РЕШЕНИЕ№ 260349
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 4617 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от “Инфрабулпласт” ЕООД против „ДТ – Проект“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 3 000
лв. – представляваща незаплатен остатък от възнаграждението по договор за
покупко-продажба на PVC изделия, обективиран във фактура № ***/31.07.2019 г.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 22.04.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
С
Определение № 260011/05.01.2022 г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „Фрайбау – 90“ ЕООД.
Ищецът твърди, че през 2019 г. е
бил в търговски правоотношения с Консорциум „ДТ – Проект – Фрайбау – 90“,
изразяващи се в покупко-продажба на PVC изделия – тръби и други стоки. Между
страните бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран във фактура№ ***
от 31.07.2019 г. на стойност от 6 483,32 лв. с ДДС, от която била погасена
частично сумата от 3 483, 32 лв. и останала незаплатена сумата от
3 000 лв., за която отговорят ответните дружества в качеството им на
съдружници в консорциума, който представлява неперсонифициран правен субект.
Поддържа, че ответните страни носят солидарна отговорност за поетото от
консорциума задължение на основание чл. 16 от Споразумението за консорциум от
10.05.2019 г., изменено с допълнително споразумение от 20.09.2019 г. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със
законните последици.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДТ – Проект“ ЕООД, в който
излага съображения за недопустимост на предявения иск по отношение на него и
моли за прекратяване на производството. Счита, че не е процесуалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск по смисъла на чл. 26 ГПК, тъй като с
решение на Общото събрание на партньорите в Консорциум „ДТ – Проект – Фрайбау –
90“ от 10.03.2020 г. е заличен от участие в неперсонифицираното дружество,
което обстоятелство е настъпило преди депозиране на исковата молба в съда.
Поддържа, че с посоченото решение са допълнени партньорите, променено е
дяловото разпределение и е определен нов управител. При условията на
евентуалност и по същите съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
В производството по делото е представено
Споразумение за консорциум, сключено между „Фрайбау – 90“ ЕООД, „ДТ – Проект“
ЕООД и Г. П. Б., по силата на което страните по споразумението са постигнали
съгласие да учредят консорциум под формата на гражданско дружество с
наименование Консорциум „ДТ – Проект - Фрайбау – 90“ с цел съвместно изпълняване на договори за
строителство и/или строително-ремонтни дейности с възложители. Установено е
следното дялово участие в Консорциума – за „ДТ – Проект“ ЕООД – 80%, за „Фрайбау
– 90“ ЕООД – 10 % и за Г. П. Б. – 10 %. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
Споразумението е установено, че спрямо конкретния възложител, партньорите са
солидарно отговорни за изпълнение на задълженията по конкретния договор за
строителство.
С Допълнително споразумение от 20.09.2019 г. към
споразумението за консорциум е заличено участието на Г. П. Б., като е
установено следното дялово участие на съдружниците - за „ДТ – Проект“ ЕООД –
90% и за „Фрайбау – 90“ ЕООД – 10 %.
С Решение на Общото събрание на партньорите от
10.03.2020 г. е взето решение да бъде заличено участието на „ДТ-Проект“ ЕООД,
като в консорциума взима участие „Коев Транс“ ООД с 80 % дял, а за „Фрайбау 90“
ЕООД се разпределя 20 % дял.
При осъществена от съда служебна
справка в Регистър БУЛСТАТ се установява, че
съдружникът Г. П. Б. е заличен към 20.09.2019 г., а съдружникът „ДТ-Проект“
ЕООД към 10.03.2020 г., като не се установява, че заличаването на ответника
ДТ-Проект“ ЕООД е заявено след депозиране на исковата молба в съда, доколкото и
в приложеното от страна на ищеца извлечение от Регистър БУЛСТАТ липсва надлежно
отбелязване на дата.
По делото е представена фактура №
***/31.07.2019 г. на стойност от 6 483, 32 лв. с ДДС, с падеж на 31.07.2019
г., в която е обективирана доставка на следните стоки: 1. Тръба PVC, ф. 160 х 3,2, SN 2,5 м – 30 метра; 2.
Тръба PVC, ф. 110 х 3,2, SN 4,5 м – 30 метра; 3. Дъга ПВЦ ф. 160/45 – 5 бр.; 4.
Разклонител двоен ПВЦ 160/160/160/45 – 3 бр.; 5. Преход ПВЦ ф 160/110 – 8 бр.;
6. Разклонител ПВЦ ф 160/110/45 – 5 бр.; 7. Дъга ПВЦ ф. 110/45 – 10 бр.; 8.
Разклонител ПВЦ ф 160/160/45 – 2 бр.; 9. ППР тръба Pragma DN/OD250, 6m, SN10 – 4 бр.; 10. ППР тръба Pragma DN/OD200, 6m, SN10 – 4 бр.; 11. ППР тръба Pragma DN/OD160, 6m, SN12 – 5 бр.; 12. ПЕ
дренажна тръба ф200 SN8 + муфа/6м – 54 метра; 13.
ПЕ дренажна тръба ф160 SN8 + муфа/6м – 6 метра; 14.
Геотекстил 0,200 кг/кв.м. – 18, 50 кг.; 15. Коляно DN/OD 200/45 – 7 бр.; 16. Коляно DN/OD 200/90 – 2 бр.; 17. Шахта DN 630
H=2m 1вх./1изх.
– 1 бр.; 18. Шахта DN 630 H=1m 1вх./1изх. – 1 бр.; 19. Шахта DN 630 H=3m 1вх./1изх. – 1 бр.; 20.
Шахта DN 630 H=3m 1вх./1изх.
– 1 бр.; 21. Шахта DN 630 H=1,5m 1вх./1изх. – 2 бр.; 22. Преход ПВЦ ф250/200 – 1бр. и 23.
Преход Муфа ПВЦ 250 – 1бр.
Този частен свидетелстващ документ не носи подписа на посочения
получател на стоката – представител на консорциума.
По делото е представено извлечение от
банковата сметка на ищеца, открита при „Банка Пиреос“ АД, от което е видно, че
по сметката на ищеца е постъпило заплащане на сумата от 3 483, 32 лв. от
Консорциум „ДТ – Проект - Фрайбау – 90“ с посочено основание за плащане „част
по ф. ***/31.07.2019 г.“.
Съдът намира, че така представената
фактура, обективира наличие на валидно възникнало правоотношение по силата на
договор за покупко-продажба на посочените стоки срещу насрещното задължение на
купувача да заплати уговорената обща продажна цена с включен ДДС на датата на
падежа.
В този смисъл е констатнтната
практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 114/26.07.2013 г. по търг.д. № 255/2012 г., ТК, I т.о., с
която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Договорът, обективиран в така
представената фактура, е такъв за търговска продажба. Правното действие на
сключения договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените
договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с
чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, по
силата на който продавачът се задължава да предаде на купувача вещите, предмет
на договора срещу насрещното задължение на купувача да приеме последните и да
заплати уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване
на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно,
за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение.
В случая съдът намира, че ищецът
– продавач е изпълнил задължението си по процесния договор, като е предал на
дружествата, участници в дружеството, регистрирано по реда на ЗЗД, стоките,
описани във фактурата. Това е така, тъй като от страна на купувача е осъществено
заплащане на сумата от 3 483, 32 лв. по процесната фактура, като в
основанието за осъществения превод изрично е посочено, че с тази сума се
погасява част от задължението за заплащане на продажната цена по
фактурата на обща стойност от 6 483, 32 лв. с ДДС. Тези правнорелевантни
обстоятелства не се оспорват от ответника.
Следователно и при изпълнението на насрещната престация за предаване на
стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за
заплащане на цената е станало изискуемо, като в полза на ищеца – продавач е
възникнало субективното материално право да получи останалата част от
договорената цена в размер на сумата от 3 000 лв.
Основният правен спор в настоящото съдебно производство
се съсредоточава досежно отговорността на ответната страна в качеството й на
участник в Консорциум „ДТ – Проект - Фрайбау – 90“.
Консорциумът представлява обединение на търговски
дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско
дружество – арг. чл. 276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум
под формата на гражданско дружество, спрямо обединението се прилагат правилата,
уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД.
В случая договорът за учредяване на консорциума е сключен
между
„Фрайбау – 90“ ЕООД, „ДТ – Проект“ ЕООД и Г. П. Б., на 10.05.2019 г., като гражданско дружество по ЗЗД. Целта на учредяване на Консорциум „ДТ –
Проект - Фрайбау – 90“ е съвместно
изпълнение на договори за строителство и/или строително-ремонтни дейности с
възложители.
Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице. То е
форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска
цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договор – арг. чл. 357 ЗЗД. При
гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците,
които действат в рамките на гражданското съучастие. Страни по сделките с трети
лице не е гражданското дружество, а отделния съдружник, респ. съдружници.
Независимо, че придобитите права са общо на съдружниците във вътрешните
отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството
- чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското
дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава.
Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за
гражданско дружество или в договора с трето лице.
Доколкото
възникналото обединение под формата на консорциум не е персонифициран субект на
правото, то титуляри на възникналите права и задължения са съдружниците в него
съгласно предвидените им в учредителния акт дялове в дружеството, а ако не е
уговорено друго съгласно чл. 359, ал. 2 ЗЗД дяловете на съдружниците са равни.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение
№ 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС, Решение №
423/20.03.2000 г. по гр.д. № 1489/1999 г., Определение № 749/25.11.2014 г. по
ч.т.д. № 2737/2014 г., Решение № 306/17.06.2010 г. по гр.д. 4555/2008 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 361
ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между
съдружниците съразмерно с техния дял.
В случая с разпоредбата на чл. 16, ал.
1 от Споразумението за консорциум страните са уговорили, че спрямо конкретния възложител, партньорите са
солидарно отговорни за изпълнение на задълженията по конкретния договор за
строителство.
Съдът намира, че
не е налице договорно установена солидарна отговорност на съдружниците по
смисъла на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за задълженията, поети от неперсонифицираното
гражданско обединение. Това е така, тъй като с посочената разпоредба
дружествата са поели солидарна отговорност единствено по повод сключените в
изпълнение на целта на гражданското обединение договори за строителство с
конкретни възложители, какъвто договор не представлява процесният. Клаузите,
установяващи солидарна отговорност, не подлежат на разширително тълкуване, тъй
като по този начин се достига до утежняване отговорността на конкретните лица.
Тази норма не може да бъде тълкувана разширително и доколкото солидарността е
изключение от общото правило за разделността в облигационното право. В случая
макар процесният договор за покупко-продажба да е с предмет доставка на стоки и
материали, които по своето естество са предназначени за осъществяване на
строително-монтажни дейности, последните са получени срещу задължение за
заплащане на продажната цена по друго правоотношение, външно на договора за
строителство с конкретен възложител.
Следователно за
отговорността на дружествата, участници в консорциума, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 361 ЗЗД, като последните отговарят съразмерно
с техния дял.
За да достигне до
този извод съдът съобрази постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
15/26.05.2017 г. по гр. д. № 40/2016 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, в което се
приема, че „ако в исковата молба се претендира солидарност (активна или
пасивна), а такава предвид материалното правоотношение не е налице, за съда
съществува задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК да изясни размера на търсената
сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно,
в рамките на уточнените субективно съединени искове. Ако ищецът (ищците)
подържат искането за солидарно осъждане, без да уточнят евентуално друго,
тогава при липса на солидарност съдът дължи произнасяне с акта по същество, с
което, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията
за солидарно получаване (плащане) на исковата сума и съответно се произнася с
отделни диспозитиви за “по-малкото“ по отделните субективно съединени претенции“.
Отговорността на
съдружниците съобразно дяловото им участие е изрично установена и в
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Споразумението за консорциум, съгласно която
печалбите и загубите се разпределят между партньорите съразмерно с дяловото им
участие, като по решение на партньорите в отделните случаи може да бъде изрично
договорено различно участие. Тази разпоредба следва да намери приложение за
договорните правоотношения между страните, извън договорите за строителство,
сключени в изпълнение на целта на гражданското обединение.
В случая доколкото
дружеството, регистрирано по ЗЗД, не представлява самостоятелен правен субект и
не разполага с материалноправна правоспособност за участие в граждански
правоотношения, страни по сключения договор са участниците в консорциума, към
момента на възникване на правоотношението, породено от процесния договор за
покупко-продажба, обективиран във фактура № ***/31.07.2019 г.
Към 31.07.2019 г. страни
в гражданското дружество са „ДТ – Проект“ ЕООД с участие от 80%, „Фрайбау – 90“ ЕООД с
участие 10 % и Г. П. Б. с участие 10 %, респ. последните са страни по възникналото
правоотношение по договор за покупко-продажба и за последните е възникнало
задължение за заплащане на цената на доставените стоки, съобразно участието им
в консорциума. Това е така, тъй като Г. П. Б. е заличен като участник в
сдружението с допълнително споразумение от 20.09.2019 г., а „ДТ – Проект“ ЕООД с решение на Общото събрание от 10.03.2020 г.
В този смисъл
отговорността за заплащане на незаплатената част от продажната цена е
възникнала за всички съдружници, съобразно техния дял, към момента на пораждане
на облигационното правоотношение. В случая исковата претенция е насочена против
част от участниците в консорциума - „ДТ – Проект“ ЕООД, като последният следва
да бъдат осъден да заплати сумата съобразно с дяловото си участие. Съдът не
възприема възраженията на ответника „ДТ – Проект“ ЕООД, обективирани в отговора
на исковата молба, че към момента на депозиране на исковата молба в съда
последният не е съдружник в консорциума, поради което предявеният иск е
недопустимо предявен против него. Възраженията на ответника са такива досежно
материалноправната му легитимация да отговаря по предявения иск, която в
настоящия случай е възникнало задължение съобразно дяловото му участие,
доколкото процесните
задължения за заплащане на цена по договора за покупко-продажба на строителни
материали са възникнали на 31.07.2019 г., следователно задължени лица за
тяхното изпълнение са именно съдружниците до размера на дяла им в гражданското
дружество.
Обстоятелството, че възникналите
от процесния договор за търговска продажба парични задължения са изпълнени,
подлежи на доказване от ответните страни по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Последните
не са представили доказателства, установяващи това правнорелевантно обстоятелство,
нито са изложили твърдения в посочения смисъл.
По така изложените
правни съображения съдът не възприема доводите на ищеца за наличие на солидарно
задължение на всички членове на гражданското дружество. Ответникът „ДТ – Проект“ ЕООД с
дялово участие от 80 % следва да заплати на продавача сумата от 2 400 лв.,
като предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата над 2 400 лв.
или за сумата от 600 лв., доколкото това задължение е възникнало за другите
двама участници в консорциума към момента на възникване на процесното
правоотношение, единият от които не е страна в производството по делото, а
производството по отношение на вторият участник „Фрайбау – 90“ ЕООД е
прекратено, поради обявяването му в несъстоятелност.
С оглед изхода на правния спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Ищецът е доказал
разноски в общ размер от 744 лв. Съобразно уважената част от иска следва да се
присъдят разноски в размер от 595, 20 лв.
В настоящото производство следва да
бъдат съобразени и разноските, сторени от ищеца в производството по
допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 4117/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на сумата от общо 573 лв., от които 45 лв. за държавна
такса и 528 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са
представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този
правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. С оглед изхода на спора в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 458 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДТ – Проект“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Съединение” № 2, ап. 2, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на “Инфрабулпласт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Добротич” № 10, сумата в размер от 2 400 лв., представляваща незаплатен
остатък от възнаграждението по договор за покупко-продажба на PVC изделия,
обективиран във фактура № ***/31.07.2019 г., сключен от страна на Консорциум
„ДТ – Проект - Фрайбау – 90“ , съобразно дяловото участие на ответника в
гражданското сдружение, ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.04.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над
уважения размер от 2 400 лв. до пълния му предявен размер от 3 000
лв.
ОСЪЖДА
„ДТ – Проект“ ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на “Инфрабулпласт” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 595, 20 лв. –
разноски в първоинстанционното производство по гр.д. 4617/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и сумата от 458 лв. – разноски в обезпечителното производство ч.гр.д. № 4117/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК