№ 1107
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500904 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.118 и 119 от ГПК.
Образувано е по подадени две частни въззивни жалби съответно
от К.Ф.Ф., ЕГН – **********, и съответно от М.В.П., ЕГН – **********, и
двамата с постоянен адрес с.Б., ул.“Х.Б.“ № 35, против Определение №
290/10.01.2022г., постановено по гр.д.№ 11983/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX гр.с., с което е оставено без уважение възражението им за
родова подсъдност на правния спор, предмет на производството по гр.д.№
11983/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив. Молят да бъде отменено и
делото изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пловдив по подсъдност.
Въззиваемите страни „Бигла груп“ ЕООД, ЕИК – *********, и
„Ренесанс строй“ ЕООД, ЕИК – *********, чрез техния общ пълномощник
адв. К.А., депозират писмен отговор, че подадените частни жалби са изцяло
неоснователни.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частните жалби
са процесуално допустими, подадени са от надлежна страна в
законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и
затова следва да бъдат разгледани.
Пред Районен съд – Пловдив делото е заведено след подадена
искова молба с вх.№ 40331/20.02.2021г. от ищците „Бигла Груп“ ЕООД и
„Ренесанс Строй“ ЕООД против ответниците К.Ф.Ф. и М.В.П. по искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната
1
недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, вписан в Служба по вписванията с акт №
31, том 82, дело № 16731/2020 г.
В Писмените отговори по чл.131 от ГПК, депозирани от К.Ф.Ф. и
М.В.П. е направено от всеки от тях двамата поотделно възражение за родова
неподсъдност на производството по делото, предмет на правния спор по
исковата молба. Посочили са, че считат за налична връзка на преюдициалност
с производството по гр.д. № 2512/2021 по описа на Окръжен съд – Пловдив. В
тази връзка са направили искане производството по гр.д.№ 11983/2021г. по
описа на Районен съд –Пловдив, IX гр.с. да се прекрати и да бъде изпратено
за съединяване по реда на чл. 213 от ГПК и съответно за разглеждане от
Окръжен съд – Пловдив.
Районният съд, за да остави без уважение възражението на
двамата ответници за родова неподсъдност на правния спор, излага основни
съображения, че не са налице предпоставките за съединяване на
производството с това по гр.д. № 2512/2021 по описа на Окръжен съд –
Пловдив по реда на чл. 213 от ГПК, доколкото двете производства са
образувани пред различни по степен съдилища. По- конкретно, аргументира,
че не разполага с правомощия за изпращане на производството, заведено пред
Районен съд – Пловдив, за съединяване и за общо разглеждане с делото,
предмет на гр.д. № 2512/2021 по описа на Окръжен съд – Пловдив, макар да е
налице връзка на преюдициалност между двете производства, затова защото
това искане е допустимо за разглеждане пред Окръжен съд – Пловдив, който
може да направи самостоятелна преценка за предпоставките по чл. 213 от
ГПК, като изиска образуваното гражданско дело от Районен съд за
съединяване и общо разглеждане. На следващо място, е направил извод, че не
е и възможно разглеждането на двете производства пред Районния съд, с
оглед цената на исковете, предмет на гр.д. № 2512/2021 по описа на Окръжен
съд – Пловдив, с оглед нормата на чл. 270, ал. 4 от ГПК, в която е
установено, че решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само
поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
С подадените две частни жалби съответно от К.Ф.Ф. и съответно
от М.В.П., се поддържат идентични доводи, че всъщност се касае за наличие
на две висящи идентични дела по предмет и страни, подлежащи на
2
съединяване съгласно чл.213 от ГПК. Правният спор и по двете дела касае
искането на ищците за обявяване на относителна недействителност по чл.135
от ЗЗД в размер на ½ ид.ч., като по гр.д.№ 11983/2021г. на Районен съд –
Пловдив е по отношение на: 1/. УПИ, находящ се във вилна зона „Б.“, с.Б., с
площ 329 кв.м., ведно с построена двуетажна вилна сграда, и 2/. Дворно
място, находящо се в с.Б., ул.“Х.Б.“ № 35, с площ от 1 063 кв.м., ведно с
построената в северната част двуетажна масивна сграда, както и с всички
подобрения; а по гр.д.№ 2512/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по
отношение на: 1/ Самостоятелен обект в сграда с административен адрес
гр.Пловдив, ул.“Д.Н.“ № 24, вх.Б, ет.3, ап.№ 5, с площ 92, 00 кв.м.
Позовават се и на т.3 от ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.д.№
2/2017г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което, относно исковете по чл.135 ал.1 от
ЗЗД за обявяване на относителната недействителност могат да бъдат
предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на ГПК следва
да бъдат разгледани в едно производство.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частните жалби са неоснователни. Съгласно чл. 213 от ГПК - Когато в съда
има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на
ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. В
конкретния случай, двете граждански дела не са образувани в един и същи
съд, а в две различни по степен съдилища, съответно в Районен съд –Пловдив
/гр.д.№ 11983/2021г./, и в Окръжен съд –Пловдив /гр.д.№2512/2021г./. След
като това е така, Районният съд не разполага съобразно разпоредбите на ГПК
с правомощия да изиска Окръжен съд –Пловдив гр.д.№2512/2021г. и да го
съедини за общо разглеждане с гр.д.№ 11983/2021г., още повече, че цената на
иска по двете дела е различна, което последно обстоятелство не е оспорено от
страните. С оглед на възраженията на ответниците, Районният съд обосновал
е посочил, че искането им би било допустимо за разглеждане от Окръжен съд
– Пловдив, който би могъл да изиска гр.д.№ 11983/2021г. и в рамките на
своята компетентност да направи самостоятелна преценка за това дали са
налице предпоставките на чл.213 от ГПК за съединяване на двете дела за
общо разглеждане.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на
3
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 290/10.01.2022г., постановено по
гр.д.№ 11983/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, IX гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4