Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1295
гр.
Пловдив, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 28.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2401 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба вх. № 30100/15.10.2019г. на адв. Х.Д. от САК, като
пълномощник на Е.К.Д., ЕГН ********** против решение № 2918 от 11.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 3875 по описа на РС Пловдив за 2019г., I гр.
с., с която е отхвърлен иска на Е.К.Д., ЕГН ********** ***, Булстат
0004715040070, да й заплати разликата над сумата от 2793, 91 лева до пълния
предявен размер от 4320 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание
чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение
за периода 06.02.2019г. – 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.Моли се в тази част решението да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.
С писмения
отговор по тази въззивна жалба се изразява становище за нейната неоснователност
и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Постъпила е
въззивна жалба и от Б. К. И.– кмет на район Ю. – Община П. против постановеното
първоинстанционно решение в частта, с която се признава уволнението на Е.К.Д.,
ЕГН ********** със Заповед № 01/06.02.2019г. на Кмета на район Ю., Община П., с
която ТПО между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
считано от 06.02.2019г., за незаконно и се отменя.В частта, с която се
възстановява Е.К.Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – „***“
в Община П., район Ю., с Булстат 0004715040070 и се осъжда Община П., район Ю.
да заплати на Е.К.Д. сумата от 2973, 91 лева, представляваща дължимо
обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение за периода 06.02.2019г. – 03.07.2019г., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 502 лева –
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС в размер на 278, 96 лева.
С въззивната
жалба на кмета на район Ю. – Община П. се оспорва направения от
първоинстанционния съд извод, че работодателят е следвало да извърши подбор по
чл. 329, ал. 1 от КТ между всички лица, извършващи идентични трудови функции,
при положение че едно от лицата било назначено по служебно правоотношение и
ЗДСл не въвеждал изискване към органа по назначаването за извършване на подбор.По
отношение на държавните служители не се прилагала и закрилата по чл. 333, ал. 1
от КТ.Освен това длъжността „***“ била определена със заповед на кмета на район
„Ю.“ за заемане от трудоустроено лице, а другите две служителки в случая – Е.Д.
и А. П. не отговаряли на критериите за заемане на тази длъжност, тъй като не
били държавни служители и не били трудоустроени лица.С оглед на това се
поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е смесил два
противоположни института – този на държавния служител и тази на служител по
трудово правоотношение.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части,
вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска за отмяна
на уволнението, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
работа, както да бъде отхвърлен и иска за осъждане на район Ю. – Община П., да
заплати на ищцата обезщетение по чл. 255, ал. 1 от КТ и разноски по делото.
С писмения
отговор на въззиваемата се изразява становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба, моли се същата да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна, че подборът е извършен само между Е.Д. и А. П., заемащи
длъжности с идентични трудови функции – първата като „***“, а втората като „***“,
без длъжността „***“, за която е установено да е заета от лице по служебно
правоотношение, като тази длъжност е била определена за заемане от
трудоустроено лице съгласно заповед № 19Ю-РОА-59 от 31.01.2019г. и се заемала
от А. У.В решението е посочено, че лицата между които следва да се извърши
подбор, когато е задължителен, са всички работници и служители, заемащи
длъжността, вкл. и ползващите се с предварителна закрила по чл. 333 от КТ.В
този случай работодателят трябва да извърши сравнение между тях по критериите
по чл. 329, ал. 1 от КТ и ако определи за уволнение работник или служител,
ползващ се със закрила, да поиска съответно разрешение, след което да извърши
уволнението.В противен случай, ако изключи ползващите се с предварителна
закрила лица от подбора, работодателят превръща закрилата от относителна в
абсолютна в нарушение на чл. 333 от КТ.В случая от подбора била изключена А. У.,
заемаща длъжността „***“, с оглед на което поради незаконосъобразност на
осъществения подбор е прието, че уволнението подлежи на отмяна.
Въззивните
жалби против решението са подадени в срок, от надлежни страни, с правен интерес
от обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
„***“ в Община П., район ***, Дирекция „***“.
Със заповед №
01/06.02.2019г. на кмета на район Ю. – Община П. трудовото правоотношение между
страните е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, считано от 06.02.2019г.На
основание чл. 220, ал. 1 от КТ на лицето е изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Съкращаването
на щата по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ изисква премахване, считано от
един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции.Законосъобразността на
уволнението на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се
основава на извършени от компетентния орган по нормативно установен ред промени
в щатното разписание.То може да бъде извършено след утвърждаването на тези
промени и следва да е реално, а не фиктивно, т. е. съответната трудова функция
да се премахва, а не да се променя само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
на характера на извършваната работа.
В исковата си
молба, с която е сезирала районния съд, ищцата е твърдяла на първо място, че в
случая не е налице реално извършено съкращаване на щата.
От приложените
писмени доказателства в първоинстанционното производство е видно, че на 22.01.2019г. от Кмета на Община
П. е било утвърдено ново длъжностно разписание на дейност 122 „Общинска
администрация“, в сила от 01.02.2019г., съгласно което вече не е съществувала
длъжността „***“, заемана от ищцата.Бройката за тази длъжност е предвидена за
длъжност с различни функции – м. е. „***“, което е обосновано в приложената по
делото докладна записка на зам. кмета на район Ю. изх. №
1970-ОП-24/10.01.2019г., с необходимостта от IT-специалист,
който да поеме основни и специфични изисквания по обработка, въвеждане,
изпращане и получаване на данни и информация, справка, контрол, архивиране и
др. дейности по е-път.От приложените писмени доказателства в
първоинстанционното производство е видно още, че за длъжността м. е. „***“ е
определена и открита процедура за заемането й чрез конкурс.
Съгласно
практиката на ВКС реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване
общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности
и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции.Съкращаване
на щата е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности, за
което е характерно закриването по щатното разписание на определена длъжност и
същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното
разписание.Именно такава е ситуацията в конкретния случай.
В исковата си
молба ищцата е твърдяла също, че не е била извършена преценка от работодателя
на обективните критерии, посочени в чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно – по-висока
квалификация и по-добра работа, поради което не е изпълнено законовото задължение
за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение.
Като писмено
доказателство по делото е представена заповед № 19Ю-РОА-49 от 28.01.2019г. на
кмета на район Ю., Община П., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА
във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 329, ал. 1 от КТ и утвърдено длъжностно
щатно разписание, считано от 01.02.2019г., е назначена комисия в състав:
Председател: Д. П. – з. к., з. п.: М. Д. – д. на д. КАО и членове: С. Ц. – г. ю.,
Е. С. – г. е. ЧР и М. Х. – П. на СС „***“ в район Ю., която да извърши подбор
на кадрите за длъжността „***“, подлежаща на съкращение в срок до 30.01.2019г.
В приложения по
делото формуляр за оценка на ищцата за периода 01.05.2018г. до 31.12.2018г., е
отбелязано при проведената междинна среща на 23.07.2018г.: „Служителката
изпълнява в срок поставените задачи, с ориентация към постигане на поставените
в работния план цели и се справя отлично със задълженията си по длъжностна
характеристика“.На 29.10.2019г. е поставена годишна оценка „неприемливо
изпълнение“, като във формуляра е отбелязано: „След междинната среща
отношението към работния процес на г-жа Д. се промени коренно.Осчетоводяването
на данните в счетоводната програма „Конто“ трябва да се извършва ежедневно, но
г-жа Д. извършва това с голяма забава, поради честото използване на болнични и отпуски.С
годишното приключване се установило, че са направени огромен брой грешни
осчетоводявания по сметки и параграфи и особено задбалансовите сметки.Много от
описаните цели в работния план не се изпълняват от лицето, което е видно от
подписите на други лица върху
документите в счетоводството на район Ю..Служителката не е изпълнила
преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем,
качество и срокове.Е.Д. е подписала формуляра с възражение, че не е съгласна с
поставената й оценка, връчена й на 06.02.2019г. след заповед за освобождаване и
не отговаря на истината.
Като писмено
доказателство в първоинстанционното производство е представен и протокола за
извършен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, съставен на 30.01.2019г. от
назначената от работодателя комисия, като от него е видно, че подбора е
извършен между А. П., заемаща длъжността „***“ по трудово правоотношение и Е.Д.,
заемаща длъжността „***“ по трудово правоотношение. Подбора е извършен съгласно
критериите за оценка, приети от работодателя, посочени в приложение № 1 към протокола,
като А. П. е получила общо 16т., от които 4т. на база последната годишна
оценка, а ищцата е получила общо 12т., като не е получила точки от последната
годишна оценка.С оглед резултатите от подбора за съкращение е предложена
ищцата.
При тези данни
от правна страна настоящият състав намира следното:
На първо място
неправилен относно подбора е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е
извършен валиден такъв, тъй като в същия не е включена А. У., заемаща
длъжността „***“ по служебно правоотношение.Оплакванията във въззивната жалба
на Община П., район Ю. в тази насока са основателни, доколкото условията за
заемане на длъжността по двете правоотношения /трудово и служебно/ следва да се
различават и това различие произтича от законоустановените специални
изисквания, които се отнасят при изпълнение на държавна служба.Именно поради
това като едно от основанията за прекратяване на трудов договор по чл. 325, ал.
1, т. 12 от КТ е предвидено определянето на длъжността за заемане от държавен
служител.С оглед на това работодателят не е имал основание да включи в подбора
служителката А. У., заемаща длъжността „***“ по служебно правоотношение.
Следователно подбора е извършен
законосъобразно между А. П., заемаща длъжността „***“ по трудово правоотношение
и Е.Д., заемаща длъжността „***“ по трудово правоотношение, като съдът следва
да извърши проверка, основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
В решение № 287/16.07.2010г. по гр. д. №
90/2009г. на ВКС, IV г. о. е прието, че след като в
закона няма изисквания при извършването на подбора да се спазва формална
процедура и документиране, няма как да се поставя и подобно условие към
работодателя за законността на извършения подбор, а работодателят може да
извърши преценка като използва различни способи, включително и ползване на
помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения,
нито процеса на оценка.Въпрос на доказване е дали ще успее да установи
действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели
и, че трудовите правоотношения са
запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите
на закона.В същата насока е разрешението на правния въпрос и в решение №
629/15.10.2010г. по гр. д. № 1746/2009г. на ВКС, III
г. о. и решение № 525/21.06.2010г. по гр. д. № 1446/2009г. на ВКС, IV
г. о.
Съгласно
задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. на ВКС по
т. д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС при съкращаване на щата на единствената щатна
длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник
или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг
/други/, заемащ близка или сходна длъжност.Ако правото на подбор бъде
упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с
проведения подбор.Закрилата на труда намира проявление в съдебния контрол за
законност на подбора.При неговото осъществяване от работодателя, за работника
или служителя се поражда правото да го оспори.Точното прилагане на закона, към
което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с
констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а
обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или
служителя оценки по същите критерии.Като преценява обосноваността на оценките
по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено
съобразно установения правен режим.Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства
подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора.Формата на извършване на
подбора е въпрос на работодателска преценка.Доказването му при оспорване, както
на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на
всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с
оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени
средства.Последицата от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът намира, че работодателят в случая е
приложил критерии при подбора в съответствие с предвидените такива в чл. 329,
ал. 1 от КТ.В приложеното по делото копие от ЛТД на ищцата се съдържат писмени
доказателства - диплома за завършено висше образование и удостоверения за
преминати допълнителни курсове и обучения, относими към преценката по критерия
квалификация.Не са ангажирани доказателства от ответника обаче за съответствие
на дадената оценка за всеки от участващите в подбора по критерия ниво на
изпълнение на възложената работа – т. е. кой от оценяваните при подбора
служители работи по-добре.Съставеният протокол и оспореният от ищцата формуляр
за последната годишна оценка за изпълнение на длъжността са частни документи,
без обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което въз основа на
тях не би могло да се направи безспорен и обоснован извод за обективно
съответствие на поставените оценки при подбора на обективно проявените
професионални качества от двете участнички в него.Досежно служителката А. П. не
е приложен и формуляра за оценяването й.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по делото, че е оставил на работа
служител, който работи по-добре, което да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата /в този см. решение № 311 от 24.02.2017г. на ВКС по гр. д. №
2333/2016г., IV г. о./.С оглед на това не може да се направи и обоснован
извод за законосъобразността на извършения подбор, от което следва и уважаване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.Като основателен следва да се прецени и
обусловения от уволнението иск за възстановяване на ищцата на длъжността,
заемана преди уволнението.
При извършената
констатация по трудовата книжка на Е.Д. в съдебно заседание се установи, че за
времето от прекратяване на трудовото правоотношение на 06.02.2019г. до изтичането
на шестмесечния срок на 06.08.2019г., същата е останала без работа.С оглед на
това иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се явява основателен в предявения
размер от 4320 лева.
Предвид
гореизложеното решението на районния съд, с което са уважени предявените
искове, като краен резултат е правилно, макар и по различни съображения.Същото
следва да бъде потвърдено в частта, с която е признато оспорваното уволнение за
незаконно и е отменено, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност и е осъдена ответната община да й заплати обезщетение в размер на
2973, 91 лева на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода 06.02.2019г. – 03.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане.В частта, с която искът по
чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 2793, 91 лв. до
пълния предявен размер от 4320 лв. решението е неправилно, поради което следва
да бъде отменено и искът да бъде уважен и за тази разлика, дължима за периода
04.07.2019г. – 06.08.2019г.
При този изход на делото и претенцията за разноски,
в полза на жалбоподателката Е.Д. следва да се присъдят и направените разноски
за настоящата инстанция в размер на 560 лева за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 2918 от 11.07.2019г., постановено по гр. д. № 3875 по описа на
Пловдивски районен съд за 2019г., I гр. с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ от Е.К.Д., ЕГН ********** *** против Община П. – район Ю.,
Булстат: 0004715040070 с адрес: гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 73а,
представлявана от кмета Б. И., за разликата над сумата от 2793, 91 лева до
пълния предявен размер от 4320 лева, като неоснователен, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община П. – район Ю., Булстат:
0004715040070 с адрес: гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 73а, представлявана от
кмета Б. И. да заплати на Е.К.Д., ЕГН ********** *** и разликата над присъдения
размер от 2793, 91 лева до размера от 4320 лева, или сумата от 1526, 09 лева,
представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконно уволнение за периода 04.07.2019г. до 06.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА Община
П. – район Ю., Булстат: 0004715040070 с адрес: гр. Пловдив, ул. „Македония“ №
73а, представлявана от кмета Б. И.да заплати на Е.К.Д., ЕГН ********** *** сумата от 560 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от
обявената в с.з. на 28.10.2019г. дата, а именно 11.11.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: