№ 4088
гр. Варна, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501729 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57542/15.07.2024г. на П. И. И. с
ЕГН ********** с адрес ******, чрез пълномощник адв. В. Г. ВАК срещу
Решение № 2128 от 07.06.2024г., постановено по гр.д. № 15370/2023г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П. И. И. ЕГН **********
срещу „ИВТУР“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Морска сирена“ № 25, ет. 7, ап. 44, иск за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 064.68 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 28.11.2020г. –
14.08.2023г. в размер на законната лихва върху главницата от 7 218.18 лв.,
присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с влязло в сила Решение №
262384 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 3493/2020 г. на ВОС.
В жалбата си П. И. счита, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния
закон. Конкретно жалбоподателят се позовава поддържа тезата, че
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на парично
задължение, макар и дължимо в размер на законната лихва от деня на
забавата, по своята същност не е лихва. Сочи, че лихвата е възнаграждение, а
вземането по чл.86, ал. 1 ЗЗД е обезщетение за вредите, претърпени за времето
на забавата. Лихвата е договорна и се дължи по силата на съглашение между
страните, дори и при точно изпълнение /по банков кредит/, докато
обезщетението се дължи по силата на закона без да е договорено и само при
забавено изпълнение. Вредите са равни на размера на лихвеният процент,
действащ по време на забавата, но този начин на изчисляване не променя
характера на обезщетението и не го прави лихва, т.к. процентът определя само
размера, но не и правната същност на обезщетението. Позовава се на Решение
№111/27.10.2009г. по т.д. №296/2009г. на ВКС, 1-во т.о., с което изрично е
1
разяснено, че обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД не следва да се квалифицира,
като лихва, която е базата за неговото определяне при неизпълнение на
парично задължение и възниква само при поискване - чрез самостоятелен иск
за обезщетение за вредите от забавата /какъвто е настоящият случай/ или като
последица от уважен иск за главницата. Оспорва се извода на съда относно
погасяване на вземането по давност , като отново се цитира касационна
практика по въпроса "по какъв начин се изчислява давността за вземане по
чл.86, ал.1 ЗЗД и погасява ли се цялото вземане, ако искът е предявен три
години след възникването му", разгледан с Решение №167/08.11.2013г. по т.д.
№657/2012г. на ВКС, 1-во т.о. Настоява, че обезщетение за забава в размер на
еднодневната законната лихва възниква с началото на всеки ден, в който
изискуемо парично вземане /главно вземане по см. на чл. 119 ЗЗД/ не е
изпълнено, и се натрупва до момента, в който това главно вземане бъде
реализирано. Липсва правна обосновка и логика да се приеме, че
обезщетението за забава за даден период възниква и е изискуемо в пълен
размер още на първия ден /началната дата/ на този период, при положение, че
той още не е изтекъл, респ. след като това вземане възниква ежедневно,
ежедневно изтича и погасителната давност за него, с начална дата три години
преди да бъде прекъсната - в случая с предявяването му, като иск. Настоява се
бъде прието, че процесното вземане, представляващо обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва, не е погасено за периода от 28.11.2020г. до
28.11.2023г. и предвид извършеното плащане на главницата. Искането е за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена
заявената осъдителна претенция. Настоява се за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Регистър.БГ” ООД ЕИК
********* представя писмен отговор, в който като развива подробни мотиви
счита жалбата за неоснователна. Настоява за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадени е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
57542/15.07.2024г. на П. И. И. с ЕГН ********** с адрес ******, чрез
пълномощник адв. В. Г. ВАК срещу Решение № 2128 от 07.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 15370/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от П. И. И. ЕГН ********** срещу „ИВТУР“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Морска
сирена“ № 25, ет. 7, ап. 44, иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 064.68 лв., представляваща дължимо обезщетение
за забава за периода 28.11.2020г. – 14.08.2023г. в размер на законната лихва
върху главницата от 7 218.18 лв., присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД с влязло в сила Решение № 262384 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 3493/2020 г.
2
на ВОС.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1729/2024 год. на
ВОС за 06.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение. Да се връчат на страните преписи
от отговорите на въззивните жалби.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3