О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 49 20.02.2020 година гр. Бургас
Бургаския окръжен съд, наказателно
отделение
На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА СВЕТЛИН
ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 1 по описа на съда за 2020 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба
на
И. Ц. И., управител на Националния Осигурителен Институт
(НОИ) – София, чрез пълномощника му К. В. – главен юрисконсулт в ТП на НОИ-Бургас, против определение
№ 1862 от 21.11.2019 г., постановено по НЧД № 5229/ 2019г. по описа на Районен
съд-Бургас, с което на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК е потвърдено постановление
на прокурор от Районна прокуратура-Бургас от 30.10.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 238/2018г. по описа на ОД на МВР-Бургас, Пор.
2884/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за извършено
престъпление по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В жалбата се оспорват изводите на
районния съд, идентични с тези на прокурора по прекратителното постановление,
за липса осъществено на престъпление, в това число документно престъпление
измежду престъпните състави, предвидени в Глава ІХ от особената част на НК,
както и документна измама по смисъла на чл. 212 от НК. Прочее, настоящата жалба
на управителя на НОИ изцяло преповтаря съдържанието на жалбата, подадена до
Районен съд-Бургас против самото прекратително постановление. В жалбата липсва
конкретно оспорване на фактическите обстоятелства, приети за установени от
прокурора и от първоинстанционния съд, касателно възникването и прекратяването
на трудовите правоотношения между дружеството-работодател „********* и двадесет и четири физически лица, наети
от същото дружество въз основа на сключени трудови договори за извършване на
определена работа по реда на чл.68 ал.1 т.2 от КТ. И в настоящата жалба е
налице просто възпроизвеждане на подозренията на осигурителната институция за
фиктивност на споменатите трудови договори , независимо, че инспекторите от НОИ
при проверка на дружеството – работодател и осигурител са констатирали, че по
всички процесни трудови договори е било начислено и изплатено трудово
възнаграждение на работниците, осигурителят своевременно и коректно е начислил
дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, включително за фонд
„Безработица“, и отново в законния срок е подал данните за тези трудови
правоотношения с декларация Образец 1, които данни напълно съвпадат с
начисленията по разчетно-платежните ведомости. Въпреки изрядно и вярно водената
документация, в жалбата отново се изразява съмнение относно действителното
съдържание и изпълнението на страните по трудовите договори, с твърдения, че
част от работниците по договорите не познавали собственика на дружеството –
работодател, а друга част от тях при проверката не могли да обяснят в детайли
къде се е намирало работното им място, а някои от тях заявили, че не познават
гр. Айтос. Въз основа на цитираните твърдения, в жалбата се поддържа, че
разглежданите трудови договори всъщност били фиктивни, по тях не бил престиран
труд, а сключването им било подчинено на целта работниците впоследствие да поискат
и получат обезщетение за безработица. В
тази връзка се твърди, че онези от работниците, които отговорили
надлежно на всички въпроси на проверяващите инспектори от НОИ, били
предварително подготвени за това от представляващия работодателя „***********. Претендира се отмяна на обжалваното
определение на Районен съд-Бургас, тъй като сключените трудови договори били
фиктивни, по тях не бил полаган действителен труд, не били реално изплащани
трудови възнаграждения, поради което не било възникнало задължение за
осигуряване на така наетите лица, а единствена цел на тези договори била
неправомерно получаване на средства от фондове на Държавното обществено осигуряване
чрез изплащане на работниците на процесните договори на обезщетения за
безработица.
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото
е подадена от активно процесуално легитнимирано лице – законен представител на юридическо
лице от типа на учрежденията - Националния осигурителен институт на Република
България, който чрез централното си управление и териториалните си поделения
управлява и се разпорежда с публичните средства, набирани във фондовете на
държавното обществено осигуряване, които фондове несъмнено биха били ощетени от
разследваното по делото престъпление – документна измама със средства от тези
фондове. Жалбата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК, в установения в чл.243 ал.7 от НПК
преклузивен седемдневен срок, и пред надлежния съд. Преценена по същество,
частната жалба е неоснователна.
По делото е проведено
детайлно и обемно разследване на всички релевантни обстоятелства, включени в
обхвата на чл.102 от НПК. От фактическа страна е безспорно установено (а това
не се отрича и от жалбоподателя), че досъдебното наказателно
производство е образувано на 17.10.2018г. с постановление на прокурор в Районна
прокуратура-Бургас, и е водено за това, че в периода от м. януари 2017г. до м.
април 2018г. включително, в гр. Бургас, чрез съставяне на документ с невярно
съдържание съзнателно е дадена възможност на друго физическо лице да получи без
правно основание чуждо движимо имущество извършено престъпление по чл.212 ал.2 от НК. Повод за образуване на това разследване е именно сигнал на НОИ за
евентуално противоправно ощетяване на фондовете на Държавното обществено
осигуряване чрез изплащане на обезщетения за безработице на лица, които
всъщност не са полагали реално труд и поради това е липсвало задължение за
тяхното задължително обществено осигуряване. Касае се за трудови договори,
сключени в периода от м. януари 2017г. до м. април 2018г. между работодателя и
осигурител „*************, и 24 отделни физически лица. По
досъдебното производство липсва привлечено в качеството на обвиняем лице.
За проверка автентичността на
изявленията, отразени в процесните трудови договори, в досъдебното производство
е била назначена и извършена графическа експертиза, която установила, че
подписите, положени от името на работниците в договорите, са изпълнени именно
от тях. Известна неустановеност съществува по отношение на подписите, положени
за работодателя, но съдържанието на експертното заключение, съпоставено с показанията
на свид. В. В., налага извод,
че в договорите от името на работодателя подписи в изследвания период са
полагали три лица – Й.В., свид. В. и счетоводителя
Р. Д., като в
договорите липсва името на представляващия дружеството-работодател, но е
положен негов печат. Безспорно е също, че за така сключените договори
дружеството подало своевременно съответните уведомления до ТД на НАП-Бургас, а
при прекратяването им с декларация Образец № 1 е декларирало и начислило
следващите се вноски за държавното общество осигуряване (ДОО). В този аспект
доказателствено подкрепен и съобразен със закона е изводът на прокурора,
споделен от първоинстанционния съд, че процесните 24 трудови договори са частни
диспозитивни документи, съставляващи предвидено в закона основание за
възникване на трудово правоотношение, като нито един от тях не е „неистински”
(т.е. фактически да е съставен от лице, което да не е идентично с посочените в
него страни), нито „преправен” (т.е. в първоначалното съдържание на иначе истинския
документ да са внесени изменения относно съществени елементи от съдържанието на
договора, които авторът/ авторите на документа не са имали предвид и не са
изразили при съставянето му). Законосъобразен е изводът, че разглежданите 24
трудови договори, понеже не са неистински, нито преправени, не попадат в
диспозицията на чл.309 ал.1 от НК, и следователно са обективно негодни да
послужат като инструмент (средство) за осъществяване на разследваната в
досъдебното производство документна измама по чл.212 ал.2 от НК. Следва само да
се добави, че като частни диспозитивни документи, към трудовите договори са
неприложими изискванията за вярност на отразеното в тях съдържание, на каквото
следва да отговарят само официалните удостоверителни документи, каквито обсъжданите
договори категорично не са.
Обосновано районният съд в определението
си е съобразил, че всички работници по изследваните трудови договори заявяват в
свидетелските си показания, че действително са полагали труд за дружеството, за
който са получили уговореното възнаграждение, продължителността на договорите е
била кратка (около 7-10 дни) и след това договорите са били прекратени.
Отчетено е обстоятелството, че преобладаващата част от работниците са лица с
нисък образователен ценз и социално положение, които поради кратката
продължителност на трудовия анагажимент и отдалечеността на извършената от НОИ
проверка са се оказали в невъзможност да посочат името на управителя на
дружеството-работодател и местонахожданието на обекта, където са работили. Факт
е също, че проверката на дружеството е осъществена година след приключване на
трудовите отношения по процесните договори, като инспекторите свид. С. и свид. И. обективно не са
установили, а и не са могли да установят, че работниците всъщност не са
положили уговорената в трудовите им договори трудова престация за работодателя
„**********. Всъщност, при проверката не са били
констатирани никакви нарушения на КТ, КСО и другите приложими за случая
нормативни актове.
В изпълнение на задължението по чл.243
ал.5 от НПК да извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
първоинстанционният съд е изложил и допълнителни аргументи за неоснователността
на жалбата на управителя на НОИ, които въззивният съд споделя изцяло.
Несъмнено, изплащането на обезщетение за безработица на лица, спрямо които е
било прекратено предходно трудово правоотношение, представлява сложен
фактически състав, съдържащ множество предпоставки. Разпоредбата на чл.54а от КСО като правно основание за изплащане на такова обезщетение съдържа
императивното изискване за лицето да са били внасяни или начислявани дължимите
осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В разглежданите случаи, за всеки
от работниците осигурителят „*********** своевременно и
по надлежния ред е начислил и декларирал пред НОИ дължимите осигурителни вноски,
с което цитираното по-горе изискване е изпълнено. Всяко от лицата по
коментираните договори, при наличие и на другите предвидени в КСО предпоставки,
би могло след прекратяване на трудовото му правоотношение да получи правомерно
следващото му се обезщетение за безработица, и в случая изначално е невъзможно
да се говори за „източване”, или друга форма на незаконнно получаване на суми
от фондовете на ДОО, управлявани от НОИ.
Предвид твърде краткия срок на
инкриминираните трудови договори (средната им продължителност варира около 7-10
дни в рамките на един месец), очевидно осигураването само по такъв трудов
договор не би било достатъчно работникът да получи обезщетение за безработица,
предвид споменатото по-горе изискване за непрекъснато осигуряване през
най-малко 12 месеца от последните 18 месеца преди преустановяване на
осигуряването. Следователно, онези от работниците, които са претендирали и
съответно са получили обезщетения за безработица след изтичане на трудовите
договори с „**********, са могли да сторят това не толкова поради
осигуряването им в това дружество, а поради отношения и осигуряване от други
работодатели. Друга част от работниците пък и до момента на последвалата
проверка не са претендирали обезщетение за безработица, а са встъпили в трудови
отношения с други осигурители, което очевидно изключва идеята те да са сключили
договорите си с „************ с посочената в
жалбата цел – неправомерно да получат обезщетение за безработица.
Обоснован и доказателствено подкрепен е
изводът на районният съд, че оплакванията в жалбата на НОИ не се основават на
конкретни факти и зависимости, а са базирани на съмнения и подозрения, които
обаче са крайно недостатъчни да доведат съдебните инстанции до желаните от
жалбоподателя изводи и решения. В проведеното досъдебно разследване не се
установяват фактически или доказателствени непълноти, нито нарушения на
процесуални правила или на материалния закон. Фактическите и правните изводи на
прокурора и на първоинстанционния съд са резултат от пълноценен и обстоен
анализ, осъществен по правилата на формалната логика, доказателствата и
доказателствените средства са били обсъдени поотделно и в съвкупност, били са
възприети и тълкувани според действителното им съдържание, и никое от тях не е
подценено, нито надценено. При тези обостоятелства въззивният съд се
присъединява към изводите на първата инстанция, че по делото липсват
доказателства за осъществено престъпление по чл.212 ал.2 от НК, по чл.309 от НК
или друго документно престъпление по Глава ІХ от особената част на НК, или
каквото и да е друго престъпление от общ характер, поради което постановлението
за прекратяване на досъдебното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК е
обосновано, правилно и законосъобразно.
Изложеното изисква определението на
районния съд да бъде изцяло потвърдено, поради което на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1862 от 21.11.2019 г.,
постановено по НЧД № 5229/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, с което на
основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК е потвърдено постановление на прокурор от
Районна прокуратура-Бургас от 30.10.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по Досъдебно производство № 238/2018г. по описа на ОД на
МВР-Бургас, Пор. 2884/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, образувано
и водено за престъпление по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.