Решение по дело №117/2015 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.ПЛЕВЕН ….22.01.2016 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Х.Д.….......…….……..и в присъствието на

прокурора…….................................………като разгледа докладваното от

съдията Димитрова т.д.№117 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник е подало на 08.07.2015 г. искова молба срещу „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София, в която се твърди, че в срока по чл.685 от ТЗ банката е предявила по т.д.№234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд вземания от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник в общ размер на 838 652.17 лв., от които:

1.500 000 лв.-главница.

2.25 334.36 лв.-лихви за периода от 19.05.2011 г. до 16.03.2014 г.

3.257 395.62 лв.-лихви за забава за периода от 19.05.2011 г. до 16.03.2014 г.

4.55 922.19 лв.-лихви за забава за периода от 17.03.2014 г. до 21.04.2015 г.

Твърди се още, че синдикът е приел така предявените вземания, но „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник е възразило в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, считайки, че те са погасени по давност.

Сочи се, че с определение №102 от 30.06.2015 г. съдът по несъстоятелността на основание чл.692, ал.4 от ТЗ е одобрил списъка на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания, като е оставил без уважение възражението на  „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник.  Определението е било обявено в ТР на 01.07.2015 г. и в срока по чл.694 от ТЗ „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник е предявило иск за установяване несъществуването на вземанията на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София в общ размер на 838 652.17 лв.

В исковата молба се твърди, че тези вземания произтичат от договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г. и че съгласно чл.8.1 от този договор, при неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения кредитът става изцяло предсрочно изискуем. Твърди се, че на 15.04.2009 г. банката е обявила за предсрочно изискуеми произтичащите от договора вземания, възлизащи на общо 523 338.84 лв., в т.ч.:

-500 000 лв.-главница

-20 838.84 лв.лихва за периода от 20.12.2008 г. до 15.04.2009 г.

-2 500 лв.-комисионна.

Според ищеца, вземанията на банката в общ размер на 838 652.17 лв. не съществуват, защото са погасени по давност на 15.04.2014 г.

Исковата молба заедно с приложенията към нея са били връчени на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София на 24.08.2015 г. В указания срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който се моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи се, че започналата да тече на 15.04.2009 г. давност е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изп. дело въз основа на издадения в полза на банката изп. лист, както и с предявяването на 07.12.2009 г. на иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането, за което са били издадени заповед за изпълнение и изп. лист. Моли се да бъде изискано копие от изп.д. №2009***0400410 по описа на ЧСИ П.Д., както и копие от влязлото в сила решение по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС.

Отговора е връчен на 16.09.2015 г. на ищеца за допълнителна искова молба и на 30.09.2015 г. такава е подадена в срок. В нея се сочи, че предмет на установяване по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС е било съществуването на вземане в размер на 523 338.84 лв., произтичащо от запис на заповед от 07.05.2008 г., а не вземане в същия размер, произтичащо от договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г., каквото е предявено в производството по несъстоятелност по т.д. №234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд. В ДИМ се сочи, че съществуват две вземания на банката от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД-гр. Плевен, произтичащи от две самостоятелни основания: едното по договора за банков и кредит, а другото-по записа на заповед.

ДИМ и приложенията към нея са връчени на 13.10.2015 г. на ответника за допълнителен отговор и на 27.10.2015 г. такъв е подаден по пощата, като е постъпил в съда на 29.10.2015 г. В него се сочи, че в производството по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС „МИЛЕНИУМ-2004”ООД е възразило, че записа на заповед от 07.05.2008 г. е издаден с цел да обезпечи вземанията на банката по  договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г.

Съдът като обсъди аргументите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от решение №41 от 17.03.2014 г. по т.д. №234/2013 г., Плевенски Окръжен съд е:

ОБЯВИЛ на основание чл.632, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.625 от ТЗ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник и е ОПРЕДЕЛИЛ началната й дата-15.07.2008 г.

         ОТКРИЛ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник.

         ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ    чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на „МИЛЕНИУМ 2004“ООД- гр.Тръстеник.

        ПОСТАНОВИЛ прекратяване на дейността на предприятието на  МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник.

        ОБЯВИЛ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник.

        СПРЯЛ производството по несъстоятелност по  т.д.№234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

Видно от решение №37 от 23.03.2015 г. по т.д. №234/2013 г., Плевенски Окръжен съд е:

        ВЪЗОБНОВИЛ на основание чл.632, ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност на длъжника „МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник по т.д.№234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

          НАЗНАЧИЛ М.И.Н. ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК в производството п  несъстоятелност с длъжник  „МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник с месечно възнаграждение  в  размер на 800 лв.

ЗАДЪЛЖИЛ ВРЕМЕННИЯ СИНДИК М.И.Н. да представи нотариално заверена Декларация по реда на чл.656, ал.2 от ТЗ и писмено съгласие чл.656, ал.1 от ТЗ с нотариална заверка на подписа в тридневен срок от съобщението.

         НАСРОЧИЛ ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на длъжника „МИЛЕНИУМ 2004“ООД-гр.Тръстеник за  20.04.2015 г. от 15ч. в зала №8 на Съдебната палата в гр.Плевен.

        УКАЗАЛ на кредиторите на длъжника, че срока за предявяване на вземанията във възобновеното производство по несъстоятелност започва да тече от момента на вписване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.

Видно от молба с вх.рег. №4662/22.04.2015 г., „ТОКУДА БАНК” АД е предявила по т.д.№234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд вземания от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник в общ размер на 838 652.17 лв., от които:

1.500 000 лв.-главница.

2.25 334.36 лв.-възнаградителни лихви за периода от 19.05.2011 г. до 16.03.2014 г.

3.257 395.62 лв.-лихви за забава за периода от 19.05.2011 г. до 16.03.2014 г.

4.55 922.19 лв.-лихви за забава за периода от 17.03.2014 г. до 21.04.2015 г.

В молбата е посочено, че вземанията произтичат от договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г. и че тези вземания са били обезпечени с договорна ипотека, учредена съгласно нот. акт №31/2008 г.  и запис на заповед от 07.05.2008 г. за сумата от 625 000 лв., издаден от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД и авалиран от И.Р.А..

Видно от списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „МИЛЕНИУМ-2004”ООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, в него фигурират горепосочените вземания на „ТОКУДА БАНК”АД в общ размер на 838 652.17 лв.

Видно от определение №102 от 30.06.2015 г. по т.д. №234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, съдът по несъстоятелността на основание чл.692, ал.4 от ТЗ е одобрил списъка на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания, като е оставил без уважение възражението на „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник срещу приемането на вземанията на „ТОКУДА БАНК”АД в общ размер на 838 652.17 лв.

При служебна справка съдът установи, че това определение е било обявено в ТР на 01.07.2015 г., което обстоятелство прави предявения на 08.07.2015 г. иск по чл.694, ал.1 от ТЗ допустим като предявен в срок.

Спорно по делото е от какво произтичат процесните вземания и дали са погасени по давност към 22.04.2015 г., когато са предявени в производството по несъстоятелност по т.д. №234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

В исковата молба се твърди, че вземанията на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София в общ размер на 838 652.17 лв. произтичат от договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г. и че съгласно чл.8.1 от този договор, при неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения кредитът става изцяло предсрочно изискуем. Видно от посочения договор за банков кредит, „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София е отпуснала на „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /тогава ЕООД/ оборотен кредит-овърдрафт в размер на 500 000 лв., а „МИЛЕНИУМ-2004”ООД се е задължило да заплаща лихва в размер на ОЛП + 5.5. пункта, но не по-малко от общо 9.5 % на годишна база. В т.4 от договора е посочено, че за обезпечаване точното изпълнение на договора, И.Р.А. ще учреди договорна ипотека върху конкретно посочени недвижими имоти, а „МИЛЕНИУМ-2004”ООД ще издаде в полза на банката запис на заповед за сумата от 625 000 лв., който запис на заповед ще бъде авалиран от И.Р.А..

Последното задължение е изпълнено от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД с издаването на 07.05.2008 г.  /в деня на сключване на договора за кредит/ на запис на заповед за сумата от 625 000 лв. в полза на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София. В записа на заповед не е фиксирана конкретна дата като падеж. Ефектът е бил платим при предявяване в срок до 42 месеца от издаването му.

Съгласно чл.8.1, т.1 от договора, по преценка на банката кредита става изцяло или частично изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорените условия.

Видно от извлечение към 15.04.2009 г. от сметка №****** на „МИЛЕНИУМ-2004”ООД -гр. Плевен по договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г., последното плащане от страна на „МИЛЕНИУМ-2004”ООД датира от 23.12.2008 г., т.е. налице е забава при плащането на вноските за м. януари, февруари, март и април 2009 г., която забава е направила предсрочно изискуем целия кредит.

Вместо обаче банката да използва извлечението от сметка като основание за издаване на заповед за изпълнение, на 19.05.2009 г. тя подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед от 07.05.2008 г. без да сочи, че ефекта е издаден за обезпечаване на вземанията и по договора за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г. Искането на банката е уважено-в нейна полза са издадени заповед за изпълнение и изп. лист по гр.д. №25573/2009 г. по описа на Софийски Районен съд.

Видно от молба вх. №607 от 12.08.2009 г., „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София е поискала от ЧСИ П.Д. въз основа на издадения в нейна полза изп. лист от 06.08.2009 г. по гр.д. №25573/2009 г. по описа на Софийски Районен съд да бъде образувано изп. дело срещу „МИЛЕНИУМ-2004”ООД. Молбата е била уважена с образуването на изп.д. №2009***0400410.

Видно от решение №259 от 01.03.2011 г. по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС, „МИЛЕНИУМ-2004”ООД е възразило срещу издаването на заповедта за изпълнение и се е наложило съществуването на вземанията на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София да бъде установено по съдебен ред на основание чл.422, ал.1 от ГПК. В подадената на 07.12.2009 г. искова молба „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София изрично се е позовала на връзката между договора за банков кредит и записа на заповед, но тази връзка не е обсъдена от СГС в решението му от 01.03.2011 г. по гр.д. №2388/2009 г., макар и да е била оспорена от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД с твърдението, че договорът и менителничният ефект са две различни самостоятелни основания.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, „при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 от ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект”.

Доколкото връзката между договора за банков кредит като каузално правоотношение и записа на заповед като абстрактна сделка не е била установена със сила на пресъдено нещо в производството по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС, съдът намира, че няма пречка това да бъде сторено в настоящото производство. Съгласно трайната съдебна практика, при въведени в предмета на спора твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК менителнично вземане. В процесния случай „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София следва да докаже, че записа на заповед е издаден с цел обезпечаване вземанията и от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД, произтичащи от договора за банков кредит, а „МИЛЕНИУМ-2004”ООД-че банката има две различни вземания, произтичащи от две самостоятелни основания: едното по договора за банков и кредит, а другото-по записа на заповед.

Предвид съдържанието на чл.4.1, т.2 от договора за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г., което не е оспорено от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД, съдът намира за доказана обезпечителната функция на записа на заповед, респ. неговото акцесорно положение спрямо каузалното правоотношение. Действително съществуват две различни основания, но връзката, в която те се намират помежду си, оборва твърдението на ищеца за съществуването на две различни вземания.

Ищецът признава, че процесните вземания са станали изискуеми по правилото на чл.8.1, т.1 от договора, считано от 15.04.2009 г. Не твърди, а още по-малко доказва, че е бил изправна страна по договора за банков кредит, което обстоятелство би лишило банката от правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Започналата да тече на 15.04.2009 г. погасителна давност е прекъсната на 19.05.2009 г., доколкото исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От 19.05.2009 г. до 27.03.2013 г., когато е влязло в сила решение №259 от 01.03.2011 г. по гр.д. №2388/2009 г. по описа на СГС, давност не е текла, предвид чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД. От 27.03.2013 г. до 22.04.2015 г., когато „ТОКУДА БАНК”АД е предявила по т.д.№234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд вземанията  си от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник в общ размер на 838 652.17 лв., не са изтекли 5 години, поради което процесните вземания не са погасени по давност и съществуват. Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         Предвид този изход на спора по същество и на основание чл.694, ал.2 от ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 33 546.09 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН предявения от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник с ЕИК: ****** срещу „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София с ЕИК: ****** иск по чл.694, ал.1 от ТЗ с петитум: да бъде признато за установено, че не съществуват вземанията на „ТОКУДА БАНК”АД-гр. София от „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник в общ размер на 838 652.17 лв., произтичащи от договор за банков кредит „Токуда бизнес +” №070-233-017/07.05.2008 г., включени в одобрения с определение №102 от 30.06.2015 г. по т.д. №234/2013 г. по описа на Плевенски Окръжен съд списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика М. вземания от длъжника „МИЛЕНИУМ-2004”ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник.

ОСЪЖДА на основание чл.694, ал.2 от ТЗ „МИЛЕНИУМ-2004” ООД /в несъстоятелност/-гр. Тръстеник с ЕИК: ****** да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 33 546.09 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: