МОТИВИ

към присъда от 12.07.2018 по НОХД № 374/2017год. по описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав

 

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, като е повдигнала  обвинение срещу подсъдимите както следва:

1. Р.Й.П. за това, че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е ръководила организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с участници В.К.М. ЕГН:**********, А.М.А.Т. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ:**********, К.С.С. ЕГН:**********, И.И.Г. ЕГН:**********, М.М.А. ЕГН:**********/участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, К.Ц.М. ЕГН:********** /участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г. /с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК /превеждане през границата на страната групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица не са български граждани/, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност - престъпление по чл.321 ал.З пр.2 и пр.З, т.1, вр.ал.1 от НК;

  2. В.К.М. за това, че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група -структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГН:********** и с участници А.М.А.Т. ЕГН:**********, К.С.С. ЕГН:**********, И.И.Г. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ**********, М.М.А. ЕГН-********** /участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, К.Ц.М. ЕГН:********** / участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК/ превеждане през границата на страната на групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица през границата не са български граждани/ за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;

3.  И.И.Г. за това , че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГН:********** и с участници В.К.М. ЕГН: **********, А.М.А.Т. ЕГН:**********, К.С.С. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ **********, М.М.А. ЕГН:**********/ участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, К.Ц.М. ЕГН:********** /участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК /превеждане през границата на. страната па групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта , като преведените лица през границата не са български граждани/, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност -престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;

4. К.С.С. за това, че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГН:********** и с участници В.К.М. ЕГН:**********, А.М.А.Т. ЕГН:**********, И.И.Г. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ**********, М.М.А. ЕГН:**********/участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, К.Ц.М. ЕГН:********** /участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г. /с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК /превеждане през границата на страната на групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта , като преведените лица през границата не са български граждани/ за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;

5. А.М.А.Т. за това, че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГН:********** и с участници В.К.М. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ:**********, К.С.С. ЕГН:**********, И.И.Г. ЕГН:**********, М.М.А. ЕГН:**********/участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./, К.Ц.М. ЕГН:********** / участвал в групата от м.юли 2015г. до 22.09. 2016г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК /превеждане през границата на страната групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица не са български граждани/, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“  повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;

6.  М.М.А. за това, че:

За периода от м. юли 2015г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГ11:********** и с участници В.К.М. ЕГН:**********, А.М.А.Т. ЕГН:**********, К.С.С. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ**********,И.И.Г. ЕГН:**********, К.Ц.М. ЕГН:********** /участвал в ОПГ от м.юли 2015г. до 22.09.2016г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК/ превеждане през границата на страната на групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта , като преведените лица през границата не са български граждани/ за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, г. 2, вр. ал. 2 от НК и

 

7. К.Ц.М. за това,че:

За периода от м. юли 2015г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. ЕГН:********** и с участници В.К.М. ЕГН:**********, А.М.А.Т. ЕГН:**********, К.С.С. ЕГН:**********, М.А. ЛНЧ**********,И.И.Г. ЕГН:********** ,М.М.А. ЕГН:**********/участвал в ОПГ от м.юли 2015г. до 22.09.2016г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК/превеждане през границата на страната на групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените лица през границата не са български граждани/ за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

 

В  пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите обвинения срещу  всеки от подсъдимите, като описва фактическата обстановка отразена в обвинителния акт и изяснена според него на базата на доказателствения материал събран по делото. Представителят на държавното обвинение прави извод досежно виновността на подсъдимите, а именно, че е налице организирана престъпна група с ръководител Р.П. и с участници В.М., И.Г., К.С., А.Т., М.А. и К.М.. В пледоарията си прокурорът дава подробни описания за структурата на групата, участниците в нея и начина на действие по незаконното превеждане на мигранти от Афганистан, Ирак и Сирия.

В заключение представителят на Специализирана прокуратура моли Съдът да признае всички подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, като по отношение на подс. Р.П. моли да и бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона, а именно  8 години „Лишаване от свобода“ за деянието по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, което да изтърпи при първоначален строг режим на осн. чл. 57, т. 2, б.А от ЗИНЗС.  Моли също на подс. Т. да и бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим. По отношение на подс. М. моли да бъде  наложено на същия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години за извършеното от него престъпление, като наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на подс. И.Г. прокурорът моли да бъде  наложено на същия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години за извършеното от него престъпление, като наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Според прокурора, същото наказание следва да бъде наложено и на подс. К.С. за деянието по чл. 321 от НК, като предлага наказанието по отношение на този подсъдим  да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на останалите подсъдими М.А. и К.М. прокурорът предлага за извършените от тях деяния всеки от тях да получи наказание  „Лишаване от свобода“, като за подс. А.  то да бъде за срок от 5 години, а по отношение на подс. М. за срок от 4 години, като всеки от тях следва да изтърпи съответното наказание при първоначален строг режим съгласно ЗИНЗС.

Адв. Д., защитник на подсъдимия М., моли нейният подзащитен да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Според защитника не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението, което от своя страна било неясно, неточно и неконкретизирано. Излагат се аргументи за липса на доказателства, че подс. М. е участвал в ОПГ с членове, които се обединяват от общата идея и умисъл да извършват престъпления по чл. 280 и чл.281 от НК. Според адв. Д. не съществува индиция, че К.М. е изпълнявал решения и се подчинявал на организация, още по-малко да е бил член на ОПГ.  Подсъдимият М. в правото си на лична защита моли за справедлив процес.     

Адв. Д., защитник на подс. П. намира, че последната следва да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение. Защитникът изтъква, че  обвинението не се доказва по никакъв начин от събраните по делото доказателства, а още по-малко се доказва по несъмнен начин съгласно изискването на чл.303 НПК, излагайки подробни аргументи за това в своята пледоария. Адвокатът твърди още, че не са изложени факти и обстоятелства по отношение на твърдяното престъпление по чл.321, и така формулирано по общ начин обвинението нарушава правото им на защита. В заключение моли за оправдателна присъда и за изменение на МНО по отношение на подс. П. в най-леката. Подсъдимата Р.П. в правото си на лична защита заявява, че не е участвала в никаква ОПГ и моли за справедлив процес.

Адв. Р., защитник на подс. В.М., моли да бъде постановена оправдателна присъда поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от страна на М.. Защитникът счита, че обвинителния акт е непълен, необективен и неточен. Излага доводи в насока липсата на доказателства, че има такова сговаряне, че съществува такава група, че подсъдимите са осъществявали действия с цел превозване на хора през границата или оказване на някакво съдействие на такива хора. В правото си на лична защита подсъдимия М. сочи на липсата на доказателства подкрепящи обвинението и моли съда за оправдателна присъда.

Адв. З., защитник на подс. И.Г., пледира за изцяло оправдателна присъда по отношение на последния и в условията на евентуалност за справедлива присъда, като се има предвид добрите характеристични данни и безупречното процесуално поведение на подсъдимия. Защитникът в своята пледоария прави обстоен доказателствен и правен анализ по делото като стига до извод, че подс. Г. не е участвал в престъпна група и не съществуват категорични доказателства в тази насока. В правото си на лична защита подсъдимият Г. моли да бъде оправдан. Сочи, че познава единствено  В.М. и твърди, че не е участвал в организирана престъпна група.

Адв. А., защитник на подс. К.С. намира, че спрямо последния следва да бъде постановена оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Сочи, че участието на С. в организираната престъпна група  с цел извършване на престъпление по чл.280 и чл. 281 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства и излага аргументи в подкрепа на тези изводи. В правото си на лична защита подс. С. моли да бъде оправдан. Сочи, че се познавал единствено с И. и твърди, че не е участвал в ОПГ.

Адв. А., защитник на подс. А.Т., прави искане Съдът да постанови присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна. Според защитата прокуратурата не е представила доказателства досежно участието на подсъдимата в процесната ОПГ и по точно за инкриминирания период, в който подс. Т. да е участвала в тази група. Защитникът навежда доводи и за липса на доказателства подсъдимата да е поддържала в инкриминирания период трайни връзки с останалите посочени като участници в групата лица. Адв. А., след анализ на доказателствата, стига до извод за недоказаност на обвинението повдигнато срещу подс. Т.. В правото си на лична защита подсъдимата Т. заявява, че никога не се занимавала с организирана престъпна група и моли за оправдателна присъда.

Адв. В., защитник на подс. М.А., моли същият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Според защитника обстоятелствата сочени в обвинителния акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Не били събрани доказателства, че подс. А. и другите подсъдими са преодолявали, прекосявали границата на страната със съседна държава и са превеждали групи от хора, които не са български граждани или пък подс. А. да е подпомагал пребиваването или преминаването на такива хора във вътрешността на страната. В правото си на лична защита подс.А. заявява, че познава само К. и няма време да се занимава с такава престъпна дейност. Моли да бъде признат за невинен.

В последната си дума подс. П. моли да бъде оправдана.

В последната си дума подс. Т. моли да бъде оправдана.

В последната си дума подс. М. моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс. С. моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс. М. моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс. А. моли да бъде оправдан.

 

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Р.Й.П. е родена на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведена (има предходен брак с иракски гражданин и общо дете с него-подсъдимата Т.), неосъждана, със средно образование, работила като домашен помощник в Турция преди задържането ѝ по настоящето дело. Към момента не работи, живее в гр.***, където се изпълнява и мярката за неотклонение "Домашен арест"  спрямо нея.

Подсъдимият В.К.М. е роден на *** *** , с ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, разведен е, осъждан е многократно, има основно образование. Към настоящия момент е безработен и  живее в ***.

Подсъдимият И.И.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен е, осъждан многократно и има средно образование. Към настоящия момент е безработен и живее в ***.

Подсъдимият К.С.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан е многократно и има средно образование. Към настоящия момент  работи като управител на фирма ***ЕООД и  живее в ***.

Подсъдимата А.М.А.Т. е родена на  *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неомъжена, неосъждана е и има средно образование. Към настоящия момент е  безработна и живее при майка си – подсъдимата Р.П. на адрес: ***

Подсъдимият М.М.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен е , осъждан е  и има основно образование. Към настоящия момент работи като земеделски производител и  живее в ***.

Подсъдимият К.Ц.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен е, осъждан е и има средно образование. Към настоящия момент работи като общ работник във фирма „***“ ЕООД С.и  живее в ***.

 

 

 

Подсъдимата Р.П. преди години живеела и имала брак с ирански гражданин, с който се развела през 2009 год. От брака с него имала дъщеря –подсъдимата А.Т.. След развода си с М.А.Т., Р.П. живеела заедно с дъщеря си и майка си Р.А.Г.(л.24, т.3.1 от ДП). Към настоящия момент същите пребивават в гр.С.на адрес ж.к. „Свобода“ бл. 3, вх. Е, ет. 1, ап. 67.

В периода предхождащ инкриминирания, а и непосредствено преди задържането й по настоящето дело на 22.09.2017 г. Р.П. често пребивавала и пътувала до Р Турция, а също така работила там и като домашна помощница. В резултат на контактите, които изградила докато пребивавала в Р Турция с чужди граждани, а и с оглед обстоятелството, че владеела свободно арабски език, същата започнала да ръководи организирана престъпна група  на територията на Р България, гр.С.с цел извършване  на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК в страната или чужбина, а именно – превеждане през границата на РБ на отделни лица или групи хора без разрешение на надлежните органи на властта и с цел набавяне на  имотна облага, противозаконно да подпомагат на чужденци да пребивават или преминават в страната в нарушение на закона(наричани по долу „нелегални“ или „незаконни“ мигранти).

Подсъдимата Р.П., като ръководител на организираната престъпна група, функционираща на територията на Р.Б., гр. София, определяла задачите на останалите ѝ членове, а именно на подсъдимите А.Т. - нейна дъщеря и на подсъдимите В.К.М., И.И.Г., К.С.С., К.Ц.М. и М.М.А., които са действали в изпълнение на нейните нареждания и е следвало да извършват действия по превеждането,респективно преминаването на мигранти през територията на Р.Б.  от границата с Р Турция до гр.С.и  от гр.С.до границата с Р Сърбия, да осигуряват престоя и пребиваването им в нарушения на закона в гр.С.срещу възнаграждение. Чуждите граждани - мигранти с различна националност (от Сирия,Афганистан,Ирак и др.) се организирали и превеждали през границата с Р Турция от неустановени лица-водачи със съдействието на  друг участник в организирана престъпна група, а именно чужденец временно пребиваващ на територията на Р.Б. М.А.(обявен в неизвестност), с който подсъдимата Р.П. се познавала и създала контакти. А. намирал групи от хора - мигранти  от Сирия, Авганистан, Ирак и със съдействието на неустановени лица, същите били превеждани през границата между Турция и България без разрешението на надлежните органи на властта и извън  ГКПП. След преминаването на границата тези лица се изчаквали от останалите участници в групата, натоварвали се в автомобили и се превозвали в гр.София, където им се организирал кратък престой по частни квартири и впоследствие се превозвали до границата между Р България и Р Сърбия (в района на гр.Драгоман и ГПУ-Калотина), където били оставяни с цел незаконното й преминаване и извеждане от неустановени по делото лица към други европейски страни. А. се познавал (освен с П.) с подсъдимите М., С. и Г. и осъществявал контакт с тях по телефона и взаимно се координирали при извършването на престъпната дейност.

Организираната престъпна група функционирала в периода м. декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.и същата през целия този период била ръководена от подсъдимата Р.П.. През същия този период участие в групата взели дъщерята на П. - подсъдимата А.Т., подсъдимите В.М. и М.А.. Подсъдимият И.Г. взел участие в групата в периода 17.03.2015г. до 22.09.2016г., като непосредствено преди това (до 16.03.2015 год.) бил задържан в затвор във връзка с изпълнение на наказание "Лишаване от свобода"  в размер на 10месеца - изтърпяването на общо наказание по НОХД №-ра 4279/2010 г. и 14483/2010г. и двете на СРС,като е бил освободен на 16.03.2015 год. (по изтърпяване). Подсъдимият К.С. взел участие в групата в периода от м.декември 2014г. до 05.08.2016г., като непосредствено след това (на 06.08.2016 год.)  бил задържан в затвор във връзка с изпълнение на наказание "Лишаване от свобода"  и изтърпяването на общо наказание в размер на 1 година и три месеца  по НОХД №-ра 454/2016г. на РС-Костинброд, 528/2016г. на РС-Царево, 61/2017 г. на РС-Враца и 1692/2017 на СРС и 1 година и 7 месеца по НОХД №-ра 218/2017 г. на РС-Сливница и 1692/2017 на СРС(освободен на 18.01.2018 год. по изтърпяване).

Подсъдимите К.М. и М.А., взели  значително по краткотрайно участие в организираната престъпна група, а именно в периода от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г. От септември месец 2015 год. М. и А. напуснали групата, тъй като се скарали с подсъдимия В.М..

Подсъдимата Р.П. била подпомагана в ръководната си роля най-активно от участниците А.Т. и В.М.. П. получавала парични средства от Р Турция  чрез системите за бързи разплащания - Уестърн Юнион, които разпределяла за себе си и участниците в групата съобразно приноса им и положението им в йерархическото отношение. Т. основно се занимавала с изплащането на възнагражденията на останалите участници за свършена от тях работа, в отсъствието на майка й, както и с други организационни въпроси възникващи  при извозването на мигрантите от  границата с Р Турция до гр.С.и от гр.С.до границата с Р Сърбия, както и организирането на престоя на тези лица на територията на столицата. В.М., известен още с прякори „Н.“ или „Д.“ се занимавал главно с набирането на шофьори, които  да извозват мигрантите по посочените  направления, извършвал отделни плащания на  шофьори, указвал конкретните маршрути при извозването на чужденците, преминали границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта. В отделни случаи М. шофирал като „пилотна кола“ пред останалите автомобил, извозващи мигрантите през територията на Р.Б., с цел осигуряване на безпроблемното им придвижване и преминаване по съответните маршрути в страната.

Подсъдимите И.Г. (известен с прякора „Я.“) и К.С. (известен с прякора М.) участвали в организираната престъпна група, като се занимавали с превозването на мигрантите  от граничния район (границата на Р България с Р Турция, около гр.Средец) до предварително съгласувани адреси в гр.София,ж.к. „Модерно предградие“, където се настанявали мигрантите за кратък престой. Същите функции и принос в престъпното сдружение имали и подсъдимите К.М. и М.А., които макар и за краткия период от около два месеца, извършили доста „курсове“ по  посоченото направление и извозили значителен брой „нелегални“ мигранти под контрола на подсъдимия В.М., както и на подсъдимите П., Т. и А..

Освен посочените по-горе участници в извозването на мигрантите се включвали и други лица (някои инцидентно, други за по-дълъг период от време), между които и свидетелите Б.Б., И.Н., свидетелят с тайна самоличност с №154, С.Б., В.Л., Д.С. и множество други неустановени по делото лица. На същите в хода на воденото досъдебно производство, а и с внесения в Специализиран наказателен съд обвинителния акт, обвинения не са им били предявени.

В периода, в който е действала посочената организирана престъпна група  били извършени множество превозвания на незаконно (без разрешение на надлежните органи на властта и извън установените ГКПП) преминали границата на страната чужденци през територията на Р.Б. от Р Турция до Р Сърбия.

Още от началото на месец декември 2014 год. подсъдимата Р.П. създала необходимата за дейността на организирана престъпна група организация като подавала на подсъдимия В.М. координатите и местоположението на мигрантите след пресичането от тяхна страна на границата с Р Турция. Координатите били точки в близост до гр.Бургас и гр.Средец.

От самото начало подсъдимия В.М. вербувал подсъдимия К.С. с прякор М., който разполагал с микробус и щял да участва в посочената дейност по превоз на мигрантите от границата с Р Турция до гр.София. Подсъдимата Р.П. лично предоставяла пари за разходите на подсъдимите по време на придвижването им из страната. Подсъдимият М.  предварително знаел къде е мястото на срещата, къде трябва да се отиде, заедно с другите лица които го придружавали и знаел точно къде се намират мигрантите.

През месец декември,на неустановена дата подсъдимият М. управлявал л.а. марка „Фолксваген Голф” като „отцепка”, като се движел на разстояние от 3-4 км пред останалите МПС. Мигрантите били чужденци, били натоварени в граничния район около гр.Средец- около 20 души, след което били откарани в гр.София. Подсъдимият М. по указание на подсъдимата П. следвало да намери квартира на мигрантите. М. съответно намерил такава, а именно в ж.к. „Модерно предградие” в гр.София, където имало много цигански къщи. Мигрантите били транспортирани до там и оставени отпред пред къщата, където собственика й Трайчо(неустановен по делото) ги поел. Подсъдимите М. и С.  отишли незабавно при подсъдимата П. за да вземат от нея пари за разходи свързани с пребиваването и престоя на мигрантите в гр.София, в т.ч. и за храна, както и за да се разплатят на шофьорите за транспортната услуга.

Подсъдимият М. от началото на м.декември 2014 год.  извършил множество курсове, като обикновено той  бил „отцепка”, а подсъдимия С. се редувал с други  шофьори и управлявал микробус, в който се натоварвали  „нелегалните” мигранти.

Престъпната дейност на групата се извършвала по ръководството на подсъдимата П., която била  подпомагана от дъщеря и  подсъдимата Т. и майка й Р.Г. (на която в хода на досъдебното производство не й е било повдигнато и предявено обвинение). Трите били известни като „шефките” и с тях контактувал подсъдимия М.. Подсъдимата П. давала разпореждания на В.М., а той от своя страна предавал същите на шофьорите и останалите лица, които били в йерархическо отношение на по-ниско ниво, в т.ч. на подсъдимите С., Г., както и на свидетелите Н., Б., Л., С. и други неустановени в хода на разследването. След включването от м.юли 2015 год. на  подсъдимите А. и М., подсъдимата П. давала конкретни указания на А., който предавал същите на М. и трети лица. Подсъдимата П., като  владееща перфектно арабски език осъществявала контактите с лица в Турция, които от своя страна имали връзка с М.А. и с водачите на групите, които физически превеждали мигрантите през границата без разрешението на надлежните органи на властта и извън ГКПП. Връщането на водачите от гр.С.до граничните райони на Р.Б. с Р Турция се организирало от подсъдимата П. и А..

След  март месец 2015 год. (на 28.04.2015 год.), подсъдимият В.М. си закупил нов автомобил -  марка „Опел Астра” с ***и започнал  с него да участва в дейността на организирана престъпна група(вж. Справка от СДВР, отдел ПП-л.1620-1622,т.4 от СП).  „Работата” по извозването на „нелегалните“ мигранти била ежедневна и подсъдимата П. през м.март 2015 год. разпоредила на подсъдимия М. да наемат квартира. Такава била наета от името на свидетеля С.Б. на адрес ***, и която  била използвана от шофьорите и подсъдимите за почивка.

През  м.юли 2015 год.  подсъдимата П.  загубила част от контактите си в Р Турция. Тя, заедно с дъщеря си Т. отишли до Истамбул за да търсят нови възможности за набиране и осигуряване на „нелегални“ мигранти Р Турция (вж. справки от ГД "ГП" л.1605-1606,т.4 от СП). След около седмица по-късно, П. се обадила и съобщила на подсъдимия М., че ще пристигнат 70 човека, чужденци. „Нелегалните” мигранти  били извозени от подсъдимия М. и С. *** от района на с.Габър. Мигрантите се настанявали при лицето „Трайчо” в гр.София, посочен по-горе. В него момент обаче, къщата му била пълна и се наложило подсъдимия М. да търси друго място за престой на мигрантите в гр.София.

През м.юли 2015 год. „работата” на престъпното сдружение била много и подсъдимата П. имала нужда от  шофьори. Наела подсъдимите М.А. с прякор „М.”, който  владеел перфектно турски език и подсъдимия К.М.. А. имал свой микробус и с него осъществявал превоза на мигранти, като той се управлявал от М. , а А. бил негова „отцепка” с л.а. марка „Мерцедес” Е-класа, като разпорежданията  последните двама получавали директно от подсъдимата П.. А. и М. работили за подсъдимата П. 2 месеца, след което  напуснали престъпното сдружение, а А. организирал свой „канал” от Р Турция за незаконно превеждане на мигранти през границата. Причината за напускането на сдружението от А. и М. била  „интрига“, направена от подсъдимия М..

Телефонните номера, които ползвали подсъдимите М. и С. били съответно: *** и ***. Подсъдимият Г. ползвал мобилен телефон с номер ***.

В повечето случаи на шофьорите, които извършвали превоза на „нелегалните“ мигрантите се плащало след  транспортирането им до гр.С.и настаняването им по квартири. Подсъдимият М. отивал до подсъдимата П., взимал от нея пари, след което ги разпределял между него самия, подсъдимия С. и останалите шофьори. Първоначално подсъдимата П. плащала по 300 евро на всеки превозен мигрант, като от тях 200 евро взимал подсъдимия М. за себе си, 100 евро се плащали на шофьора. През м.март 2015 год. цената била намалена и  П. започнала да плаща по 200 евро на превозен мигрант, като от тях 130 оставали за подсъдимия М., а 70 евро се заплащали на шофьор на превозен човек. Подсъдимата П. плащала и на физическите водачи на мигрантите, които придружавали  същите до гр.С.от границата с Р Турция и престоявали в квартирите с тях за по 1-2 дни  до напускането им на адресите, на които са настанени. Подсъдимата  П. след това организирала  транспорт на водачите до гр.Свиленград, за да мога същите да се върнат в Р Турция и да организират следващата група с мигранти, които да се преведат незаконно в Р.Б. през границата. Парите, с които подсъдимата П. се разплащала на територията на Р.Б., получавала от Р Турция от неизвестно лице за всеки мигрант чрез системите за бързи парични преводи - Уестърн Юнион. След изпращането на всяка група „незаконни” мигранти за Р Сърбия, подсъдимите П. и Т. незабавно сменяли телефонните си номера и били изключително организирани в това отношение. В отсъствието на подсъдимата П., парите за транспорт се заплащали от подсъдимата Т. и майката Р.Г. на подсъдимия М., а той от своя страна се разплащал на шофьорите. По същия начин се разпределяли и плащали и парите за  изхранване и престой на мигрантите в гр.София, като отново сумите се предавали на подсъдимия М. за да се закупи нужната храна.

Освен подсъдимия М., шофьори за нуждите на организирана престъпна група търсила и подсъдимата Т.,която ползвала и  мобилен номер на турски оператор - *** и ***. А. също изпращал от Турция мигранти, които били посрещани от участниците в настоящето престъпно сдружение и били транспортирани до гр.София, а от там до Сърбия. През времето докато  осъществявали престъпната си дейност  някой от участниците били задържани за кратко-за 24 часа от органите на МВР, но след това същите отново започвали да се занимават с описаната по-горе дейност. Такива били свидетеля С.,  подсъдимите М. и С., Г., А., Л..

По описания по-горе механизъм за шофьор на автомобил, с който да се извозват мигранти бил вербуван свидетеля Б.Б.. През м. септември 2015 год. свидетелят Б. бил намерен от подсъдимия В.М., който му обяснил подробно за какво го търси. Б. се поинтересувал колко се плаща, а подсъдимия М. му обяснил че  първоначално се заплащала цената  от 150евро на  човек. Тъй като Б. искал да му се плаща предварително, при първата среща  конкретна договорка не се постигнала. М. обяснил, че този метод не работел, защото се „хващали“ хора. Двайсетина дни по-късно подсъдимият  М. отново се обадил на свидетеля Б. и му обяснил, че има курс, при който плащането е предварително. Трябвало да се закарат „водачи“ на групи до  гр.Свиленград, които след това прекосявали границата с Р Турция нелегално и след това  преминавали обратно и превеждали „нелегалните“ мигрантите извън ГКПП и без разрешението на надлежните органи на властта. Така  свидетеля Б. извозил водачите до указаното му място и  след известно време направил още един такъв курс, като и в двата случая му било платено предварително. В началото на 2016 год. свидетеля Б. извършил още няколко пътувания, като превозил  мигранти от  граничния район с Р Турция до гр.С.и до границата с Р Сърбия до 24.03.2016 год., когато бил задържан в гр.С.в района на „Плиска“ с 12 мигранти. Освен  посочените, свидетелят Б. имал и две неуспешни превозвания на мигранти от  района  в близост до границата на страната с Р Турция до гр.София, при които единият път хората били задържани. Като „пилотна кола“ в повечето случаи при извършените от него пътувания бил подсъдимият В.М., който много рядко се случвало да вози при себе си мигранти. М. осъществявал контакти с шофьорите на останалите коли и давал нареждания къде да се чакат точно мигрантите  за да се натоварят и впоследствие на кой адрес да се оставят в гр.София. Задачата на М. била да изчака първоначално извън населеното място и след натоварването на хората да се движи на около 2-3-4 км (до максимум 5 км) пред останалите коли, като основно водачът на тази кола следял  за наличието на полиция на магистралата. В три-четири от случаите през 2016 год. (до задържането на Б.) „пилотна кола“  бил свидетеля И.З.Н., който управлявал джип с рег.№ ***, а мигрантите  които се превозвали били взимани от местности извън ГКПП в района на с.Долно Паничерево, с.Габър, с.Дебелт и с.Крушовец.  В зависимост от броя им, мигрантите се натоварвали в автомобили между 6-9 на брой,като между тях  шофьори били подсъдимия И.Г., К.С. и свидетеля Б., който винаги бил последна кола от колоната.

Водачите на групите мигранти, които  организирали самото превеждане на мигрантите през границата между Р Турция и Р България без разрешението на надлежните органи на властта и извън ГКПП  имали контакт с А. и П., като преди това  на същите били предоставяни GPS координатите на точното място, през което ще се пресече границата от съответната група и едва когато са на територията на Р.Б. се уведомява В.М. или свидетеля И.Н., който от своя страна предава на чакащите в гр.Бургас или в района около Бургас шофьори с колите, за да тръгнат към съответното място и да натоварят мигрантите.

Освен посочените курсове, свидетеля Б.  през упоменатия  период извършвал под ръководството и организацията на подсъдимия В.М. и т.нар. „къса база“, а именно превозване на  мигранти, пребиваващи на територията на Р.Б. в нарушение на закона, от гр.С.до Калотина. В някои от случаите този превоз се извършвал и със съдействието на свидетеля И.Н., който  управлявал „пилотната кола“ и поддържал връзка с останалите шофьори на автомобили, като ги координирал. Подсъдимият М. участвал в тези курсове 1-2 пъти, като същият се занимавал по-често с чисто организационни въпроси по телефона и съобщавал къде точно да бъдат оставени мигрантите, за да може да пресекат впоследствие границата със Р Сърбия пеша и без разрешението на надлежните органи на властта. При тези курсове, които били общо около шест на брой, подсъдимият К.С. съобщавал точното място, където да се оставят мигрантите. Същите се натоварвали в леки автомобили от ж.к. „Модерно предградие“ и се оставяли на около 300 м от бариерата на ГКПП-Калотина.

Във всички случаи, когато свидетеля Б. извършвал превоз на мигранти в страната по посочените по-горе маршрути, същият бил упътван от подсъдимия В.М., който му казвал къде да отиде, къде да спре, къде да  откара хората, колко хора трябва да се натоварят и колко автомобили са необходими.За всеки курс, който бил осъществяван от свидетеля Б. му се плащало от подсъдимия М. по 100 евро на превозен „нелегален“ мигрант, а на шофьора на „пилотната кола“ се плащало по 50 евро. Необходимата сума за зареждане на  гориво се плащала отделно и в повечето случаи автомобилите се зареждали на една бензиностанция, а зареденото гориво се плащало общо за всички шофьори от В.М. (по около 150лв или по-малко на лек автомобил, в зависимост от разхода).

Свидетелят Б. бил настанен за една вечер в квартирата в гр.Бургас – апартамента (нает по поръчение на подсъдимата П.), където бил посрещнат от подсъдимия С.. Б. изчаквал обаждане за да тръгне към граничния район с Р Турция и за да  качи  в автомобила си  „нелегални“ мигранти. Пристигайки на място в квартирата, свидетелят Б. разбрал , че няма да му бъдат платени предварително обещаните преди това 150 евро за този курс и не се съгласил да тръгне. Било му обяснено, че  съответното възнаграждение ще му бъде платено, след като се върне обратно в София. Тогава той провел разговор с „Р.“, след настояване от страна на подсъдимия С.. След като станало ясно ,че свидетелят категорично отказва да извърши „курса“, на С. му било разпоредено да ангажира  таксита за превоза на мигрантите.

Последният курс, който свидетеля Б. направил за престъпната група бил на 24.03.2016 год. Сутринта, около 03.30 - 04.00 часа,той  с управляван от него автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ и други шофьори, между които  подсъдимите И.Г., В.М. – общо всички с 9 автомобила били  в граничния район на Р.Б. с Р Турция, извън ГКПП, където  били натоварени общо 52 лица -  „нелегални“ мигранти за да бъдат превозени до гр.София. Свидетелят Б. бил задържан в района на Плиска в гр.София, автомобилът му бил конфискуван, а той осъден на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което изтърпял към момента.

Свидетелят Б. участвал  в превозването на чужденци от границата на Р.Б. с Р Турция до гр.София, като „нелегалните“ мигранти били взимани от него и натоварвани в управлявания от него автомобил в района на селата Долно Паничерево - два пъти, с.Габър, с.Дебелт-два пъти и  с.Крушовец, както и два курса до Калотина. Лицата(не е установен точният им брой по делото) били чужденци, които са пресекли границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта и съответно е подпомогнал преминаването им през страната срещу парично възнаграждение. Автомобилите, които  подсъдимите С., Г.  и М. управлявали били  различни и се сменяли често.

За целия период, в който свидетелят Б. е „работил“ за организираната престъпна група, е виждал един единствен път ръководителя на групата - подсъдимата Р.П., а именно в есента на 2015 год., когато е трябвало да превози водачи до границата с Р Турция. Свидетелят Б. бил в района на „Лъвов мост“ в гр.София, когато подсъдимия Р.П. дала пари на подсъдимия В.М.. Последният от своя страна предал част от сумата-600евро(в банкноти от по 100 евро) на Б. като възнаграждение за превоза, който следвало да извърши. В останалите случаи подсъдимия М. извършвал разплащането по разпореждане на подсъдимата П., като за два от случаите на Б. не му било платено - а именно за превоза, когато бил задържан в гр.С.и  при превоза на мигранти, които взел от с.Крушовец.

Свидетелят В.Л. през 2016 год.  се запознал с подсъдимия В.М. чрез подсъдимия И.Г.. Последният на 20.05.2016 год. предложил на Л. пари – 50 евро на човек, за да започне да пътува и да вози „нелегални“ мигранти с автомобил от граничния район  около гр.Средец до гр.София. Г. му казал, че на следващия ден следва да започне да пътува за гр.Бургас. На следващия ден- 21.05.2016 год. Л., заедно с подсъдимия Г. отишли  в дома на подсъдимия В.М., около 20.00 часа, където бил паркиран микробус. Свидетелят Л. трябвало да управлява същия микробус, марка „Пежо“, като бил инструктиран от двамата подсъдими, че трябва да ги следва по време на пътя. Л. пътувал  сам в буса, а  подсъдимите Г. и М.  били с л.а. „Фолксваген Пасат“ пред него по пътя.  През цялото време докато свидетеля Л. пътувал към гр.Бургас и после към гр.Средец, по телефона осъществявал контакт с Г. и  М., които му казвали в коя посока да шофира. Най-напред отишли заедно в гр.Бургас, а след това и в близост до гр.Средец в гориста местност извън ГКПП. В момента, в който паркирали автомобилите мигрантите започнали да се качват в буса управляван от Л.. Лицата били 22 чужди граждани, с изтормозен вид и от различни националности. Малко след като тръгнали за гр.София, подсъдимите Г. и М., заедно със свидетеля Л. били задържани от органите на МВР. След задържането, срещу Л. било образувано досъдебно производство, по което впоследствие бил признат за виновен и осъден на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 12 месеца, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Свидетелят Д.С. също работил за организираната престъпна група, като бил вербуван от  А.. Двамата се запознали  в района на бул. „М. Луиза“, след като С. му споделил че изхарчил всичките си спестявания по казина. А. му предложил да превози пет човека –чужденци, “нелегални“ мигранти от района на „Лъвов мост“ в гр.С.до Калотина, като за това щял да му заплати 200 евро. С. обяснил , че има автомобил, който може да използва за превозването на чужденците. На 22.08.2016 год. свидетеля С. взел шест човека от заведение „Макдоналдс“, находящо се на бул.“Сливница“ между 17-18.00 часа същия  ден, като бил с л.а. марка „Волво В 40“, натоварил хората и отпътувал за  Калотина. Преди да пристигне до гр.Сливница, С.  с жестове обяснил на чужденците че трябва да слязат и да се скрият в храстите, тъй като наблизо имало патрул на полицията, за който бил предупреден от неизвестно лице по телефона и което шофирало пред него  като „отцепка“ с л.а. „Сеат“.  След около един час свидетелят С. се върнал на същото място, но чужденците ги нямало и съобщил  за станалото на А..

На следващия ден, сутринта рано около 04.00 часа  на свидетеля С. отново се обадил А., като  същият му разпоредил да отиде  да вземе пет човека от района на  Женския пазар в гр.София, които да ги превози до района на Калотина и границата с Р Сърбия. А. дал указания чужденците да се откарат и оставят на разстояние около 1-2 км от Калотина. С. натоварил хората от указаното място, като заедно с него  тръгнали и още две коли, които ще пътуват след него - това  били подсъдимия Г. с прякора „Я.“ и  В.М. с прякор „Д.“ съответно с л.а.  „Фолксваген Пасат“ и „Ланчия“. Всички се познавали, тъй като се занимавали с превозване на „нелегални“ мигранти. „Отцепка“ и в този случай отново било същото лице известно на свидетеля С. като „Иван“, който му се обадил и съобщил че на пътя пред него има полицейски патрул. С. оставил незабавно хората и се върнал в гр.София, където се срещнал с подсъдимите Г. и М., „Иво“ (свидетеля Ив.Н.) и А.. Последният му заявил ,че трябва отново да натовари и да закара до Калотина  хората, които е карал сутринта за да му бъдат платени  обещаните 200 евро. Четири часа по-късно свидетеля С. отишъл при  хората, на мястото където ги бил оставил по-рано, качил ги обратно в управлявания от него автомобил и тръгнал в посока Калотина. Зад него се движели подсъдимия Г. и лице с неустановена по делото самоличност. Малко след това  автомобилите били  последвани от органите на МВР. Свидетелят С. след около един километър разстояние спрял автомобила и свалил хората, които возел и  продължил да кара до бензиностанция  в района на гр.Драгоман, където спрял, а малко след това той и подсъдимия Г. били задържани от органите на МВР. За същият случай подсъдимия Г. е осъден с влязла в сила присъда(описан подробно по-долу).

На 25.09.2015 год. свидетеля Г.Д., който бил дежурен заедно с колегите си Д.Д.и Б.Б. в района на ОД МВР-Бургас. По сигнал на дежурния  същите спрели (в интервала между 8-12.00 часа) движещ се  микробус, червен на цвят марка „Форд Транзит“ със стаР.горска регистрация в местността „Батака“, на разклона на моста в посока кв.“Меден рудник“. Микробусът се управлявал от свидетеля С.Б., чиято самоличност  била установена на място. За Б. било установено след справка в 4 РУ, че не е правоспособен водач, а в каросерията на микробуса били открити  32 души, чужди граждани - „нелегални“ мигранти, които нямали документи за самоличност и между които мъже , жени и деца. Лицата не говорели английски или български език. Всички били конвоирани до 4 РУ. На свидетеля Б. заявил на свидетеля Д., че това не му е първият път да превозва мигранти, че друг път също е задържан от органите на МВР,както и че за описания по-горе случай му било платено да закара лицата до гр.София, като посочил мястото от където ги е взел.

Свидетелят с тайна самоличност №154 бил помолен на неустановена дата в периода - края на м.юли-началото на  м.август 2015 год. от свой познат да го придружи да закара хора с автомобил до Капитан Андреево. Лицата били четири на брой, взели ги от хостел в района на Лъвов мост в гр.С.и ги  закарали до Капитан Андреево. От своя познат  свидетеля разбрал , че тези лица са афганистанци „каналджии“ (водачи), превеждащи групи мигранти и бежанци от Турция в България. Свидетелят с ид.№154 и неговия познат си разделили сума от порядъка на 200-300 евро по равно за извършения превоз на „каналджиите“.

Няколко дни след това, свидетеля с №154  се срещнал с подсъдимия М.А. и К.М., които били участници в организираната престъпна група, ръководена от Р.П.. А. и М. предложили на  свидетеля с ид.№154 да управлява „пилотна кола“ , а именно да управлява автомобил пред тях на разстояние около 1-2 км, докато те се движели отзад с друг автомобил, в който превозвали „нелегални“  бежанци и мигранти. Свидетелят с ид.№154 следвало да съобщава на двамата подсъдими за наличието на полицейски постове и патрули.  Свидетелят с ид.№154 ходил няколко пъти(3-4 пъти) с подсъдимите А. и М. да превозват мигранти, като  същите ги  натоварвали в района на гр.Средец, с.Габър и с.Индже войвода и ги превозвали до гр.София, където  последните двама им купували храна и заедно с майката (Р.Г.) на подсъдимата Р. П.  ги настанявали по квартири в ж.к. „Модерно предградие“ в гр.София. Р. създавала организация в тази насока. Подсъдимите А. и М. контактували пряко с ръководителя П. и с майка й Р.Г.. Р. съобщавала на А. и М. къде точно трябва да отиде свидетеля, а последните двама предавали информацията на свидетеля с ид.№154. Свидетелят отивал на посоченото от подсъдимите място,където чакали мигрантите и веднага  същите се натоварвали в микробус. Шофьорите на микробуса били различни (неустановени по делото), като с тях контактували единствено подсъдимите А. и М., а свидетеля с ид.№154 като „пилотна кола“ следял за наличието на полиция по пътя. За всеки курс свидетелят с ид.№154 получавал между 200-400 евро, като сумата му я заплащал или подсъдимия М. или подсъдимия А.. Мигрантите, които се превозвали   по описаната схема били чужденци, които са преведени (със съдействието на инкриминираната група) през  границата на РБ с Турция без разрешението на надлежните органи на властта и същите преминавали през територията на Р.Б. в нарушение на закона, като били подпомагани от престъпното сдружение с цел набавяне на имотна облага.

През инкриминирания период, описан по-горе  подсъдимите  М., Г., С., А. и М. били задържани като това се установява от приложената по делото справка  от ОДМВР-Бургас УРИ 251000-14244 от 22.06.2018 год.(л.1509-1531 от СП,т.4).

Подсъдимият К.С. бил задържан на 05.08.2016 год. за престъпление по чл.281,ал.2,т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по образуваното срещу него досъдебно производство  на РП-Враца (справка от ГД "ИН" рег.№8417/ 15.06.2018 год.-л.1539, т.4 от СП), като същият е бил осъден впоследствие за това деяние, като е било одобрено споразумение от РС-Враца по НОХД №61/2017 год. (вж. свидетелство за съдимост на подсъдимия С. –л.1400-1426, т.3 от СП, осъждане №16). Освен това е видно, че подсъдимия С. е осъждан за деяния извършени в инкриминирания период и за престъпления по чл.343в от НК, което сочи че същия е управлявал  моторно превозно средство, докато е участвал в престъпната дейност на групата без свидетелство за правоуправление и в срока на наказването му по административен ред (осъждания с №-ра 14,15,16,17,18 от справката за съдимост на С.).

Подсъдимият И.Г. е осъден  за престъпление по чл.270 от НК (противозаконно е пречил на полицейски служители от МГПГ при РДГП-Драгоман да изпълнят задълженията си - проверка на управлявания от него „Фолксваген Пасат с рег.№***), извършено на 23.08.2016 год., като е признат за виновен за това деяние съгласно одобрено Споразумение по НОХД №645/2017 год. на РС-Сливница, в района на Драгоман (вж. осъждане №13 от справка за съдимост на подсъдимия И.Г.-л.1428-1465,т.3 от СП).

Подсъдимия М. е осъждан за деяние извършено в инкриминирания период за престъпление по чл.343в от НК, което сочи че същия е управлявал  моторно превозно средство, докато е участвал в престъпната дейност на групата без свидетелство за правоуправление и в срока на наказването му по административен ред (осъждания с №-ра 17 от справката за съдимост на М.-л.1467-1494).

 

След разкриването на дейността на  организираната престъпна група, част от подсъдимите били задържани и били извършени претърсвания и изземвания както следва:

Съгласно приложения по делото протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г. от дома на Р.П. – л.8-11 е видно, че са били иззети веществени доказателства - мобилни телефони, таблети и лаптоп, както и множество документи банкови и на офиси за бързи разплащания  за значителни парични суми с получатели и наредители Р.Г., Р.П. , А.Т.: 34бр. с написани имена и числа и 1бр. зелено листче с написано име „Рашид“ и числа; документ за изпращане на пари с ФК „Кеш Експрес“ от Р.П.  с получател  Majid Tanha; документ за получаване на валута от Р.Г. за 400евро; 2бр. документи от „Алфа банк“ за сумата от 2800евро с наредител П. от 22.05.2014 год.; 2бр. нареждания от А.Т. към Зираат банк за 2200евро и за 585лв; документ от „Мъниграм“ на П.  за превод на сума 2850евро от П.Х..

С протокол за доброволно предаване от 22.09.2016 г. от Р.П. – л.12 е предала  1бр. документ за изпращане на пари чрез ФК Кеш Експрес Сървис в размер на 5095 евро с получател Hameed Ullah;

С протокол за доброволно предаване от 22.09.2016 г. от А.Т. – л.13-14 е предала 1бр. лаптоп марка „Тошиба“;

С протокол за доброволно предаване от 22.09.2016 г. от Ануар А. Азай – л.15 е предал 1бр. таблет марка „Самсунг“;

 С протокол за доброволно предаване от 22.09. –л.16-17 А.Т. е предала 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон 6“,ведно със СИМ-карта на Теленор и 1бр. мобилен телефон „Нокия“,ведно със СИМ-карта на Виваком;

От протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 год.(л.18-20,т.3 от ДП) се установява, че в дома на подсъдимия Г.  са били намерени и иззети мобилен телефон  със СИМ-карта на Теленор и  тефтерче с изписани ръкописно имена и цифри;

От протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 год.(л.21-24,т.3 от ДП) се установява, че    в дома на подсъдимия М.  са били намерени и иззети мобилни телефони  и  СИМ-карти,преносим компютър,  2бр. регистрационни табели с №*** и 1бр.  с № ***.

С протокол за доброволно предаване от 22.09.2016 г. от инспектор Ивелин Новков – л.25 е предал 1бр. мобилен телефон „Нокия“ със СИМ-карта на Виваком, иззети от подсъдимия В.М..

Протоколите, описани по-горе представляват годни доказателствени източници, тъй като са съставени по реда на НПК, не се констатират процесуални нарушения при изготвянето им и поради това Съдът се позовава на тях, като намира че същите кореспондират с достоверния доказателствен материал по делото.

 

В хода на досъдебното производство са били извършени редица разпознавания на лица по снимки, като съставените за тези действия протоколи представляват годни доказателствени източници и изцяло кореспондират с показанията на свидетелите, а именно:

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети(т.6 от досъдебно производство), свидетеля Б.Б. е  разпознал лицата :

Подсъдимият И.Г., известен му с прякора „Я.“ – Протокол от 21.07.2016 год. и албум (л.15-18,т.6);

Подсъдимата Р. П. - Протокол от 21.07.2016 год. и албум (л.19-22,т.6);

Подсъдимият В.М., известен му с прякора „Н.“ – Протокол от 21.07.2016 год. и албум (л.23-26,т.6);

Подсъдимият К.С., известен му с прякора „Н.“(както и М.) – Протокол от 21.07.2016 год. и албум (л.27-30,т.6).

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля И.Н. е  разпознал лицата :

Подсъдимият М.А. - Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.37-39,т.6);

Подсъдимият И.Г., известен му с прякора „Я.“ – Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.40-42,т.6);

Подсъдимият К.С., известен му с прякора като „К.“ – Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.43-45,т.6);

Подсъдимият В.М., известен му с прякора „Н.“ – Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.46-48,т.6);

М.А., известен му като Д.– Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.52-54,т.6);

Подсъдимата А.Т. - Протокол от 14.09.2016 год. и албум (л.55,56,т.6).

Съгласно приложения по делото  протокол и албум за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля Х.К. А. е  разпознал подсъдимата А.Т. - Протокол от 20.10.2016 год. и албум (л.55а,56,т.6).

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля Д.С. е  разпознал лицата :

Подсъдимият И.Г., известен му с прякора „Я.“ – Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.58-60,т.6);

М.А., известен му като АД.– Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.61-63,т.6);

Петър П.,известен му като „П.“ - Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.64-66,т.6);

И.Н., известен му като „Иво“ - Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.67-69,т.6);

Подсъдимият В.М., известен му с прякора „Д.“ – Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.70-72,т.6).

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля  с тайна самоличност с ид.№154 е  разпознал лицата:

Р.А.Г., известна му като Р., майката - Протокол от 16.11.2015 год. и албум (л.73-75,т.6);

Подсъдимият К.М., известен му като К. – Протокол от 16.11.2015 год. и албум (л.97-99,т.6);

Подсъдимият М.А., известен му с прякора „М.“ - Протокол от 16.11.2015 год. и албум (л.76-78,т.6).

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля  С.Б. е  разпознал лицата:

Р.А.Г., известна му като Р., майката на Р.- Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.79-81,т.6);

Подсъдимата Р.П. - Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.82-84,т.6);

Подсъдимият М.А., известен му с прякора „М.“ - Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.85-87,т.6);

Подсъдимият К.С., известен му с прякора като „К. малкия“ – Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.88-90,т.6);

Подсъдимият К.М., известен му като К. – Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.91-93,т.6);

Подсъдимата А.Т., известна му като Ати дъщерята на Р. - Протокол от 27.11.2015 год. и албум (л.94-96,т.6).

Съгласно приложените по делото  протоколи и албуми за разпознаване на лица и предмети (т.6 от досъдебно производство), свидетеля  В.Л. е  разпознал лицата:

Подсъдимият И.Г., известен му с прякора „Иво Я.“ – Протокол от 17.10.2016 год. и албум (л.105,110-112,т.6) и

Подсъдимият В.М., известен му с прякора „Н.“ – Протокол от 24.08.2016 год. и албум (л.106,107-109,т.6).

Разпознаванията по делото, посочени по-горе са извършени по снимки и при спазването на правилата визирани в чл.169-171 от НПК. Видно е, че непосредствено преди всяко разпознаване е бил извършен разпит на съответния свидетел. Съгласно  чл.171,ал.4 от НПК, когато не е възможно да се покаже самото лице, се показва негова снимка  заедно със снимките на три или повече лица, сходни по външност. В случая е очевидно, че разпознаваните лица не са били на разположение на разследващия орган и същият е извършил разпознаването по снимков материал. Подсъдимите към датите на извършените разпознавания не са били задържани по делото и не са били на разположение на разследващия орган и не е имало процесуална пречка разпознаването да бъде извършено по снимки (което е законово допустимо). Повече от ясно е, че към момента на разпита на свидетелите и последвалите разпознавания по снимки (описани подробно по-горе) личността на подсъдимите и третите лица не е била известна и не е било възможно те да се осигурят за разпознаването им на живо. Затова е предприето разпознаване по снимки и не е допуснато нарушение по  чл. 171, ал. 4 от НПК.  В този смисъл и възражението на защитата на подсъдимия М. се явява неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършването на тези действия по разследването и при съставянето на  приложените протоколи. Съдът се позовава на извършените разпознавания от свидетелите, като намира че същите изцяло кореспондират с изложеното от всеки един от тях при разпита им и дават възможност да се направят убедителни и несъмнени изводи, както от фактическа така и от правна страна.

 

Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите както следва: показанията на свидетеля с тайна самоличност с ид.№154, дадени в хода на съдебното следствие; частично на показанията на свидетеля С.Б.(приобщените  по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК в съдебно заседание на 14.05.2018 год. и обективирани в съдебен протокол от 27.11.2015 година по НЧД №1470/2015 година по описа на Специализиран наказателен съд); показанията на свидетеля В.Л. от съдебното следствие  и частично приобщените от досъдебно производство (по реда на чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК в съдебно заседание на 22.06.2017 год. и обективирани в протокол (том 4, лист 16-18 от ДП) от открито съдебно заседание от 09.06.2016 г. по ЧНД № 1674/2016 г. по описа на СНС, а именно на стр. 2, целия 4 абзац); на показанията на свидетеля Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие; частично на показанията на свидетеля И.Н.(приобщените  по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,пр.1 и пр.2 от НПК в съдебно заседание на 31.05.2018 год. и обективирани в протокол от съдебно заседание от 10.08.2016 г. по НЧД №2153 по описа на Специализиран наказателен съд); частично на показанията на свидетеля Н.Р.,дадени в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетеля Д.С., дадени в хода на съдебното следствие и изцяло на  приобщените  от досъдебното производство в съдебно заседание на 16.10.2017 год. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 24.08.2016 г. , депозирани в хода на ДП пред орган на ДП (т.4,л.50-53 от ДП);частично на показанията на свидетеля С.И., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство в съдебно заседание на 20.09.2017 год. на основание  чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2  от НПК (обективирани в Протокол за разпит на свидетел от               26.11.2015г. -том 4, л. 34-35 от ДП), като житейски логични, последователни и непротиворечащи си. Действително констатират се някои неточности в показанията на свидетелите, но съдът ги отчита като дължащи се на изминалия период от време от датата на извършването на престъплението, а и още повече че тези противоречия не са съществени и не водят до направата на други изводи и друга фактическа обстановка. Свидетелските показания на посочените лица, които се кредитират от съда, не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Анализирайки показанията на  разпитаните свидетели по делото, Съдът намира, че изложената по-горе фактическата обстановка изцяло се подкрепя от тях и  поради това същите се кредитират в посочения по-долу смисъл и части.

 

Съдът  кредитира с доверието си показанията на свидетеля  Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие  като достоверни. Показанията на този свидетел са свързани, последователни и житейски логични. Същият  разказва с подробности за създадената организация в престъпната група по превеждането на мигрантите през границата на Р.Б. с Р Турция без разрешението на  надлежните органи на властта, организацията и съгласуваните действия по  посрещането на тези лица в граничните райони от участниците в групата и наетите шофьори, превозването им до гр.София, настаняването им в частни квартири в ж.к. „Модерно предградие” в столицата и извозването им до граничния район с Р Сърбия, до Калотина (т. нар. от свидетеля „къса база“) за да пресекат отново без разрешението на надлежните органи на властта границата. За същите обстоятелства изключително подробно разказва както свидетеля С.Б. в хода на досъдебното производство, чиито показания са приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2,пр.1 от НПК, така и свидетеля с тайна самоличност ид.№154. Тези показания на посочените свидетели се подкрепят и кореспондират изцяло с ценените от Съда показания на свидетелите  В.Л., Д.С., И.Н., Г.Д..

Свидетелят Б.Б. разказва подробно как е бил вербуван от подсъдимия М. и е бил нает за шофьор, който да участва в осъществяването на престъпната дейност. Същият е извозвал „нелегалните“ мигранти по посочената схема и начин с управлявания от него автомобил „Фолксваген Шаран”, за какъвто сочи и свидетеля Н. в показанията си от досъдебното производство. Б. подробно разказва за всеки един от случаите, в които е бил наеман за да извозва мигранти от граничните райони до гр.С.и от гр.С.до Калотина. Същият  съобщава и за случаите, в които не е изпълнявал  курсове по посочените маршрути, поради  непристигане на  мигранти, поради  липса на предварително плащане, сочи къде са били настанявани, за квартирата, която ползвал подсъдимия М. и С. в гр.Бургас, за която подробно разказва и свидетеля Б., която наел по разпореждане на подсъдимата П.. Освен за тези факти  Б. сочи и шофьора на пилотната кола в случаите, когато тя не се управлявала от подсъдимия  М., а именно това бил свидетеля И.Н.. За него разказва и свидетеля Д.С.(в показанията си от досъдебно производство,приобщени в хода на съдебно следствие), както и свидетеля С.И..  Показанията на Б. кореспондират с останалите по делото ценени от Съда гласни доказателства и досежно подаваните сигнали между шофьорите  докато се придвижват до гр. С.и водещата ги „пилотна кола” движеща се на разстояние 1-2-3-4 км пред тях, както и относно водачът й осъществяващ телефонен контакт с останалите зад него и съобщавайки за наличието на полицейски патрули. За „отцепката” говорят както Б., така и свидетеля Б., Н. и свидетеля с ид.№154. Свидетелят Б. в показанията си разказва и за случаят, при който на 24 март 2016 год. е бил задържан с 12 мигранти в района на Плиска в гр.София. Същият сочи, че е бил осъден и е изтърпял наказанието си. Съдът не може да приеме, че Б. е заинтересуван от изхода на делото, тъй като направата на такъв извод не се подкрепя от никакви доказателства.  Да действително, според Б., подсъдимият М. му дължал пари за извършени курсове, но с оглед сумата която сочи в порядъка на 380 евро, не може да се приеме ,че свидетеля е предубеден и показанията му са неистински. Освен това е видно, че в хода на съдебното следствие, показанията на  този свидетел  са поместени в съдебния протокол от 22.06.2017 год. в рамките на  повече от 15 страници, които  съдържат изключително много  факти относно имена, дати, местности и които бяха повторени няколко пъти в един и същ смисъл от свидетеля при задаването на уточняващи въпроси от страните и при проверка на показанията му. И свидетеля Б., и С.Б. сочат за създадената организация в престъпното сдружение от подсъдимата П., което кореспондира и с приложените по делото  справки от ГД "ГП" във връзка с регистрирани пътувания на П. в РТурция(л.1605-1607,т.4 от СП).Посочените взаимосвързани доказателства не се опровергават и от представените от защитата копия от задграничния паспорт на П.(л.1608-1610,т.4 от СП), тъй като  е видно че поставените печати(за които защитата твдърди) - сочещи датата на преминаването на граничните пунктове на Р.Б. и Р Турция касаят периоди извън инкриминирания. Пътуванията на П. в инкриминирания период съответстват на приложените по делото справки от ГД "ГП", за които има и свидетелски показания по делото. Б. сочи, че е провел разговор с „Р.“ по телефона, като С. му е съобщил, че същата се намира в Р Турция и периода касае именно началото на 2015 год.,т.е. след излизането й от Р.Б. през ГКПП Кап.Андреево шосе и преди влизането й обратно на територията на Р.Б. през същия ГКПП на 14.07.2016 год.

За П. свидетеля Б. е придобил информация от  подсъдимия М. и С., както и лично. Същият сочи, че е видял подсъдимата Р.П. и я е разпознал в хода на досъдебното производство в гр.София, в момент в който извършва разплащане. Същата  предала на подсъдимия М. пари-банкноти с номинал от по 100 евро всяка, от която   той отделил полагащото се на Б. и останалото прибрал за себе си. Свидетелят Б. с подробности разказва как точно е била разположена подсъдимата П. в лекия автомобил, описва и с подробности мястото на въпросната среща, на която е станал свидетел, а именно на бул.”М. *** в интервала между 20.30-21.00 часа. За ръководната роля на подсъдимата П. разказва и  свидетеля Б., а за участието на подсъдимата Т. в сдружението разказват свидетелите И.Н.  и Б. в приобщените по делото показания от досъдебното производство. При срещата на Б. с П., Т. и майката Р., подсъдимия М. е обяснил на свидетеля, че те са „шефките по организацията”, както и че Р.знае перфектно арабски език и че нейният бивш мъж живее в Турция и той съдействал също по организацията на дейността на престъпната група.

В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на свидетеля Б.. Същите кореспондират изцяло с останалите  приети за достоверни доказателства от Съда. Единствените доказателства, които са събрани  по делото, които до известна степен биха могли да разколебаят показанията на свидетеля Б. в частта относно начина на осъществяване на първия контакт между М. и Б. са показанията  на свидетеля Й.. Съдът не цени същите и ги намира за неотносими, тъй като  не допринасят за разкриването на обективната истина. Свидетелят Й. сочи, че познавал и Б. и М., както и че двамата ги познавал от времето, когато изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" в затворите в страната. Същият сочи, че не е знаел  с какво се занимава подсъдимия М., както и дали последния и Б. се познавали. В показанията си свидетеля Б. сочи, че с М.(известен му с прякора „Н.”) се е познавал от  много дълги години, когато заедно изтърпявали наказание "Лишаване от свобода"  в затвор в страната в периода 1995-1996 год. Б. разказва, че се видели на автомивка, находяща се на бул. Сливница в гр.София, където  подсъдимия миел свой автомобил. Двамата разменили реплики от порядъка „Как си, как се оправяш?”,като на въпрос на Б. „Има ли някаква далавера?”, М. му отговорил „Ще видим, ще се обадя?”. Месец-два след този разговор, подсъдимия М. се обадил на Б. по телефона. М. обяснил,че получил номера на телефона на Б. от  техен общ приятел Й. от Димитровград, но дали това е същото лице  със свидетеля Й., Съдът може само да предполага и не може да изгради безсъмнен извод. Отделно от това ирелевантно е  как точно М. е намерил телефонния номер на Б.. В случая е от значение, че подсъдимия М. е осъществил контакта с Б. и го е вербувал срещу обещана предварително сума(150-100 евро на човек) да участва в извозването на мигрантите, като уговорката била да се плаща предварително.

Относно получената по делото справка от хотел „Л.” в гр.Бургас е видно, че действително в нея не фигурират имената на подсъдимия Г. и свидетеля Б., но посоченият хотел е индивидуализиран от защитата на подсъдимия Г., а не от свидетеля Б., в който сочи че са пребивавали за 1 нощ. По делото не е установено по безспорен начин, че се касае за същия хотел, за който разказва Б., а  и житейски е известно , че в регистрите не се вписват всички пребиваващи лица в хотелите. Освен това самият Б. не бе категорично сигурен  и относно датите на пребиваване в хотела.  От друга страна дори и да се приеме, че хотела е правилно индивидуализиран, то представените извлечения от регистрите на хотел „Л.” по делото (л.1372-1378,т.4 от СП) това обстоятелство не опровергава изложената роля  и действия на подсъдимите в престъпната група и поетите задачи от Б..

Показанията на свидетеля Б. кореспондират и с тези на свидетеля Б. относно предлаганата  от М. и подсъдимата П. сума за водачи на „пилотни коли” и шофьори, а именно за всеки превозен човек се плащала сумата от 100 евро, за лицето управляващо „пилотната кола” се плащало в порядъка на 50 евро,а на  Н. и  М. възнаграждението било по-високо предвид по-активната им роля в дейността на организираната престъпна група. И двамата свидетели сочат местоживеенето на  повечето от подсъдимите лица, както и управляваните от тях автомобил. За местоживеенето в ж.к. „Л.”  на подсъдимия Г., сочи и свидетеля Н., описва го по външни белези и го индивидуализира. И Н. и Б.  сочат за участието на подсъдимия А. в сдружението и неговия шофьор-подсъдимия М., за който  показания дават свидетеля с ид.№154 и Б..

Свидетелят Б. дава подробни показания не само за подсъдимия М., но и за свидетеля Н., който  също е взимал активно участие в дейността на престъпната група. За участието на свидетеля Б. в превозването на мигрантите сочи свидетеля Н. в приобщените от досъдебното производство показания.

Относно показанията на свидетеля Б., в частта досежно координатите, които подсъдимите и на водачите на групи през границата имали, същите кореспондират и с изложеното от свидетеля Н., Б. и свидетеля с ид.№154. Подсъдимият М., Н. и А. винаги имали точните координати, където  чакали групите с „нелегалните” мигранти, които преди това получавали от подсъдимата Р.П., а при нейно отсъствие от  майка й  и от подсъдимата Т.. По същият начин стоял въпроса и с настаняването на чужденците в гр.София- предварително се знаело с точност къде да се откарат мигрантите и в коя къща.

Показанията на свидетеля Б. изцяло кореспондират  с извършените от него разпознавания в хода на досъдебното производство. Същият е разпознал подсъдимия И.Г.,Р.П., В.М. и К.С.,което е във взаимовръзка с изложеното от него в хода на съдебното следствие.

Съдът  ползва с доверието си и показанията на свидетеля В.П.Л., който бе разпитан в хода на съдебното следствие. Предвид обстоятелството, че свидетеля не си спомняше датите на събитията за които разказва и сумата която е следвало да получи за извършената от него работа за организирана престъпна група, показанията му от досъдебното производство  бяха прочетени частично на основание чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК. Приобщените показания са дадени пред съдия от СНС и са обективирани в протокол (том 4, лист 16-18 от ДП) от открито съдебно заседание от 09.06.2016 г. по ЧНД № 1674/2016 г. по описа на СНС, а именно на стр. 2, целия 4 абзац. Съдът цени приобщените частични показания от досъдебното производство,като намира че същите кореспондират изцяло с разказаното от Л. в съдебно заседание, логични са и освен това самия свидетел потвърди верността им пред съдебния състав. Липсата на спомен относно  посочените факти и обстоятелства Съдът ги обяснява с изминалия период от време от събитията до настоящия момент.   От показанията на свидетеля Л. е видно, че  е бил  вербуван от подсъдимия И.Г.,който познавал отдавна(от 35 години) и който го запознал и с подсъдимия В.М.. Целта на запознанството  била направено предложение на  подсъдимия Г. към свидетеля да „кара бежанци“ срещу пари от гр.Бургас до гр.София. Тримата се срещнали на 20.05.2016 год., като на свидетеля му били обещани по  „50 евро на човек“.  И  свидетеля Л. сочи подсъдимите с техните прякори съответно Г. - „Я.“ и М. - „Н.“, като за последния обяснява че научил прякора му, когато бил задържан в гр.Средец с 20 мигранти. Освен горното, в хода на досъдебното производство свидетеля Л. е разпознал подсъдимите Г. и М.. Идентично, както и свидетеля Б., Л. разказва че подсъдимия М. и Г. са били с „Фолксваген Пасат“, като са се движели пред него като „пилотна кола“. Отишли в гр.Бургас и след това в близост до гр.Средец, в гориста местност, като „бежанците“  в момента , в който пристигнали започнали да се качват в управлявания от Л. микробус „Пежо“. След като тръгнал, на около 100 метра органите на МВР задържали Л., заедно с превозваните от него хора. И свидетеля Л.(както и свидетеля Б.) сочи, че Г. и М. са знаели точното местоположение, където трябвало да се чакат „нелегалните“ мигрантите за да бъдат натоварени и превозени до гр.София. Мястото, както се описва и от останалите свидетели извършвали такива „услуги“, не било ГКПП, а местност в гората където нямало гранична полиция. За посочения случай Л. бил осъден, като му било наложено наказание "Лишаване от свобода" в размер на 12 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години. Видно е че, показанията на свидетеля Л. кореспондират с тези на останалите ценени от Съда  показания, като от същите могат да се направят изводи за действията на М. и Г., ролята им в престъпното сдружение и еднотипната организация, която създавали за да се обезпечи взимането на „нелегални“ мигрантите от граничните райони и впоследствие транспортирането им до гр.София.

Анализирайки показанията на свидетеля Д.С., Съдът е на мнение че дадените в хода на съдебното следствие следва да се ценят частично, а именно досежно познанството му с подсъдимите Т., И.Г. и неиздирения по делото А. М.. Останалата част дадените показания  на С. в хода на съдебното следствие са недостоверни, не кореспондират с доказателствения материал и се опровергават от събрани по делото други доказателства. Показанията на свидетеля С., дадени пред съдебния състав са изключително объркани, противоречиви и нелогични. На първо място свидетеля сочи, че не е „казал, това което е написал“, че бил принуден от лица , които били на митницата в Калотина. След това сочи, че свидетелят, който бил разпитан преди него(видно от съдебния протокол от 16.10.2017 год. по делото) това е свидетеля С.И., е бил един от лицата които са го пребили и са го карали да се признае „някакви неща, които не са верни“, както и че по време на разпита си, написал собственоръчно показанията си. Впоследствие свидетеля С. твърди, че подписал „някакви други неща“, както и че бил разпитван пред съдия.С. сочи, че освен него бил пребит и неговия приятел подсъдимия Г., като  за това правел извод от писъците, които чувал и разпознал гласът му. В тази връзка следва да се посочи,че подсъдимия Г. е бил осъден с влязла в сила присъда за посочения случай,за което стана въпрос по-горе. Съдът намира посочените показания за недостоверни, поради което не ги цени(с изключение на посочената по-горе част). Предвид  наличието на предпоставките на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на свидетеля С. от досъдебното производство бяха приобщени към доказателствения материал. Констатирани бяха множество противоречия. Показанията на С. са обективирани в протокол за разпит на свидетел извършен от следовател, а не от оперативен работник. На следващо място показанията  в  прочетения протокол за разпит на свидетел от 24.08.2016 г. (т.4,л.50-53 от ДП) са дадени в гр.София, но не пред съдия по реда на чл.223 от НПК. Не се установяват собственоръчно депозирани показания, които да са били дадени в гр.Драгоман, както твърдеше свидетеля. На следващо място не се установява и свидетеля С. да е бил бит и спрямо него да е било упражнено физическо насилие от страна на свидетеля С.И.. В тази насока не се представиха никакви писмени доказателства нито от него, нито от  подсъдимия Г.,не се събраха и гласни такива. На следващо място  показанията, дадени пред орган на досъдебно производство и приобщени по предвидения от закона ред към доказателствената съвкупност, са изключително подробни, логични и се намират в единство с останалия  събран по делото доказателствен материал. Същите кореспондират и с извършените разпознавания на лица от свидетеля С. в хода на досъдебното производство,а именно на подсъдимите Г. и М., на свидетеля Н. и на М.А.. Тези показания Съдът приема с доверието си и намира, че същите се отнасят за част от инкриминирания период, в който именно С. се  е запознал с А.. За идентични факти и обстоятелства дава показания и свидетеля Б.. В този смисъл показанията на двамата свидетели  кореспондират и се намират във взаимовръзка.

