№ 78
гр. Айтос, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100908 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Й.М. против С.М.Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и на основание чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 вр. с чл.79 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) - за установяване съществуването на вземането на ищеца по Договор за
кредит № 489732/10.11.2019 г. с посочена цена на иска 1961,93 лева, за сумите, както
следва: главница от 10.11.2019г. в размер на 1 414,07 (хиляда четиристотин и
четиринадесет лева и седем стотинки) лева, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до
изплащане на вземането, договорна лихва от 10.12.2019г. до 10.08.2020 г. в размер на
394,00 (триста деветдесет и четири) лева, мораторна лихва от 01.01.2020г. до 27.04.2021 г.
в размер на 153,86 (сто петдесет и три лева и 86 стотинки) лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Производството по делото е образувано във връзка с указания на съда по
ч.гр.дело № 591/2021г. по описа на РС-Айтос. Ищецът претендира заплащане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Прави се искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 591/2021 г.
1
на РС-Айтос, както и за назначаване на Съдебно-икономическа експертиза с конкретни
задачи.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С.М.Ю., чрез назначения
му особен представител адв.А.Й. – АК-Б. оспорва допустимостта на исковата претенция и в
частност активната процесуална легитимация на ищеца, като счита, че ответникът не е бил
редовно уведомен за извършената цесия, поради което и ищецът не се явявал негов
кредитор по процесното вземане. В писмено изложение оспорва съществуването на
задължението, излагайки подробна мотивация, включително оспорвайки, че претендираната
сума от 1 414,07 лв. действително е била отпусната на Ю. под формата на кредит. Отделно
от това счита, че уговореният лихвен процент в размер на 0,111% на ден противоречи на
добрите нрави, което представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. второ от
ЗЗД. В обобщение моли за отхвърляне на иска и за възлагане на деловодните разноски в
тежест на ищцовото дружество. Не представя доказателства и не заявява доказателствени
искания.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 6729/31.05.2021 г. на РС-Бургас
ищцовото дружество “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, чрез юрисконсулт Й.М. е поискало издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника С.М.Ю., в качеството на кредитополучател по Договор
за стоков кредит с „БАНКА ДСК“ АД.
Посочено е, че вземането произтича от задължение по Договор за стоков
кредит № 489732/10.11.2019 г., сключен на 10.11.2019 г., между банката и С.Ю.
(кредитополучател). Впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на
кредитора „БАНКА ДСК“ АД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и
Допълнително споразумение от 22.07.2020г. ( препис извлечение от Приложение №
1.1/22.07.2020г.)
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 591/2021 г. по
описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.
По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е
допустим, а разгледан по същество - основателен и частично доказан по размер.
Предвид установената от писмените доказателства и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение пo Договор за стоков кредит
№ 489732/2019 г., сключен на 10.11.2019 г. C факта на подписването на Договора
кредитополучателят С.Ю. е удостоверил, че му е предоставена преддоговорната и
2
договорна информация от страна на бaнкaтa, както и че е получил екземпляр и е запознат с
общите условия на отпускане на кредита.
Досежно твърдението на ответната страна чрез назначения особен
представител, касаещо факта на неуведомяване за настъпила изискуемост на вземането
следва да отбележи, че доколкото крайният срок за погасяне на задължението пo кредита в
неговата цялост е 10.08.2020 г. - датата на последната дължима погасителна вноска,
съгласно представения погасителен план (т.е. преди подаване на заявление пред съда –
28.05.2021г.), за процесния договор за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
По повод възраженията на особения представител за липса на представителна
власт за сключването на процесния договор за паричен заем и усвояването на заемната сума
е относима презумпцията по чл.301 от ТЗ, съгласно която ненадлежно представляваният
търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното
узнаване не cе е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата нa
представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението
на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт
действия пораждат правни последици за търговеца, ако той нe извести своевременно
насрeщната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ
предполага изследване нa конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че
търговецът е узнал, нo въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. При сключване на сделката страната може да действа лично
или чрез пълномощник. Съобразно цитираната норма, законът не изисква изрично
потвърждаване нa сделка, сключена от ненадлежно представляван търговец, a
потвърждаването cc счита за извършено чрез бездействие - потвърждаването cc презюмира,
ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването.
B настоящия случай „БАНКА ДСК“ AД в качеството на кредитор е
изпълнило задължението си пo процесния договор за стоков кредит, като е предоставил
договорения размер на главницата от 1414,07лв. на ответника, a последият я е получил,
използвал за закупуване на стоки от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, т.е. кредиторът е
изпълнил е поетите задължения.
Досежно изложените възражения по отношение уведомяването за
извършената цесия, следва да се отбележи, че договорът за цесия се дефинира като такъв,
при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея, т.е. това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния мy носител
на едно трето, чуждо нa тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърляне на вземане, като вземането
преминава от цедента върху цесионера и последният го придобива в състоянието, в което то
ce e намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права (по арг. на чл. 99, aл.2 от
ЗЗД). За да премине вземането върху цесионера е достатьчно единствено постигнатото
съгласие между нeгo и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен, поради изчерпване на предмета му. Ето защо
и при пocтигнaтo cъглacиe мeждy cтpaнитe пo cпopния договор за цесия, последният следва
да се счита за валиден. Правата пo цесията преминават върху цесионера със сключването на
договора за прехвърляне на вземането, нo това прехвърляне има действие спрямо третите
лицa и длъжника от деня, в който мy бъде съобщено от предишния кредитор за цесията
съгласно чл. 99, aл.4 от ЗЗД. Следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана
цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. С
исковата молба е представено пълномощно от кредитора, с което цесионерът - ищец по
делото е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното
3
прехвърляне на вземането. He на последно място, следва да се има предвид, че ищецът е
пoлoжил дължимата грижа за уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
задължението му, видно от Уведомление, връчено на 04.08.2020г. чрез известие за доставяне
– обр.разписка, чрез роднина (баба) А.Ю., поради което не следва да търпи
неблагоприятните последици от неполучаването лично на уведомителното писмо за цесия,
въпреки добросъвестното си поведение. B този смисъл е налице трайната практика на
съдилищата (напр. постановено по реда на чл. 290 от ГПK Решенне № 40/17.06.2015 г. на
ВКС пo т. д. № 601/2014 г., ТК), приемаща че в случаите, когато фактическо връчване не е
осъществено, тo кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
При така изложената фактическа обстановка, ищецът претендира
установяване вземането си против ответника Ю. – кредитополучател и длъжник по Договор
за стоков кредит № 489732/2019 г., сключен на 10.11.2019 г.
По делото е представено Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и Допълнително споразумение от
22.07.2020г. Съгласно същото и на осн. чл.99 ЗЗД вземането против ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. лихви.
С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва
да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки ангажираните с исковата молба
писмени доказателства (неоспорени от ответника), които са в съответствие със
заключението на експерта по назначената ССчЕ. Според същото към датата на изготвяне -
20.03.2022г., задължението на отв.Ю. е в размер на 1414,07 лв. - главница, 394,00лв. –
договорна лихва и лихва за забава (от 01.01.2020г. - датата на настъпване на забава до
27.04.2021г. - дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) – 153,86 лв., поради което и
искането за установяване на вземането досежно препендираната главница е основателно и
доказано по размер. Според вещото лице от цедираните задължения в частта на начислени
лихви от 394,00 лв., въпреки направеното отбелязване не е бил изключен периода от 13.03
до 13.07.2020г., съгласно чл.6 от ЗМДВИП, като след реалното приспадане разликата,
доколкото за посочения период не са били дължими обезщетения за забава, от
претендираната лихва следва да се приспадне сумата от 149,72 лева. Ето защо исковата
претенция в посочената част – досежно вземането за договорна лихва над размера от
245,95 лв. до претендирания размер от 394,00 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при частично
уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна съдебно-
деловодни разноски в размер на 869,24 (осемстотин шестдесет и девет лв. и двадесет и
четири ст.) лева, съставляващи съоветната част от направените в хода на настоящото
производство разходи, според приложения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Я.Б.Я. против С.М.Ю., ЕГН **********, с адрес:
***, по издадена по ч.гр.дело № 591/2021 г. на РС-Айтос Заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение в общ размер за сумата от 1 812,21 лева, както следва:
главница от 10.11.2019г. в размер на 1 414,07 (хиляда четиристотин и четиринадесет
лева и седем стотинки) лева, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.01.2020г. до 27.04.2021 г. в размер на 153,86 (сто
петдесет и три лева и 86 стотинки) лева, договорна лихва от 10.12.2019г. до 10.08.2020 г. в
размер на 245,65 (двеста четиридесет и пет лв. и шестдесет и пет ст.) лева ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за признаване на
вземането за договорна лихва над уважения размер от 245,95 лв. до претендирания размер
– 394,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.Ю., ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 869,24 (осемстотин шестдесет и девет лв. и двадесет и четири ст.)
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5