Р Е Ш Е Н И Е № 99

гр. Сливен, 27.05.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на деветнадесети май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                        Радостина Желева                      и с участието

на прокурора         Христо Куков                                                             като разгледа докладваното от                           председателя                     КАНД № 65      по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 260019 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 421/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № F501676/30.08.2019 г. на Директор на Офис Сливен при ТД на НАП – Бургас, с което на С.К.С. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 355, ал.1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО вр. с чл. 3, ал.3, т. 1 и т. 5, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ.

Недоволен от така постановеното решение касаторът –ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са необосновани изводите на съда за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като липсват основания да се приеме, че са налице смекчаващи отговорността  обстоятелства. Такива не представлявало и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касаторът, в писмено становище от представител по пълномощие гл. юриск. Ж. Д. поддържа подадената жалба. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация С.К.С., чрез пълномощника му адв. С.Р. счита подадената касационна жалба за неоснователна. Твърди, че решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо, не са налице отменителни основания. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила същото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Изводите на съда за прилагането на чл. 28 от ЗАНН били обосновани. Налице били условия да бъде оставено в сила решението на съда.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът по касацията С.С. в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не подал в ТД на НАП- Бургас, офис- Сливен декларация образец 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „гарантирани вземания на работниците и служителите" едновременно с подаване на декларация образец № 1. Той е следвало да подаде тези декларации до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. Тази декларация образец 6 за месец април 2019 г. с код 5- изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, в това число допълнителни доходи от трудова дейност" е била подадена с квалифициран електронен подпис на 10.07.2019г. и е била входирана с вх. №200001906248677 от 10.07.2019г. Декларация е следвало да бъде подадена до 27.05.2019г., тъй като крайният срок 25.05.2019г. изтича в почивен ден. С. подал на същата дата 27.05.2019г. и декларация образец 6 за месец април 2019 г. с код 8- „за удържания данък по чл.42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и за авансовия данък, дължим на работодателя на основание чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ.

Тъй като декларацията образец 6 не била подадена до крайния срок за месец април 2019г. до 27.05.2019г. служител от ТД на НАП- гр. Бургас, офис Сливен, св. А. А. за извършеното нарушение съставила на ответника акт за установяване на административно нарушение. Свидетели по съставянето на акта станали свидетелките В. Б. и Н. В..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие Директорът на офиса в гр. Сливен на ТД на НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно постановление като наложил на жалбоподателя С.С. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване административно наказание „Глоба" в размер на 50 лева.

Въззивният съд разпитал като свидетел Ж. П., с чийто квалифициран електронен подпис е била изпратена по електронен път декларацията образец 6. От неговите показания става ясно, че е имало проблем и след като са получили информация, че тази декларация не е била приета са направили няколко опита наново да бъде изпратена. Едва на 10.07.2019г. декларацията била успешно приета по електронен път. В подкрепа на тези показания е и протокол изх.№ 20000193066866 от 27.06.2019 г., която удостоверява опит за подаване на процесната декларация по електронен път. (л.42 от делото на РС Сливен).

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че действително е извършено административно нарушение, но се касае за маловажен случай, поради което отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец № 6 е подадена със закъснение, но е единичен и инцидентен случай на административно нарушение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това нарушението е за първи път, характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларацията се дължи на проблеми в информационната система на НАП.

Изцяло обосновани са изводите на СлРС за приложение на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221 ал.2 изр.второ от АПК касационната инстанция не следва да ги преповтаря. 

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор е неоснователно искането за присъждане на разноски на касатора. Ответника по касацията не е правил искане за разноски.     

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 421/2020  год. на Сливенски Районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.