Свидетелят С. в показанията си от досъдебното производство  разказва как по поръчение на А. е  извършвал превоз на „нелегални“ мигранти (шест човека) от  гр.С.до Калотина  на датите 22.08.2016 год., на 23.08.2016 год. и още няколко пъти, като не споменава датите, но отново около посочения период. И той както и  останалите посочени по-горе свидетели дава показания за създадената организация по превозване на мигранти, които са преминали границата на България  без разрешението на надлежните органи на властта и превоза им  до границата с Р Сърбия за да преминат границата по същия начин.

И свидетеля С., както и свидетелите Б. и Л., сочи че подсъдимия Г. е извършвал същата дейност като него  с лек автомобил „Фолксаваген пасат“ (използван и от подсъдимия М.), както и че организацията се създавала от А. и подсъдимия В.М.. Кореспонденцията на посочените гласни доказателства е и относно   сочените прякори, с които последните двама подсъдими са били известни  , а именно Г.- с прякора „Я.“ и М. с прякора „Д.“,както и досежно обстоятелството че А. разбирал и говорел български език. Свидетелят С. не само ,че дава подробни показания относно  релеванти факти, но и е извършил разпознавания на лица, които са в синхрон с дадените от него показания на досъдебното производство.

С оглед на гореизложеното  Съдът намира ,че показанията на свидетеля С., дадени в хода на съдебното следствие не са правдоподобни и не следва да им се дава вяра(с изключение на познанството му с Т., Г. и А.).

Показанията  на свидетеля с тайна самоличност и ид.№154 също се ценят от съдебния състав, тъй като  се намират във взаимовръзка  с тези на свидетеля Б. и на  свидетеля Б. от досъдебното производство. Разпитан в хода на съдебното следствие, свидетеля с ид.№154 подробно дава показания относно ролята и дейността, която  е имал подсъдимия А.(известен с прякора „М.“) и подсъдимия М., както и  начина по който е бил вербуван от първия за да започне да участва в превоза на мигранти от граничните райони на РБългария с Р Турция, като изпълнявал ролята на „пилотна кола“ на останалите шофьори, ангажирани в дейността на организираната престъпна група. Свидетелят с ид.№154 дава показания и за жена с име Р., която е и разпознал в хода на досъдебното производство  и за която сочи ,че също е участвала в организацията, както и че само подсъдимите А. и М. са контактували с нея и дъщеря й. За последната безспорно е установено по делото ,че това е подсъдимата Р.П.. М. и А. контактували с двете жени във връзка с извършваната престъпна дейност, както и за да се „консултират“, за да изяснят въпроси свързани с настаняването на мигрантите в гр.София, да „вземат пари“ или да „ги питат по някои въпроси, свързани с миграните“. На подобни разговори между А. и М. и подсъдимата П. и нейната майка, свидетеля с ид.№154  е присъствал няколко пъти, а освен това е бил запознат лично от първия с Р.. За ръководната роля на  подсъдимата П. и активното участие на нейната майка сочи и свидетеля Б. относно организацията, която създавали по извозването на мигрантите. Освен майката на подсъдимата П., свидетеля с ид.№154 е разпознал в хода на воденото досъдебно производство и подсъдимите М. и А.. Както и посочените по-горе свидетели, чиито показания настоящия съдебен състав кредитира , сочи че мигрантите са били извозвани от района на  села Габър, гр.Средец и местности в обл.Бургас, които места са били предварително известни и точно посочени. „Нелегалните“ мигранти незабавно се качвали в автомобилите веднага след пристигането им и тръгвали в определена предварително посока. И свидетеля с ид.№154 , както и Б. и Б. сочат че мигрантите са били настанявани в частни квартири в гр.С., в ж.к. „Модерно предградие“.

Показанията на свидетеля с ид.№154 изцяло кореспондират с извършените по делото разпознавания от него. Показанията му досежно извършваната престъпна дейност от споменатите по-горе подсъдими изцяло кореспондират с дадените и ценени от Съда показания на свидетелите Б., Б. и Н. (в посочените им части от досъдебното производство), поради което и на същите се дава вяра.

Съдът цени с доверието си показанията на свидетеля  Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2  от НПК, а именно обективираните в Протокол за разпит на свидетел от               26.11.2015г. (том 4, л. 34-35 от ДП). Свидетелят  подробно разказва за случай, при който  е бил задържан свидетеля С.Б., а именно на 25.09.2015 год., управлявайки  микробус „Форд Транзит“, без да притежава свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и превозвайки  44 души мигранти без документи за самоличност и преминали границата с Р Турция без разрешението на надлежните органи на власт. Д. сочи, че към този момент е бил служител на ОДМВР-Бургас и на 25.09.2015 год. е бил дежурен и е изпълнявал служебните си задължения. Свидетелят подробно разказва, че пред него  свидетеля Б. е заявил, че превозва  „нелегални“ мигранти и за това му е било платено, както и че друг път също се е случвало да бъде „залавян“. Б. подробно му е разказал от къде са качени мигрантите в буса, както и че същите е следвало да бъдат закарани в гр.София. За случая има приложена по досъдебното производство  докладна записка, в която поименно са посочени лицата (общо 44бр.), които са били превозени от Б. и впоследствие същият е бил  задържан. Били уведомени и съответните гранични полицаи. След прочитането на посочените по-горе показания на свидетеля Д. от досъдебното производство,същият потвърди  пред съдебния състав  верността им, като потвърди датата на инкриминираните събития , за които е разказал , както  и името на задържаното от него лице – С.Б.. Показанията на Д. са логични и последователни и по делото не са събрани никакви доказателства, които да ги опровергават. Напротив, приложени са писмени доказателства , които ги подкрепят. От съвкупността им може да се направи извод относно  съпричастността на свидетеля Б.  към дейността на организирана престъпна група, предмет на настоящето дело,както и че показанията на свидетеля Д. са достоверни, поради което и се ценят от съдебния състав. Липсата на спомен относно датата и точния брой на превозваните от Б. мигранти, Съдът обяснява с изминалия период от време.

Разпитан в хода на съдебното следствие (чрез осъществена видеоконференция с Р Гърция, за която по делото има приложени протокол от съдебно заседание 14.05.2018 год. и доклади на Р Гърция, прокуратурата на първоинстанционен съд Трикала) свидетеля С.Б. отказа да отговаря на въпроси и да даде показания, като се позова  на привилегията предвидена в чл.121,ал.1 от НПК. Според свидетелят отговорите на поставените му въпроси биха го уличили в извършване на престъпление. Позовавайки се на посочената разпоредба същият отказа да даде показания  не само досежно себе си, но и по отношение на трети лица в това число и относно факти и обстоятелства, които не касаят неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство. Предвид изявленията на свидетеля Б., Съдът прие че е налице хипотезата на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, а именно че свидетеля отказва да даде показания и приобщи дадените от него в хода на досъдебното производство  по реда на чл.223 от НПК, а именно обективираните в съдебен протокол от 27.11.2015 година по НЧД №1470/2015 година по описа на Специализиран наказателен съд. Следва да се посочи, че с оглед отказа на свидетеля да даде показания, позовавайки се на посочената разпоредба на чл.121,ал.1 от НПК, Съдът следва да изключи от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Б. от досъдебното производство, единствено в частта в която  същите касаят него самия. В останалата част, не могат да бъдат игнорирани показанията на свидетеля Б., тъй като не касаят лица - негови близки (с оглед текста на чл.121,ал.1 от НПК) и не попадат в кръга от лицата, които са лимитативно изброени в цитираната разпоредба. В случая става въпрос за подсъдимите, за които той е дал подробни, логични, последователни, убедителни и във взаимовръзка с останалия доказателствен материал показания. Отделно от това свидетеля Б., видно от отразеното в съдебния протокол от 27.11.2015 година по НЧД №1470/2015 година по описа на Специализиран наказателен съд, е бил предупреден за наказателната отговорност по чл.290,ал.1 от НК, както и са му били разяснени неговите права  и текста на разпоредбата на чл.121 от НПК. Съдебният протокол има доказателствена сила и отразеното в него се приема за достоверно от Съда. Съдържанието на посочения съдебен протокол не е било оспорено в срока по  чл. 312, ал. 1 НПК и на общо основание протоколът, в актуалния му вид, е доказателство за процесуалните действия, реализирани в съдебното заседание и за реда, по който са били извършени (арг. от чл. 131 НПК), поради което следва да се приеме, че всички данни в него са правилно и вярно отразени. Следователно, довод за допуснати процесуални нарушения в съдебното производство, изразяващо се в неотразяване на всички факти или погрешно отразяване на факти от съществено значение за делото, е неоснователен (в този смисъл е и Решение № 9 от 27.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 597/2012 г., III н. о.). В този смисъл Съдът намира, че свидетеля Б. освен, че е бил наясно с предвидената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, така е бил наясно и с привилегията на чл.121,ал.1 от НПК в хода на досъдебното производство. Посочените разпоредби бяха отново разяснени на Б. в хода на воденото пред настоящия състав съдебно производство, непосредствено преди извършения му разпит и за които заявява, че са му ясни правата, както и в края на разпита си отново потвърждава, че му е било разяснено правото да се консултира с адвокат. В случая свидетеля Б. има право на индивидуална преценка дали да се възползват от правото си частично да не отговаря на определени въпроси, на което право кореспондира задължението на органа, извършващ разпита да разясни тази възможност и което е сторено безспорно. Не така стои въпросът обаче показанията, които свидетеля дава - както е в настоящия случай - досежно подсъдимите по делото. С оглед на това безспорно Съдът приема, че показанията на свидетеля Б. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност, следва да се кредитират и да се ценят в частта, в която  не касаят него самия, а касаят подсъдимите за които свидетелства и дава подробни и логични показания. По тази причина, настоящия съдебен състав не може да изключи изцяло показанията на Б.. Съдът цени същите, в частта в която същият разказва за дейността на организирана престъпна група и ролята на всеки от подсъдимите. От приобщените показания на Б.(в посочената част, в която се ценят) и които Съдът намира за логични и взаимосвързани с останалия доказателствен материал, се установява че  подсъдимия М. се занимава с превоз  на „нелегални“ мигранти, тъй като от това се изкарвали много пари.  Правят се изводи за познанството на М. с подсъдимата Р.П.,както и че именно тя осигурявала парите за разходи и давала координатите на местоположението на мигрантите , където ще пристигнат в Р.Б. от Р Турция - в близост до гр.Бургас и гр.Средец. За тези своя дейност  М. осигурил микробус от подсъдимия С. (с прякор М.), който имал такъв на разположение и който управлявал. Освен това показанията на свидетеля Б. в тази част кореспондират с тези на свидетеля Б., който също сочи че М. е управлявал т.нар. „пилотна кола“ при извозването на мигрантите от граничните райони до гр.София, шофирал на разстояние 3-4км отпред и играел ролята на „отцепка“, като предупреждавал за наличието на полицейски патрули по предварително начертания маршрут. Б. подробно разказва как миграните са били настанявани в  къщи в гр.София, ж.к. „Модерно предградие“ по указания отново на П. и която  чрез подсъдимия М. и С. създала организация не само за настаняването на мигрантите в столицата, но и за  тяхното изхранване. Както и свидетеля с ид. №154, така и свидетеля Б. сочат за участие не само на подсъдимата П. в инкриминираната организирана престъпна група, но и на нейната майка Р. и дъщеря - подсъдимата А.Т. (известна като Ати). Именно тях трите подсъдимия М. наричал „шефките на организацията, по превеждането на „нелегалните“ миграни през границата и преминаването им през страната в нарушение на закона. Свидетелят Б., в хода на досъдебното производство сочи, че тази престъпна дейност се извършвала често от м.декември 2014 год. С оглед мащабността която достигнала тази дейност на подсъдимите посочени по-горе, през м.юли 2015 год., като участници в групата били привлечени  от П. подсъдимите М.А. и К.М.. Б. сочи, че П.  се „свързала с този М. и му възлагаше работа“.  А. и М. продължили участието в групата за кратко време - около два месеца, като впоследствие А. организирал собствен „канал“, след направена интрига между него и П. от страна на подсъдимия В.М..  Освен,че Б. подробно разказва за  организацията и ролята на  всеки от подсъдимите в престъпната група, същият сочи и номерата  на мобилните телефони, които се ползвали от  подсъдимите М. и С.. Свидетелят Б. разказва и за използваните от престъпното сдружение „водачи на групи“, които  напътствали мигрантите и за които П. също организирала транспорт от гр.С.до гр.Свиленград за да се върнат отново в Р Турция за нова група с мигранти, които да преведат през границата на Р.Б. без надлежното разрешение на органите на властта. В тази насока показанията на Б. кореспондира с тези на свидетеля Б.. Взаимовръзката на посочените показания има и в частта, в която се сочи че подсъдимата П. е получавала парични средства за престъпната си дейност чрез системите за бързо разплащане „Уестърн Юнион“, а отделно от това в тази насока са и събраните по делото и ценени от Съда писмени доказателства описани по-горе във връзка с извършени плащания. Кореспонденция в  показанията на Б. и Б. има и досежно организираните впоследствие превози на мигрантите до Р Сърбия с цел същите да напуснат Р.Б.,както и досежно даденото описание на  ръководителя П. и участниците-подсъдимите по делото (с изключение на подсъдимия Г.) от страна на Б. и извършените от него разпознавания в хода на досъдебното производство. Б. е разпознал  лицата Р. П., М.А., К.С., К.М., А.Т.,което изцяло кореспондира с целия достоверен доказателствен материал по делото.

С оглед на гореизложеното Съдът намира, че показанията на свидетеля Б., които е дал в хода на досъдебното производство  досежно ролята и престъпната дейност на всеки от подсъдимите П., Т., С., М., А. и М. са достоверни и ги приема с доверието си.

От друга страна Съдът прави извод, че свидетеля Б. е бил един от наетите от организирана престъпна група шофьори, които да извършват превоза на преведените през границата мигранти без разрешението на надлежните органи на властта от показанията на свидетеля Д., който е бил именно служителят от ОДМВР-Бургас спрял Б. с микробус, натоварен именно с такива мигранти-44бр. Освен това Б. с Протокол за доброволно предаване от 27.11.2015 год.(л.1-2,т.3 от досъдебно производство) е предал на разследващия орган документи на лица, които е превозвал и са останали у него и за които същият е посочил ,че му е известно с какво се занимават, а именно същите били физически водачи на мигранти, незаконно преминаващи през държавната граница. Представените документи са описани и огледани от разследващия орган(л.3-6,т.3) и са приложени по делото(л.7,т.3). Обстоятелството, че Б. е извършвал тази дейност за организираната престъпна група кореспондира изцяло с извършените от него разпознавания в хода на досъдебното производство, съставените протоколи във връзка с предадените от него документи и детайлите, които възпроизвежда в ценените от Съда показания досежно ръководителя и участниците в инкриминираното сдружение. Всички тези доказателства са изключително убедителни и се ползват от Съда с пълна сила.

По идентичен начин (както свидетеля Ст.Б.) стои въпросът с оценката на  показанията на свидетеля И.Н., който също се позова на правото си по чл.121,ал.1 от НПК при разпита му в хода на съдебното следствие. Единственото, което  свидетеля заяви пред съдебният състав е ,че  в периода 2015-2016 год. не е бил правоспособен шофьор,както и че не е знае „други лица да са участвали на превоз на бежанци“. Съдът  не дава вяра на твърдението на Н., че не знае други лица да са извършвали превод на „нелегални“ мигранти, тъй като тези негови показания се опровергават изцяло от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, в т.ч. показанията на свидетеля Б. и извършените в хода на досъдебно производство разпознавания от свидетеля Н. на лицата М.А., Ивайл Г., К.С., В.М., М.А. и А.Т.. Пред съдебния състав  свидетелят Н. направи  изявление, че отказва да отговоря на въпроси  с оглед индивидуалната преценка, която прави че би уличил себе си в престъпление на основание чл.121,ал.1 от НПК, което право  респективно му е гарантирано от закона, още повече че същият  беше упълномощил и адвокат, който да го консултира ако е необходимо и с който се яви в съдебната зала.  Същият обаче отказа да отговаря  на въпроси досежно трети лица, които не са от лимитативно изброените в чл.121,ал.1 от НПК и за които не може да бъде приложена разпоредбата, поради което и на основание чл. 281, ал. 1, т. 2,пр.1 и пр.2 от НПК  бе допуснато прочитане на показанията на свидетеля И.З.Н., обективирани  в протокол от съдебно заседание от 10.08.2016 г. по НЧД №2153 по описа на Специализиран наказателен съд по реда на чл.223 от НПК.

Както бе отбелязано и по-горе, Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетеля Н. и ползва същите  единствено в частта, в която  се отнасят за трети лица. В частта, в която показанията на Н., касаят него самия и отказа му по чл.121,ал.1 от НПК депозиран в хода на съдебното следствие, Съдът не ги ползва и ги изключва от доказателствената съвкупност. Показанията на свидетеля Н. от досъдебно производство са логични, последователни и намиращи се във взаимовръзка с останалия ценен като достоверен от Съда доказателствен материал. Същите кореспондират изцяло с ползваните с доверие от Съда показания на свидетеля Б., Б., свидетеля с ид.№154,извършените разпознавания, в т.ч. и от него самия.  Както и свидетеля Б. и Б., така и Н. сочи, че  в началото на м.януари 2016 год.  подсъдимата Т. се занимавала с извозването на  мигранти от границата на Р Турция до гр.София. Т. била дъщеря на подсъдимата П., която се намирала  в Турция  и изпращала от там афганистанци(което от своя страна кореспондира и с приложената по делото справка за задгранични пътувания на подсъдимата П. от ГД "ГП" по делото). Изложеното от свидетеля кореспондира  с установената по делото фактическа обстановка и  подробните показания на  Б. и Б.. Освен това, от представените от защитата на подсъдимата П. писмени доказателства, приети в хода на съдебното следствие  по делото - копия от задграничния й паспорт е видно че същата през 2016 год., а и преди това в рамките на инкриминирания период е пребивавала в Р Турция. За това, че същата изпращала от там „нелегални“ мигранти и осъществявала организацията на организираната престъпна група сочат и Б. и Б.. Б. дори разказва за извършен разговор от него по телефона с лице на име Р., след като телефонът му бил предаден от подсъдимия С. и уточнение от страна на последния , че  трябва да говори с „Роза“, която се намира в Турция. Разговорът бил проведен  във връзка с искане от страна на Б. да му бъде заплатено предварително за „курса“.

Както и останалите свидетели по делото, така и Н. сочи че  подсъдимата Т. е „работила“  с лицата М., В. Н., Иво по прякор „Я.“, „Б.,който бил в затвора…. „ , „К. около 160см,без зъби..“ и други хора. За тези лица може да се направи извод че са съответно  подсъдимите А., М., Г., свидетеля Б., подсъдимия С.. В тази насока са както показанията на свидетеля Б. и Б., така и извършените по делото разпознавания от свидетеля Н.. Според  приобщените показания, подсъдимият А. се обаждал на М. и на С. за да „събират шофьори“, след което  с мигрантите се превозвали с автомобили, които Н. сочи. Същият, както и Б. твърди, че последния е управлявал „Фолскваген Шаран“. Мигрантите били около 20-30 човека на курс и всеки шофьор получавал по 150евро на превозен човек. Н. сочи , че мигрантите били афганистанци, които били натоварвани от посочените от него лица на различни места в района на гр.Бургас и след това се настанявали, както и посочените по-горе свидетели разказват,   в гр.С.в ж.к. „Модерно предградие“. За автомобила, който се сочи че управлявал подсъдимия А. марка „Мерцедес“ Е-класа, разказва и свидетеля с ид.№154 (същият притежава такъв според справката на СДВР,отдел ПП-л.1620-1622,т.4 от ДП). Дейността  на групата на Н. му била известна за периода от м.януари до 06.08.2016 год. Освен, че Н. разказва с подробности за престъпната дейност на групата, ръководена от подсъдимата П., същият съобщава и телефонните номера с които е контактувал с Т. и Г.. Дори съобщава за инцидент на 06.08.2016 год.,  когато   Г. и М. са били задържани, като били освободени едва на следващия ден. Освен за подсъдимата Т.  и участието й в групата, Н. сочи и за  лице на име А. (с неустановено местонахождение по делото), който също организирал извозването на  „нелегални“ мигранти от Турция за България, като го описва подробно и го разпознава и за който по делото има доказателства, че е подпомагал активно подсъдимата П.. В тази насока показанията му кореспондират с изложеното от свидетеля С..

Съдът намира, че показанията на свидетеля  Н.(в посочената им част) не могат да бъдат игнорирани и изключени от приетата от Съда доказателствена съвкупност, тъй като същите на първо място не са опровергани от други доказателства, намират се във взаимовръзка с останалите доказателства, касаят лица които не са негови близки по смисъла на чл.121,ал.1 от НПК и няма пречка да се ползват като годен доказателствен източник.

По отношение на показанията на свидетелите Н.Р. и Й. Й., които бяха  разпитани в хода на съдебното следствие, Съдът намира следното:

В хода на съдебното следствие свидетелят  Н.Р. бе разпитан  с помощта на преводач от арабски на български език.В съдебно заседание Р. заяви, че  разбира български език, но не може да чете и пише. Същият заяви,че действително познава подсъдимите П., А. и  М., както и още едно лице, което се намира в залата-Т. Г., като не знае с какво се занимават същите. Свидетелят заяви, че не е съдействал за  афганистанци да пребивават на територията на Р.Б., както и че не се занимава с незаконни неща.  Съдът не дава вяра на показанията на Р., в която сочи че не е наясно с дейността на подсъдимите, както и че не е съдействал за пребиваванет в РБ на „незаконни мигранти“, тъй като същият в беседа  пред свидетеля И. е заявил точно обратното. Р. е разказал за участието на подсъдимите лица в инкриминираната престъпна дейност, както и че е настанявал в дома си тези мигранти. Показанията на свидедетя Р., дадени в хода на съдебното следствие се опровергават от доказателствения материал и се приемат за недостоверни с изключение на познанството му с посочените от него подсъдими лица А., П. и М., за което по делото няма спор.

По искане на  представителя на държавното обвинение, бе допуснато прочитането на показанията на Р., дадени пред орган на досъдебно производство, а именно обективираните в протокол от 15.02.2016г. (том 4, лист 41-42 от ДП) на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът не цени посочените показания, тъй като се установява че при разпита на Р. не е присъствал преводач, който да превежда на  родния му език. Р. твърди, че не е прочел протокола тъй като не можел да чете и пише на български език, както и че отразеното в него не е вярно. В края на протокола е вписано изявление, че е прочел протокола лично. Според свидетеля Р. посоченото обстоятелство не отговаря на истината, а доказателства които да  разколебават изложеното от него не са събрани. В този смисъл Съдът намира, че  прочетения протокол от досъдебно производство не може да бъде годен доказателствен източник, тъй като лицето което е разпитано не е български гражданин и заявява, че не владее български език в писмената му форма, а единствено го разбира говоримо и за което обстоятелство по делото няма спор и Съдът се убеди в това лично по време на съдебното заседание. Въпреки изисканите справки по делото, не се установи по безспорен начин че Р. владее български език писмено. Фактът ,че пребивава дълго време на територията на РБ и е имар съвместно съжителство с български гражданин, не водят до направата на категоричен извод в тази насока. Липсват доказателства Р. да е завършил българско училище и респективно да притежава диплома или сертификат, удостоверяващ владеенето на писмен български език.

Неотносими по делото са показанията на разпитания по искане на защитата на подсъдимия М. свидетел Й., който заяви че познава и М. и свидетеля Б. „от затвора“ по време на изтърпяването на наказания "Лишаване от свобода" преди години, както и че не знае дали двамата се познават и дали са контактували. В този смисъл и Съдът не може да приеме,че именно свидетеля Й. е лицето, което е предоставило номера на телефона на подсъдимия М. или става въпрос за друго лице. Отделно от това свидетеля Б. не споменава за фамилно име на неговия познат „Й.“ и  дали това лице е свидетеля Й., могат единствено  да се направят предположения. Във връзка със свидетеля Й. Съдът изложи мотиви и по-горе , които е ненужно да бъдат преповтаряни. Поради изложените съображения Съдът намира показанията на Й. за неотносими към  правнорелевантните факти по делото, а и отделно от това същите по никакъв начин не опровергават показанията на свидетеля Б., който беше разпитан изключително подробно в продължение на няколко часа в хода на съдебното следствие. По  тези причини показанията на Й. не се ползват от Съда при формирането на изводите и фактическа обстановка, приета по-горе.

На последно място при анализа на събраните по делото гласни доказателства, Съдът намира че следва да обсъди изключително внимателно и задълбочено  показанията на свидетеля С.И.:

Видно от материалите по делото  И. е заемал длъжността „инспектор“ в ГД "ГП" и като такъв е бил включен в екипа, разследвал досъдебното производство №4/2015 год.  по описа на РДГП „Аерогари“, пр.пр.№457/2015 год. по описа на Специализирана прокуратура. Това следва от приложеното по делото постановление от 19.10.2015 год.(л.9,т.1 от ДП). Установява се, че свидетеля И. не е извършвал конкретни действия по разследването. Снетите обяснения от свидетеля Р. (л.54-55,т.1 от досъдебно производство) не представляват действия по разследването по смисъла и по реда на НПК. Това следва от текста на разпоредбата на чл.128 от НПК, а именно че  за всяко действие по разследването се съставя протокол на мястото, на което е било извършено. Видно е по делото ,че протоколи, които да са били съставени от свидетеля И. не се установяват и такива не се откриват в кориците на делото. Освен това,  свидетеля И. посочи изрично, че не е извършвал разпит на свидетели или други действия по разследването. Същият е бил част от разследващия екип за кратко (преди възлагането на разследването по делото на следовател от СО-Специализирана прокуратура) и в тази връзка е извършвал оперативно-издирвателни мероприятия. Тези действия, за които и защитата направи възражение,  се извършват от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса и не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.118,ал.2 от НПК (в този смисъл е Решение № 486 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1406/2014 г., I н. о., НК).

На следващо място е необходимо да се отбележи, че делото е било обединено с досъдебно производство №52/2015 год. по описа на СО-Специализирана прокуратура, пр.пр.№488/2015 год. по описа на Специализирана прокуратура и разследването е водено под нов номер- досъдебно производство №65/2016 год. Възложено е разследването по новообразуваното дело да се извърши от следовател при СО-Специализирана прокуратура съгласно постановление на наблюдаващия прокурор от Специализирана прокуратура от 11.01.2016 год.(л.10-11,т.1 от ДП). Именно вече по това досъдебно производство настоящите подсъдими са били привлечени в качеството на обвиняеми лица от следовател при СО-Специализирана прокуратура и са били разпитани свидетелите по делото.

В смисъла на гореизложеното не може да се приеме, че свидетеля И. е бил орган на досъдебно производство и е извършвал действия по разследването по смисъла на НПК.

 Имайки предвид изложеното, Съдът е на мнение, че  следва да се ценят показанията на И., дадени в хода на съдебното следствие, но частично тъй като процесуалния закон не въвежда обща забрана служителите на МВР да бъдат свидетели по делото. Показанията на тези лица се анализират и се ценят на общо основание като годен източник на доказателства, при спазване на изискванията на чл. 13 от НПК относно тяхната стойност и тежест. Съдът не може да приеме, че показанията на свидетеля И. са негоден доказателствен източник и поради това същите  се ценят. Процесуално допустимо е настоящия състав да се  позове на тези показания, но в посочената им по-долу част.

От разпита на свидетеля И. е видно, че в по-голямата им част  показанията му представляват преразказ на възприетото от него по време на експлоатацията на специалните разузнавателни средства по делото (за които ще стане въпрос по-късно). Същият  посочи, че не е възприел лично  подсъдимите при осъществяването на  престъпната дейност, в т.ч. и факти и обстоятелства, които да допринасят за разкриването на обективната истина. В тази връзка следва да се посочи, че константната съдебна практика е в насока че следва да се игнорират от доказателствената съвкупност, показанията на полицейски служители, които преразказват експлоатираните СРС, след като по делото има приложени веществени доказателствени средства, в които е възпроизведено съдържанието им и са съставени надлежни протоколи за това, както е и в настоящия случай. Показанията на такива свидетели биха могли да се кредитират и ползват от Съда единствено в частта, в която са възприели пряко  и лично факти от действителността за правнорелевантните факти. В случая такива факти  свидетелят е възприел по време на извършената оперативна беседа (което не е действие по разследването по смисъла на НПК) със свидетеля Р.. Пред  свидетеля И.  Р. е заявил, че познава подсъдимите М., П., Т., както и че знае че те са част от „канала“, занимаващ се с „незаконна миграция“, както и че настаняват в дома му мигранти, които впоследствие извежда в Р Сърбия. Р. му разказал подробно, че П. и Т. „подсигуряват лица от  трети страни, които трябва да бъдат прекарани от Турция към България и Сърбия“ и че те се занимават с тази дейност още от 2015 год. Беседата,която И. е провел с Р. е била през 2016 год. и касае именно част от инкриминирания период, което кореспондира с целия достоверен доказателствен материал по делото. Посочените показания на свидетеля И. кореспондират  изцяло с ценените от Съда гласни доказателства посочени по-горе, както и се намират във взаимовръзка с писмените доказателства по делото  и извършените разпознавания. Такива беседи свидетеля И. е провеждал и с други лица, включително и със свидетеля Б.. И. добросъвестно заяви, кои от изложените от него факти и обстоятелства е придобил чрез експлоатацията на специални разузнавателни средства по делото, както и че не познава подсъдимите А. и М.. Действително  в случая става въпрос за производни гласни доказателства, но същите служат за проверка на преките такива и се установява, че кореспондират с доказателствената съвкуност,ползващасе от Съда с доверие, поради което се приемат за достоверни и убедителни. В този смисъл показанията на И. опровергават изявлението на свидетеля Р., че не знае за други лица да се занимават Специализирана прокуратура  превозване на „незаконни“ мигранти в Р.Б. и кореспондира с потвърденото му познанство с подсъдимите А., П. и М..

В останалата част, показанията на свидетеля И. не се ценят и Съдът не се позовава на тях,както бе отбелязано по-горе, тъй като преразказват експлоатираните по делото СРС. По отношение на дадените показанията от И. и възприетите факти от действителността за подсъдимия В.М. ***. Свидетелят И. не сочи кога е било посоченото събитие и с оглед на това не може да се прецени дали то попада в инкриминирания период. В тази насока могат единствено да се направят предположения, а присъдата не може да почива на предположения.

 

В хода на съдебното следствие подсъдимите не пожелаха да датат обяснения,което не се тълкува в тяхна вреда. В последната си дума всеки един от тях заяви ,че не се признава за виновен и молят за оправдателна присъда. Съдът намира твърденията на подсъдимите за невиновност за недостоверни,като приема че те не намират опора и не почиват на събраните по делото доказателства. Напротив изявленията им, касаещи непризнаването на вината се опровергават от целия събран по делото достоверен доказателствен материал и намира, че те имат единствено и само защитна функция, но не и доказателствена такава.

 

За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда  се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали: от гласните доказателствени средства (показанията на свидетелите), както следва - показанията на свидетеля с тайна самоличност с ид.№154, дадени в хода на съдебното следствие; частично на показанията на свидетеля С.Б.(приобщените  по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК в съдебно заседание на 14.05.2018 год. и обективирани в съдебен протокол от 27.11.2015 година по НЧД №1470/2015 година по описа на Специализиран наказателен съд); показанията на свидетеля В.Л. от съдебното следствие  и частично приобщените от досъдебно производство (по реда на чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК в съдебно заседание на 22.06.2017 год. и обективирани в протокол (том 4, лист 16-18 от ДП) от открито съдебно заседание от 09.06.2016 г. по ЧНД № 1674/2016 г. по описа на СНС, а именно на стр. 2, целия 4 абзац); на показанията на свидетеля Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие; частично на показанията на свидетеля И.Н.(приобщените  по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,пр.1 и пр.2 от НПК в съдебно заседание на 31.05.2018 год. и обективирани в протокол от съдебно заседание от 10.08.2016 г. по НЧД №2153 по описа на Специализиран наказателен съд); частично на показанията на свидетеля Н.Р.,дадени в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетеля Д.С., дадени в хода на съдебното следствие и изцяло на  приобщените  от досъдебното производство в съдебно заседание на 16.10.2017 год. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 24.08.2016 г. , депозирани в хода на ДП пред орган на ДП(т.4,л.50-53 от ДП);частично на показанията на свидетеля С.И., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от досъдебното производство в съдебно заседание на 20.09.2017 год. на основание  чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2  от НПК(обективирани в Протокол за разпит на свидетел от               26.11.2015г. -том 4, л. 34-35 от ДП),от ценените от съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК  и надлежно приобщени към доказателствения материал (включително справки за съдимост), веществените доказателства и веществените доказателствени средства във връзка с експлоатираните специални разузнавателни средства. Свидетелските показания на посочените по-горе лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда.

Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на Съда по-горе.

Към делото са приложени резултатите от приложените специални разузнавателни средства, като същите са събрани съгласно изискванията на българското законодателство и за използването им е било дадено надлежно разрешение  съгласно ЗСРС и НПК. Съдът кредитира изцяло информацията, събрана чрез експлоатация на специални разузнавателни средства - приложените по делото ВДС и протоколите по изготвянето им.

От приложеното по делото Искане за използване на специални разузнавателни средства рег.№***. и Разрешение ***. на Специализиран наказателен съд; Искане –продължение  рег***от 22.07.2016 год. и Разрешение ***на Специализиран наказателен съд; Протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС рег.№***–том 1-ВДС се установява, че по отношение на подсъдимия К.С.(с прякор М.) са били експлоатирани Специални разузнавателни средства  за 4 месеца считано от 03.06.2016 год. Изводи за инкриминираната престъпна дейност   на С. се правят от документираните разговори под №1,2,3,4,5,6,7,9,10,11,13.

От приложеното по делото Искане за използване на специални разузнавателни средства рег***от 22.07.2016 год. и Разрешение ***на Специализиран наказателен съд; Протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС рег***–том 3-ВДС се установява, че по отношение на подсъдимия И.Г. (с прякор „Я.“) са били експлоатирани Специални разузнавателни средства  за 2 месеца считано от 26.07.2016 год. Изводи за инкриминираната престъпна дейност   на Г. се правят от документираните разговори под №1,2,6 ,7,8,9 и 10.

От приложеното по делото Искане за използване на специални разузнавателни средства рег.№RB421137-001-12/77-1117 от 22.07.2016 год. и Разрешение №4-1622/22.07.2016 год. на Специализиран наказателен съд; Протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС рег***–том 4-ВДС се установява, че по отношение на подсъдимия В.М.(с прякор „Н.“ или „Д.“) са били експлоатирани Специални разузнавателни средства  за 2 месеца считано от 26.07.2016 год. Изводи за инкриминираната престъпна дейност   на М. се правят от документираните разговори под №1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 12.

От посочените по-горе разговори могат да се направят изводи за дейността на организирана престъпна група свързана с извозването на чужди граждани, които са били преведени на територията на страната без разрешение на надлежните органи на властта. Разговорите касаят превозване на чужденци без документи за самоличност, неговорещи и неразбиращи български език, сигнализиране за наличието на  полицейски и гранични патрули по маршрутите, дори и за  престрелки и акции срещу тях от граничните власти. Освен това от последния разговор на подсъдимия С. се установява, че същия е бил „заключен“, което категорично съответства на обстоятелството че същия от 06.08.2016 год. е бил задържан за изтърпяване на наказание "Лишаване от свобода".

Приложените по делото ВДС, както и изготвените протоколи във връзка с експлоатираните СРС-ва кореспондират изцяло с достоверните доказателства по делото, ценени от съда и с възприетата и описана фактическа обстановка.Съдът зае становище, че може и следва да се позове на събраните по делото ВДС, тъй като същите изцяло се подкрепят от събраните по делото достоверни гласни и писмени доказателства. По отношение на експлоатирането на специалните разузнавателни средства стриктно е спазен предвидения нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган, и предписващ надлежното им обективиране на съответен материален носител. Събраните по делото ВДС намират опора в свидетелските показания  в кредитираната част. Проследява се връзката между гласните доказателства и водените разговори и други действия, пътувания, уговорки с други лица; използваните в разговори термини, прикриващи наименованията на мигрантите, използваните прякори, разговорите досежно мястото на натоварването на мигрантите и уточняването на броя им, настаняването им, разговори относно патрули и много други. Съдът кредитира изцяло информацията, съдържаща се в тези провеждани специални разузнавателни средства, приложените по делото ВДС и протоколите по изготвянето им (декласифицирани към настоящия момент – том 1, 3, 4).

От наличните по делото и приети за  достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, по време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимата Р.Й.П. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1, вр. ал.1 от НК, затова че:

За периода от м. декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е ръководила организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с участници В.К.М., А.М.А.Т., М.А., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, М.М.А. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, К.Ц.М. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“  повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимата Р.Й.П. е извършила престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимата  Р.П. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимата  Р.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимият В.К.М. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, затова че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници А.М.А.Т., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, М.А., М.М.А. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, К.Ц.М. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия В.К.М. е извършил престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият   В.К.М. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият  В.К.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимият И.И.Г. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, затова че:

За периода от 17.03.2015г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници В.К.М., А.М.А.Т., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, М.А., М.М.А. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, К.Ц.М. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия И.И.Г. е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият   И.И.Г. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият  И.И.Г. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимият К.С.С. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, затова че:

За периода от м.декември 2014г. до 05.08.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници В.К.М., А.М.А.Т., И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, М.А., М.М.А. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, К.Ц.М. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия К.С.С. е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият   К.С.С. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият  К.С.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимата А.М.А.Т. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, затова че:

За периода от м.декември 2014г. до 22.09.2016г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници В.К.М., М.А., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, М.М.А. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, К.Ц.М. /участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимата А.Т. е извършила престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимата  А.Т. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимата А.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимият М.М.А. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2 вр. ал. 2   от НК, затова че:

За периода от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници В.К.М., А.М.А.Т., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, М.А., И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, К.Ц.М. /участвал в ОПГ от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия М.М.А. е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият   М.М.А. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият  М.М.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимият К.Ц.М. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2  от НК, затова че:

За периода от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г. на територията на Р.Б., гр.С.е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение от три или повече лица с ръководител Р.Й.П. и с участници В.К.М., А.М.А.Т., К.С.С. /участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г./, М.А., И.И.Г. /участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г./, М.М.А. /участвал в ОПГ от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г./ с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления по чл.280 и чл.281от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години и групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия К.Ц.М. е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият   К.Ц.М. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият К.Ц.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 

Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.321 ал.3 от НК. Легална дефиниция на понятието „организирана престъпна група” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК. Според посочената разпоредба организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Разпоредбата изисква групата да се състои от три или повече лица (т.е. налице е количествен критерии), всеки от тях да действа със съзнанието, че участва в единно формирование от най- малко три лица и спомага за постигане на целите й. Касае се за група от лица, които  не са събрани случайно, инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата (ръководител и участници). Достатъчно е всеки от членовете  да съзнава, че осъществява престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия. За съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. Поначало в участието  в организирана престъпна група се определя като  предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Организираното сдружение е създадено с цел най-често за неограничен брой и видово определени престъпления, като между участниците съществува трайна и устойчива връзка. На следващо място е нужно да се посочи, че  естеството на основните състави  на чл.321, ал.1 и ал.2 НК налага извода, че съставомерно обстоятелство е постигането на съгласие между участниците в групата да бъде осъществена „вторична” престъпна дейност, обективирана в поне две престъпления, като няма изискване те да бъдат изцяло индивидуализирани, да е започнала подготовката по извършването им или да бъдат осъществени. Поначало Законодателят е криминализирал като самостоятелно общоопасно престъпление самото съществуване на организираната престъпна група, което впрочем се явява формално престъпление и няма изискване престъпната деятелност на извършителите на престъплението по чл.321 НК да е довела до настъпване на престъпен резултат - евентуалните „вторични” престъпления за извършването на които е създадена групата, тъй като те са само нейна предварително дефинирана цел.

Систематичното място на чл.321 от НК се намира в Глава Х на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и именно засягането на обществените отношения, свързани с гарантирането на законовия ред е непосредствен обект на същото, като се приема че то в достатъчна степен застрашава тези  обществени отношения, представлява противоправно и общественоопасно поведение и е основание да бъде носена наказателна отговорност от лицата, които са съпричастни към съществуването на организираната престъпна група.

Престъплението по чл.321 от НК е продължено престъпление. Като такова то се изразява в съчетание от действия, чрез които деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като по този начин създава едно трайно престъпно състояние, продължаващо определено време до неговото прекратяване. Съставът на престъплението се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато за определен времеви период - до възникване на обстоятелство, което го прекратява(в случая с прекратяването на дейността на групата от органите на МВР и задържането на част от подсъдимите).  Периодът на извършване на престъплението по чл.321 от НК започва с нарушаване от страна на дееца на забраната да ръководи престъпна група, респективно да участва в такава група, и продължава, трае до момента, в който характерното престъпно състояние се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства.С оглед на това, Съдът приема, че коментираната престъпна деятелност по ръководене на престъпна група  на подс.Р.П. и участие на подсъдимите В.М., А.Т., М.А., К.С., И.Г., М.А., К.М. в същата, представлява едно продължено престъпление извършено на територията на Р.Б., гр.София. За подсъдимите  Р.П., В.М., А.Т. и М.А. участието им в групата трае през целия процесен период – от м. декември 2014г. до 22.09.2016г., а за останалите подсъдими както следва: К.С. е участвал в групата от м.декември 2014г. до 05.08.2016г., И.Г. е участвал в групата от 17.03.2015г. до 22.09.2016г., М.А. е участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г. и К.М. е участвал в групата от м.юли 2015г. до края на м.август 2015г.

Изпълнителното деяние на престъплението  по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 1, вр. ал.1 от НК се осъществява  с дейност, изразяваща се в даване на нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели. Субектът на престъплението, в случая подсъдимата Р.П. - ръководителят на групата задължително членува в нея. Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се приема за довършено с достигането на нарежданията или указанията до един или повече от членовете на групата. Първото квалифициращо обстоятелство се отнася до наличието на „користна цел” ръководителя на сдружението П. е действала с цел  да набави за себе си и за останалите подсъдими имотна облага и второто квалифициращо обстоятелство се отнася до престъпленията, които са били предмет на организираната престъпна група, а именно по чл.280 от НК – превеждане през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2 вр. ал.2 от НК изразяващо се в членуване в организирана престъпна група следва да се осъществи чрез извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата. Деянието от субективна страна е осъществено само тогава когато деецът е съзнавал , че поне три лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат  конкретни престъпления, които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК. В тази връзка следва да се посочи,че по делото е безспорно установено,че подс. В.М., А.Т., М.А., К.С., И.Г., М.А., К.М. са били наясно  с това. Отделно от това за да е налице осъществено  престъплението е необходимо наличието на квалифициращо обстоятелство „користна цел”. Същата е налице и по делото се установява, че участниците в сдружението са действали с цел  да набавят за себе си и за останалите подсъдими имотна облага. По отношение на последните  също е налице и второто квалифициращо обстоятелство, а именно целта на групата са да върши престъпления по чл.280 от НК.

По несъмнен начин се установява обективния признак „ръководи организирана престъпна група” по отношение на подс.Р.П., която е действала така, че е поставяла своите управленски решения в това си качество и те са достигали до останалите участници в групата, които са били подчинени на тях. Доказано е от целия доказателствен материал по делото,че йерархичното място на подс.П. е било на най-високо ниво-ръководна роля в изградената престъпна структура, осъществявала координацията между участниците,  поставяла е  задачи, намерила е финансиране от Р Турция за престъпната дейност, организирала е водачите на групите хора, преведени през границата без разрешение на надлежните органи на властта, заплащала им е, указвала е точното място на преминаването на миграните през границата и го е предавала на останалите участници в групата, създавала е организация по наемането на шоьори, които да транспортират мигрантите от граничните райони с Р Турция до гр.С.и от там до граничните райони с Р Сърбия е, организирала транспортирането на водачите, разпределяла е печалбата на участниците, организирала е настаняването на мигрантите в частни квартири и къщи в гр.София, изхранването им.

По несъмнен начин се установява и обективния признак „участие в организирана престъпна група“ по отношение на подс. В.М., А.Т., М.А., К.С., И.Г., М.А., К.М., като те са действали не суверенно и независимо, а напротив,  всеки един от тях е бил подчинен на управленските решения на ръководителя на престъпната структура подс.П.. Доказа се категорично, от целия достоверен доказателствен материал по делото, и  йерархично място на подс. В.М., А.Т., К.С., И.Г., М.А., К.М. и обявения за издирване М.А. в изградената престъпна структура, което е  било след ръководителя на групата, като същите  активно са участвали в изпълнението на постигнатите от групата цели свързани с извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК - и са изпълнявали управленческите решения на ръководителя подс.П.. Най-активно подсъдимата П. е била активно подпомагана от дъщеря й А.Т., майка й Р.Г. (спрямо, която не е повдигнато и предявено обвинение по делото), както и подсъдимия В.М.. Подсъдимите Т. и Р.Г.  са подпомагали П. в даването на координатите на точното местоположение на срещата между мигрантите и  шофьорите, които са били наети в групата за превозването на първите, разплащането с шофьорите и настаняването на „незаконните“ мигрантите в гр.С.и изхранването им.  Подсъдимият В.М. е подпомагал П. в намирането на шофьори, които да извършват физически превоза на мигрантите в страната и гр.София, както и на шофьори за  т.нар. „пилотна кола” за всеки от курсовете. Подсъдимите Г. и С., А. и М. са се занимавали с превозването на мигрантите, като А. е вземал участие и в намирането и вербуването на шофьори за сдружението, както и оказване на съдействие при комуникация с мигрантите, тъй като знаел турски език.

В настоящото производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение начин, че участниците в ОПГ са повече от трима, следователно е установено от обективна страна, че се касае до структурирано трайно сдружение на повече от три лица с ръководител на същото подсъдимата Р.П. и участници в него - В.М., А.Т., М.А., К.С., И.Г., М.А., К.М., всички те действащи обединено и с обща користна цел, съгласувано да извършват престъпления  по чл. 280 от НК(превеждане през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта) и по чл.281 от НК(с цел да набавяне за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона), наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като дейността им не е инцидентна - за някакво точно определено и конкретно престъпление, а напротив обхваща и съгласието на посочените лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления от посочения вид, като те са съзнавали, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати. Доказана е  по делото трайна, в смисъл  устойчива, връзка между всички участници в престъпното сдружение. Решението за извършване на най-малко две престъпления е било формирано. По настоящото дело всеки от посочените лица в групата е осъществявал дейността си координирано с всички останали, като подсъдимите  са се познавали и били наясно кой е ръководителя и кои са били участниците. По делото е доказано наличието на организационна връзка на йерархическа субординация в престъпната група.  Функциите на всяко от посочените лица в организираната престъпна група са били конкретно определени, като подсъдимата П. е съгласувала волите на подсъдимите В.М., А.Т., К.С., И.Г., М.А., К.М.(макар и за последните двама за значително по-кратък период) и на М.А.(в неизвестност), е установила  устойчиви връзки между членовете на  групата и е осигурила условия за съществуването й през целия инкриминиран период(без М. и А., за които е доказано участието им в групата за м.юли и август 2015 год.), осигурявала е необходимите за това условия, уточнявала е подробности относно  начина на транспортирането на мигрантите, осигурявал е квартири за тях, изхранването им, организирала е  транспорта на мигрантите от граничните райони с Р Турция до гр.София, където е осигурявала престоя им и впоследствие транспортирането им до граничните райони с Р Сърбия. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимата П. и останалите лица - подс. В.М., А.Т., К.С., И.Г., М.А., К.М. (заедно с неустановения А.) не са действали при обикновено съучастие. Общият умисъл на ръководителя и участниците в сдружението е да извършват множество престъпления от посочения вид. Подс. П., като ръководител на ОПГ, е познавала участниците в групата- В.М., А.Т., М.А., К.С., И.Г., М.А., К.М. и те са били наясно, че са  подчинени на нейните  управленчески решения и дейността им е била контролирана от нея, били поставени в йерархично ниво след П.. Няма никакво съмнение и по делото е събран категоричен доказателствен материал, сочещ на задружната престъпна  дейност на подсъдимите, като всички те са били свързани с дейността, осъществявана от организираната престъпна група, като са създавали необходимите условия за осъществяването на тази дейност.

 

От субективна страна, деянието е извършено от Р.П. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавала противоправността на престъпното деяние и е целяла настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавала  това и нейните действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимата е преследвала и специална користна цел- ръководела се е от желание  за неправомерно облагодетелстване,както и е съзнавала че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимата Р.Й.П. за виновна в извършване на престъпление    по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1, вр. ал.1 от НК, за времето м. декември 2014г. до 22.09.2016г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимата за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдмия В.К.М. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимият е преследвал и специална користна цел- ръководел се е от желание  за неправомерно облагодетелстване, както и е съзнавал че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимият В.К.М. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2от НК, за времето м. декември 2014г. до 22.09.2016г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 

От субективна страна, деянието е извършено от И.И.Г. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимият е преследвал и специална користна цел- ръководел се е от желание  за неправомерно облагодетелстване, както и е съзнавал че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимият И.И.Г. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за времето 17.03.2015год.  до 22.09.2016г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

Съдът ПРИЗНА подсъдимият И.Г. за  НЕВИНЕН  да е участвал в организираната престъпна група за периода от м.декември 2014г. до 16.03.2015г., поради което и на основание  чл. 304 от НПК  го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл. По делото са събрани безспорни доказателства, че подсъдимия Г. се е намирал в затвора  в гр.София, където е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" в размер на 10 месеца  до 16.03.2015 год. (общо наказание по НОХД №№4279 и 14483 от 2010 год. и двете по описа на СРС). По делото не се съдържа нито едно доказателство, че докато е бил в затвора и е изтърпявал ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода", същият е взел участие по какъвто и да е начин в действащата организирана престъпна група от началото на м. декември 2014 год. до 16.03.2015 год. По делото в тази насока нито се съдържат гласни, нито писмени доказателства, липсва да са прилагани за този период и спрямо Г. специални разузнавателни средства. Поради изложеното Съдът прие, че участието на подсъдимия Г. в престъпното сдружение м.декември 2014г. до 16.03.2015г. не е доказано по несъмнен начин и поради това го оправда в този смисъл.

 

От субективна страна, деянието е извършено от К.С.С. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимият е преследвал и специална користна цел- ръководел се е от желание  за неправомерно облагодетелстване, както и е съзнавал че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимият К.С.С. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за времето м. декември 2014г. до 05.08.2016г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.  

Съдът ПРИЗНА подсъдимия К.С. за  НЕВИНЕН  да е участвал в организираната престъпна група за периода от 06.08.2016г.до 22.09.2016г., поради което и на основание  чл. 304 от НПК  го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл. По делото са събрани безспорни доказателства, че подсъдимия С. се е намирал в затвора  в гр.София, където е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" в размер на една година и три месеца и една година и седем месеца  с начало  06.08.2016г. до 18.01.2016г.(за изтърпяването на общо наказание в размер на 1 година и три месеца  по НОХД №-ра 454/2016г. на РС-Костинброд, 528/2016г. на РС-Царево, 61/2017 г. на РС-Враца и 1692/2017 на СРС и 1 година и 7 месеца по НОХД №-ра 218/2017 г. на РС-Сливница и 1692/2017 на СРС). По делото не се съдържа нито едно доказателство, че докато е бил в затвора и е изтърпявал ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода", същият е продължил участието си по какъвто и да е начин в действащата организирана престъпна група от 06.08.2016г. до 22.09.2016г. По делото в тази насока нито се съдържат гласни, нито писмени доказателства, липсва да са прилагани за този период и спрямо С. специални разузнавателни средства. Поради изложеното Съдът прие, че участието на подсъдимия С. в престъпното сдружение 06.08.2016г.до 22.09.2016г. не е доказано по несъмнен начин и поради това го оправда в този смисъл.

 

От субективна страна, деянието е извършено от А.Т. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавала противоправността на престъпното деяние и е целяла настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавала  това и нейните действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимата е преследвала и специална користна цел- ръководела се е от желание  за неправомерно облагодетелстване,както и е съзнавала че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимата А.М.А.Т. за виновна в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за времето м. декември 2014г. до 22.09.2016г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимата за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 

От субективна страна, деянието е извършено от М.М.А. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимият е преследвал и специална користна цел- ръководел се е от желание  за неправомерно облагодетелстване, както и е съзнавал че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимият М.М.А. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2 вр. ал. 2  от НК, за времето м.юли 2015г. до края на м.август 2015г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 

От субективна страна, деянието е извършено от К.Ц.М. виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. Подсъдимият е преследвал и специална користна цел- ръководел се е от желание  за неправомерно облагодетелстване, както и е съзнавал че целта на групата са извършване на престъпления по чл.280 и чл.281 от НК.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимият К.Ц.М. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за времето м.юли 2015г. до края на м.август 2015г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

Съдът ПРИЗНА всеки от подсъдимите М.А. и К.М. за  НЕВИНОВНИ  да са участвали в организираната престъпна група за периода от 01.09.2015 год. до 22.09.2016г., поради което и на основание  чл. 304 от НПК  ги ОПРАВДА по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл. По делото са събрани безспорни доказателства, че подсъдимите А. и М. са участвали в престъпното сдружение около два месеца от началото на м.юли, като за това свидетелстват  и дават показания свидетелите Н., Б., свидетел ид.№154, от които последните двама са ги и разпознали(Н. е разпознал само подсъдимия А.).  От ценените от Съда показания на свидетеля Б. се установява, че подсъдимия А. и подсъдимия М. са били вербувани от подсъдимата П. и същите получавали конкретни нареждания и указания директно от нея. Б. дори разказва, че М. е създал интрига между А. и П., поради което и два месеца по-късно  А. и М. напуснали престъпното сдружение. Б. дори разказва , че А. е продължил дейността по извозване на „нелегални” мигранти от граничните райони, като е направил „свой канал”. Тази дейност на А. обаче не е предмет на настоящето дело и стои извън поставените рамки на обвинението с внесения от Специализирана прокуратура обвинителен акт,поради което и не следва да бъде предмет на обсъждане. Горното се споменава дотолкова доколкото е необходимо за да се посочи, че дейността на А., а и на подсъдимия М. след 01.09.2015 год., за която говори свидетеля с ид.№154 и свидетеля Н.(говори само за А.) вероятно касаят именно и формулираната от свидетеля Б. дейност, която излиза извън рамките на настоящата организирана престъпна група. По делото не се съдържа нито едно доказателство, че от 01.09.2015 год. до 22.09.2016г. подсъдимите - А. или М. (заедно или поотделно) са продължили участието си по какъвто и да е начин в действащата организирана престъпна група, с ръководител Р.П.. По делото в тази насока не се съдържат нито гласни, нито писмени доказателства, липсва да са прилагани за този период и спрямо А. или М. специални разузнавателни средства. Поради изложеното Съдът прие, че участието на подсъдимия А. и на подсъдимия М. в престъпното сдружение от 01.09.2015 год. до 22.09.2016г., не е доказано по несъмнен начин и поради това ги оправда в този смисъл.

По отношение на постановените от Съда частични оправдателни диспозитиви спрямо Г., С., М. и А. единствено могат да се правят предположения. Писмените и гласните доказателства, взети предвид при установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят  за изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда досежно посочените периоди.

    Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на категоричност относно авторството в посочените периоди му водят до единствения възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимите за тези времеви интервали, за които доказателствата не са убедителни, категорични и недвусмислени.

Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай престъплението не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна за посочените по-горе периоди за всеки от подсъдимите Г., С., М. и А..

 

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимите, от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността им, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК, а именно както следва:

1. За да наложи на подсъдимата Р.Й.П. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1, вр. ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ДО ПЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да й се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което се явява определено в средния размер, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимата П., Съдът  отчете смекчаващи вината обстоятелства - чистото й съдебно минало и  доброто процесуално поведение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимата критичност и изразено съжаление за стореното,  високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, за да бъдат отново преведени през друга държавна граница, Д.т период от време през който е действала организираната престъпна група, големия брой участници в нея. Изложеното  говори за обществената опасност на самия деец и нежеланието й да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира, че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимата и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Р.Й.П., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание ОСЕМ  ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимата Р.Й.П. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК ПРИСПАДА от  определеното на подсъдимата Р.Й.П. (със снета по делото самоличност) наказание ОСЕМ  ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което същата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от първоначалното й задържане по делото до 17.05.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“, както и времето, през което същата е била с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 18.05.2017г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.

 

2. За да наложи на подсъдимия В.К.М. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което се явява определено над средния размер, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия М., Съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимият критичност и изразено съжаление за стореното,  високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, за да бъдат отново преведени през друга държавна граница, Д.т период от време през който е действала организираната престъпна група, големия брой участници в нея, активната и отговорна роля която М. е заемал в сдружението. Освен това подсъдимият М. има тежко обременено съдебно минало. Същият е осъждан многократно (общо 26 пъти за престъпления от общ характер, като  в по-голямата им част наказанията са били ефективни "Лишаване от свобода"). Освен, че  подсъдимия М. е с „богато“ съдебно минало, същият е осъждан и през инкриминирания период за деяние също попадащо в инкриминирания период по чл.343в от НК, като по делото има доказателства, че М. е управлявал моторно превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство и след като е бил лишен по административен ред от това право. Изложеното  говори за изключително висока обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия В.К.М., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ и „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание ОСЕМ  ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия В.К.М. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от  определеното на подсъдимия В.К.М. (със снета по делото самоличност) наказание ОСЕМ  ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което същия е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от първоначалното му задържане по делото до 14.12.2016г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.

 

3. За да наложи на подсъдимия И.И.Г. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което се явява определено около средния размер, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Г., Съдът  не отчете смекчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимият критичност и изразено съжаление за стореното, недоброто му процесуално поведение по време на съдебното производство, високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, за да бъдат отново преведени през друга държавна граница, Д.т период от време през който е действала организираната престъпна група, големия брой участници в нея, ролята която Г. е заемал в сдружението. Освен това подсъдимият Г. има тежко обременено съдебно минало. Същият е осъждан многократно (общо 17 пъти за престъпления от общ характер,като  в по-голямата им част наказанията са били ефективни "Лишаване от свобода" към 22.09.2016). Изложеното  говори за висока обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия И.И.Г., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ и „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание СЕДЕМ ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия И.И.Г. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

 

4. За да наложи на подсъдимия К.С.С. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което се явява определено в средния размер, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия С., Съдът  не отчете смекчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимият критичност и изразено съжаление за стореното, високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, за да бъдат отново преведени през друга държавна граница, Д.т период от време през който е действала организираната престъпна група, големия брой участници в нея. Освен това подсъдимият С. има тежко обременено съдебно минало. Същият е осъждан многократно (общо 17 пъти за престъпления от общ характер,като  в по-голямата им част наказанията са били ефективни "Лишаване от свобода" към 22.09.2016). Изложеното  говори за висока обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К.С.С., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ и „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание СЕДЕМ  ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия К.С.С. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

 

5. За да наложи на подсъдимата А.М.А.Т. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ДО ПЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да й се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което се явява определено малко над минималния размер, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимата Т., Съдът  отчете смекчаващи вината обстоятелства - чистото й съдебно минало, доброто процесуално поведение,младата й възраст.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимата критичност и изразено съжаление за стореното,  високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, за да бъдат отново преведени през друга държавна граница, Д.т период от време през който е действала организираната престъпна група, големия брой участници в нея,ролята която е заемала в сдружението (тя, заедно с М. са били най-доверените хора на П.). Изложеното  говори за обществена опасност на самия деец и нежеланието й да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимата и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата А.М.А.Т., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание ЧЕТИРИ  ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимата А.М.А.Т. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

 

6. За да наложи на подсъдимия М.М.А. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира, че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА, което се явява определено под средния размер, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия А., Съдът  отчете смекчаващи вината обстоятелства-доброто му процесуално поведение и краткия период, в който е взел участие в престъпното сдружение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимия критичност и изразено съжаление за стореното, обремененото му съдебно минало (осъждан е 2 пъти за престъпления от общ характер на наказание „Пробация“), високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, големия брой участници в организирана престъпна група. Изложеното  говори за обществената опасност на самия деец и нежеланието й да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М.М.А., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание ПЕТ  ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия М.М.А. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

 

7. За да наложи на подсъдимия К.Ц.М. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЕДИН МЕСЕЦ, което се явява определено под средния размер, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия М., Съдът  отчете смекчаващи вината обстоятелства-доброто му процесуално поведение и краткия период, в който е взел участие в престъпното сдружение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита липсата на проявената от подсъдимия критичност и изразено съжаление за стореното, обремененото му съдебно минало (осъждан е 7 пъти, включително и на наказание "Лишаване от свобода" за престъпления от общ характер), високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения и наличието на два квалифициращи деянието признаци, отчете се големия брой незаконни мигранти, които са били преведени през държавната граница и превозени през територията на страната, големия брой участници в организирана престъпна група. Изложеното  говори за обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К.Ц.М., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ и „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание ПЕТ ГОДИНИ И ЕДИН МЕСЕЦ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия К.Ц.М. (със снета по делото самоличност) да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

С  присъдата Съдът постанови ДА СЕ ВЪРНАТ  веществени доказателства на правоимащите, от които са били отнети както следва:

на подсъдимия И.Г. – 1бр. мобилен апарат „LG" с имей 3***, СИМ карта ***, номер ***, иззет от адрес ***;

на подсъдимата Р.П. – 1бр. таблет „Самсунг" СЕ  0168,печат №046, картон серия А02 91001, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г., от адрес ***; 1бр. таблет „Привилег" с бял заден капак,печат №046,картон серия А0291064, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г., от адрес ***; 1бр. мобилен апарат „Нокиа" модел Е6-00 с имей ***, печат №046, картон серия №А0291042, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г., от адрес ***; 1бр. лаптоп ,,ASSER"5336, печат №046,с картон серия А 0291063. – 5, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г. от адрес ***; 1бр. мобилен апарат „Самсунг" модел „Нот 5“ със СИМ карта ***на „Теленор“, имей № ***: ***, печат №046, картон серия А0291040, с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г., от адрес ***;

на подсъдимата А.Т. - 1бр. мобилен апарат с „Айфон 6“ със златист панел със сериен №***,с имей ***със СИМ карта „Теленор",  и  1бр.  мобилен апарат „Нокиа" със зелен панел със СИМ карта на „Виваком" със сериен №***, печат №046,картон серия А 0291002 - предадени с протокол за доброволно предаване от 22.09.2016г. от адрес  от адрес ***; 1бр. лаптоп „Тошиба“ със зарядно устройство - предаден от А.Т. ЕГН: ********** - картон А 291016, предаден с протокол за доброволно предаване от 22.09.2016г. от адрес ***;

на подсъдимия В.М. – 1бр. мобилен апарат „Нокиа" 1208 с имей *** със СИМ карта „Виваком" с *** - предаден  с протокол за доброволно предаване от 22.09.2016 г., гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46 /ГД"Гранична полиция"/; Два броя сенници за лек автомобил, предадени с протокол за доброволно предаване от 22.09.2016г. от В.М. от адрес ***; 1бр. мобилен апарат „Нокиа“ 6020 с имей ***, с печат №013 с картон серия А 0291257, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016г., от адрес ***; 1бр. мобилен апарат „Нокиа“, мобилен апарат „Нокиа“ 6700 с имей ***, поставени в полиетиленов плик със слепка на Следствен отдел при СП, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016г. от адрес ***;

на А.А.Д.- 1бр. таблет „Самсунг" бял на цвят с печат № 046 картон серия А 0291017 - предаден от него доброволно от адрес ***.

С  присъдата си Съдът постанови да останат по делото  веществени доказателства: документи за преводи на пари - картон А 0291062, иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.09.201б г., от адрес ***; пакетче с жълти листчета 34 бр. с надписани числа и имена, 1 бр.зелено листче с написани числа и име „Рашид", документ за изпращане на пари на ФК КЕШ експрес с изпращач „Р.П.", документ за покупка на валута от Р. А.Г., печат N2046, картон серия А0291065, иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016 г., от адрес ***; 1бр. тефтерче 8X14 с ръкописно изписани имена и цифри, иззет от И.Г. от адрес ***.

С  присъдата Съдът постанови иззетите по делото  ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 2 броя регистрационни автомобилни табели с № ***, един брой регистрационна автомобилна табела с № 26 88КТ- общо 3 броя – иззети с протокол за претърсване и изземване от 22.09.2016г. от адрес ***, да бъдат изпратени на СДВР за извършване преценка дали същите следва да бъдат върнати на техния притежател или унищожени.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите както следва:

Подсъдимата Р.Й.П. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 510,29 лева(петстотин и десет лева и 29 ст.), като от тях 350лева (триста и петдесет лева) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство за служебен защитник, които да заплати по сметка на НБПП  и 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимата А.М.А.Т. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимият В.К.М. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 460,29 лева(четиристотин и шестдесет лева и 29 ст.), като от тях 300лева (триста лева) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство за служебен защитник, които да заплати по сметка на НБПП  и 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимият И.И.Г. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимият К.С.С. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимият М.М.А.  (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

Подсъдимият К.Ц.М. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 160,29лева (сто и шестдесет лева и 29ст.) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

 

Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона, Съдът постанови своята присъда.

       

 

                                                        СЪДИЯ :