№ 1801
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110164035 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. П. Ж., с която срещу . са предявени искове за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 договор за паричен заем № 615741,
сключен с ответника на 31.12.2021 г.
Ищецът твърди, че с процесния договор е уговорена дължимостта на неустойка за
неизпълнение от страна на потребителя на задължения за обезпечаване на кредита, по някой
от посочените в чл. 5 от същия начини. В тази връзка се поддържа, че е била начислена
неустойка в размер на сумата от 433,92 лева още при сключването на договора, че същата е
била дължима наред с погасителните вноски по кредита, с оглед което и това вземане на
кредитора несъмнено има характеристиките на разход по кредита, но не е било включено в
размера на ГПР, посочен в договора. Счита, че клаузата за неустойката е нищожна поради
противоречие с императивни материалноправни норми, заобикаляне на закона, поради
противоречие с добрите нрави, както и същата е неравноправна. Иска от съда с решението
си по същество да прогласи нищожността на тази клауза от договора. Претендира разноски
за производството. Представя документи, които иска да се приемат като писмени
доказателства по делото.
В срока за отговор ответникът заявява, че признава предявения иск и моли за постановяване
на решение по този процесуален ред. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК и разноски в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани, доколкото ответникът
не е претендирал от потребителя заплащането на суми по тази договорна клауза, а от страна
на кредитополучателя плащания не са били извършвани за погасяване на неустоечното
вземане. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД. По
1
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата за неустойка от договора за
кредит, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно
поради нарушение на императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона или
поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване.
С оглед признанието на иска, извършено от надлежно упълномощен от страна на ответника
представител, съдът приема, че всички правнорелевантни за спора факти са безспорни
между страните и като такива не се нуждаят от доказване.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като доказателства по
делото.
По отношение на останалите доказателствени искания, заявени с исковата молба, следва да
се посочи, че не се явява необходимо задължаване на ответника да представя документи в
оригинал, нито е необходимо по делото да бъдат представяни СЕФ и погасителен план.
Във връзка с искането ответникът да бъде задължен да представи вноски бележки и извадка
от счетоводните записвания относно плащания по договора, извършени от ищцата, следва да
се посочи, че това искане е нередовно заявено. Ищцата не излага фактически твърдения да е
извършвала плащания въз основа на процесния договор за кредит. Ето защо и във връзка с
релевираното с отговора на исковата молба позоваване на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
в срок до приемане на доклада по делото по реда на чл. 143, ал. 2, вр. чл. 145, ал. 1 и ал. 2
ГПК ищецът следва да посочи дали твърди да е извършвал плащания по процесния договор
за кредит съобразно представения към исковата молба погасителен план и да представи
доказателства за тези си твърдения. Ищцата следва да обоснове искането си по чл. 190 ГПК
за задължаване на ответника да представи вносни бележки за извършени от самата нея
плащания, т.е. документи, които следва да се намират в държане на страната. В случай че не
разполага с такива - да посочи причината за това, едва след което съдът ще се произнесе по
искането по чл. 190 ГПК в тази му част.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за доброволно
уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на
страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-
2
късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи договора за кредит в оригинал, да представи СЕФ и погасителен
план.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото вноски бележки и извлечения от счетоводните си
записвания за извършени от ищцата по договора погасявания, като указва на ищцата и й
предоставя възможност по реда на чл. 143, ал. 2, вр. чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК в срок до
приемане на доклада по делото да посочи дали твърди да е извършвала плащания по
процесния договор за кредит съобразно представения към исковата молба погасителен план,
да представи доказателства за тези си твърдения или да обоснове искането си по чл. 190
ГПК в тази част като посочи какви са причините вносни бележки за извършени плащания да
не се намират в нейно държане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2023 г. от 09:30
часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, подаден от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3