О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/08.06.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1535 по описа за
2018г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
предявени от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А.Л.Щ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска
популярна бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по
Вписванията – ТР с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Генерал Колев“ 72, ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. –
председател, искове с правно основание чл.
74 ал.2 от ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Зограф", № 24: жилище, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен имот, целият с площ 471 кв. м.
и с идентификатор 10135.51.187.
С определение
№3720/23.12.2019г. по делото е допуснато обезпечение на
предявените от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А Л.Щ., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска популярна
бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ 72,
ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. – председател, искове с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС,
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за
подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти,
находящи се в гр. Варна, ул. „Зограф", № 24, а именно: жилище,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен
имот с идентификатор 10135.51.187,
чрез
налагане
на запор върху банковата сметка на
ответника „Приморска популярна бизнес – кооперативна организация“, с
ЕИК000093271, в „Уникредит булбанк“ АД с IBAN: ***,
след внесена гаранция от
10% от интереса – 6016.00лв.
С молба вх.
№261901/17.07.2020г. ищецът е представил доказателства за недостатъчна
наличност по запорираната банкова сметка *** „Уникредит булбанк“ АД и е поискал издаване на съдебно удостоверение пред БНБ, с което да се
установят други банкови сметки на ответника.
С молба вх.
№267892/14.10.2020г. ищецът е представил доказателства за липса на други
регистрирани сметки на отв. „Приморска популярна бизнес – кооперативна
организация“ в БНБ. С оглед на това и на горната информация е поискал налагане
на допълнителни обезпечителни мерки чрез запор на сметки на другите двама
ответници – А Щ. и П.Щ., но с оглед на липсата на инфирмация колко и какви са
те е поискал съдебно удостоверение за пред БНБ – регистъра за банкови сметки и
сейфове на лицата.
С
определение от 15.10.2020г. съдът е уважил молбата и е изискал да се
предоставят данни от БНБ за сметките на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ..
С молба от 26.10.2020г. на ищеца Е.Ш.А.,
уточнена с молба от 28.10.2020г., ищецът поискал по реда на чл.389 ГПК
допълнително обезпечение на предявените от него искове,чрез запор на банкови сметки на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. –
които с последната молба от 28.10.2020г. са индивидуализирани и посочени в
поредност. Въпросната молба е предмет на настоящото произнасяне.
С определение №260628/28.10.2020г. по делото
съдът е удовлетворил и горната молба, като е допуснал допълнително обезпечение на предявените по делото искове, чрез
налагането на запор на вземанията и на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. –
от всичките им регистрирани банкови сметки (две на първия и три на втория).
С
определение №260015/15.01.2021г. по в.ч.гр.д. №22/2021г. на ВАпС, по повод
подадена частна жалба от ответниците срещу горното определение за допълнително
обезпечаване на исковете, въззивният съд е потвърдил
акта на първоинстанционния, но до размер на интереса до 30 080лв., като е отменил
произнасянето само за горницата над
30 080лв. до 59 698.93лв., при запазване на самите допуснати
допълнителни обезпечителни мерки. Мотивите са, че за въпросната горница
допълнителното обезпечение е необосновано.
С определение №260676/23.11.2020г. по делото
съдът е разгледал, като е отхвърлил,
подадена от ищеца молба вх. №269957/19.11.2020г. с ново искане за разкриване на
банкова тайна, чрез служебно изискване или с издаване на съдебно удостоверение,
относно информация каква била точната наличност по допуснатите до запориране
банкови сметки на на отв. П.Щ..
С
определение №260041/03.02.2021г. по делото съдът е разгледал, като е отхвърлил, подадена от ищеца поредна
молба за разкриване на банкова тайна, напълно идентична с вече предходно
разгледаната и отхвърлена таква от съда, като новата и повторна идентична молба
е с вх. №261347/02.02.2021г.
На 19.02.2021г. ищецът по делото е подал
поредната си молба, този път с искането за „издаване на обезпечителна заповед
за налагане на обезпечителна мярка запор на трудово възнаграждение в
работодател „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ в сметка на ответника П.И.Щ.. С
разпореждане №260399 от 19.02.2021г. (ръкописно върху молбата) съдът (чрез
заместника на титуляря на 11-ти състав при ВОС, който титуляр е отсъствал към
този момент с оглед на претърпяна хирургична операция и право на болничен след
нея) отхвърлил така отправената от
ищеца поредна молба по делото.
С поредна молба с вх. №262504/01.03.2021г.
ищецът по делото е подал поредната си молба, абсолютно идентична с подадената
на 19.02.2021г. и вече разгледана и отхвърлена молба. Искането пак е за
„издаване на обезпечителна заповед за налагане на обезпечителна мярка запор на
трудово възнаграждение в работодател „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ в сметка на
отв. П.Щ.“, а обосновката е просто посочване на предходното обезпечително
произнасяне на ВОС и на ВАпС по инстанционния му контрол.
С уточняваща молба от 08.03.2021г. ищецът е
уточнил, че искането му е да се допусне
допълнително обезпечение на предявените по делото искове, като се наложи
„запор върху трудовото възнаграждение на П.И.Щ. от работодателя
„Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ за сума за горница над 30 080лв. до
59 698.93лв.“.
С определение №260463/01.03.2021г. настоящият
съдебен състав отново е отхвърлил
поредното искане за допълнително обезпечение на исковете, при запазване на вида
и обектите на обезпечението, но увеличаване на размера, до който е допуснато
обезпечението.
С определение №49/02.04.2021г. по в. ч. гр. д.
№148/2021г. на ВАпС определението на ВОС от 01.03.2021г. е потвърдено изцяло, при споделяне на съображенията на
първоинстанционния съд.
Последвало е подаване на поредната от
множеството молби по делото, с вх. №264062/08.04.2021г., с която ищецът от една
страна отправя четвърта по делото молба за обезпечение и втора поредна такава
след произнасянето на ВАпС относно размера на допустимото обезпечение,с която
отново претендира „допълнително обезпечение срещу ответника…до пълния размер на
исковете от 59 698.93лв.“, въпреки двукратните произнасяния на ВОС и ВАпС
по същия въпрос. Същевременно от друга страна с молбата се претендира и
„издаване на съдебно удостоверение за пред БНБ“.
Извън процесуалната недобросъвестност в
действията на ищеца, поради противоречията в последната молба,са дадени от съда
указания по чл.101 ГПК.
С уточняваща молба от 19.04.2021г. ищецът
прави поредното по делото искане по чл.389 ГПК за допълнително обезпечение на
иска, конкретно срещу ответника „Приморска популярна бизнес-кооперативна
организация“, като във връзка със същото отправя искане за издаване на „съдебно
удостоверение“ за снабдяване от Регистъра на банковите сметки при БНБ с информация
какви са актуалните сметки и сейфове на този ответник, след което да
конкретизира и предмета на допълнителното обезпечение.
По
повод тези молби, с Определение №260152/21.04.2021г. съдът уважил (за пореден
път) молбата в частта по чл.62 ал.5,
т.3 от ЗКИ, издал е СУ за пред БНБ за изясняване наличие или липса на
новооткрити сметки на един ответник по делото, като в частта по четвъртото по
делото искане по чл.389 ГПК съдът е отложил произнасяне до прецизиране от ищеца
на обекта на обезпечение. И до днес молба с посочване на нов, ясен и различен
обект на обезпечение, спрямо предходните молби, няма.
Понастоящем е
подадена поредната и пета по ред молба по чл.389 ГПК с вх. №266244/08.06.2021г. на Е.Ш.А., този път с искане за
спирането на изп. д. №2021/8080400/302 на ЧСИ Захари Димитров. Същото се
твърди, че е образувано по изп. лист по въззивно (подлежащо на изпълнение, но
все още невлязло в законна сила) решение от 03.02.2021г. по в.гр.д. №458/2020г.
ВОС, с което е потвърдено изцяло решение от 03.04.2019г. по гр.д. №3325/2018г.
ВРС, с които Е.Ш.А. е осъден да предаде на А. и П. Щ и Приморска популярна
бизнес-кооперативна организация“ владението върху имот с идентификатор
№10135.51.187.2. Твърди се, че предаване владението върху имота щяло било да
затрудни изпълнението по осъдителните парични искове по настоящото дело.
За да се произнесе по
тази поредна от множеството по делото молби от ищеца Е.Ш.А.,
съдът намира същата за напълно неоснователна. За да е изобщо адекватна една
замолена обезпечителна мярка следва тя да е от такъв характер, че пряко да
опосреди резултата от предявените искове. Които в случая са осъдителни за
парични суми. Ето защо предаването на владението върху имот (на осн. чл.108 ЗС),
на хипотетичните длъжници за стойността на подобренията върху имота, няма
никакво значение за уважаването или не на паричните искове за подобренията,
респективно за събирането на сумите по принудителен ред. А това е напълно
достатъчно за отхвърляне на молбата.
Съвсем
отделен е въпросът, че чрез горната молба Е.Ш.А. се домогва да защитава други
свои права (вещни) по друго дело срещу него, но не пред съда по вещния спор, а
пред различен съд (настоящия) по различен спор (облигационен), което е
изключено и е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата.
За
пълнота следва за пореден път да се обърне внимание, че системното подаване на
неоснователни молби по чл.389 ГПК може да се разглежда и като действия в
колизия с чл.3 ГПК, с оглед конкретиката на случая.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с №266244/08.06.2021г.,
подадена от Е.Ш.А., с искане за допускане на поредно обезпечение на исковете за осъждане на А. и П. Щ и на Приморска популярна бизнес-кооперативна
организация“ солидарно за подобрения
от общо 60 160.00лв., извършени
в жилище с
идентификатор №10135.51.187.2 и в поземлен имот с площ 471 кв. м. и с
идентификатор 10135.51.187,
но този път чрез спиране изпълнението по изп. д. №2021/8080400/302 на ЧСИ Захари
Димитров, образувано по изп. лист по въззивно (подлежащо на изпълнение, но
невлязло в законна сила) решение от 03.02.2021г. по в.гр.д. №458/2020г. ВОС, с
което е потвърдено изцяло решение от 03.04.2019г. по гр.д. №3325/2018г. ВРС, с
които Е.Ш.А. е осъден да предаде на А и П. Щ и Приморска популярна бизнес-кооперативна
организация“ владението върху сграда с идентификатор №10135.51.187.2 и на ½
ид.ч. от ПИ с №10135.51.187, на осн. чл.108 ЗС,
на правно основание на произнасянето
чл.389 и следващите от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………