№ 579
гр. С., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20231800500720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу
домашното насилие, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М. А. П. срещу решение №
196/14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 382/2023 г., по описа на РС – гр.
Е.П., с което е уважена молбата за защита по ЗЗДН на С. В. М. действаща в
лично качество и като родител на малолетната С. Т. М.. С решението на
районния съд въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и детето й, както и да
приближава жилището им, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих, за срок от десет месеца.
Въззивникът обжалва решението с доводи за необоснованост и
неправилност. Счита, че от разпитите на свидетелите не се установявал
твърденият акт на домашно насилие, доколкото и двамата разпитани
свидетели не били преки очевидци на случилото се. По тези съображения
намира, че неоснователно първоинстанционният съд приел, че ответникът е
осъществил акт на домашно насилие, тъй като не били събрани доказателства
в тази насока. Необосновано било прието, че и спрямо дъщерята на
молителката също е осъществен акт на домашно насилие. В подадената молба
за защита били отразени неверни факти и обстоятелства, единствено с цел
уронване на престижа на П.. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
1
Претендира сторените разноски в производството пред
първоинстанционния и въззивния съд.
въззиваемата страна е депозирала отговор в срока по чл. 17, ал. 4 от
ЗЗДН, чрез адв. Ц. Г., с който изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Претендират се разноски.
Софийският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди
доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от С. В. М., с която е поискано издаване на съдебна заповед за
защита поради извършени спрямо нея и малолетната й дъщеря С. Т. М. актове
на домашно насилие от страна на ответника М. А. П., с когото молителката
живеела на семейна начала. За първия акт се твърди да е осъществен на
30.03.2023 г., чрез използването от ответника на обидни думи - „боклук“, след
което блъснал молителката на леглото и замахнал с ръка, но не я ударил.
Описаните действия са извършени в присъствието на малолетната дъщеря на
М., поради което се твърди, че тя също е жертва на домашно насилие, под
формата на психическо такова (чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН). Вторият акт се изразявал
отново в обиди – „боклук“ и „крадло“, както и в заплахи - „сега ще видиш
какво ще ти се случи“, като се посочва, че е осъществен на 31.03.2023 година.
И двата твърдени акта са извършени в апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.
М. 1, бл. 30, където М. и П. живеели съвместно.
С обжалваното решение състав на РС – Е.П. е уважил молбата и е
издадена заповед за защита.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т.
2 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в
интимна връзка. Не е спорно между страните, че молителката и ответника са
били във фактическо съжителство, поради което са надлежно легитимирани
участници в настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно
насилие, поради което е процесуално допустима.
Към молбата за защита С. М. е депозирала декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и детето й С. М. е бил извършен
акт на домашно насилие от лицето М. П., с когото е живеела на семейни
2
начала.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката и
детето са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които
биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на
тяхното извършване.
В молбата за защита, както и в приложената декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, молителката е посочила, че с ответника живеели на семейни начала
в апартамент в гр. С., ж.к. М. 1, бл. 30, като заедно с тях живеела и
малолетната й дъщеря. От началото на месец март 2023 г. ответникът
започнал ежедневно да ги обижда, държал се грубо и неуважително, като
заплашвал молителката, възползвайки се от служебното си положение. На
30.03.2023 г., в апартамента, който обитавали, ответникът започнал да обижда
М. с думата „боклук“, като в присъствието на дъщеря й я блъснал и замахнал
с ръка, но не я ударил. На следващия ден – 31.03.2023 г., отново в апартамента
в ж.к. М. 1, при опит на молителката да вземе вещите си, П. отново я обиждал
с думите „боклук“ и „крадла“, заплашил я, „че сега ще види какво ще й се
случи“ и я обвинил, че изнася негови златни бижута и пари.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е
извършено под страх от наказателна отговорност, като същата е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената
по делото декларация, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание
на твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки
доказателства за твърдения в писмената молба от молителя акт на насилие,
съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда
на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основана само
на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на
ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да
проведе успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
– С. И. (служител в дружество на молителката) и Г. М. (брат на молителката),
се установява, че молителката и ответникът са във влошени отношения.
Свидетелят И. на 31.03.2023 г. бил пред входната врата на апартамента в ж.к.
М. 1, за да помогне на М. да събере личните си вещи, когато чул ответника да
казва „Какви електроуреди боклук такъв? Никакви уреди няма да вземеш“.
Свидетелят М. посочва, че на 30.03.2023 г, провел телефонен разговор със
сестра си, която била много разстроена и му споделила, че ответникът
обиждал нея и дъщеря й, като дори бил бутнал молителката. На следващия
3
ден – 31.03.2023 г., отново в разговор със сестра си свидетелят чул П. да казва
„Нищо няма да се изнася от тук, крадло!“ и крещял „Сега ще видиш какво ще
стане“.
По делото не са ангажирани убедителни доказателства от страна на
ответника, опровергаващи твърденията на молителката, че спрямо нея и
детето й е било упражнено насилие. От показанията на поискания от него и
изслушан в първоинстанционното производство свидетел – Д. Д., се
установява единствено, че на първата процесна дата, преди да се прибере в
апартамента, П. провел с М. остър диалог по телефона, като от слушалката се
чували викове. Свидетелят посочва, че нямал информация какво се е случило
на 31.03.2023 г., като от ответника разбрал, че пред жилището му има
работници, ангажирани с пренасяне на вещи, че е настъпил конфликт и е била
извикана полиция.
Изискани са и приложени по делото заверени копия от материали по
преписка № 785500-2896/12.04.2023 г. по описа на Дирекция „Вътршна
сигурност“ – МВР, пр.пр. № 19010/11.04.2023 г. по описа на СРП, според
които преписката е образувано по повод жалба на С. В. М. във връзка с отказ
на М. А. П. и баща му Антон И. П., да й върнат лични вещи, мебели и
електроуреди, находящи се в апартамент в гр. С., ж.к. М. 1, бл. 30.
Приложени са и материали по гр. д. № 21732/2023 г. по описа на СРС,
11 състав, видно от които на 06.06.2023 г., по молба на М. А. П. по реда на
ЗЗДН, е издадена заповед за незабавна защита срещу С. В. М..
В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от
фактическа страна налага извод за установеност на наведените твърдения в
обстоятелствената част на молбата за защита.
Настоящата въззивна инстанция приема, че въззивникът е извършил
два отделни акта на домашно насилие, описани в молбата за защита и
индивидуализирани в приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД
по време, място и начин на извършване на съответния акт. Съгласно
дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са във фактическо
съжителство. Физическото насилие се свързва с всяко нежелано, насилствено
физическо съприкосновение с тялото на човек, което причинява болка или
носи риск от физическа травма (вкл. бутане, удряне, разтърсване, дърпане и
др.). Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да
намали самочувствието на пострадалия от насилие. Законът не изисква
настъпване на вредоносен резултат - негативно изменение върху психиката на
пострадалия от домашно насилие. Достатъчно е поведението на извършителя
да въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност
на пострадалия, като предизвика уплаха, тревожност, стрес, и др. Предвид
това, съдът счита, че описаното деяние, извършено на дата 30.03.2023 г.
представлява физическо и психическо насилие спрямо молителката от страна
4
на жалбоподателя, т.е. налице е акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се в заплахи, обидни думи („боклук“), бутане и
замахване с ръка. Свидетел на този акт е било и малолетното дете на
молителката, което на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН също се счита за жертва
на домашно насилие. Действията извършени от П. срещу М. на следващия
ден – 31.03.2023 г., следва също да се определят като акт на домашно
насилие, изразяващ се в психическо такова, чрез използване на обидни думи
(„боклук“ и „крадла“), заплахи и закани.
Неоснователни са доводите и оплакванията в жалбата, свеждащи се до
необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяват по
категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника.
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от
молителката в молбата, което се потвърждава от изхождащата от нея като
пострадало лице декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Както беше посочено по-
горе тя е годно доказателствено средство, като съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Във
връзка с възражението на жалбоподателя следва да се посочи, че дори
показанията на двамата свидетели на молителката да не бъдат кредитирани
изобщо, то по делото не са представени доказателства, от които да се
установят факти и обстоятелства, опровергаващи отразеното в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че напълно обосновано районният
съд е приел, че в случая са извършени два акта на домашно насилие и е
уважил молбата да се издаде заповед за защита, като е наложил мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН и глоба в размер на 200,00 лева на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че наложените мерки за защита
от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на
интензитета на противоправните деяния, като тяхното прилагане би
спомогнало за постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че постановеното
от първоинстанционният съд решение, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на СОС
държавна такса за производството пред окръжния съд в размер на 12,50 лева,
а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - на въззиваемата страна сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600
лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/14.08.2023 г., постановено по гр.д. №
382/2023 г. по описа на РС – Е.П..
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. М., бл. № 30,
вх. 2, ет. 4, ап. 54, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. М., бл. № 30,
вх. 2, ет. 4, ап. 54, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., бул. „Н.“ № 138, сумата от 600,00
(шестстотин) лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6