната цена е договорен и в процесния договор.
Само, че договорът с „ОРЕНДА 777“ ЕООД е сключен за с. Мелница в землището на община
Елхово, област Ямбол, за площи от 1063,793дка, за което землище свидетелят Х.
дава показания, че ответното дружество е искало да отдаде под наем земя,но на
голям арендатор, а да се намери такъв е било трудно. След като такъв е бил
намерен е разбираемо съгласието на ответника да получи наемната цена в по-късен
от обичайния момент. Други са интересите му вземлището на с.Дълбок извор,
където се намира базата му. За това землище и на близките села, свидетелят В.Ю.
дава показания, че решението на ръководството на дружеството е било да укрупни
обработваните земи, тъй като са близо до базата му. В същия смисъл са и
показанията на изслушания като свидетел служител на ответника Ч.Б.. Във всички
останали сключени от ответника договори, независимо дали наема или отдава под
наем земи са предвиждани или авансово плащане на целия дължим наем или
плащането му на две вноски, първата от които съвпадаща с началото на
съответната стопанска година или дори по-рано, или края на календарната година и
следващо плащане в първото тримесечие на следващата година, но в нито един от
тях, адв. Х. или друг пълномощник на ответинка не се е съгласявал дружеството
да получи плащане в пари след изтичане на повече от година и половина от
сключването на договора. Така в процесния договор изрично е записано с удебелен
текст, че влиза в сила от момента на подписването му от двете страни, т.е. от 02.04.2018
(тук следва да се допълни, че в малка част от договорите изрично е посочвано от
кога се считат сключени), а дължимото плащане може да бъде извършено най-късно до
30.09.2019г. С включването на тази клауза, ответникът на практика осигурява
финансиране дейността на ищеца за година и девет месеца напред, който не само
ще разполага с възможността да ползва предоставените му под наем земи и от
добитата продукция от тях да реализира сигурна печалба от сключения договор с „Топаз
мел“, за сключването на който адв. Х. дава показания, че е знаел, а и няма да
дължи дори частично авансово плащане. Впрочем, авансово плащане е уговорено в
сключения между страните договор за наем, ответникът отново чрез
представляващия адв. Х., месец по- рано на 12.03.2018г на л.1006 от делото. След
като адв. Х. е знаел за сключения между ищеца и „Топаз мел“ договор за изкупуване
продукцията „на зелено“ и след като ищецът толкова много е държал да наеме
земеделска земя от ответното дружеството, то логичните очаквания, особено от
търговска гледна точка, са именно ищецът да е този, който да направи отстъпки в
негова вреда при сключване на процесния Договор. В тази ситуация, при
добросъвестно поведение на пълномощника адв. Х., той е дължал не само защита
интересите на ответника, но обективно е разполагал с възможността да извлече и
печалба за него, вкл. чрез включване на изгодни за ответника клаузи и висока
наемна цена.
Тук е мястото последната да се
обсъди - наемната цена в Договора е
определена в размер на 33лв за декар. В приетия по делото сключен от адв. Х.
като представител на ответинка, договор за наем с „Табако енерджи“ на
02.07.2018г за земи в размер от 637,377дка в землището на с.Дълбок извор, без
да е посочена категорията им, е договорена цена в размер на 61лв за декар,
дължима на две вноски с падежи за всяка от тях далеч преди приключване на
стопанската година. Приети са и сключени през 2017г договори за аредна на земи
от 346,184дка и от 281,160дка в същото землище с „В.-66“, в които е посочена
категорията на всяка отделна нива и те са
сходни с категориите на нивите по процесния Договор – по тези два договора наемната
цена е от 65лв за декар, дължима далеч преди приключване на стопанската година.
Видно е, че в процесния договор е договорена наемна цена за декар повече от два
пъти по-ниска, в интерес изцяло на ищеца.
На следващо място в нито един от
представените по делото договори, вкл. сключените от адв.Х., не е договоряна
неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника да предостави за
ползване отдадената под наем или аренда земя в размер на трикратния размер на
цената на договора – само в някои договори фигурира подобна неустоечна клауза и
тя е в двоен размер от цената по договора. По отношение на този троен размер,
съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност, вкл. и
за размерите на останалите договорени неустойки – от приетата по делото агротехническа
и икономическа експертиза на инж. ик. Ч.П. се установява, че страните ще са на
загуба при производство на слънчоглед, а при производството на пшеница ще
реализират доход от 49,21лв/35,45лв за декар при обработка съответно до и над
300дка по таблица № 9 - обощителна. Страните биха реализирали печалба при
предоставена субсидията, каквато не са получили. При така установения
материален интерес, договорена неустойка в тежест на ответника в размер на
близо 150 000лв, при това само една от няколкото, изобщо не кореспондира с
действителния финансов интерес и на двете дружества, т.е тя излиза от функцията
си на обезщетение за вреди, в какъвто размер не само вреди, но дори и
пропуснати ползи не биха настъпили за ищеца.
На
следващо място във всички приети по делото договори прави впечатление, че в
заглавната им част наименованието на договора е изписано с компютърно набран
текст, който завършва с „№“ и след него е изписан ръкописно текст от главни букви и
цифри, напр. ПР17/52, ПР18/27 – 3г. Единствено процесният
Договор в заглавието си не съдържа посочен „№“
следваща го индивидуализация – договорът е представен в оригинал от ответника.
По повод създадената организация при ответника за регистриране на договорите за
аренда, които са голям брой, по уточнение от ответника около 19 000 броя и
сключването на които е част от основната му търговска дейност, са изслушани
като свидетели адв. Х. и служителя на ответника Ч.Б.. Двамата дават показания,
че донасяните сключвани договори се поставяли в офиса на дружеството в
гр.Пловдив в папка, оттам ги взимали от счетоводството и ги регистрирали, като
свидетелят Ч.Б. допълва, че те се описвали в таблици от специален човек,
нарочно определен. Според показанията на Х., в определената за целта папка той бил
поставил процесния договор. Само че върху Договора липсва каквото и да е
отбелязване, извършено от друг служител на ответника, освен подписа на пълномощника му адв.Х.. От сключваните от адв.Х.
договори за землището на с.Дълбок извор, приети по делото, процесният е с
най-голям обем отдадени земи, поради което съдът намира, че добросъвестеното
изпълнение на задълженията на адв.Х. като пълномощник на ответника изисква
предприемането от него на такива действия, които осигуряват довеждането до
знанието на ответника на сключването на Договора, още повече адв. Х. дава
показания, че бил запознат с участитето на ответника със земи именно от землището
в с.Дълбок извор по програма «Биологично
растиниевъдство». Установено е от приетата по делото съдебнотехническа
експертиза, изготвена от в.л. Е.Д., че част от земите, предмет на Договора, се използват от
ответника именно по тази програма. При това положение явна и очаквана последица
от сключване на процесния Договор е най-малкото ответникът да бъде затруднен да
го изпълни или въобще да не е в състояние да го изпълни, ако не узнае
своевременно за сключването му, за което свидетелства свидетелят Ч.Б.. Той
посочва, че ответнто дружество е узнало за Договора от Поземлена комисия –
Пръвомай. При изслушването като свидетел адв. Х. дава показания, че
предварително не е предоставил за съгласуване с представителите на ответника
процесния Договор, макар да посочва, че в дружеството е имало конкретно лице, с
което да може да контактува – Й.Т., който е заемал длъжността «***», т.е.
пълномощникът е разполагал с осигурена му обективна възможност да упражни
добросъвество и в интерес на ответника дадените му пълномощия било като
предостави предварително Договора за съгласуване преди подписването му, било
като уведоми дружеството след подписването на договора.
Такова
уведомяване съдът намира, че не е било извършено на първо място именно поради
липсата на допълнителните индивидуализиращи белези на Договора с изписани
ръкописно главни букви и цифри, коментирани по-горе и каквито се съдържат във
всички останали договори, без нито едно изключение, които са сключвани между
двете страни още от 2015г, вкл. този от 12.03.2018г на л.1006 от делото. Въпреки
липсата на номер на Договора, което за ищеца е било повече от видно, той не твърди да е предприел действия
по снабдяване с договор, съдържащ тази индивидуализация, в нито един последващ момент
от сключването му на 02.04.2018г до момента на заявяването му пред ОСЗ –
Първомай. Нещо повече, сключването на договор за наем на вещи предпоставя
интерес у наемателя да ползва вещите и поради това за наемодателя възниква
задължението да му ги предостави, съгласно чл.228 от ЗЗД. В процесния Договор
не е предвиден срок, в който вещите да бъдат предоставени от ответника, а и
ищецът не твърди да е искал от ответника предоставянето им, с което действие по
един категоричен начин щеше да бъде заявено съществуването на Договора и
предмета му. Всички изслушани по делото свидетели установяват проявена от ищеца
настойчивост по договораряне на процесната клауза за неустойка в троен размер,
но нито един от свидетели не установява проявена от ищеца настойчивост наетите
земи да му бъдат предоставени от ответника, каквато е всъщност целта на
Договора и това при положение, че ищецът търсил сигурност в изпълнението на
своите договорни задължения към „Топаз мел“.
На следващо място прави
впечатление, че само процесният Договор е оформен с поставени от договарящите
страни подписи на всяка страница – друг такъв, съставен в този или в предходен
период, липсва, вкл. подписаният договор между същите страни месец по-рано - март
2018г. По делото е представен само още един договор, съдържащ подписи на
договарящите страни на всяка негова страница – сключеният на 06.07.2018 договор
между ответника, чрез адв.Х. и ЕТ „Т.И. – З. 5“ за отдаване под наем за земи общо от 327,096дка в землището на
с.Караджалово, Община Първомай, но нито един от всички представени договори
преди тази дата, сключвани от адв.Х. или от друг представител на ответника не е
оформен по този начин. Установеното внася съмнение за действителната дата, на
която процесният договор е оформен.
На следващо място, клаузата за
неустойка в Договора, която се претендира по делото е изписана в Договора с
удебелен текст веднъж в раздела с описание на предоставяната земя и след това е
възпроизведена втори път и в раздела „Отговорност и сакции“. Поначало правната
логика при оформяне на договор не изисква неколкократното повтаряне в различни
негови раздели на уговорена неустойка, което като е направено в процесния
Договор се възприема от съда като акцентиране от договорящите именно върху тази
неустойка, а очакването на възникване на отговорност за неустойка е винаги резултат
от очаквано неизпълнение на договор. Към момента на сключването на Договора и
за двете договарящи страни не са съществували обективно настъпили или дори
предполагаеми факти, сочещи на евентуално неизпълнение от ответника и такива
становища са заявили по делот и двамата договарящи – те сочат, че въобще не са
очаквали Договорът да не бъде изпълнен. Това казва адв.Х. като свидетел, който
заявява, че от 2015г, когато е началото на съвместната му работа с ответника,
никога не е имало проблем за ръководството на дружеството да изпълнява
задълженията си и като арендодател и като арендатор и никога не е имало
оплаквания, вкл. не е имало никакви проблеми в отношенията и с ищеца, с когото
си разменяли земи за наемане. В същия смисъл са и показания на свидетеля И.Г.,
който е служител на ответника. Съдът намира, че тези показания съответстват и
на съдържанието на приетите по делото договори за аренда и наем, по които
ответникът е наемодател, в част от които въобще липсва уговорена клауза за
негова неустоечна отговорност за каквото и да е неизпълнение. При
безпроблемното протичане на търговските отношения между страните до онзи
момент, съдът намира, че обективно липсва правнозначима или логично установено
причина, която да налага в тежест на ответника да се уговорят седем неустойки и
то в повече от значителни размери, всяка една от тях.
На последно място съдът намира,
че особено значение за спора по делото има обстоятелството, че страните са две
дружества с конкурентна дейност, като базите им се намират в едно и също малко
населено място с.Дълбок извор и имат трайни търговски отношения по отдаване
помежду си на земеделска земя, а поради тях са налице такива и в отношенията
между ищеца и пълномощника на ответинка – адв. Х.. Това предполага информираност
на всяко от дружествата за дейността на другото, вкл. и за обстоятелствата по
предприети от ответника значителни организационни промени от началото на 2018г,
вкл. прекратяване представителната власт на определени физически лица. Резултат
от тези промени, по показанията на свидетеля Х., са извършените проверки в
дейността на дружеството, предприети от делегации от китайски граждани, които
са идвали в РБългария, следствие на които управителят на ответника е започнал
прекратяване на пълномощните, свидетелят се изразява „ги изчиствал“, постоянно
се взимали решения, които се променяли, имало големи конфликти и пълномощията
на свидетеля също били прекратени по-късно.
При установени в съвкупност
всички тези обстоятелства съдът намира, че ищецът е сключил с представителя на
ответника адв. Х. договор, напълно различен от обичайно сключваните между тях
договори, който не е бил представен пред ответника в подходящ срок след
сключването му от нито една от двете договарящи страни, с което те са
препятствали изпълнението му, по който договор ищецът не е търсил
предоставянето му на наетите земеделски земи, цената за които веднъж е
договорена в неизгоден за ответника размер и втори път е разсрочена във времето
за необосновано дълъг период от търговска гледна точка, както и са договорени
неустоечни клаузи като брой и в значителни размери, обременяващи изключително ответника и без
връзка на размера им с действителния финансов интерес на страните по договора.
Предвид специфичната дейност на двете страни по делото, които са конкуренти и с
установени бази в едно малко населено място, в ищецът е било наясно, че
ответникът ще организира своята производствена дейност, в която да вкючи или да
преотдаде процесните земи, в значително количество, а първият възможен момент,
в който ще узнае за процесния Договор е установеното от ОСЗ – Първомай
дублиране на земи. Това е непосредствено
преди започване на стопанската година и поради това ответникът ще изпадне в
неизпълнение, ако не на целия Договор, то поне по една от уговорените в него
неустойки, всяка една от които в значителен размер. С тези свои действия, съдът
намира, че договарящите – ищец и пълномощник на ответника са се споразумели във
вреда на представлявания – ответното дружество по смисъл на чл.40 от ЗЗД и това
прави сключеният между тях договор недействителен спрямо ответника, за когото не
възникват задължения.
Принципно е прав ищецът като
възразява, че вредата следва да е налице към момента на сключване на договора,
а възникването на отговорност за неустойката е едно бъдещо събитие, което
страните няма как да предвидят. В конкретния случай обаче, вредата за ответника
се изразява в необоснованото му обвързване с множество неустоечни клаузи в
значителни размери и последващо поведение на ищеца и на представляващия Х.,
препятстващо узнаване от ответника за съществуването на Договора до момент, в
който те са наясно ще вече ще бъде трудно или невъзможно изпълнението му и то
поради обективни фактори – приключила подготовка по наемане и пренаемане на
земеделските земи и декларирането им от ответника пред Общинска служба по
земеделие - гр.Първомай с декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подаването на
която следва да е до 31 юли на съответната година. След тази дата и след
узнаване от ответника за дублираните земи той или ще понесе неустоечните
санкции по Договора, или ако изпълни Договора няма да изпълни други свои вече
поети договорености по наемане, пренаемане или отдаване на земя и т.н., тъй
като след месец настъпва новата стопанска година, а месеците октомври и ноември
от нея са „критични за стартиране на съотвените селскостопански мероприятия“,
по думите на ищеца. По тези мотиви съдът намира, че следва да отхвърли
предявения иск като неоснователен, без да разглежда и се произнася по
останалите възражения, които не се отразяват на изхода на спора.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на съдебни разноски в размер общо на
570лв за съдебни експертизи. По делото не са представени доказателства за
изплащане от ответника на уговореното адвокатско възнаграждение по банков път,
съгласно приложения договор за правна помощ, поради което същото не следва да
бъде присъдено като извършена съдебна разноска за страната.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГРИН ИНВЕСТ“
ЕООД – гр. София, ЕИК ********* иск да бъде осъдено „ХЕРА АГРО“
ЕООД - с.Дълбок извор, община Първомай, ЕИК ********* да му заплати сумата от 154 273,58лв,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 27.11.2018г
до окончателното ѝ изплащане, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължението на „ХЕРА АГРО“ ЕООД като наемодател да предостави за ползване на „ГРИН ИНВЕСТ“ ЕООД общо 1 558,319
дка земеделски земи в землището на с.Дълбок извор по сключен между дружествата
на 02.04.2018г Договор за наем на земеделски земи в общ размер от 1663,207 дка
в землището на с.Дълбок извор, Община Първомай, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГРИН ИНВЕСТ“ ЕООД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на „ХЕРА АГРО“ ЕООД - с.Дълбок извор, община Първомай, ЕИК
********* сумата от 570лв за съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: