РЕШЕНИЕ
№ 12305
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110138198 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, от В. М.
Г., ЕГН: **********, чрез адв. М. Я., срещу ***, гр. ***, бул. „***“ № ***, за заплащане на
сумата от 1259,13 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
представляващи разликата между полученото обезщетение 2840,07 лева и евентуалното
възнаграждение, което би получил при своя работодател от 4099,20 лева за 6 месеца за
периода 06.02.2021 г. до 06.08.2021 г. – времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконно уволнение. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗАдв.
Ответната страна, чрез юрк. Т. Т., оспорва в законния срок иска, сочи липсa на причинно –
следствена връзка между оставането без работа и искането да се изплати обезщетение. Счита
претенцията на ищеца за недоказана.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Видно от влязло в сила съдебно решение по гр. д. 23842/ 2021 г., по описа на СРС, 172
състав, прекратяването на трудовото правоотношение на В. Г., извършено със заповед,
считано от 05.02.2021 г., е признато за незаконно и отменено.
От приложените по делото справки от ***става ясно, че ищецът по делото в процесния
период – 06.02.2021 г. до 06.08.2021 г. не е бил страна по трудово или служебно
правоотношение, не е правил осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се
1
лице.
Ищецът е изложил твърдения, че съгласно допълнително споразумение между страните по
трудовия договор, преди неговото прекратяване, основната месечна заплата е определена в
размер на 610,00 лева, а допълнителното възнаграждение за продължителна работа е 12 %,
доуточнено впоследствие общата получавана сума на месец е била 683, 00 лева. Твърди се,
че след прекратяване на трудовия договор ищецът е получавал обезщетение за безработица в
общ размер 2840,07 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде
установено: признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение прекратяване на
трудовото правоотношение, липсата на друго трудово правоотношение през процесния
период, причинна връзка между тях, както и размера на получаваното от ищеца брутно
трудово възнаграждение преди уволнението.
Обстоятелството, че уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено се
установява от представеното копие от решение по гр. д. 23842/ 2021 г., по описа на СРС, 172
състав. Доказано е по делото, че през процесния период ищецът не е бил страна по друго
трудово или служебно правоотношение. Налице е връзка между признатото за незаконно
уволнение и оставането без работа.
По делото не са ангажирани никакви доказателства за размера на получаваното от ищеца
трудово възнаграждение. Няма данни, от които да се приеме, че основното трудово
възнаграждение е било в твърдения размер 610,00 лева, нито, че допълнителното
възнаграждение за продължителна работа е било 12 %. Ищецът твърди, че е получавал
обезщетение за безработица през процесния период в размер на 2840,07 лева, с което
намалява претендираната сума, но не представя доказателства в подкрепа на това. Въз
основа на диспозитивното начало е в тежест на ищеца да конкретизира и докаже
претенцията си по размер, като дори след доуточняване от негова страна са посочени
произволни цифри. Съдът няма възможност да определи конкретния размер на претенцията
и няма как да бъде ангажираната отговорността на ответника. Искът подлежи на отхвърляне
като недоказан по размер.
По разноските
При горните изводи за неоснователност по направеното искане на ответника се дължат
разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 180,00
лева.
Така мотивиран съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх.
***, ап. ***, иск с правно основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, срещу
***, гр. ***, бул. „***“ № ***, за заплащане на сумата 1259,13 лева, ведно със законната
лихва от 14.07.2022г, представляваща разликата между полученото обезщетение 2840,07
лева и евентуалното възнаграждение, което би получил при своя работодател от 4099,20
лева за 6 месеца за периода 06.02.2021 г. до 06.08.2021 г. – времето през което ищецът е
останал без работа поради незаконно уволнение, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
***, гр. ***, бул. „***“ № ***, сумата от 180,00 /сто и осемдесет/ лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3