Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 14.06.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесети
май Година две
хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 390 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адвокат З. Д. твърди,
че ищецът „В.и К." ЕООД и ответникът се намират в договорни отношения, по
силата на които „В.и К. " ЕООД е открило партида на името на ответника с №
***, във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води. През периода от месец септември 2017 г., до месец юни 2018г. „В.и
К." ЕООД, *** е доставило питейна вода на ответника и е отвеждала канална
вода, за която са издадени фактури със следните номера и стойности:
Фактура №. - сумата 43,44 лв., с включен ДДС;
Фактура №.- сумата 39,10 лв., с
включен ДДС;
Фактура №. - сумата 26,06 лв., с включен ДДС;
Фактура №. - сумата 21,72 лв., с включен ДДС;
Фактура №. - сумата 39,10 лв., с включен ДДС;
Фактура №. - сумата 26,06 лв., с включен ДДС;
Фактура №. - сумата 43,44 лв., с включен ДДС;
Фактура №. - сумата 6,52 лв., с
включен ДДС;.
Сочи, че ответника не е заплатил стойността на предоставената му услуга от
страна на „В.и К. " ЕООД, *** и общата стойност на горепосочените фактури
е в размер на 245,44лв.
Заявява, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията
между „В.и К. " ЕООД, *** и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. В тази връзка, ответникът дължи на „В.И К." ЕООД, *** по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 10,08лв. по всяка една от фактурите, както следва:
Фактура №. лихва 2,94 лв. от
13.10.2017г. до 13.07.2018г.
Фактура №. лихва 2,35 лв. от
10.11.2017г. до 13.07.2018г.
Фактура №. лихва 1,33 лв. от 12.12.2017г. до 13.07.2018г.
Фактура №. лихва 0,93лв. от 11.01.2018г. до 13.07.2018г.
Фактура №. лихва 1,31 лв. от
13.02.2018г. до 13.07.2018г.
Фактура №. лихва 0,69 лв. от
10.03.2018г. до 13.07.2018г.
Фактура № лихва 0,53 лв. от 01.05.2018г. до 13.07.2018г.
Твърди, че многократно служители на
ищцовото дружество са се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на
предоставените услуги на ответника, но без резултат. Въпреки опитите за
разговори за уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент
ответникът не е извършил плащане на дължимите суми по горепосочените фактури в
размер на 245,44лв., както
и дължимата лихва в общ размер на 10,08
лв.
Заявява, че поради това обстоятелство, „В.и К. " ЕООД, чрез
пълномощника си адвокат Е.М.М., подал заявление по чл. 410 ГПК против „М."
ЕООД ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на
заявлението е образувано ч.гр.дело № 30552018 г. по описа на Районен съд К., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1831/27.11.2018г. Същата е връчена на ответната страна, като в срока за
подаване на възражение същия е депозирал възражение против издадената заповед
за изпълнение.
Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответника към
ищцовото дружество е в общ размер на 255,52 лв., от които сумата 245,44 лв.,
представляваща дължими главници по посочените фактури, ведно със законната
лихва в общ размер на 10,08 лв.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че:
"М." ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК дължи
на „В.и К. " ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК, сумите, както следва:
- сума в размер на 245,44 лв., представляваща цената на доставената и
изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните фактури:
Фактура № г. – сумата
43,44 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 39,10 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 26,06 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 21,72 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 39,10 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 26,06 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 43,44 лв., с включен ДДС;
Фактура № г. – сумата 6,52 лв., с включен ДДС;
- сума в размер на 10,08 лв., представляваща общ
размер на лихва по всяка една от фактурите, както следва:
Фактура № г. лихва 2,94 лв. от 13.10.2017
г. до 13.07.2018 г.
Фактура № г. лихва 2,35 лв. от 10.11.2017
г. до 13.07.2018 г.
Фактура № г. лихва 1,33 лв. от 12.12.2017 г. до 13.07.2018 г.
Фактура №г. лихва 0,93 лв. от 11.01.2018 г. до 13.07.2018 г.
Фактура № г. лихва 1,31 лв. от 13.02.2018
г. до 13.07.2018 г.
Фактура № г. лихва 0,69 лв. от 10.03.2018
г. до 13.07.2018 г.
Фактура № г лихва 0,53 лв. от 01.05.2018 г. до 13.07.2018 г.,
както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд С.,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3055/2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Постъпила е молба от
адвокат З. Д., с която заявява, че ответника е заплатил сумата от 864.34 лева на
ищцовото дружество, за което представя извлечение за плащане от 15.04.2019г. Претендира присъждането на направените разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника. За съдебно заседание ответното
дружество е редовно призовано не изпраща процесуален представител.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от приложеното
частно гражданско дело №3055/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №1831/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
за сумите: 245.44 лева главница, 10.08
лихва за периода от 13.10.2017г. до 13.07.2018г., законната лихва върху
главницата от 22.11.2018г. до изплащане на вземането, както и 205 лева разноски
по делото. Посочено е, че вземането произтича от неплатено задължение по
квитанции №
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3055/2018 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е
представено извлечение за плащане от 15.04.2019г. От същото се установява, че
ответника е платил на ищцовото дружество сумата от 864.34 лева.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на
ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
вземането.
Ищецът е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.
Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК”
ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани
на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати
съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Не е спорно че ищцовото дружество и ответното се намират в договорни
отношения, във връзка с доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води. Установено е, че на името на ответника "М." ЕООД *** е открита партида с №***. Страните по делото не
спорят, че през периода септември 2017г. до месец юни 2018г. „В.и К.“ ЕООД *** е доставило питейна вода на ответника
и е отвеждало канална вода, за което са издадени фактура №., фактура №.,
фактура №., фактура №., фактура №., фактура №., фактура №. ,фактура №.
Съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да
отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене,
отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи
факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014
г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл.422 от ГПК, респ.
чл.415 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3
от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 вр. с ал.1,
т.1 от ГПК. С извършеното на 15.04.2019
г. по сметка на ищеца плащане, ответникът е погасил изцяло претендираната сума
като главница в размер на 245.44 лева по процесните 8 брояфактури:№., както
и претендираните 10.08 лихва за забава за периода 13.10.2017 г. до 13.07.2018
г. – обстоятелство, което не е оспорено и което съдът е длъжен да вземе предвид
с оглед нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като плащането е осъществено в хода
на производството.
Предвид
изложеното предявените искове за установяване съществуването на вземане за сумата 245.44 главница и 10.08 лева лихва за
забава следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По
отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира
за неоснователно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Действително
ответника е извършил плащането след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
поради което същия дължи и разноските сторени от ищеца по заповедното и
исковото производство. От представеното извлечение за плащане е видно, че
ответника е внесъл сумата от 864 лева като не е посочил изрично задълженията,
които погасява. Следователно след
погасяването на главницата и лихвите предмет на заповедното производство в общ
размер на вземането 255.52 лева ответника е погасил и
разноските по същото в размер на 205 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Погасени са и направите по настоящото производство разноски от
ищеца в размер на 385 лева, представляващи допълнително внесена държавна такса
и възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения съдът намира
искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство за неоснователно, тъй като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Воден от
горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено по отношение на "М." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК, представлявано
от управителя Ч.З.съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., ЕИК
********* за сумата 245.44 лева представляващо незаплатено задължение за
доставена питейна и отведена канална вода по фактури: №г, 10.08 лева лихва за периода от
13.10.2017г. до 13.07.2018г. и законна лихва върху главницата от 22.11.2018г.
до изплащане на вземането за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „В.и к.”
ЕООД -
С. заповед №1831/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 3055/2018г. по описа на Районен съд
– К.
като, погасен чрез плащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :