Решение по дело №2285/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 762
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 762/28.10.2019г.                                       28.10.2019 година                                    град Ямбол

 

                                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                            ХVІ граждански състав

На двадесет и четвърти октомври                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2285 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по искова молба, предявена от В.В.Д.,гражданка на Р. Ф., чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.Ж. И.-БАК, срещу  „Стар Инвест“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.“Хале“ бл.5,вх.В,ет.3,ап.198,представлявано от управител Ю. П. Б., пасивно субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 2365,44 евро,равняващи се на 4626,40 лева – частична претенция от вземане в размер на 2855,16 евро -  мораторна неустойка,за периода 23.06.2016 г. до 05.03.2017 г. включително,съставляваща 256 дни, начислена съгласно чл.13 от предварителен договор, сключен на 04.06.2012 г..

Ищецът твърди, че на 04.06.2012 г. в гр.Н.,к.к.“*** сключила с ответника предварителен договор,съгласно който последния се задължил да й прехвърли правото на собственост върху следния недвижим имот : апартамент № ***, със застроена площ от 50.94 кв.м.,разположен на *** жилищен етаж,заедно с 9.27 кв.м. ид.части от общите части на сградата,изграден в почивен к-с „***“ в УПИ-***,кв.*** по действащия ПУП на к.к.“***“-запад,община Н.,срещу задължение за заплащане на ищеца продажна цена в размер на 46 200,00 евро.Ищеца изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена съобразно начина,сроковете и в размерите посочени в чл.3 на предварителния договор,като заплатила на ответника 31 000,00 евро преди подписването на предварителния договор,като сумата била записана в същия в чл.3,ал.2,пр.1 „изплатени“,като към договора било подписано споразумение съгласно което сумата изплатена по друг предварителен договор от 04.09.2011 г.,но се считала за платена първа вноска по предварителния договор от 04.06.2012 г.за покупко-продажбата на посочения недвижим имот,сумата от 2 500,00 лв. заплатила по банкова сметка ***.07.2012 г., сумата от 2 500,00 лв. заплатила по банкова сметка ***.10.2012 г., сумата от 2 500,00 лв. заплатила по банкова сметка ***.01.2013 г., сумата от 2 500,00 лв. заплатила по банкова сметка ***.03.2013 г.,като сумата от 2 500,00 лв. заплатила в брой на касата на  ответника на 15.07.2013 г.,за което й била издадена разписка от представител на същия. Ответника потвърдил тези плащания в т.2 в споразумение от 09.10.2013 г. към посочения предварителен договор,като изрично се съгласил,че към датата на подписване на споразумението остатъка от дължимите суми от ищцата по чл.3,ал.2 от предварителния договор са в размер на 2500,00 евро,като срока им за плащане се удължавал до подписването на окончателния договор,който страните следвало да сключат до 15.10.2013 г. Сключването на окончателния договор не се състояло изцяло по вина на ответника,поради забава в подготовката на документите по оформяне на същия. С оглед забавата от страна на ответника за сключване на окончателния договор се стигнало до подписване на споразумения от 09.10.2013 г.,17.05.2014 г.,10.09.2014 г. и 30.04.2015 г.,с които споразумения бил удължаван срока по чл.4,ал.1 от предварителния договор за сключване на окончателния договор,като в последното споразумение страните се договорили ответника да прехвърли на ищеца собствеността на посочения недвижим имот в срок до 30.04.2016 г.С оглед неизпълнение на задълженията на ответника по посочения предварителен договор до 30.04.2016 г.,ищцата предявила иск пред БОС за обявяване на предварителния договор за окончателен с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.С решение № *** по гр.д.№ ***/2016 г. по описа на БОС,влязло в сила на 06.03.2017 г. съдът обявил предварителния договор за окончателен относно посочения недвижим имот. Остатъка от продажната цена в размер на 2700,00 евро,равняваща се на 5280,74 лв. по официалния курс на БНБ ищцата заплатила по банкова сметка ***.дело ***/2015 г.,на основание запорно съобщения с което е наложен запор върху вземането на ответника,с което ищцата изпълнила изцяло задължението си за заплащане остатъка от продажната цена.Твърди се,че ищцата като купувач по предварителния договор изпълнила всичките си задължения по него,като ответника в качеството си на продавач не изпълнил задължението си за сключване на окончателния договор,като същия изпаднал в забава,считано от 01.05.2016 г.  до 05.03.2017 г.-датата предхождаща влизането в сила на съдебното решение на БОС. Съгласно чл.13 от предварителния договор от 04.06.2012 г. сключен между страните,при забава от страна на продавача за сключване на окончателния договор,същия дължал неустойка от продажната цена за всеки ден просрочие от по 0.02 %. ,поради което за ищеца възникнало право на вземане за сумата от 2365,44 евро,равняващи се на 4626,40 лева – частична претенция от вземане в размер на 2855,16 евро -  мораторна неустойка,за периода 23.06.2016 г. до 05.03.2017 г. включително,съставляваща 256 дни, начислена съгласно чл.13 от предварителен договор, сключен на 04.06.2012 г.

В с.з. ищеца не се явява и не изпраща представител. Излага становището си по съществото на спора в депозирана писмена молба, сочи доказателства и моли за постановяване на неприсъствено решение

  Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2365,44 евро,равняващи се на 4626,40 лева – частична претенция от вземане в размер на 2855,16 евро -  мораторна неустойка,за периода 23.06.2016 г. до 05.03.2017 г. включително,съставляваща 256 дни, начислена съгласно чл.13 от предварителен договор, сключен на 04.06.2012 г..

 обективно съединени искове с правно основание чл. 143 във вр. чл. 86 от ЗЗД.

           В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства, не претендира разноски.

           По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства ,като се претендира вземане за неустойка за неизпълнение. Съгласно чл.13 от предварителния договор от 04.06.2012 г. сключен между страните,при забава от страна на продавача за сключване на окончателния договор,същия дължи неустойка от продажната цена за всеки ден просрочие от по 0.02 %. Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката /нормата на чл.92 от ЗЗД е диспозитивна/следва да се приеме, че страните са свободни сами да определят този начин – като глобална сума или като процент от главното задължение, както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. В предварителния договор от 04.06.2012 г. страните са договорили,че при забава от страна на продавача за сключване на окончателния договор,същия дължал неустойка от продажната цена за всеки ден просрочие от по 0.02 %.  С оглед неизпълнението по предварителния договор от страна на ответника и изпълнението на същия от страна на ищцата като купувач по предварителния договор,същата е изпълнила всичките си задължения по него,като ответника в качеството си на продавач не изпълнил задължението си за сключване на окончателния договор,същия е изпаднал в забава,считано от 01.05.2016 г.  до 05.03.2017 г.-датата предхождаща влизането в сила на съдебното решение на БОС. Следва да се има в предвид, че освен обезпечителната и обезщетителна функции, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, защото е претърпял вреда, а защото в следствие на неизпълнението длъжникът ще заплати неустойка като санкция за неизправното му поведение.

Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2365,44 евро,равняващи се на 4626,40 лева – частична претенция от вземане в размер на 2855,16 евро -  мораторна неустойка,за периода 23.06.2016 г. до 05.03.2017 г. включително,съставляваща 256 дни, начислена съгласно чл.13 от предварителен договор, сключен на 04.06.2012 г..

           С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1185,06 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА  „Старт Инвест“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.“Хале“ бл.5,вх.В,ет.3,ап.198,представлявано от управителя Ю. П. Б., да заплати на В.В.Д., род. на *** г.,гражданка на Р. Ф.,със съдебен адрес ***,чрез адв.Ж. И.-БАК, сумата от  2365,44 евро,равняващи се на 4626,40 лева – частична претенция от вземане в размер на 2855,16 евро -  мораторна неустойка,за периода 23.06.2016 г. до 05.03.2017 г. включително,съставляваща 256 дни, начислена съгласно чл.13 от предварителен договор, сключен на 04.06.2012 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 24.06.2019 г., до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1185,06 лв.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: