Р Е Ш Е Н И Е
№ 532 26.04.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми
март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2605 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10е от Закона за пътищата /ЗП/.
Административното дело е
образувано по жалба от „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: с. Лъка, общ. Поморие,
обл. Бургас, чрез пълномощник адв. Р.В. ***, против индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК на длъжностно лице от състава на
Агенция „Митници“, с който на 01.11.2021 г. е определен размер на компенсаторна
такса в размер на 750.00 лева и е възложено плащането й от „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“
ЕООД, ЕИК ********, и е поискано
незабавно изпълнение.
С жалбата се иска обявяване
нищожността на обжалвания акт или същият да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен и немотивиран.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД се
представлява от адв. Р.В., която поддържа жалбата съобразно изложеното в нея за
незаконосъобразността на оспорения административен акт и претендира за
присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък за
основанието и размера им. Възразява за прекомерност на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт на ответника и за присъждане на разноски за
транспортни разходи. Представя по делото писмени бележки, с които излага
допълнителни съображения за отмяна на обжалвания акт.
Ответната страна А.Е.А. – инспектор в ТД Митници
– Русе, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Процесуалният й представител ст. юрисконсулт П.Г. в предходно заседание и писмено,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в полза на ответника, вкл. за транспортни
разходи, като представя списък на същите. Процесуалният
представител на ответника представя писмени бележки, с които излага
допълнителни съображения за оставяне на жалбата без разглеждане или за
отхвърлянето й като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че „ИНТЕРТРАНС
ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ******** е
собственик на влекач „Скания Г440“ с рег. № А3498НМ (свидетелство за
регистрация част І – л. 61 от делото). Не е спорно също, че на 01.11.2021 г. преди
обяд посоченият автомобил, управляван от водач – служител на дружеството, е бил
спрян на ГКПП - Дунав мост – гр. Русе и в 09,56 часа на същата дата е издадена квитанция
за платена компенсаторна пътна такса в Р България № 43088771/01.11.2021г. в
размер на 750 лв. (л. 8 и л. 17-19 от делото).
Квитанцията е издадена от ответника А.Е.А. – инспектор в ТД Митници – Русе.
Плащането
на компенсаторна такса е било за допуснато нарушение със същия автомобил, извършено
на 22.10.2021 г. в 11.09 ч. в област Благоевград, община Благоевград,
Покровник, по път А-3, км 92+548, намаляващ километър, за това че за автомобила
е имало издадена маршрутна карта, но платената категория е по-малка от
измерената категория (л. 5 от делото) .
На 22.10.2021
г. в 09,23 часа дружеството-жалбоподател заплатило за процесния камион, клас
евро 5, с 5 оси, за маршрута ГКПП - Кулата – Сливен, тол такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП в размер на 8,84 лева за маршрутната карта (л. 6), като в нея е
посочено, че ППС е с 2 оси, вместо с 5. Впоследствие в 9.30 часа била заплатена
по-висока тол такса в размер на 55,15 лева за маршрутна карта за същия
автомобил, в която е отразено правилно, че е с 5 оси(л. 58 и л. 59 от делото).
Недоволно,
дружеството оспорило разпореждането пред Административен съд – Бургас с жалба
вх. № 11694/16.11.2021 г., подадена по електронен път на 15.11.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 и 5 от АПК, съответно по отношение на искането за
отмяна и обявяване нищожността на оспорения акт, от надлежна страна, имаща
право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е разпореждане на А.Е.А. –
инспектор в ТД Митници – Русе, жалбоподателят „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД
да заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лева на основание чл. 10е, ал. 2 във вр. с чл.10, ал. 2 от Закона за пътищата, която била внесена
от дружеството с квитанция за
платена пътна такса в Р България № 43088771/01.11.2021г.
Оспорването
е инициирано с жалба от „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД с искане
обявяване нищожността на оспорения административен акт или алтернативно
отмяната му като незаконосъобразен.
Съгласно
правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т.е. не са налице условията или предпоставките, предвидени
в приложимата материалноправна норма за издаването му.
В
настоящия случай не е налице нито едно от изброените основания, които да
обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното производство
административен акт до степен на неговата нищожност.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - инспектор в ТД Митници – Русе,
в рамките на осъществяване на правомощията му по чл. 10е, ал. 1 и ал. 2 във вр.
с чл.10, ал. 2 от Закона за пътищата.
Относно формата за определяне на компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП – необходими за
спазването й са удостоверените с квитанцията обстоятелства, индивидуализиращи
пътното превозно средство (ППС), с посочените регистрационен номер и вид,
собственик, водач, датата и мястото на проверката, основанието за начисляването
й – вписаният резултат от ТОЛ проверката, размерът на таксата, определен
съобразно категорията на превозното средства, броя на осите, които са отразени
в съдържанието на квитанцията.
В производството по издаване на решението не са допуснати
съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяната му на това
основание. Особени правила за определянето на компенсаторна такса законът не
предвижда, с изключение на условието по чл.
10, ал. 2, вр. чл. 10е, ал. 2 от ЗП – установено движение на ППС по платената пътна мрежа, за което не е
заплатена съответната пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В случая собствено
на дружеството-жалбоподател превозно средство е пристигнало на ГКПП - Дунав мост – гр.
Русе, като в ТОЛ системата е отчетено като нередовно,
поради извършено нарушение на 22.10.2021 г. в 11.09 ч. в област Благоевград, община
Благоевград, Покровник, по път А-3, км 92+548, намаляващ километър – движение
на ППС с маршрутна карта, като платената категория е по-малка от измерената
категория.
Обжалваното
решение е издадено и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП: „При установено движение по платената пътна мрежа, когато
за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.
1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице
може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият
се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се
освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица,
които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.“
Според чл. 10е., ал. 1 и ал. 2от ЗП: „Контролът на граничните
контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните
превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на
таксите по чл.
10 се осъществява от длъжностни
лица на Агенция "Митници" с изключение на таксите по чл.
10, ал. 1 за съответната
категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република
България. (2) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република
България, за което не е заплатена такса по чл.
10, aл. 1, т. 1 и/или не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2, може да напусне
страната само след заплащане на таксите по чл.
10, ал. 2 за съответната
категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция
"Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“
Размерът на
компенсаторната такса се определя по реда на Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа /Тарифата/,
приета с ПМС № 370 от 20.12.2019г. /обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г./.
В конкретния
случай компенсаторната такса, която е заплатил жалбоподателят е определена на
основание таблица към чл. 28, ал. 1 от Тарифата, съобразно вида на пътното
превозно средство, а именно – Товарен
Законът не изисква за определянето на компенсаторната такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП да е проведена
процедурата по чл.
36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – за установяване на фактите на нарушението по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП със съставянето на
АУАН. Разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от ЗП освобождава от
административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП собственика на ППС –
отговорен за заплащането на тол таксата при движение извън предварително
заплатения маршрут – чл.
10б, ал. 3 от ЗП, вр. чл.
179, ал. 3б, изр. 1 от ЗДвП, поради което
АУАН не се съставя. Данните за движение по платена пътна мрежа без да е
заплатена изцяло или отчасти таксата по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП се установяван от
електронната система по чл.
167, ал. 3 от ЗДвП.
Оспорването на данните от електронната система е възможно в производството
по установяване на нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, изборът за чието
провеждане е на собственика на ППС – при отказ от заплащане на компенсаторна
такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП, в който случай се
дължи и заплащане на таксата по чл.
10б, ал. 5 от ЗП (вж. чл.
10е, ал. 3 от ЗП) – максималната по
тарифата по чл.
10, ал. 6 от ЗП (по чл. 29, ал. 1 от
Тарифата 27 лв./км.).
В случая дружеството е признало фактите със заплащането на компенсаторната
такса, възползвайки се от привилегирования режим, вместо да заплати
максималната такса, което би му позволило в последствие да оспори наличието на
нарушение след издаването НП, като го обжалва. Тук няма предварително, а е
налице доброволно изпълнение на част от задължението, с цел да се избегне както
заплащането на по-голям негов размер – 27 лв. /км., така и реализирането на
административно-наказателна отговорност, също със значителна по размер санкция
от 2500 лева, предвидена в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Освен това събраната такса е по реда на Закона за
пътищата, поради което съгласно чл.
55, изр. 2 от ЗП, приложимият ред за
възстановяването й е по ДОПК. Ако счита, че въпросната такса е неправомерно
събрана, то жалбоподателят може да направи искане по смисъла на чл.
129, ал. 1 от ДОПК до НАП, за да му
бъде възстановена, ако са налице условията за това.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да
бъде уважен в претендирания размер от 150,00 лева, съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Същевременно съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че направените транспортни разходи не
представляват юрисконсулстско възнаграждение и няма законово основание за
присъждането им в полза на ответника.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ИНТЕРТРАНС
ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес:
с. Лъка, общ. Поморие, обл. Бургас, чрез пълномощник адв. Р.В. ***, против
индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК на длъжностно лице от
състава на Агенция „Митници“, с който на 01.11.2021 г. е определен размер на
компенсаторна такса в размер на 750.00 лева и е възложено плащането й от
„ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ********,
и е поискано незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: с. Лъка, общ. Поморие,
обл. Бургас да заплати на ТД „Митници“ – Русе направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150.00
лева /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: