Р Е Ш Е Н И Е
№156
гр. Велико Търново,
12.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело №70 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 76, ал. 1, вр. §2, ал. 8 от ДР на Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /ЗПКОНПИ/.
Жалбоподателката В.В.Й. ***, чрез ***Д.
от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразна Заповед №РД-24-2/13.01.2023 г. на началника
на Регионално управление на образованието – Велико Търново, с която е установен
конфликт на интереси по три пункта по чл. 52 за нарушения по чл. 58 от ЗПКОНПИ
и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ са наложени три глоби от по 1 000
лева.
В жалбата се аргументира, че заповедта
в цялост е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените
правила, в нарушение на закона и в противоречие с целта му. Прави се оплакване,
че не е налице твърдения конфликт на интереси, доколкото не е доказан
фактическият състав по цитираните правни норми. Иска се отмяна на заповедта,
като се претендират сторените разноски. Посоченото се поддържа и в открито
заседание с допълнение, че МОН и РУО са информирани, че Й. е назначила на
работа сина си още през 2018 г., за което е изпълнила задължението си за
подаване на декларация. За действията, определени в заповедта като конфликтни,
е посочено, че са резултат от изпълнение на задълженията на Й. като работодател
на К.П.. От фактическа страна твърди, че включването на П.в пътуването по
Еразъм + е следствие от извършен подбор от координатора на проекта, като
предвид действащата към този момент пандемия и липсата на достатъчно участници
изпълнението на проекта е било застрашено. В представената по делото писмена
защита на процесуалния представител на жалбоподателката се излагат подробни
доводи. Сочи се отново, че още към 24.01.2018 година на РУО е било известно, че
синът и е бил назначен за библиотекар в управляваното от нея училище, а и същият орган е извършвал проверка при
същите факти, като тя е и била прекратена. Всички фактически състави на
описаните нарушения са всъщност извършени в резултата на изпълнение на
функциите на директора на СПГИ. До развитието на производството, по което е
установено наличието на конфликт на интереси нито веднъж РУО като контролиращ
орган не е изисквал от жалбоподателката да си направи самоотвод, оставяйки
впечатление у жалбоподателката, че действа правомерно. С тези аргументи моли за
отмяната на оспорената заповед.
Ответникът,
Началникът на Регионално управление на образованието – Велико Търново, чрез ***
Д., отрича основателността на жалбата и моли за отхвърлянето и. Сочи, че
заповедта касае класически случай на конфликт на интереси, при който директорът
на бюджетна организация – държавно училище, след като е назначила сина си на
трудов договор, продължава системно и еднолично да упражнява правомощията си в
негова полза и той е придобивал облаги от така упражнените правомощия.
Настоява, че датата на писмата от и до главния счетоводител на училището относно
даденото становище за оценка на работата на П.не носят достоверни дати. Подробни
съображения развива в представени по делото писмени бележки, като не претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Решението е
издадено на 13.01.2023 година от началника на РУО – Велико Търново, връчено е на
17.01.2023 година, като жалбата е подадена директно в съда на 31.01.2023
година.
Какво се установява от фактическа страна въз основа на доказателствата,
съдържащи се в представената от ответника преписка?
В хода на
проверка по сигнал в СПГИ „Д-р Петър Аладжов“, гр. Велико Търново, за която е
съставен Констативен протокол №КМ002-329/09.11.2022 г. и Доклад
№РД17-598/10.11.2022 г., комисия от служители на РУО – Велико Търново е
намерила конкретни данни, пораждащи съмнение за конфликт на интереси за
упражнени правомощия от директора В.Й. при сключване на допълнително
споразумение №57/15.09.2021 г. със сина и К.П., работещ там като библиотекар,
за извършено оценяване на постигнатите от него трудови резултати за учебната
2020/2021 г. и за изразходване на средства по проект към Програма „Еразъм +“ за
участие в мобилност /професионална визита/ в полза на същото свързано лице.
С оглед
цитирания протокол и доклада, началникът на РУО – Велико Търново със Заповед
№РД24-3/15.11.2022 г. е наредил образуването на производство за установяване на
конфликт на интереси по отношение на В.В.Й., директор на СПГИ „Д-р Петър
Аладжов“, гр. Велико Търново.
Проверката е
възложена на комисия, назначена със Заповед №РД06-1038/04.12.2018 г. Определен
е срок за представяне на становище от проверяваното лице до 09.01.2023 г. В
отговор на поискано с Доклад №РД23-1/06.01.2023 г. на комисията удължаване на
срока до 12.01.2023 г. е издадена Заповед №РД24-1/09.01.2023 г., с която
искането е уважено.
Комисията е
заседавала на 21.11.2022 г., 15.12.2022 г., 21.12.2022 г., 04.01.2023 г., като
всички заседания са обективирани в нарочно съставени протоколи. С Протокол
№1/21.11.2022 г. е установено основание за прекратяване на производството в
частта, в която Й. с трудов договор №42/29.09.2017 г. е назначила К.П. на
длъжност „библиотекар“, тъй като са изтекли повече от 3 години от това
обстоятелство. За горното началникът на РУО – Велико Търново е информиран с
Доклад №РД23-3/02.12.2022 г.
С Писмо
№РД22-3773/08.12.2022 г. Й. е поканена на среща с комисията на 15.12.2022 г. за
запознаване с доказателствата по преписката, служебно приобщени от предходната
проверка в училището, за представяне на нови доказателства и изразяване на
становище. Поканата е получена електронно на 10.12.2022 г. Срещата се е
състояла на посочената дата, когато на Й. са предоставени три дни за
представяне на нови доказателства. Служебно е направена справка за родственост
в Национална база данни „Население“ по отношение на проверяваното лице.
Комисията е
приела представените доказателства и е уважила искането за събиране на други
такива и запознаване на страната с тях, за което е дала нов срок до
04.01.202023 г. За горното Й. е уведомена с Писмо №РД22-3883/22.12.2022 г.
Видно от Протокол на комисията от 04.01.2023 г. В.Й. се е запознала със
събраните по нейно искане доказателства. Няма данни да са направени възражения
или други доказателствени искания.
Проверката е
приключила със Становище №РД23-2/12.01.2023 г. на комисията, в което са
изложени всички фактически установявания и правни изводи. Според комисията е
налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ по отношение на В.Й.
, която като директор на СПГИ е: 1. Сключила допълнително споразумение №57/15.09.2021
г. по чл. 119 от КТ със сина си К.П. – нарушение на чл. 58, изр. 2, пр. първо
от ЗПКОНПИ; 2. Издала е заповед №322/14.08.2020 г., с която е включила сина си К.П.
в ползвателите по проект, които да вземат участие в професионална визита в гр.
Брага, Португалия – нарушение на чл. 58, изр. 2, пр. второ от ЗПКОНПИ; 3. Чрез
съставянето на карта за оценка е извършила оценяване на постигнатите резултати
от труда през учебната 2020/2021 г. на сина си К.П. – нарушение на чл. 58, изр.
2, пр. второ от ЗПКОНПИ. Направено е предложение да се наложи глоба в минимален
размер – по 1 000 лева за всяко нарушение.
Въз основа на
становището е издадената процесната заповед, с която на основание §2, ал. 8 от
ДР на ЗПКОНПИ и чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НОРИПДУКИ, вр. чл. 52 и чл. 58
от ЗПКОНПИ е установен конфликт на интереси и по трите пункта, за което са
наложени глоби от по 1000 лева. Актът е връчен на Й. на 17.01.2023 г. чрез
куриер.
Какви са
изводите на съда?
Оспорената
заповед е валиден административен акт, издаден от функционално и териториално
компетентен орган. Нормите на §2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ и чл. 26, ал. 1 и ал.
3 от НОРИПДУКИ възлагат в правомощие на органа по назначаването/избора издаването
на акт за наличие на конфликт на интереси, инкорпориращ наложена глоба за
нарушения на разпоредби от раздел II на глава осма от ЗПКОНПИ. По делото не се
спори, че към процесния момент В.Й. е изпълнявала длъжността директор на Старопрестолна
професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“, гр. Велико Търново,
което според публичния Регистър на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование, воден от МОН, е държавно училище. Предвид разпоредбата
на чл. 217, ал. 2 от ЗПУО началникът на РУО сключва и прекратява трудовите
договори с директорите на държавните неспециализирани училища, каквото е СПГИ. Посочените
разпоредби определят началника на РУО – Велико Търново като орган по
назначаване на жалбоподателката, което води до наличие на компетентност за
издаване на акта.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НОРИПДУКИ форма и
съдържа всички необходими реквизити, включително фактически и правни основания
за издаването, което я определя като мотивирана. Изброени са събраните по
преписката доказателства, респ. посочени са какви обстоятелства установяват
тези доказателства и същите са субсумирани под счетените за приложими правни
норми. Както е предвидено в §2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ и съответно в чл. 26,
ал. 3 от НОРИПДУКИ глобите за установените нарушени са наложени с акта за
установяване на конфликт на интереси.
Спазени са
съществените административно-производствени правила, обуславящи проявлението на
принципа на истинност по чл. 7 от АПК, респ. даващи правна възможност на
настоящата оспорваща да се запознае с материалите по преписката, да бъде
изслушана, да направи предвиденото възражение, да сочи доказателства и да
ползва адвокатска защита – аргумент от разпоредбите на чл. 72 от ЗПКОНПИ. Производството
е образувано служебно с изрична заповед. Проверката е възложена на специално
назначена комисия, която е събрала годни и относими доказателства. В
съответствие с разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗПКОНПИ, в
производството по установяване на конфликт на интереси е изискана и получена
необходимата информация и документи от съответните органи и лица, извършени са
и служебни справки в различни регистри, като при събирането на доказателства не
е нарушен редът на АПК. Спазени са и предвидените в закона срокове.
Според изложените
от компетентния орган релевантни за случая аргументи, жалбоподателката, като директор
на СПГИ, /лице по о §2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ/, е упражнила правомощията
си, повлияна от частен интерес, в полза на своя син – свързано лице, както
следва: 1. сключила е с него Допълнително споразумение №57/15.09.2021 г., по
силата на което за П.възниква право да получава увеличение на паричното
възнаграждение, по-благоприятни трудови и осигурителни права, което несъмнено
представлява облага от материален характер, с което е нарушила чл. 58, изр.
второ, пр. първо от ЗПКОНПИ; 2. Издала е Заповед №322/14.08.2020 г., с която
включва сина си в ползвателите на проект №2020-1-BG01-KA116-078175, с което му е предоставила облага с материален характер – с европейски
средства от бюджета на проекта са
заплатени разходите за визитата в чуждата страна на стойност 2 814,11 евро
– нарушение на чл. 58, изр. второ, пр. второ от ЗПКОНПИ; 3. Съставила е и е
подписала карта за оценка за постигнатите резултати от труда на сина си за
учебната 2020/2021 г., като въз основана на поставената оценка за П.е
възникнало право да получи допълнително трудово възнаграждение в размер на
359,71 лева, което е материална облага – нарушение на чл. 58, изр. второ, пр.
второ от ЗПКОНПИ.
Правилно
компетентният орган е приел, че изброените факти реализират и трите кумулативни
предпоставки за наличие на конфликт на интереси и хипотезата на чл. 52 от ЗПКОНПИ е изпълнена. Констатиран е частен интерес, повлиял на безпристрастното
и обективно изпълнение от страна на жалбоподателката на правомощията и, след
като е набавила в полза на свързано с нея лице облаги по чл. 54 от закона, които имат
материален характер.
Съображенията за това са следните:
Фактическият
състав на конфликта на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ предполага кумулативно
наличие на три предпоставки - 1) лице, което заема публична длъжност по смисъла
на чл.6 от ЗПКОНПИ /а в случая лице,
попадащо в хипотезата на §2, ал.1, т.3 от ПР за ЗПКОПНИ/; 2) частен интерес на
това лице и 3) възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и
обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо съответната публична
длъжност.
От анализа на
този състав следва извода, че частният интерес и признатата му способност за
въздействие върху конкретно лице превръщат нормативно установени правомощия,
респ. права и задължения на това заемащо публична длъжност лице, в недопустим
от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, тъй като
трансформират предоставената от държавата власт от средство за постигане на
публично признати цели и интереси в инструмент за постигане на частен интерес.
В контекста
на горното, съдът намира, че първата предпоставка е безспорна. Видно от
Споразумение №РД12-349/26.07.2016 г. и Допълнително споразумение
№РД-07-02/08.09.2016 г. жалбоподателката заема длъжността директор в СПГИ, гр.
Велико Търново. Като ръководител на юридическо лице, което е бюджетна
организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси, В.Й.
попада в изброените в §2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
По отношение
на втората и третата предпоставка следва да се вметне, че наличието на свързани
лица /което не е подложено на съмнение и се потвърждава от справката за това/ само
по себе си не представлява конфликт на интереси. Конфликт на интереси може да
има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, попадащо в изброените
в §2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ лица, е във връзка с упражняването на неговите
правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален
характер, като е достатъчно частният интерес да предпоставя възможността да се
повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба.
Както съдът
посочи, конфликтът на интереси не се реализира в резултат – придобита облага, а
във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно
изпълнение на правомощията. Облагата по смисъла на чл. 54 от закона може да не
е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна.
Съгласно чл.
53 от закона, частен е всеки интерес, който води до облага от материален или
нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани
с него лица, включително всяко поето задължение, като според чл. 54 от закона „Облага
е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или
акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на
стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на
привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство,
получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за
избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.“. Нормативната
дефиниция на този термин води до извода, че освен материалната облага, всяка
една форма на подкрепа, подпомагане, премахване на обективни или субективни
пречки и прочие законът третира като облага. Облагата в случая не е спорна.
Всъщност
защитната теза на жалбоподателката е конструирана върху това да докаже, че не е
налице третият компонент – възможност частният интерес да и повлияе, доколкото трети
лица са извършили подбора за включване в пътуването до Португалия и атестацията
на П., а допълнителното споразумение не променя обстоятелствата, за които тя
надлежно е уведомила органа по назначаване още при сключване на трудовия
договор през 2018 г.
Разпоредбата
на чл. 58, изр. второ, вр. §2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ въвежда забрана за лица
от кръга на жалбоподателката да сключват договори или да извършват други
дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по
служба.
В константната
практика на ВАС се поддържа неизменно, че частният интерес представлява мотив,
движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. На
плоскостта на конкретният случай съставът на съда приема, че при сключването на
допълнителното споразумение В.Й., като директор на СПГИ, е нарушила забраната
по чл. 58 от специалния ЗПКОНПИ. Безспорно, по силата на сключеното
споразумение, за служителя – неин син, възниква правото да получи допълнително
възнаграждение. Това възнаграждение представлява облага по смисъла на чл. 54 от
закона и води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва
да бъде допускано. Възможността за получаване на такава облага представлява
частен интерес по смисъла на чл. 53 от закона на свързано с нея лице по смисъла
на §1, т. 15 б. "а" от ДР на закона, с което тя е нарушила чл. 58,
изр. 2 предложение 1 от ЗПКОНПИ /в този смисъл Решение № 2952/05.03.2021 г. по
адм. дело № 12985/2020 г. на ВАС/.
Несподелими
са възраженията, че подписването на допълнителното споразумение не е проява на конфликт,
тъй като обстоятелството, че е сключен трудов договор със свързано лице, е вече
декларирано и понастоящем анексът към него е единствено резултат от изпълнение
на задълженията на Й. като работодател на К.П.. Конфликт на интереси е налице
тогава, когато са упражнени правомощията на лицето по §2, ал. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане,
но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като
конфликтът на интереси не изисква непременно наличие на придобита облага, а единствено
възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно
изпълнение на иначе правомерно съществуващи правомощия.
Следва на плоскостта на релевираното в
писмената защита да се отбележи в този контекст, че е без значение дали
упражняването на провомощия е законосъобразно и в изпълнение на възложени
такива правомощия от закона от съответното длъжностно лице. Механизмът на
конфликтът на интереси предполага именно законосъобразно упражняване на възложени
правомощия, в рамките на което упражняване на правомощия или на предприемане на
властническо действие обаче обективно се проявява обективно съществуващ частен
интерес. Без значение в конкретният случай наличието на предходен сигнал до
същия орган, по който не е образувано производство от Комисията за порверки на
декларациите по чл.35, ал.1 от закона за установяване на конфликта на интереси
с оглед на преходната разпоредба на §5, ал.1 от закона, доколкото не е наличен
административен акт, който да установява липсата на конфликт на интереси при
идентични обстоятелства. Всъщност видно от приложения доклад е, че тази комисия
е приела наличие на конфликт на интереси при назначаването на сина на
жалбоподателката по трудов договор, но е счела, че след като става въпрос за
случай, който е от 2017 година, то тя не е компетентна да проведе производството.
За
осъществяване на състава по чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ е без значение дали
лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна
самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, достатъчно и
необходимо условие е сключването на договора да е във връзка с правомощията на
овластеното лице, именно – по повод изпълнение на задълженията. Законовата
забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици,
каквито са и допълнителните споразумения към трудовите договори, с които се
увеличава основното възнаграждение на служителя. Видно от доказателствата в
преписката, Й. е подписала споразумението на 15.09.2021 г., според което
изменението влиза в сила със задна дата – от 01.09.2021 г., когато самата тя е
издала нарочна Заповед №540/01.09.2022 г. за това. Безспорно по силата на
допълнителното споразумение, с което се увеличава трудовото възнаграждение, за служителя
– син на Й., възниква право за получаване на предвиденото съгласно договора
парично възнаграждение, което несъмнено представляват облага от материален
характер по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. Възможността за получаване на такава
облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ на свързано
с нея лице по смисъла на §1, т. 15, б. "а" от ЗПКОНПИ. Съдът намира
за правилен извода на административния орган, че със сключването на допълнителното
споразумение към трудовия договор жалбоподателката е нарушила забраната на чл.
58, изр. второ от ЗПКОНПИ.
Същото важи и по отношение на атестирането на К.П. и включването му в пътуването до Португалия. Не се оправдава от доказателствата по делото претенцията, че главният счетоводител на училището е извършила оценка на работата на К.П., а координаторът на проекта по Програма „Еразъм+“ го е включил в професионалната визита. Видно от Карта за оценка резултатите на непедагогическия персонал за 2020/2021 г. на К.А.П., на длъжност библиотекар, оценката е извършена от директора, за което В.Й. е положила своя подпис. Въз основа на тази оценка, със Заповед №118/28.10.2021 г. на директора Й. е наредено изплащането на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на непедагогическия персонал, включително К.П.. Аналогично, жалбоподателката, в качеството си на директор, е издала Заповед №322/14.08.2020 г., с която са определени ползвателите по проекта по Еразъм+ , които да вземат участие в професионалната визита в Португалия, като в списъка фигурира и синът и К.П., в чиято полза са платени 2 815,31 евро от бюджета на проекта видно от приложените отчетни документи. При това положение, без значение за спора са предходно съставени писма и обяснения, че всъщност други лица са извършили тези действия. Дори формално крайните актове да са съпътствани с някакви сведения, че друг е извършил оценката и включването на сина на директорката в пътуването, за съда това е ирелевантно, доколкото крайните актове носят подписа на жалбоподателката, с което последната е удостоверила извършените в кръга на службата си по установените форма и ред действия. Съдът не кредитира наведените с жалбата съображения в обратния смисъл и не цени дадените обяснения и приложените доказателства относно начина на оценяване и разпореждане, които намира за неубедителни. Законодателят не изисква доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените правомощия са повлияни от установения частен интерес. В това отношение е без значение каква е вътрешната организация при вземане на решенията и метода на упражняване на правомощията, след като крайното властническо изявление произтича от орган, който е оправомощен да го разпореди. При извършване на процесните действия и подписването на изброените документи В.Й. е нарушила забраната по чл. 58 от специалния ЗПКОНПИ.
Целта, която
преследва законодателят е да се ограничи възможността за получаване на облага,
когато тя е незаконна или следствие от заеманата длъжност и/или връзката със
свързано лице. С оглед елиминирането на съмненията в безпристрастното и
обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл. 58 от ЗПКОНПИ въвежда
забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва
други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията
си по служба. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо
публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин
компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват
функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Принципната
законова цел е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични
длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения,
а не на база законоустановените критерии. За избягване и преодоляване
потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в
ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен
интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации – лицето, заемащо такава
длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на
правомощията си. Законосъобразното поведение на жалбоподателката е било
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ да си направи самоотвод от изпълнението на
конкретното задължение по служба, като уведоми органа по избора или
назначаването, което в случая не е сторено. Възраженията в жалбата се домогват
да убедят съда, че е сторен някакъв вид отвод, доколкото с Писмо изх.
№40/13.10.2021 г., именувано „искане за становище“, директорката е поискала от
главния счетоводител да извърши атестацията „с оглед спазване на
обективността“. Този подход обаче не е съобразен с изискванията на чл. 63, ал.
1 от ЗПКОНПИ и не е израз на съобразяване с принципа на обективност. Дори да е
дадено становище от главния счетоводител, то не компенсира, нито опровергава
наличието на конфликт на интереси. От друга страна становището и или
предварителния подбор, извършени от спомагателен орган, не обвързват
компетентния такъв в крайното му решение и реално директорът може да не се
съобрази нито с дадената оценка, нито с направения подбор. В тази връзка без
значение е достоверността на датата на писмото, оспорена от ответника.
При това
положение в настоящия случай съставът на чл. 58 от ЗПКОНПИ е доказан и по трите
пункта, описани в заповедта. Съответно решението, в частта му, с която е
установен конфликт на интереси, е законосъобразно. Предвид обусловеността на
прилагането на последиците на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ от
наличието на конфликт на интереси, то решението е законосъобразно и в частите
му, с които на оспорващата са наложени глоби от по 1 000 лв., общо
3 000 лева. Решението е постановено в съответствие с материалноправните
разпоредби на ЗПКОНПИ и не са налице основания за отмяната му.
Жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
При този
изход на делото на жалбоподателката не се следват разноски, а ответникът не е
претендирал такива.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Й. *** срещу
Заповед №РД-24-2/13.01.2023 г. на началника на Регионално управление на
образованието – Велико Търново, с която е установен конфликт на интереси по три
пункта по чл. 52 за нарушения по чл. 58 от ЗПКОНПИ и на основание чл. 171, ал.
2 от ЗПКОНПИ са наложени три глоби от по 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :