№ 231
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500261 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Заложна къща Кредит 1“ ЕООД гр. Ш., действащо чрез
пълномощника си адв. И.К. от ШАК, срещу разпореждане № 675/14.05.2021 г. по ч.гр.д. №
1267/2021 г. на ШРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК,
срещу длъжника К.З.М., за сумата от 4800 лв., представляваща неустойка от 1% на ден за
периода от 09.01.2021 г. до 09.05.2021 г. или 120 дни, по Договор за заем обезпечен със
залог от 09.12.2019 г. Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за
неправилно. Излага, че основният предмет на дружеството е предоставяне на заеми срещу
залог, като клаузата се основава на чл.9 от ЗЗД. През периода на забавата – 1 г. и 4м.
предоставените пари, ако биха били върнати, биха могли да се предоставят отново в заем и
да носят доходи на дружеството по-големи от претендираните. Независимо, че договорът
бил обезпечен със залог на МПС, то при удовлетворяване от заложеното МПС кредиторът
би се удовлетворил само за главницата. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени
атакуваното разпореждане в частта, за сумата от 4800лв. представляваща неустойка за
забавено изпълнение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 1267/2021 г. на РС гр. Шумен е образувано по депозирано от „Заложна къща
1
Кредит 1“ ЕООД гр. Ш., действащо чрез пълномощника си адв. И.К. от ШАК заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.6 ГПК, срещу
длъжника К.З.М. от гр. Ш., за заплащане на парично задължение по Договор за заем срещу
залог от 09.12.2019 г., за сумата от 4000 лв. главница и 4800 лв. неустойка по т.8 от
заложения билет по 1% дневно за периода 09.01.2021 г. до 09.05.2021 г. , т.е. за 120 дни.
С разпореждане № 675/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1267/2021 г. на ШРС е отхвърли
частично заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, срещу длъжника К.З.М., за сумата от 4800
лв., представляваща претендирана неустойка от 1% на ден за периода от 09.01.2021 г. до
09.05.2021 г. или 120 дни по Договор за заем обезпечен със залог от 09.12.2019 г. Съдът е
приел, че посочената клауза нарушава добрите нрави, поради което са налице
предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 за отхвърляне на заявлението.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни излови: В случая жалбоподателят атакува разпореждането в
отхвърлителната му част, за сумата 4800лв. - неустойка по договор за паричен заем
обезпечен със залог. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им
неизпълнение. Освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката да
надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а
именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на
клауза, предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в
чл.9 от ЗЗД. Но разпоредбата ограничава приложното поле на автономията на волята.
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както до гражданските, така и за търговските сделки /в този см. и ТР № 1/15.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTК/.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
2
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай.
Съгласно посоченото ТР неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите
от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора.
В конкретния случай е сключен договор за заем за сумата 4000лв., обезпечен със залог
– МПС. Съконтрагентите са включили в договора и клауза за неустойка /т.8/, съгласно която
при неспазване на договора се дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден.
Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение. Заявителят претендира такава за
периода 09.01.2021 г. до 09.05.2021 г. /или 120 дни/, върху главницата от 4000 лв., или
неустойка в размер на 4800лв. Предвид санкционната й функция, размерът на мораторната
неустойка може да надвишава размерът на законната мораторна лихва. Но в конкретния
случай, според съда, уговорената неустойка драстично надхвърля очакваните от
неизпълнението на задължението вреди, поради което същата накърнява добрите нрави и
води до нищожност на клаузата.
Това се потвърждава и от сравнението между дължимата законна мораторна лихва и
неустойката. При задължение в размер на 4000 лв. размерът на законната лихва за забава за
претендирания период е 134,46лв., а начислената съобразно договора неустойка е в размер
на 4800лв. Т. е. уговорената с договора мораторна неустойка надхвърля около 35.7 пъти
размерът на законната мораторна лихва за съответния период. Предвид вида на уговорената
неустойка, размера на паричното задължение, върху което е начислена, евентуалните вреди
вследствие на забавеното изпълнение, въззивният съд приема, че неустойката излиза извън
присъщите й функции и по същество би довела до неоснователно обогатяване на заявителя.
Санкционният характер на неустойката е ескалирал до нива които са несъвместими с
добрите нрави и необходимата добросъвестност в гражданските и търговски
взаимоотношения. Освен това изпълнението на договора е обезпечено със залог на
описаното МПС. Следователно съдържащата се в договора клауза за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/, което е пречка съгласно
чл.411, ал.1, т.2 ГПК за уважаване на заявлението в тази част.
Ето защо разпореждането в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 675/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1267/2021 г. на
ШРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Заложна къща Кредит 1“ ЕООД гр. Ш.,
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, срещу длъжника
К.З.М., за сумата от 4800 лв., представляваща неустойка от 1% на ден за периода от
09.01.2021 г. до 09.05.2021 г. или 120 дни, върху главница от 4000 лв. по Договор за заем
обезпечен със залог от 09.12.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4