Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 353 21.11.2019 г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА КАН дело № 323 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.С.Л. ***
против Решение № 355/ 19.06.2019 г., постановено по АНД № 1028/ 2019 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-000435 от 19.03.2019
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – касационно основани чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за
формална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е издадено при неспазване задължителните изисквания по чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Конкретните доводи в тази връзка се свеждат до липса в
съдържанието на НП на датата на отказа, както и нарушената законова разпоредба,
която в случая била тази но чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Поддържа, че неправилната,
неясна и непълна правна квалификация на деянието съществено е ограничило
правото на защита на санкционираното лице. С подробно изложени в жалбата
съображения, както и в допълнително представените по делото писмена защита и
допълнение към нея, относно процесуалната незаконосъобразност на НП №
18-1228-000435/ 19.03.2019г. в частта му за наложените административни
наказания на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е
направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на
издаденото НП.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР Стара
Загора не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, да бъде
потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които
съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило
по жалба от А.С.Л. против Наказателно постановление № 18-1228-000435 от 19.03.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с което на А.Л.
са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300 лв.,
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП; глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.03.2019г. в гр.Стара Загора, на ул.“Братан“
на кръстовището с ул.“Бузлуджа“, в посока изток,
управлява товарен автомобил с регххххххххх,
собственост на „ОТП – Лизинг“ клон Стара Загора, като е лишен от това право по
административен ред с НП № 18-1228-001512/ 02.05.2018г., обжалвано, потвърдено
и влязло в сила на 22.11.2018г., за срок от 6 месеца за периода от 13.12.2018г.
до 13.06.2019г. Водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с Дръг тест 5000 № 0072. Издаден му е бил
талон за медицинско изследване № 0010791, като не е дал кръв за изследване.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа
и правна страна административнонаказателното обвинение.
Не е налице нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито
неяснота за какво деяние е санкциониран жалбоподателят. Въз основа на събраните
по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
санкционираното лице на съставомерни от обективна и
субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Наложените наказания са
изцяло съобразени със съответната санкционна разпоредба и няма основания за
изменението им.
Решението на Старозагорския районен е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
административно наказателното обвинение за извършените от А.Л. нарушения по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, е фактически, правно и
доказателствено обосновано. Изводът, че извършването на вменените на
санкционираното лице административни нарушения е установено и доказано по
несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на доказателствения
материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните
изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите
на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време,
начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин.
Съответен на закона е и направеният от въззивния съд извод
за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП.
Изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на императивните
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при формулиране на административнонаказателното обвинение са свързани
единствено с описанието на деянието, квалифицирано като административно
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. От посочената нормативна регламентация
следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност
две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на
административното нарушение по чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП „отказ да бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на
МПС“ – 1. Отказ на водача да му бъде извършен тест и 2. неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от
съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на
нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете
изпълнителни деяния, регламентирани в чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Противно на твърдяното в касационната жалба,
не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на
извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде
квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита
на нарушителя. Както правилно е посочил въззивният съд, защитата на нарушителя
се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на
които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му
да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите
констатации за отказа да бъде проверен /чрез извършване на тест и
химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични
вещества или техни аналози/. В случая в съдържанието на наказателното
постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на
обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно
се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерното деяние по 174, ал.3 от ЗДвП – отказ на
водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да
бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000 с фабр.№0072, след което му е бил издаден
талон за медицинско изследване с № 0010791, който той не е изпълнил – не е дал
кръв за медицинско изследване. Очевидно формулировката на административното
обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на
наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е
нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на
правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Ето защо и непосочването правилото по кое „предложение” на чл.174,
ал.3 от ЗДвП Л. е нарушил, не може да обуслови извод за формална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Не може да бъде споделен и
довода на касатора за ненадлежна правна квалификация
на фактите. Съгласно чл. 5 ал.3 т.1 предл. второ от
ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана консумира
състава на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК – който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба в размер от
500лв. до 1500лв. Във връзка с охрана и осигуряване изпълнението на
правомощията от контролните органи по чл. 161 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 и т.9 от ЗДвП / контрол върху спазването на
правилата за движение от участниците, недопускане управлението на моторно
превозно средство от водач, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0.5% и/или наркотични вещества, както и от водач, който откаже да му бъде
извършена проверка за употреба на посочените вещества/ законодателя е предвидил
административно наказателна отговорност и принудителни административни мерки.
Водачите на моторни превозни средства под страх от административно наказателна
отговорност са длъжни да позволят извършването на проверка с цел контрол върху
спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като в случай на неизпълнение
носят административна отговорност по конкретен административно-наказателен
състав – чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да
бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 355 от 19.06.2019 г., постановено по АНД № 1028/ 2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.